Богдан Николов
От Искър до Огоста (2)

2. Байкал (бивши Бешлии и Борил)

Население: 1832 г. — 500 жители (Д-р Алекса Ивич., По Бугарской пре сто година. Сб. БАН, XXXI, клон Историко-филологически и философско обществен. — С., 1937, с. 7); 1860 г. — 120 двора (ДБИ, т. 1, архив Н. Геров, с. 158); 1872 г. — 121 къщи и 184 венчила (Летоструй, 1873, с. 59); 1904 г. — 1159 жители, 1910 г. — 1392, 1926 г. — 1858, 1934 г. — 2010, 1946 г. — 2039, 1993 г. — 856.

Намира се на 50 км източно от Орехово и е разположено на равна тераса по десния бряг на р. Дунав. Има пристанище и асфалтирани пътища го свързват с Гиген, Плевен и Червен бряг. Землището му заема площ от 21 000 дка. Граничи на изток с Гиген, на юг — с Крушовене, на запад — с Долни Вадин, и на север — с Румъния през р. Дунав. Открай време до 1934 г. селото се е наричало Бешлии, но с министерска заповед 2820, обнар. на 14.08.1934 г. е преименувано Борил, а с указ № 290, обнародван на 23.06.1950 г. носи името на езерото Байкал в Източен Сибир.

Околностите на селото са обитавани от човешки общества още през бронзовата епоха. Тук е намерен един бронзов меч, късномикенски тип (Попов, Р., ИАД, т. 3, 1912, 292). Този меч датира от последните векове на второто хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., ИМСЗБ, т. 21, 1993, с. 15, обр. 2). Случайно са намерени сребърни монети, сечени през царуването на Александър III Велики, които свидетелстват за тракийско селище (Шкорпил, К., 1905, с. 465). През късноримската епоха тук е имало трако-римско селище, вероятно канаба на големия римски град Улпиа Ескус, чийто развалини са на 4 км източно от с. Байкал. До Байкал се е издигал кастелът ПАЛАЦИОЛУМ, който е защитавал южния край на Траяновия мост на Дунава. При император Маврикий (582–602 г.г.) този кастел е бил гарнизон на римска войска, която пазела от нахлуването на варвари през Дунава (Велков, И., 1929, 63). Днешното село е образувано върху развалините на тракийското, трако-римското селище и крепостите Палациолум, Градището и Четате и върху останките на селище от Първото и Второто българско царство. При изкопни работи в селото постоянно се изравят антични находки. По-известни от тях са следните. Надгробен паметник на ветерана Гай Вибий Фронтон, който е от трибата Фабия и е роден в Бриксия (днешна Бреша в Италия). Надгробният паметник е от 62 г. (C.I.L.). Открит е също златен римски пръстен с гравирани буквите Н.А.В. (Велков, И., 1919, 148). Изровена е една тухла с печат (Вулич, Н., 1908, 129), ръка от мраморна статуя, глинена лампа, стомничка и бронзова апликация с глава на силен (Филов, Б., 1911, 275 и Същия 1914, 286). Намерен е оригинален фигурален съд от глина (Генова, Е., 1969, 54). Но мраморната статуя е останала да лежи в земята. Новооткрити са също латински надпис с посвещение на бога Митра от роба виатор Луцкий Гави Максими. От същото място произхожда и една мраморна оброчна плоча с изображение на бога Митра, който е почитан като покровител на робите (Иванов, Т., 1959, 129–131).

През времето на Първото и Второто българско царство тук е съществувало голямо българско селище с още неизвестно име. Над селото е разкрит неговият некропол. В едно погребение чрез трупополагане е намерена глинена амфоровидна стомна, която датира от IX — XI в. (Николов, Б., Археология, кн. 4, 1962, 36).

Днешното село с името Бешлии се споменава най-рано засега в една карта от 1779 г. (Коледаров, П., 1979, 145). В нея се дава план на р. Дунав от Земун до устието и се изброяват селищата Орава, Саламович, Острово, Вадин и Весликьой. Вторият писмен извор е от 2 юни 1811 г. През същата тази година, се казва в документа, „Русите обстреваха Орехово с шлепове… и заминаха Башли кой и утидоха си за на Никопол…“ (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, С., 1984, с. 109).

По време на Руско-турската война от 1828/1829 г. около 15 семейства от с. Бешлии минали Дунава и потърсили убежище в Румъния. В окръг Романац, в селото Гура падини се настанили семействата на Войко Гидарчев, Марин, зет на Игнат, и Флоро Бешлиану. В с. Орлеа пък се спрели семействата на Марин Нешов, Никола Вътов, Марко Ганкин, Стойко, син на Матей Яков, Преда, син на Опро Кацара, Радо, брат на Стоян, Димитър Сърбов, Станчо Стойчилов, Марин, син на ОЙКО де Луп и Раду Скутуриса. А в селото Гура Орлиши отишли семействата на Делчо Рамадана и Стефан Магарков (Романски, Стоян, 1930, 24–338). Трудно е да се предполага колко от тези семейства са се завърнали след години в селото си, но фактът, че в някои родове доскоро се говорело на влашки и някои местности в землището на селото се дублират с влашки имена, показва, че мнозина от тези бежанци се завърнали.

Училището в Бешлии е открито в 1856 г. с пръв учител Иванчо Рапончето от Плевен. Той учителствал тук три години и като напуснал училището било закрито. През 1868 г. идва учителят Иванчо от Сопот и продължава учебното дело до 1874 г., когато е сменен от даскал Нено, който учи децата до 1877 г. В 1880 г. училището е открито отново (ОДА, Враца, Ф 1-к, опис 1, арх.ед. 600, л. 1 и Архив на Ив. Н. Илчев).

Църквата Св. Георги е построена в 1883 г. по времето на поп Т. Наков, но много време преди това населението се е черкувало в по-старата църква плетарка, в която свещенодействал поп Марин (Летоструй, 58; Пътеводител, 30).

По-известни родове от Бешлии са: Бандокови, Баракови, Барболови, Владови, Гидаркови, Гунови, Данушови, Динолови, Койнакови, Маринкови, Новакови, Няголови, Опрови, Очеви, Палуйкови, Паунови, Пистолакеви, Предатовци, Предови, Пуеви, Станукови, Сурдеви, Тиркови, Трушеви, Турчитови, Унчелови, Флорови, Хитови и Яневи. Пришелци са Нетерови от с. Загражден, а Селановски — от Селановци, и Славовски — от с. Славовица. В землището на селото има старинни имена като Алима̀н, Ко̀тен и др., но името на селото Бешлии си остава неясно.