Богдан Николов
От Искър до Огоста (105)

105. Орехово

Население: 1832 г. — 2500 жители (по Д-р Алекси Ивич, 1937 г., с. 7), 1872 г. — 275 къщи и 320 венчила (по Летоструй, 1873 г.), 1905 г. — 5550 жители, 1910 г. — 6313, 1926 г. — 6075, 1934 г. — 6545, 1946 г. — 6972, 1992 г. — 6767.

Град Орехово се намира на 400 км от източната граница на България при Силистра и на 150 км от западната граница при Видин. Градът е разположен на десния бряг на р. Дунав върху няколко стръмни льосови височини и тераси, които често се свличат към Дунава. Землището на Орехово заема площ от 56 409 дка. Граничи на изток със землищата Лесковец и Селановци, на юг — с Букьовци (дн. гр. Мизия), на запад — със Сараево, и на север през р. Дунав — с румънския град Пикет.

Районът на Орехово е обитаван от човешки общества още през ранната бронзова епоха — четвъртото хилядолетие пр.Хр. В местността Калето под Казармите са останките на укрепено селище от тази епоха. През късната бронзова епоха — или второто хилядолетие пр.Хр., тук е действал важен металургичен център, в който са отливани бойни бронзови брадви и късномикенски бронзови мечове. Около Орехово са намерени досега четири оригинални екземпляра от тези бронзови късномикенски мечове. Цялото първо хилядолетие пр.Хр. землището на Орехово е населявано от траките трибали. Близо до местността Табията е разкрит некропол от ранната желязна епоха с тракийски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. От тези погребения са запазени глинени урни и красиво изработени глинени съдчета. На Маркова могила са открити погребения на тракийски воини и едно погребение на келтски воин и неговия кон (Николов, Б., Селища и находки от бронзовата и желязна епохи в района на Орехово. — Изв.муз.СЗап. България, т. 21, 1993, с. 12–25). На същата Маркова могила е намерено и едно съкровище от няколко стотин сребърни монети, сечени в град Дирахион на Адриатического крайбрежие. Монетите датират от I в.пр.Хр. (Добруски, В., СбНУ 2, 1890, с. 37).

На една малка височина източно от Калето под Казармите има останки от римско укрепление. Но дали тук се е намирала крепостта Аедава или пък Бургозоне не може да се каже със сигурност, докато не се открие на това място латинският надпис с името на крепостта. В развалините на този римски кастел е намерена и една мраморна оброчна плочка с релефно изображение на Хероса — тракийския бог-конник (Велков, Ив., ИАИ, т. VI, 1930/31, с. 304). Няма никакво съмнение, че на територията на днешния град Орехово през римската епоха е имало трако-римско селище. Неговите останки още не са открити, но е по-вероятно те да са станали жертва на някое голямо свлачище на земните пластове към Дунава и да са загубени завинаги. Такава е вероятно и съдбата на тракийското селище от ранната желязна епоха, от което има некропол, но останки от него не можахме да открием. Доказателство за селище от римската епоха са и намерените на територията на града римски колониални монети, сечени през II и IV в. (Филов, Б., ИАД, т. II, 1911, с. 274) и едно съкровище от римски императорски сребърни монети (Герасимов, Т., ИАИ, т. II, 1937, с. 315).

Орехово като крепост и българско селище е основано с днешното си име през Второто българско царство, но точната година е трудно да се определи. Археологическият сондаж на средновековната крепост Камъка показа материали от периода XII — XIV в. /Димитрова, Д. Българската крепост Камъка при Орехово на Дунава. — МПК. 1970, кн. 3, с. 10–12; Кузев, Ал., Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав. Гиген, Орехово, Лом, Видин и Флорентин. — Изв.Н.М. Варна, т. IV (XIX, 1968, 29–34). Името на град Орехово е прилагателно от орех и окончанието за селищно име -_ово,_ както и други селищни имена като Сливово, Черешово, Шипково и др. Според едно местно предание цялата околност на Орехово в миналото е била обрасла с вековни орехови дървета. Десетина от тях са расли източно от града до края на XIX в. и тази местност, гдето е Горския разсадник, се е наричала Деветте орей. Населението от околните села произнася името на града Ореава или Ореово, като изпуска интервокалното „х“, нещо характерно за западните български говори.

Поради едно несъвместимо с логиката и езикознанието решение на общинския съвет от 1888 г., в който са преобладавали преселници от Източна България, било решено името на града да се пише с я — Оряхово и това решение остава и до ден днешен. То е било потвърдено още тогава с писмо № 5854 от 7.VI.1888 г. на МВР до окръжния ореховски управител.

През Второто българско царство Орехово се споменава като седалище на един от шестте епископи, числящи се към Бдинската митрополия. За първи път името на Орехово се среща писмено в една маджарска хроника от 1283 г. Това е грамотата на Владислав IV (1272–1290 г.), който е син на унгарския крал Стефан V и негов наследник. Тази грамота е издадена във връзка с подаряването на една местност на заслужилия бан Григорий, който в една битка през 1266 г. на краля Стефан V срещу българите, е завладял Орехово. В грамотата пише следното:

„Когато баща ми, господин крал Стефан изпрати бан Григорий против българите, като го остави за началник на войската си, бан Григорий завладял със собствените си сили някаква крепост, именувана Връхов…“

(Ников, П., Българо-унгарските отношения от 1257 до 1277 г. — СбБАН, XI, 7, 1920, с. 10–12).

Орехово пада под османско робство заедно с Никопол през 1395 г. и тогава турски военни части се установили в крепостта. Една година по-късно, през 1396 г., унгарският крал Сигизмунд с огромна войска предприел кръстоносен поход срещу турците, движейки се покрай р. Дунав. След като превзели Видин, войските на краля на Унгария достигнали селището и крепостта Орехово. Крепостта била защитена с яки крепостни стени и кули^[1]. Първи нападнали крепостта 500 френски рицари, начело с Жан дьо Бусико, марешал на Франция^[2]. Една Френска хроника подробно описва това сражение. Крепостта Орехово е имала двойни крепостни стени и кули, разположени на равни разстояния една от друга. Маршал Бусико в мемоарите си пише, че между рицарите и турския гарнизон, който бил многоброен, се разразило упорито сражение за неподвижния мост над големия ров до крепостните стени и оградата на града, който бил пълен с вода. На другия ден православните християни се предали на рицарите. Тяхното имущество било запазено, докато пленените турци кралят заповядал да избият. Същото описва и баварецът Ханс Шилбергер, участвал в битката^[3]. (вж. също и Ангелов, Д., Ист. преглед, 1953, кн. 6, с. 387).

През 1444 г. на помощ на полско-унгарския крал Владислав Варненчик се отправил с галерите си бургундския военачалник Валериан дьо Ваврен^[4]. Едновременно с това по р. Дунав се е движел и папският флот, командуван от един кардинал. Пътувайки по реката, двете флотилии достигнали крепостта Орехово. Хрониката описва, че този град и неговата крепост са били разрушени още, когато Сигизмунд е водил битка с турците при Никопол. В Орехово временно се настанили войниците на военачалника Валери дьо Ваврен. По всичко изглежда че турците са възстановили крепостта на Орехово след битката с рицарите. Град Орехово е отбелязан и върху картата на Фра Мауро от 1459 г.^[5] Заедно с други крайдунавски селища и крепости и Орехово е бил превзет през зимата на 1461–1462 г. от влашкия княз Влад Цепеш, който поставил в Орехово свой комендант^[6]. В мирния договор, подписан между Унгария и Турция на 20 август 1505 г. сред крепостите на цар Иван Шишман в „земята на Шишман“ е отбелязана и крепостта Орехово^[7]. Повече подробности за Орехово, за неговите укрепления и околност ни съобщават в своите пътеписи Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа и Евлия Челеби.

„Рахова е един ден път над Никопол на Дунавския бряг, в равнина. Околността му е цяла пустиня. Той е крайната граница на Никополския санджак откъм Видинския, който иде поред“.

Това пише Хаджи Калфа за Орехово, през който град е минал през втората четвърт на XVII в. (Хаджи Калфа, Румелия и Босна. — Архив на поселищни проучвания, С., 1938, кн. 2, с. 92). Евлия Челеби, минал вероятно в 1666 г. оттам, пише, че при завладяването на крепостта Орехово от Баязид тя му е създала трудности, поради което на някои места е разрушена. Крепостта има петоъгълна форма и е разположена на един хълм, стигащ до Дунавския бряг. Тъй като е останала във вътрешността на държавата и не е надеждна, с времето все повече се руши. В нея има едва пет къщи, една джамия и една порутена баня. По времето на султан Ахмед (1603–1617 г.) крепостта и градът са били много оживени. Но влашкият бей, неверникът Коджа Михал (Михаил Витяз), вдигнал въстание и, когато реката била замръзнала, той се прехвърлил по леда със сто хилядна невернишка войска и разрушил и оплячкосал 170 крепости и градове. И тази крепост завзема и разрушава и от това време насам във вътрешността на крепостта не се строи нищо. Понеже е разположена на една височина и народът, като се затвори вътре, не може да бъде изкаран, тя не бива възобновявана. Долният град Орехово е на сто крачки под крепостта на брега на Дунава при устието на една рекичка. Всичките му къщи са разположени една над друга до хребета на един хълм (Евлия Челеби. Пътепис. — С., 1972, 72).

Унгарецът Янош Комароми пише в пътните си бележки в 1697 г., че по-рано град Орехово е имал замък на височината, но сега бил пуст (Маджарски пътеписи за Балканите. — С., 1976, с. 39). Орехово е отбелязан и във всички османски архиви от XV до XIX в., които са преведени досега. В документ от 1430 г. е записан като вилает и град. През 1491 г. като вилает, а в 1585 г. е вече каза Рахово. В един друг документ с дата 1617 г. е означен също като каза, но в документ в 1673 г. е записан като каза и варош (град) Рахово (РСт, 1, с. 440). В османски регистър с дата 1479 г. в град Рахово са преброени домакинства мюсюлмани — 11, а домакинства неверници — 87 и вдовици неверници — 14 или всичко 101 семейства българи (ТИБИ, т. II, С., 1966, с. 161–333). От този документ става ясно, че в град Орехово през първите векове на робството турският етнос е бил доста незначителен и дори не е сигурно дали тези 11 домакинства мюсюлмани са от турски етнически произход или са ислямизирани от други народности, както обикновено е ставало тогава. Но при всички случаи те са били мюсюлмани, ангажирани с управлението, военния гарнизон и охраната на града. Войните на Австрия и Турция през 1686–1739 г. обаче са повлияли да се увеличи мюсюлманското население в големите градове по нашия Дунавски бряг. Така в 1717 г. австрийският принц Евгени превзел за втори път Белград и част от Сърбия. Това принудило много мюсюлмани и турци да се изселят оттам и да се установят в градовете Видин, Лом, Орехово, Русе и др. Повече от тези изселници мюсюлмани и турци са остатъци от армията на султана, която е била разбита, когато е обсаждала Виена. Тя е била сбирщина от всякакви авантюристи и от плячкаджии от различни народностни групи, които са приели исляма. Такива мюсюлмани се настанили и в град Орехово. Те обаче се изселиха на няколко партиди до 1944 г. в Анадола и сега в град Орехово няма нито турци, нито мюсюлмани. В Орехово до 1944 г. имаше пет джамии. Те са Паланка джамия (на ул. „Васил Левски“), Яхърт джамия (срещу Старата болница), Бара джамия, Янък джамия (под гимназията) и Чарши джамия. Всички са строени през втората половина на XVIII в. и в началото на XIX в. без особена архитектура и без траен строителен материал. Вече са рухнали от свличането на терена към Дунава.

Орехово се споменава и в един надпис от 1665 г., който е гравиран върху сребърен позлатен кръст от Етрополския манастир „Св. Тройца“. В този надпис се чете: „+ ерей Стоянь от Хрле близь Орехово“. (Мутафчиев, П., Избрани произведения, т. II, С., 1973, с. 323). Под името Ореава градът е отбелязан и в една карта или план на р. Дунав от Земун до нейното устие. Този план е съставен от 1779 до 1782 г.г. (Коледаров, П., Изв.държ. архиви, кн. 37, 1979, с. 145).

През време на Руско-турската война от 1806–1812 г.г. Орехово за първи път е бил освободен от турско иго. На 1 септември 1810 г. турците от страх изоставили града, а на 6 септември 1810 г. руските войски под командата на полковник Желутин влезли в града и народът ги посрещнал с ликуване. През 1828 г. командуващият руските войски генерал Хейсмар превзел Орехово с бой и след няколкоседмична почивка в града с войската си потеглил за Враца. На 28 май 1829 г. Орехово отново е освободен от руските войски, които превзели с щурм турската цитадела на Гребена (около днешните Хали и ул. „Васил Левски“). Но като последица от Руско-турската война от 1828/29 г.г. 528 семейства българи от град Орехово и близките села Бешлии, Вадин, Козлодуй, Лесковец, Сърбеница, Остров, Хърлец и Ченгене сарай, минали Дунава и потърсили убежище във Влашко, страхувайки се от турско отмъщение, загдето помагали на русите. На 10.IV.1830 г. тези семейства подали молба да им бъде разрешено да се заселят в селата на окръзите Долж и Романац. Към молбата е приложен и списък с имената на главите на семействата, като са обозначени родните им места и влашкото селище, където са отседнали. В този списък са 145 семейства от гр. Орехово, които са временно настанени в селата Поду Завалулуй, Пъмънту умфлат, Комостени, Бисерика арзъ и Кълараши. След няколко години е започнало завръщането на част от тези семейства, които във Влашко попаднали на друга беда — експлоатацията на чокойте. Но сега не е възможно да се докаже колко и кои от тях са се завърнали по родните си места и колко са останали във Влашко (Романски, Ст., Българите във Влашко и Молдова. — Универс. библиотека, 20, С., 1930, 102–112 и сл.). В архивите на видните търговци и общественици от Враца Хаджитошеви има интересни бележки за два княжески рода от град Орехово до 1811 г. Те са за рода на Янаки Папазов, кнез ореховски, роден в Орехово и починал във Враца. Той е бил виден стопански и обществен деец и брат на хаджи Пенка Хаджитошева Ценова, съпруга на хаджи Тошо Ценов и майка на Димитраки Хаджитошев. Хаджи Пенка е родена през втората половина на XVIII в. в Орехово и е починала във Враца след 1836 г. Син на Янаки Папазов е Васил Янакиев Папазов, кнез ореховски и племенник на Хаджи Пенка Хаджитошева Ценова. Вторият княжески род е оглавяван от Янаки Хаджидуков, кнез Ореховски, който е сестрин син на Янаки Папазов и сродник на Хаджитошеви (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, С., 1984, документи 11, 5, 20, 29, 44, 65, 82, 84, 104, 118 и 124).

Други стари ореховски родове са: Ангелови, от който род е опълченецът Димитър Ангелов, Анчовите, Арѝчеви, Ба̀лтови, Банѝкови, Бану̀цови, Бекя̀рови, Бо̀сите, Брагару̀шеви, Гама̀нски, Га̀шерови, Гѐчови, Гръ̀блеви, Гу̀леви, Гу̀неви, Димѝтрови, Дѝнкови, Дръчови, Дудукчийте, Ефтимови, Йонови, Каза̀кови, Катранджѝйте, Костадѝнови, Ко̀стови — от този род е опълченецът унтерофицер Димитър Костов, Маджу̀кови, Митришо̀рови, Митеви, Панджѝкови, Па̀нчеви, Пау̀нови, Пѐцови, Пипѐркови, Пръ̀цови, П нчеви[^[8]], Първа̀нови, Раду̀лови, Ра̀чоловци, Ру̀синовци, Ру̀солови, Сара йски[^[9]], Станку̀лови, Та̀чови, Тодора̀кеви, Тожа̀рете, То̀шеви, Трѐн лови[^[10]], Фанѝкови, Червѐнпеткови, Черга̀нете, Шава̀рови и Райкови, от който е опълченецът ефрейтор Лазар Райков.

Към средата на XIX в. в Орехово се заселили български родове от разни места: Ахчѝйте от Кнежа, Беля̀кови от Мало Пещене (от този род е опълченецът Кръстю Беляков), Братоеви от Борован, Вълчеви (Енишки) от с. Еница, от който род е съзаклятникът и общественикът Цеко Вълчев Енишки, а Дачкови, Йолови, Стоянови и Фискарете са дошли от с. Селановци, Дръндийте — от с. Липница, Йоловци — от Крушовица, Катърджийте — от Враца (от този род е Ботевият четник Георги Димитров Катърджийски), Лазарови — от Плевен (опълченецът Христо Лазаров е от този род), Мицеви — от Липница, Ботевградско, Младенови — от гр. Видин, Младеновци — от Койнаре, Осиковски — от Осиково, Ракилови — от с. Ракиловци, Пернишко (техен родоначалник е Христо Спасов Ракилов, който преди 1877 г. е учителствал в селата Глава и Долни Луковит). Сабадошеви идват от Банат, Савчеви — от Галиче, Сапунджиеви — от гр. Копривщица, Симидови — от Велико Търново (това е родът на Филип Симидов — сподвижник на Апостола Васил Левски), Торбовци и Трольовци — от с. Липен, Фенерджийте — от с. Галатин (те са от галатинския род Ановци и в Орехово е дошел Младен, който е бил майстор на фенери), Цанкови — от Бреница (дошли са братята на проф. Александър Цанков) и др.

Десетина родове от гр. Тетевен се заселили в Орехово около средата на XIX в. Те били главно търговци и занаятчии и въвели в Орехово дървения тип къщи, от които има днес запазени само няколко на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Тетевенски родове са: Баневи, Бояджиеви, Василеви (от този род е опълченецът Петко Маринов Василев, който след Освобождението работи в Орехово като сарач), Койчеви, Пееви, Сандулови, Стефанови (това е родът на опълченеца Христо Стефанов, а негови синове са в Орехово Мильо, а в Кнежа е Стефан, който е бил пчелар). После са Смолянови, Табакови, Тихолови, Торбови, Цакови и др.

През втората половина на XIX в. в Орехово се заселили повече от десет семейства от Македония. От тях са: Алексови от гр. Дебър, Антови от Скопие, Венови от гр. Охрид (техният родоначалник е бил зограф, а синът му Софри — часовникар) и от същия град са Монови (наричани още и Цинцарете). От различни села и градове на Македония идват Кипрови, Мурджеви, Нелови (Гюрови), Симови, Сърболови (Мекишови), Янкулови и др. През 1837 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец“, а първото училище в Орехово е започнало просветната си работа в 1830 г. Едни от първите учители са били Георги Лазаров от Тетевен, Димитър Икономов, Тома Младенов, Сребро Пенев Стойновски, Васил Пупешков и др. Революционният комитет в Орехово е оглавяван от Андрей Лулчев и Цеко Вълчев Енишки, а за председател избрали учителя Сребро Стойновски. Орехово става кръстопът на Апостоли. Оттук са минали и отсядали апостолите Васил Левски, Георги Бенковски, Иваница Данчев, Никола Обретенов, Никола Славков, Панайот Волов, Стоян Заимов.

През временното руско управление на България Орехово е бил само три месеца център на губерния. От 1879 г. до 1882 г. е окръжен център на Белослатинска и Ореховски околии. По политически причини окръг Орехово е закрит през есента на 1882 г. От 1.I.1884 г. Ореховски окръг е възстановен, но в края на 1889 г. е закрит завинаги. Орехово остава околийски център до 1959 г. След закриването на окръжния център и с построяването на ж.п. линия Варна — София град Орехово и неговото пристанище, което е било връзка със страните от Централна Европа, постепенно западат. Много от ореховските родове се изселват завинаги в столицата. Това изселване става масово след 1944 г. На мястото на изселените родове в Орехово идват семейства от околните села.