Богдан Николов
От Искър до Огоста (130)

130. Соха̀че (Соа̀че)

Население: 1860 г. — 30 семейства българи и 60 семейства помаци; 1872 г. — 35 къщи и 54 венчила българи; 1910 г. — 1584 жители, 1926 г. — 2062, 1934 г. — 2257, 1946 г. — 2371, 1965 г. — 1705, 1975 г. — 1474, 1992 г. — 1112.

Намира се на 20 км южно от Бяла Слатина и е разположено върху раздолие — соха, отгдето му произлиза името. Землището му граничи на изток с Лепица и Чомаковци, на юг — с Бреске и Горник, на запад — с Габаре, и на север — с Враняк. В района му има неизследвани праисторически и тракийски селища. На запад от днешното село в местността Селището през желязната епоха е имало голямо тракийско селище и светилище. През епохата на римското владичество това селище е продължило да съществува заедно със светилището. Открити са оброчни плочи с изображения на Зевс Збелсурд (Дякович, В., ГПНБ, 1921, с. 1–20), а също така и няколко мраморни оброчни плочи, които ни представят Зевс като Део инвикто, Зевс и Хера (Филов, Б., ИАД, т. III, св. I, 1912, с. 41–42, обр. 35) и една оброчна плоча, която ни представя борбата на Херакъл с Немейския лъв (Николов, Б., ИАИ, XXX, 1967, с. 229–231, обр. 21–23). От една по-късна епоха до извора Девец при това селище бе намерена голяма оброчна плоча с изображение на конник???, която бе прибрана в Националния исторически музей в Съдебната палата в София.

Сохаче е старо средновековно селище и е заварено от турските поробители с днешното си име. Доказателство са турските архивни документи. Така в един документ от средата на XV в. е записано: „Село Сохач: домакинства — 25, вдовици — 1, приход — 3114 акчета и мезрата Дамяни, старото място на селото Дамяни, от която прихода е 145 акчета“ (ИБИ, т. ХIII, 1966, с. 249). Селото Сохаче е било войнишко селище, смесено с тимар — вид ленно владение. Това се вижда от цитирания вече документ от средата на XV в. и от два други регистри за войнуци. Единият е с дата 12–21 януари 1548 г. и в него са изброени поименно войнаганите от село Сохаче. Те са: Радул, син на Драгобрат, Игнат, син на Дамян, Петко, син на Обретен, вместо баща си, който е парализиран, Драгой, син на Драгньо, вместо баща си — парализиран, Васьо, син на Драгошин, вместо баща си — починал, Душко, син на Яне, Добромир, син на Дамян, и Стоян, син на Костадин. Вторият документ е откъс от един регистър за войнагани с дата I2.IX.1692 г., в който се казва, че село Сухач, спада към казата Рахово и ливата Никопол. Следват непопълнени данни за войнуци и ямаци от селото (ИБИ, т. XX, 1974, с. 58, 60, 96 и 271). Като ленно владение село Сохаче е засвидетелствано и в един османски документ от 1479 г., в който е записано: „Село Сухач: домакинства — 25…“ (ТИБИ, т. II, 1966, с. 161, 333).

През XVIII в. село Сохаче става обект на помашка колонизация. Тук се заселили изметите на Тетевенско и Ловчанско, които доброволно приели исляма, за да се облагодетелстват. Помаците в Сохаче, които през 1860 г. надвишавали два пъти християнското население, заграбили насила най-плодородните имоти на селото. Потърпевшите родове напуснали селото Сохаче. Така големият род Нановци (от тях са Ангеловци, Баковци, Близнаците) и родът Стипчовци (от същото коляно са Беремлийте и Чуфлигарете) се изселили в с. Долни Луковит. Помаците се изселили завинаги в Анадола и на тяхно място в Сохаче дошли български родове от разни места: Железарците от с. Бов, Лютибродците от с. Люти брод, Черногорците от с. Тишевица, Мамушете, Нинковци, Нецовци, Петковци, Преждарците, Докторците и Станковци от с. Ослен Криводол и др. Стари български родове в Сохаче са: Гетовци, Данчовци, Йончовци, Кръскьовци, Лиловци, Миловци, Неновци, Нинаковци, Дръндарците, Кюферците, Пендарците, Райковци и Цановци.