Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (3)

Втора сцена

 

РИЧАРД

Макар по-млад, дай аз да му говоря!

 

ЕДУАРД

Не, братко, аз съм по-добър оратор!

 

МОНТАГЮ

А мойте доводи са по-добри!

 

ЙОРК

Как? Брат ми и децата ми се карат?

Каква е работата? Кой започна?

 

ЕДУАРД

Не, караница няма. Спорим само.

 

ЙОРК

И за какво е спорът ви?

 

РИЧАРД

                        За нещо,

което вас засяга, а и нас —

короната на Англия, която

е ваша, татко.

 

ЙОРК

                Моя? Не, додето

крал Хенри жив е.

 

РИЧАРД

                Правото ви, татко,

не е в зависимост от туй дали

той жив е, или не!

 

ЕДУАРД

                От днес вий, татко,

наследник сте му. Поемете свойто

наследство днес! Дадете ли му отдих,

накрая Ланкастър ще ви надбяга!

 

ЙОРК

Аз клел съм се, че той ще властва в мир.

 

ЕДУАРД

Пред трона всяка клетва е нищожна.

Хиляда клетви аз бих нарушил,

за да съм крал една година само!

 

РИЧАРД

Не, Висшият опазил ваша милост

от туй да станете клетвопрестъпник!

 

ЙОРК

Ще стана, ако вдигна меч за трона!

 

РИЧАРД

Ще ви докажа, че не е така!

Изслушайте ме!

 

ЙОРК

                Няма да успееш!

 

РИЧАРД

Във сила една клетва е, когато

положена е пред лице със власт

над този, който клетвата полага;

а Хенри узурпирал е властта си

и тъй като вий в неговите длани

положили сте клетвата си, тя е

нищожна, празна дума. Тъй е, татко,

вадете своя меч! И помислете

как сладка е короната, във чийто

тъй тесен обръч се съдържа оня

Елизий^[3] висш, за който хвала пеят

поетите от всички времена!

Защо се бавим? Мир не ще намеря,

дорде не топна бялата си роза

в кръвта от плахото сърце на Хенри!

 

ЙОРК

Да, прав си, Ричард! Тронът или гробът!

Ти, братко, препусни към Лондон бързо

и наостри за делото граф Уорик!

Ти, Ричард, говори със дука Норфък

и посвети го в тайния ни план!

Ти, Едуард, ще идеш при лорд Кобам —

да ни помогне с хората от Кент,

аз вярвам в тях, войници те са смели,

разумни, благородни, с огнен дух!

Додето вий заети сте с това,

какво остава ми, освен да търся

предлог за бунт, но без да се разкрия

на краля или друг от Ланкастър?

Но стой!… Какво ни носиш тъй забързан?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Кралицата с васалите от Север

се готви да ви стегне във обсада.

Те вече са тук близо със войска

от двайсет хиляди. Така че, сър,

укрепвайте си замъка по-бързо.

 

ЙОРК

Да, с меча си! Ти мислиш, че боим се?

Вий, двамата, оставате до мен.

Ти, братко Монтагю, лети към Лондон,

предупреди граф Уорик и лорд Кобам

и другите, които пазят краля,

да сбират сила, като действат хитро,

и много да не се успокояват

от клетвите на глупавия Хенри.

 

МОНТАГЮ

Отивам, братко, и ще ги спечеля.

Почтително сбогувам се със вас.

 

ЙОРК

Навреме, вуйчо Джон и вуйчо Хю,

безстрашни Мортимъровци, дошли сте

във моя „Сандъл“. Нашата кралица

се готви да обсажда крепостта ни.

 

ДЖОН МОРТИМЪР

Напразен труд. В полето ще я срещнем

преди това!

 

ЙОРК

                С пет хиляди войника?

 

РИЧАРД

И с петстотин, ако е нужно, татко!

Жена ги води — няма нищо страшно!

 

ЕДУАРД

Дочувам ги! За излаз да се стегнем

и на открито бой да им дадем!

 

ЙОРК

Петима срещу двайсет! И все пак

в победата не се съмнявам, вуйчо!

Във Франция печелил съм победи,

когато сме били един към десет.

Защо такъв успех и днес да нямам?