Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (24)

Втора сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

Стой тук и нека с теб умре страхът ни,

защото от страшилището Уорик

се плашехме ний всички. Монтагю,

аз тебе търся! Твоят ред сега е,

че инак в гроба Уорик ще скучае!

 

УОРИК

Ах, кой е тук? Приятел или враг,

кажи ми, друже: кой е победител,

Йорк или Уорик? Но защо ли питам —

туй тяло изпосечено, тез кърви,

таз слабост, туй заглъхващо сърце

ми казват, че след малко ще предам

останките си тленни на пръстта,

а на врага — честта от тази битка!

Така под ударите на дърваря

загива кедърът, чиито клони

са приютявали орела царствен,

в чиято сянка кралят лъв е дремал,

и който извисявал е върха си

дори над вечното дърво на Зевса^[31]

и защитавал немощните храсти

от яростния зимен горолом.

Очите ми, които, ето вече

смъртта покрива с черното си було,

по-остро и от слънцето по пладне

проникваха в измените на двора

и хората сравняваха тез бръчки

по челото ми, пълни с кръв сега,

със кралски гробници, защото кой

бе този крал, комуто да не можех

да изкопая гроба, кой монарх

посмяваше за миг да се усмихне,

когато Уорик беше сключил вежди?

И ето, всичко, цялата ми слава —

оваляна във прах и кръв! Къде са

дворци, градини, замъци? От всички

земи, които имах, ми остава

едно парче като за моя ръст.

Какво са власт, богатства? Прах и пръст!

Постигай приживе каквото щеш,

накрая все ще трябва да умреш!

 

СЪМЪРСЕТ

Ах, Уорик, ако беше оцелял,

загубеното щяхме да си върнем!

Кралицата е слязла на брега —

сега узнахме го — с голяма сила;

да имаше в теб сила да избягаш!

 

УОРИК

Да имах, не бих бягал!… Монтагю,

любими братко, ако си наблизо,

вземи ръката ми и със целувка

задръж за миг духа ми, да не литне!

Не ме обичаш, виждам, инак с плач

измил би, братко, спечената кръв,

която не ми дава да говоря!

По-бързо, Монтагю, или съм мъртъв!

 

СЪМЪРСЕТ

О, Уорик, Монтагю те изпревари

и теб зова до сетния си дъх.

„Предайте моя поздрав — така каза —

на храбрия ми брат!“ И още много

опита се да каже, ала то

неясно като гръм във сводест зимник

за мен остана; чух да казва само

с последно хъркане: „Прощавай, Уорик!“

 

УОРИК

Мир на праха му! Бягайте, милорди!

До среща на небето!

 

ОКСФОРД

                Преди туй

кралицата да срещнем тука долу!

Побързайте!