Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Χοηφόροι, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Втори стазим
ХОР
Първа строфа
Зевсе, баща на всевишните
олимпийски богове,
тебе моля, дай да видя тях,
които жаждат справедлива мъст,
в ръце с победа подир съд
върховен! Зевсе, моля те, пази ги!
Тури над вразите
оногова, който е там, в двореца, Зевсе!
Ако ти го въздигнеш, с двоен,
с троен дар благодарствен
той ще ти върне щедро.
Първа антистрофа
Виждаш жребец — на любимия
твой герой злочестен син —
впрегнат в колесница на беди.
… … … … … … …
… … … … … … …
… … … … … … …
Тури над вразите
оногова, който е там, в двореца, Зевсе!
Ако ти го въздигнеш, с двоен,
с троен дар благодарствен
той ще ти върне щедро.
Втора строфа
Вие, които сте
вътре, посред златосветли кътове,
чуйте, благосклонни богове!
Напред!… … … … …
С нова мъст отмийте днес
на прежни престъпления кръвта.
Та стари кърви да не раждат нова кръв.
Ти, обитател могъщ на една огромна
паст, позволи на дома на мъжа прославен
взори да вдигне
и да види с очите си ясния ден,
който се ражда под тъмно було!
Втора антистрофа
Нека заслужена
помощ ни даде синът на Мая[1]:
той довежда благи ветрове.
Ако пожелае, много тайни
ще разкрие той. Ала с едничко
неясно слово хвърля мрак в очите
и него не разпръсва нито слънцето.
Ти, обитател могъщ на една огромна
паст, позволи на дома на мъжа прославен
взори да вдигне
и да види с очите си ясния ден,
който се ражда под тъмно було!
Трета строфа
Тогава ние ще славим
този дом свободен,
а ликуващ женски вик
ще възвести за ветрове попътни.
О, с мене е победата! Расте,
расте безспир доброто, а далеч
от моите любими е бедата!
Дерзай, когато дойде час за дело!
И когато тя издума;
„Синко!“ — с бащиното име
на устни изпълни съдба зловеща.
Трета антистрофа
И нека в тебе тупти ед-
но Персеево сърце[2].
Свойте скъпи мъртъвци
и своите живи сродници зарадвай!
Мъчителния техен гняв смири
чрез кървава разправа, погуби
виновника за бащината гибел!
Дерзай, когато дойде час за дело!
И когато тя издума:
„Синко!“ — с бащиното име
на устни изпълни съдба зловеща.