Есхил
Хоефорите ^[0] (6)

Втори епизод

 

ОРЕСТ

Хей, момко, момко! Чуй как блъскам портите!

Пак удрям! Няма ли човек в палатите?

За трети път зова да се обадите,

ако в дома Егистов тачат гостите.

 

РОБ

Ей, чувам! Кой е, откъде е странникът?

 

ОРЕСТ

Върви да съобщиш на господарите,

че съм дошъл при тях с едно известие —

но бързай, че не чака колесницата

на мрака нощен, време е за пътника

да хвърли котва в някой дом за странници.

Да дойде някой тук — или достойната

стопанка, или по-добре стопанинът.

Тогава няма никакво стеснение

да замъгли словата ми. Че с мъж мъжът

приказва смело, ясно, без двусмислия.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Какво ви трябва, говорете, странници.

Дома ни всичко нужно ще намерите —

и топла баня, и легло отмарящо

след пътя труден, и очи приветливи.

Ако пък вам е нужно нещо повече,

мъже ще го направят, ще им кажа аз.

 

ОРЕСТ

Чуждинец съм, давлиец, от фокейците.

Като вървях с товар на раменете си

към Аргос, дето спряха днес нозете ми,

ме срещна непознат човек — фокидец бил,

на име Строфий — като разговаряхме,

разбрах това. Разказа ми за своя път,

запита ме за моя, па заръча ми:

„Като вървиш към Аргос, драги страннико,

родителите на Ореста, моля те,

срещни, кажи им, че е мъртъв. Може би

ще искат да го имат те, а може би

ще кажат да се погребе в земята ни —

навеки да й бъде гост. Словата ми

предай на тях. Праха му ний оплакахме

добре и в медна урна го поставихме.“

Вестя това, което чух. На свои ли,

на близки ли предавам новината си —

не зная, ала тя е за родителя.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Горко ми, твоите думи ме погубиха!

О необорно в този дом проклятие,

как зорко гледаш, как и най-далечното

сразяват с верни удари стрелите ти

и ми отнемат моите скъпи, клета аз!

И днес Орест… А бе оттеглил своите

нозе от смъртоносното тресавище…

Днес вярата в щастливото спасение,

лечителната наша — е зачеркната!

 

ОРЕСТ

Аз бих желал за радостно известие

да ме приемат в този дом честитите

стопани като гост. Какво по-хубаво

от благовестен гост за домакините?

Но мислех, като съм приел заръката

и вие ме посрещате, греховно е

да премълча вестта си пред приятели.

 

КЛИТЕМНЕСТРА

Ти няма да получиш под достойното

и не по-малко драг ще си в палатите.

Все някой би донесъл туй известие.

Но вече стана време — подир дългото

пътуване да си почине гостът ни.

 

Води го в мъжките покои заедно

със неговите роби и съпътници.

Те трябва да получат всичко. Чуй това:

ще ми докладваш сам какво е сторено.

А ние ще обадим на владетеля

на този дом и с нашите приятели

по станалото ще се посъветваме.

 

ХОР

О робини, приятелки скъпи, кога

със молитвена реч

за Ореста глас ще издигнем?

Ти, земя всемогъща, ти, гроб всемогъщ,

дето криеш трупа на достойния цар,

на водителя корабен, чуй ни сега,

и сега помогни ни, защото сега

приближава часът за коварното, зло

Убеждение — там да проникне чрез тях,

а подземният, мрачният Хермес — да бди

в тая битка на сеч и на гибел!

 

Изглежда, нещо зло ще стори странникът:

ей дойката Орестова — разплакана.

 

Килисо, накъде си се запътила?

Скръбта е твоя спътница неканена.

 

ДОЙКАТА

Егиста викат час по-скоро гостите —

царицата заръча тъй, — та по-добре

мъжът от мъж да чуел новината им,

като си дойде в къщи. Тя пред робите

си дава мрачен вид, а пък в очите й

се крие смях, че всичко свършва хубаво

за нея. Но за този дом вестеното

от гостите е най-ужасно бедствие.

А онзи — той ще възликува радостен,

когато чуе тая вест. О, бедна аз!

О, как непоносимите злочестия

на този дом Атреев са ранявали

сърцето ми със тежките си удари!

Ала такава скръб не съм изпитвала.

Понасяла съм търпеливо другите,

но за Ореста, за скръбта на моето

сърце, когото от дете съм гледала…

Надаваше ли нощем вик, не знаех аз

покой, ни сън. И толкова мъчения —

напусто! Животинка без разсъдък е

детето, ще го храниш — инак може ли?

Не знае да ти каже пеленачето

за глад, за жад или за нужда някаква.

А детският стомах не пита никого.

Нащрек си над детето. Закъснееш ли,

ще трябва да изпираш пелените му.

В перачка се превръщаше бавачката.

За да извършвам тази двойна работа,

поех Ореста от баща му някога.

Но днес узнавам, че е мъртъв — бедна аз!

Отивам да намеря погубителя

на този дом — да го зарадвам с вестите.

 

ХОР

Добре, но как го вика тя при себе си?

 

ДОЙКАТА

Какво? Кажи отново, че не те разбрах.

 

ХОР

Самичък ли или с телохранители?

 

ДОЙКАТА

Да дойде, каза тя, с копиеносците.

 

ХОР

Не, не, това не казвай на омразника!

Да дойде сам! И за да няма никаква

боязън, говори му с поглед радостен.

Успехът е в ръцете на вестителя.

 

ДОЙКАТА

Надяваш ли се след това известие…

 

ХОР

Зевс може да смени тъгите с радости.

 

ДОЙКАТА

Но как? С Орест погинаха надеждите.

 

ХОР

О, не, така би рекъл само лош пророк.

 

ДОЙКАТА

Що думаш? Нещо друго си научила?

 

ХОР

Върви, стори каквото ти е казано.

Там, дето трябва, грижат се небесните.

 

ДОЙКАТА

Отивам. Ще се вслушам във съвета ти.

Да бъде на добро с подкрепа божия!