Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Χοηφόροι, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Първи стазим
ХОР
Първа строфа
Безброй ужасни зверове
храни тая земна твърд,
много свирепи чудовища
крият водните недра.
Между небето и земята бляскат
високите огньове.
Всичко, което лети или ходи, познава
яростта на лихите вихри.
Първа антистрофа
Но кой ще каже за духа
безразсъден на мъжа,
кой — за безсрамната, дръзката
страст на женското сърце,
която носи на човека гибел?
Разкъсва брачни връзки
женското и при животните, и при човека,
щом страстта го обладае.
Втора строфа
Нека знае всеки, чийто ум
пази свойта мощ,
как в далечни дни
клетата убийца на сина си[1],
Тестиада, дръзна да запали
връстницата на своя син — главнята,
която още от мига
на неговия първи вик
следяла земния му път
чак до деня съдбовен.
Втора антистрофа
Кървавата Скила съдят с гняв
древните слова:
че заради враг
татка си погуби, прелъстена
чрез огърлица от злато,
дарена й от крѝтянина Минос.
И онзи косъм, с който Низ
бе вечно жив, в съня му тя
отскубна, кучката, без срам.[2]
Тъй го отнесе Хермес.
Трета строфа
Но щом припомням за печални бедствия,
не трябва ли да изрека проклятие
към гнъсната съпруга,
към нейните коварни женски хитрости
срещу мъжа юначен,
мъжа, когото и врагът почиташе?
Угаснало е в този дом огнището
и слабата жена господарува.
Трета антистрофа
Най-страшно между всички злодеяния
е лемноското[3]. Хората с проклятие
го спомнят. Всяка напаст
и днес наричат „лемноско злочестие“.
Богопротивно дело!
Загива този род, презрян от смъртните.
Кой тачи туй, което мразят бозите?
Кои дела напразно споменавам?
Четвърта строфа
Ранява смъртно остър меч,
пронизвайки гръдта
заради правдата. Че грях е
да се погазва дълг свещен,
греховно е
да се престъпя Зевсовата воля.
Четвърта антистрофа
Издига Правдата олтар,
кове Съдбата меч.
Кръвта, дете на древни кърви,
прониква вече в този дом
и тук я води, за да отмъсти,
еринията с мисъл неизбродна.