Метаданни
Данни
- Серия
- Орестия (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Χοηφόροι, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
- Превод от старогръцки
- Александър Ничев, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2013)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Есхил. Трагедии
Старогръцка. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1982
Редактор: Георги Белев
Художник: Николай Александров
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Магдалена Костадинова
Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.
Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.
Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII
Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82
Дадена за набор: юни 1982 г.
Подписана за печат: октомври 1982 г.
Излязла от печат: януари 1983 г.
Формат 60×90/16.
Печатни коли 26. Издателски коли 26.
УИК 19,78.
История
- — Добавяне
Парод
ХОР
Първа строфа
Провождат ме от този дом.
Аз нося жертвен дар и сипя удари
по своите гърди; по бледи бузи
кървави дири оставят моите нокти.
Че бедното сърце
се храни с вечен плач.
А болката превръща с вик
в дрипели тънката ленена тъкан
на дрехата връз мойта гръд.
Ах, сразява ме тежка
и безотрадна участ!
Първа антистрофа
Защото вещият пророк —
страхът с коси настръхнали —
говори в този дом чрез ясни сънища,
дишайки ярост, изрече той прокоба,
която прокънтя
с един среднощен вик
в покоите. За тоя сън
люде, с гласа на които бог вещае,
говорят, че един мъртвец
гняв и ярост отправя
към своите убийци.
Втора строфа
С лъжовен дар, за да прокуди лошото,
ах, майко Земьо, ме провожда тя,
безбожната жена. Но тръпна аз
да изрека заръчаните думи.
Пролята кръв с какво би се изкупила?
Уви, огнище на беди!
Уви, поруха на дома!
Безслънчев, непрогледен мрак
покрива царските чертози,
откакто е мъртъв царят.
Втора антистрофа
Непобедима, несломима, някога
достигаше в сърцата почитта
към царя. Днес я няма. Кой сега
изпитва страх? Днес властник е успехът —
за всички той е бог и нещо повече
от бог. Но Правдата следи —
посред деня наказва тя
едни; за други между зрак
и мрак се готвят теглила;
над трети е нощ безкрайна.
Трета строфа
Кръвта, която е попита в плодната
земя, не се разлива, тя възмездие
поражда. Зла съдба гнети
виновника и го сломява с болести.
Трета антистрофа
За онзи, който е нахлул в девически
покои, няма прошка. Нека всичките
реки се слеят във една —
те пак не ще очистят осквернителя.
Епод
А мене боговете са обвързали
с нещастния ми град. Далеч от бащина
стряха те ми отредиха робски дял,
и — право ли или неправо —
аз трябва да се подчинявам
на властните и да въздържам лютата
омраза. Плача, скрила лик в одеждите,
над сляпата съдба на царя
и тая скрита скръб ме вледенява.