Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орестия (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Χοηφόροι, 458 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2013)
Източник
sites.google.com

Издание:

Есхил. Трагедии

Старогръцка. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Редактор: Георги Белев

Художник: Николай Александров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Магдалена Костадинова

 

Eschyle, Texte établi et traduit par Paul Mazon, t. I, Paris 1920: t II Paris 1925.

Bulgarice vertit, commentariolo instruxit praefatusque est © Alexander Ničev, Prof. Dr.

Narodna kultura, Serdicae, MCMLXXXII

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536772611/5575-2-82

 

Дадена за набор: юни 1982 г.

Подписана за печат: октомври 1982 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Формат 60×90/16.

Печатни коли 26. Издателски коли 26.

УИК 19,78.

История

  1. — Добавяне

Парод

ХОР

 

Първа строфа

 

Провождат ме от този дом.

Аз нося жертвен дар и сипя удари

по своите гърди; по бледи бузи

        кървави дири оставят моите нокти.

Че бедното сърце

се храни с вечен плач.

А болката превръща с вик

        в дрипели тънката ленена тъкан

на дрехата връз мойта гръд.

        Ах, сразява ме тежка

и безотрадна участ!

 

Първа антистрофа

 

Защото вещият пророк —

страхът с коси настръхнали —

говори в този дом чрез ясни сънища,

        дишайки ярост, изрече той прокоба,

която прокънтя

с един среднощен вик

в покоите. За тоя сън

        люде, с гласа на които бог вещае,

говорят, че един мъртвец

        гняв и ярост отправя

към своите убийци.

 

Втора строфа

 

С лъжовен дар, за да прокуди лошото,

ах, майко Земьо, ме провожда тя,

безбожната жена. Но тръпна аз

да изрека заръчаните думи.

Пролята кръв с какво би се изкупила?

Уви, огнище на беди!

Уви, поруха на дома!

Безслънчев, непрогледен мрак

покрива царските чертози,

откакто е мъртъв царят.

 

Втора антистрофа

 

Непобедима, несломима, някога

достигаше в сърцата почитта

към царя. Днес я няма. Кой сега

изпитва страх? Днес властник е успехът —

за всички той е бог и нещо повече

от бог. Но Правдата следи —

посред деня наказва тя

едни; за други между зрак

и мрак се готвят теглила;

над трети е нощ безкрайна.

 

Трета строфа

 

Кръвта, която е попита в плодната

земя, не се разлива, тя възмездие

поражда. Зла съдба гнети

виновника и го сломява с болести.

 

Трета антистрофа

 

За онзи, който е нахлул в девически

покои, няма прошка. Нека всичките

реки се слеят във една —

те пак не ще очистят осквернителя.

 

Епод

 

А мене боговете са обвързали

с нещастния ми град. Далеч от бащина

        стряха те ми отредиха робски дял,

и — право ли или неправо —

аз трябва да се подчинявам

на властните и да въздържам лютата

омраза. Плача, скрила лик в одеждите,

над сляпата съдба на царя

и тая скрита скръб ме вледенява.