Асен Г. Христофоров
Самоков (7)

Самоковска комуна
от Младен Костов

Разоряването на цветущото занаятчийство в Самоков след Освобожденнето на България предостави на развизащия се капитализъм готова армия от наемни работници в лицето на разорените занаятчии н техните работници. Самоков не остава назад от общото развитие на страната по пътя на капитализма. Дори в края на XIX и началото на XX век за тогавашното икономическо раз-витие на България той е един от промишлените центрове. Тук израстват няколко промишлени предприятия: три текстилни фабрики с над 100 души работници, две бръшнарски фабрики, три пивоварни, една кожарска фабрика и една килимарска работилница, в които работят над 1200 работници, и тютюнев склад с 200 работници. Тези предприятия обаче не могат да дадат работа и препитание на многочисления брой разорени занаятчии, майстори, безработни калфи и др. Работниците и други дребни съществувания живеят тежко, в лишении и нищета. Работниците са подложени на жестока експлоатация и безработица. Само една малка част от жителите на града търговци, едри занаятчин, собственици на гори, пасбища и стада живеят добре.

Безправието, невежеството сред работническата класа е пословично. Работничеството води полугладно съществувание.

Експлоатацията взема големи размери, работният ден е от 12 до 14 часа, надниците са неимоверно ниски. Детският труд се използува най-широко. Във фабриките работят деца от 12 до 14-годишна възраст. Липсват най-елементарни условия за хигиенен труд. Самоков по това време получава прозвището „гладен град“.

При такива условия на ужасяваща експлоатация, недоимък, невежество започва своята дейност основаната от Борис Хаджисотиров с група негови съратници партийна организация на Социалдемократическата работническа партия на 5 септември 1899 г. Социализмът тук намира добра почва за развитие.

Партията на социалистите в Самоков застава начело на борбите на работническата класа и трудещите се и се бори в защита на техните интереси. Тя води широка политико-просветна работа за издигане класовото съзнание на работническата класа. Големи грижи партийната организация полага за издигане политическото съзнание и на своите членове. Тя провежда ежегодно десетки организационни и просветни закрити и открити партийни събрания, на които се изнасят най-различни доклади по партийни въпроси, по политическото положение, стопанското положение, лекции по законодателството, за усвояване марксисткото учение и т. н.

Социалистическата организация в Самоков води борба за подобряване живота на работническата класа и трудещите се, бори се за увеличаване на надниците, намаляване на работния ден до 8 часа, срещу произволите на работодателите и властта, срещу суровия режим в предприятията, лошите трудови условия в тях, за намаляване на преките данъци и такси, за премахване на косвените данъци, защищава безработните и т. н. Тя създава професионална организация на работниците и ги организира на борба, като ги вдига на протести, манифестации, митинги, стачки.

Светла страница от революционните борби на работническата клася в Самоков и България са стачките, организирани и ръководени от социалистическата организация през 1903, 1907 и 1909 г. Организирани са стачки на текстилните работници, на обущарите, на работниците в кибритената фабрика гара Костенец. По време на тези стачки партийната организация получава подкрепа от Централния комитет на партията в лицето на Д. Благоев, Г. Кирков, Г. Димитров. Цели 11 години непрестанно и упорито Самоковската социалистическа организация се бори за защита интересите на трудещите се. Нейните ръководители Борис Хаджисотиров и Михаил Дашин с неуморима енергия насочват борбите на работническата класа, те са постоянно сред стачкува-щите и борещите се работници, окуражават ги в борбата.

С борбата, която водеше социалистическата организация в Самоков, показа на работническата класа и беднотата, че никой друг не е в състояние да им помогне освен Работническата социалдемократическа партия, в чиито редове те трябва да се борят за своето освобождение.

Партийната организация отделя голямо внимание и на възпитанието на партийните членове. Затова особено голяма роля играе личният пример на нейните ръководители Борис Хаджисотиров и Михаил Дашин, които със своя скромен и изцяло посветен на трудовите хора живот пленяват душите и сърцата на работническата класа. Борис Хаджисотиров е постоянно сред членовете на партията и със своето огнено и твърдо слово ги учи и напътствува. Партийната организация често се намесва и подпомага работниците й техния личен живот. В много случаи тя изглажда семейни недоразумения, критикува и напътствува мъжете, които се държат зле със своите жени или не полагат грижи за своите деца.

Всичко това постоянно увеличава авторитета на макар и малочислената социалдемократическа организация сред работническата класа и населението и нейното влияние постоянно расте. Тя става любим и обичан ръководител на работническата класа, в лицето на която те виждат свой закрилник срещу всякакви неправди.

Дълги години трудещите се маси, ръководени от самоковската партийна организация, водиха героична и смела борба срещу буржоазията и нейната власт, за да подобрят своя живот. И тази борба не бе напразна. В изборите на 13 юни 1910 г. самоковските социалисти взеха 8 от 14 места в съвета и така на 14 юни цялата страна узна, че е създадена първата комуна в България и на целия Балкански полуостров. Това бе заслужено завоювана победа!

Ето как с телеграма до „Работнически вестник“ партийното ръководство съобщава за победата: „С неописуема радост и ентусиазъм самоковските работници празнуват триумфа на своята самостоятелна класова борба. Вчерашният ден бе ден на най-ожесточена борба на всички фронтове и нейните резултати потвърдиха верността на нашата тактика. Работниците се сражаваха като лъвове, защото знаеха, че сами ще оберат плодовете на своите борби. Прочее, превзели напълно целия град, ние викаме: «Долу монархизмът и капитализмът! Да живее Самоковската комуна!»“

Така се роди и започна своя дръзновен живот славната Самоковска комуна.

В съвета са избрани за съветници Борис Хаджисотиров, Коста Кибаров, Георги Зуйбаров, Коста Халва-джиев, Димитър Ников, Асен Хадживасилев, Христо Дибеков и Христо Тодоров.

Победата в изборите се посрещна с радост от работническата класа в цялата страна и с вой от буржоазията. Работниците от София, Русе, Варна, Пловдив и др. възторжено приветствуват комуната и изразяват своята поддръжка. Слисани и озлобени от неочаквания удар, буржоазията и правителството търсят начин да не позволят социалистите да поемат управлението на царския град. След близо три месеца борби най-сетне изборът е утвърден и на 1 септември 1910 г. се провежда при неописуемия възторг и радост на самоковските работници и беднота първото заседание на Комуната, което избра за кмет Георги Зуйбаров и зам. кметове Коста Халваджийски и Асен Хадживасилев.

Славна и романтична е историята е издигането на червеното знаме на Комуната над общинския дом. Съветът решава Комуната да има свое знаме и се спира на червеното знаме с надпис на него „Самоковска община“. Знамето е ушито от шивача Лазар Върбанов и на 22 ноември е издигнато над общинския дом от младия обущарски работник Слави Тонев. Това е радостен и вълнуващ момент за работниците с гр. Самоков. Тогавашният министър на вътрешните работи Н. Мушанов, вбесен от дързостта на Комуната, дава под съд кмета Г. Зуйбаров и праща в Самоков трънския околийски управител да свали знамето. Работническата класа в цялата страна се вдига в защита на Самоковската комуна, на кмета й Г. Зуйбаров. От цялата страна се сипят суми, събирани от трудовите хора, за да бъде изплатена глобата, наложена на кмета на Комуната.

Дошла на власт по волята на работниците и беднотата в гр. Самоков и в името на една широка програма за подобряване живота на работниците, Самоковската комуна извърши дръзновено и светло дело със своята борба и дейност през 18-месечното си управление и записа едни от най-хубавите страници от историята на освободителното движение на българската работническа класа.

Програмата на Комуната бе обхванала широки благоустройствени, просветни и социални мероприятия вполза на самоковските работници и трудещи се. Благоустройствената дейност на Комуната бе насочена към направата на водопровод, канализация, общински дом, хотел, магазини и др. За тази цел Комуната поиска 200 хиляди лева заем, който правителството отказа да разреши. Просветната програма предвиждаше построяването на училище, читалище, театър, осигуряване безплатно обучение на подлежащите за училища деца на бедни родители, безплатна ученическа трапезария, безплатна лекарска помощ на учениците, организиране на детски градини и летни колонии, откриване на вечерно училище за възрастни. А социалната програма бе насочена към освобождаване от общински данъци всички граждани, които имат малки доходи, защита на детския труд, 8-часов работен ден, подпомагане на безработните, откриване на общински магазини, аптека и др.

Въпреки непрестанните пречки и насилие над Комуната от правителството, тя извърши изключителни за него време реформи и мероприятия. В бюджета за 1911 г. за осъществяване на благоустройствената, просветна и социална политика Комуната гласува една сума от 223 706 лв. Определи средства за поддържане на бедни ученици; за ученическа трапезария, в която да получават безплатна храна 100 ученика. Предвиди суми за оказване помощ на еврейското, турското и американското училища. В бюджета отдели средства за подпомагане на бедните, за откриване на общински магазин, общинска аптека и др. Комуната освободи от общински данъци всички граждани, които плащат държавен данък до 10 лева и всички чиновници, които получават 480 лв годишна заплата. Забрани наемането на деца за работа под 14-годишна възраст, установи за всички работници 8-часов работен ден. За слугите изработи правилник — „Правилник за слугите и слугините“, който определя 8-часов работен ден и седмична почивка от 24 часа. Комуната реши да се ползуват безплатно от баня бедните граждани.

Комуната ревностно пази интересите на работническата класа и на самоковската беднота, брани и обществените блага, бори се срещу гешефтарите, капиталистите, чорбаджиите и иззе заграбените от тях общински и държавни земи и гори и събра неплатените данъци и такси. Във връзка с това се завързва остър спор с двореца, загдето Фердинанд иска да заграби своеволно голяма част от общинските гори, намиращи се край неговия дворец в Боровец. Фердинанд бил принуден да отстъпи. Раасърден от това, той не минава вече през Самоков, а за да отиде в Боровец, построява път, който минава извън града. Интересен е случаят и с придворната дама Чомакова, която дължала данъци в размер на 4000 лв. Когато й поискали да заплати този дълг, тя високомерно заявила, че няма да плати, тъй като е придворна дама и не е задължена да плаща данъци; Самоковската комуна я предупреждава, че ако в срок не се издължи, ще я даде под съд. Поставяйки я по този начин на тясно, тя бързо превела сумата по пощата на самоковската община.

Връзките на Комуната с населението са били най-тесни и постоянни. Ръководителите на Комуната постоянно се съветват с работниците и трудещите се от града и често се допитват до тях по различни въпроси. По по-важни въпроси Комуната провежда референдуми. На 27 декември 1910 г. провежда референдум, с който иска одобрение на заем за благоустрояването на града. В подкрепа на заема гласуват 707 души, а против — 2.

След дълги заговори, терор и произволи местната буржоазия с подкрепата на полицията и правителството на 18. II. 1912 година успява да свали от власт първата самоковска комуна.

Самоковската комуна не се побоя в онова тъмно и безпросветно време на терор и безправие да се противопостави решително на буржоазната власт и да покаже на практика със своите дела, че идеите на социализма могат да се претворят в жива реалност и че те не са утопия. Самоковският пролетариат разбра, че само Комуната е негов защитник, и затова още два пъти издигна червеното знаме над общинския дом, знамето на втората комуна 1919 г. и на третата — 1922 г.

В славното Септемврийско въстание комунарите са начело в боя с настъпващия фашизъм. И фашизмът се разправи с тях с голяма жестокост. Борис Хаджисотиров, прекрасният човек, трибун, революционер, любимец на работниците от Самоков, бе убит на 27 септември 1923 г. по най-жесгок начин край с. Широки дол. На 18 август 1924 г. бе прострелян на улицата скромният и предан революционер Михаил Дашин. През 1925 г. бе изгорен в пещите на дирекция на полицията Г. Зуйбаров, а Асен х. Василев, участник в Септемврийското въстание, бе убит край гр. Сандански.

Самоковската комуна, нейната дейност, дейността на нейните ръководители, вдъхновяваше и бе знаме в борбата, която техните наследници—комунистите и антифашистите от самоковския край, водеха против фашизма и капитализма. Сега много от делата на Самоковската комуна са вече изпълнени, а други ще бъдат осъществени в следващите близки години от техните наследници.