Нейъми Хортън
Сделка с любовта (9)

Осма глава

Успяха някак си да отидат на закуска. И макар никой с нищо да не се издаде, Си Джей бе сигурна, че всеки в къщата се досещаше какво точно бяха правили тя и Гарет преди час. Бърти, слава богу, бе вече в кабинета си. Тя щеше да познае какво е станало от пръв поглед.

— Нали няма да ви стане навик да закусвате в този час? — погледна ги укорително готвачката, когато влязоха в кухнята. Големият касапски нож проблясваше в ръцете й. — Ако бяхте почакали още малко, щеше да стане време за обяд.

— Видя ли? — прошепна Си Джей. — Казах ли ти, че ще стане голям въпрос? Извинявай — усмихна се тя на готвачката. — Ние, такова, имахме…

— Имахме да свършим една работа — довърши невъзмутимо Гарет.

— Глупости! — отряза го сърдито готвачката. — Нейна милост ви търси, между другото. Чака ви в дневната. Макар че аз на ваше място, госпожице Си Джей, бих се постарала да залича тези подозрителни следи по врата си, преди да вляза. А вие — стрелна тя Гарет — се опитайте да изглеждате повече като бизнесмен, отколкото като котарак след бурни похождения. Ако разбирате какво искам да кажа…

— Абсолютно! — намръщи се Гарет.

Си Джей почервеня цялата.

— Никога не съм могла да скрия нещо в тази къща! Готвачке, понякога си мисля, че знаеш за всеки от нас повече, отколкото ние самите.

— Може би — отвърна бойко готвачката и се втренчи в Гарет. — Познавам това момиче от ей такова дребосъче. Може да се каже, че израсна в ръцете ми. Затова предупреждавам — всеки, който я наскърби, ще съжалява! — Ножът се удари в дъската със зловещ звук. — Направо ще съжалява!

— Ясно! — отвърна той и отстъпи към вратата.

— А сега, приятен ден! — усмихна се многозначително тя и ножът проблесна още веднъж.

Си Джей се разсмя от сърце, когато излязоха в коридора.

— Ти стана сив-зелен, Гарет! Не съм виждала подобен цвят!

— Тази жена е луда, чу ли я? — потрепери театрално той. — Дявол я взел, с нея шега не бива!

— Не се притеснявай — ти си достатъчно умен, за да ме направиш щастлива, както тя иска, нали?

— Ще направя, каквото мога, хитрушо. Разчитай на мен.

Голямата дневна, напоследък рядко използвана за приеми, бе пълна със старинна италианска мебел, индийски килими и почти вековни семейни антики и скъпи вещи. Когато влезе в обляната от слънце стая, Си Джей се опита да изглежда повече като делова млада дама, а не като жена, прекарала нощта в обятията на любимия си. Освен Бърти имаше още двама души — изискан възрастен господин с посребрена коса и моряшки тен и по-млада жена, която на пръв поглед приличаше на негова дъщеря. Си Джей понечи да ги поздрави, но Гарет я изпревари с някакъв нечленоразделен звук.

— Какво, по дяволите, правите тук? — Той пристъпи напред с потъмняло от гняв лице.

В този миг Си Джей видя как нещо изгасна в очите на възрастния мъж. Той стана сковано.

— Аз ги поканих — намеси се поривисто Бърти. — Баща ти се обади вчера, за да попита дали все още си тук. Каза ми, че той и… съпругата му са в Маями и аз ги поканих. — Очите на Бърти просветнаха. — Си Джей, това е бащата на Гарет, Станфорд Джеймисън, и неговата съпруга, Кристъл. Моята племенница, Си Джей Карадърс.

Старият Джеймисън взе ръката й и се усмихна. Очите му бяха със същия кехлибарен цвят като на Гарет, ала тъжни и добри. Ръкостискането на Кристъл беше твърдо и Си Джей осъзна, че съпругата на Станфорд Джеймисън не бе толкова млада, колкото изглеждаше на пръв поглед. Нито пък приличаше на стриптийзьорка от Лас Вегас. Беше хубава, елегантна и седеше до съпруга си спокойно. Косата й бе оформена в стилна прическа, а фигурата й бе прекрасна, без да е пищна.

— Гарет, тук не е нито мястото, нито времето — подзе баща му тихо, — но трябва да поговорим. Знам, че не одобряваш брака ми с Кристъл, обаче…

— Не одобрявам ли? Жени се, за когото си щеш! Не ме интересува повече. Не давам и пукната пара…

— Гарет! — Си Джей беше потресена.

— Госпожице Карадърс, всичко е наред! — усмихна се пресилено Кристъл. — Гарет и аз имаме различно мнение относно моите чувства към баща му. Той смята, че аз преследвам единствено парите на Джеймисън и…

— А не е ли вярно? — прекъсна я предизвикателно Гарет.

— Не… — погледна го уморено тя. — Не се нуждая от парите му, нито от твоите. Всъщност подписах брачен договор, според който, ако се разведем или баща ти умре преди мен, аз не получавам нищо. Абсолютно нищо. Няма да те лъжа, че имам идеално минало. Твоят детектив вече ти е казал за бившия ми съпруг. Имаше и други мъже — не много, но за никой не съжалявам. Напуснах дома си, когато бях на петнайсет, и сама пробивах пътя си в живота. Понякога ми беше трудно. Правила съм и грешки. Дори много. Има неща, които не бих искала да си спомням. Не съм светица, нито ангел, Гарет, ала не съм лоша жена. Обичам баща ти и той е щастлив… — Тя вдигна царствено глава. — За което нямам намерение да се извинявам.

— Приех поканата на лейди Д’Алърд, защото се надявах, че ще се споразумеем… — Баща му го погледна тъжно. — Ти явно не желаеш. Когато приемеш Кристъл като моя жена и се отнасяш с нея по подобаващ начин, можеш да дойдеш в дома ми, Гарет. Дотогава не желая да те виждам! — Той се усмихна на жена си с толкова любов и нежност, че гърлото на Си Джей се сви. — Обещах ти да опитам, скъпа. Ето, направих го. Сега нека да не притесняваме повече тези добри хора с нашата семейна драма и да се върнем в Маями. Съгласна ли си? — Той се обърна към Бърти почтително. — Благодаря ви, лейди Д’Алърд. Бихте ли повикали вашия човек Джеръм? Ще тръгваме.

— Аз мисля… — започна Бърти нерешително. — Съжалявам, че стана така. Надявах се… — Това бе изречено с леден поглед към Гарет, който стоеше с каменно лице.

— Бихте ли ме извинили? — обади се той, като дори не погледна баща си и Кристъл. — Имам много работа. — Обърна се и излезе от стаята.

— Упорито младо магаре! — извика ядосано Бърти.

— Вината не е само негова — намеси се баща му. — След като майка му почина, не подбирах много компаньонките си… — Той се намръщи и хвана Кристъл за ръката. — Досега…

— Когато срещнах Станфорд, танцувах в един нощен клуб в Лас Вегас — добави тя с виновна усмивка. — На мястото на Гарет сигурно също щях да бъда подозрителна. Просто се надявах…

Те останаха още няколко минута, след това слязоха към кея, където ги чакаше Джеръм с моторницата, а Си Джей тръгна да търси Гарет. Но той беше изчезнал. Уинтръп й каза, че го видял да тича по брега, сякаш дяволът го гони по петите. Появи се късно следобед, обаче дори не надникна при нея. Тя го видя да минава покрай прозореца и чу как вратата на зеленото бунгало хлопна. Изчака притеснена, като се опита да се съсредоточи върху условията за продажби зад граница и процентите за авторски права. Накрая се отказа и отиде до съседната врата. Почука и си помисли, че той дори няма да отговори, ала чу едно сърдито „влез“.

Гарет стоеше прав до големия прозорец и гледаше морето. Беше с гръб към вратата и дори не се обърна, когато тя влезе. Си Джей се приближи и обви ръце около него. Беше се изкъпал и обул едни избелели джинси, ала не беше си облякъл риза.

— Ако идваш да търсиш извинение, сбъркала си адреса. Баща ми няма работа тук. Не и с… нея. Щом иска да ме види, можеше да говори лично с мен, а не чрез Бърти.

— Доколкото познавам Бърти, се съмнявам, че е можело да стане по друг начин. Тя няма никакви угризения на съвестта, че се бърка в неща, които не са нейна работа. И освен това го е направила заради семейството. Вероятно си е мислила, че като ги покани тук, ти ще се осъзнаеш…

— Онова, което не знае за семейството ми, е достойно за цял роман!

— Той изглеждаше много щастлив…

— Засега. Почакай шест месеца, докато изпразни банковата му сметка и го докара на червено. Ще се събуди някоя сутрин и ще открие, че тя и една от колите му са изчезнали!

— Мисля, че грешиш.

— Вече се е случвало.

— Може би този път е различно…

— А може би не е! — Гарет се обърна и я погледна студено. — Такива са жените, хитрушо. Всички са много сладки, докато те окачат на куката. След това ритат столчето под краката ти.

— Така ли мислиш, че ще постъпя и аз с теб?

Лицето му омекна.

— Не — каза дрезгаво и отново се обърна към прозореца.

— Но не си сигурен… — Си Джей отиде до камината. Беше на ръба на отчаянието. — Премислил си, нали? За нашата женитба?

Всичко в Гарет се сви на топка и той дълго не каза нищо. А когато отговори, гласът му бе далечен и отнесен.

— Започвам да се чудя дали е най-доброто решение. Аз… Няма да се пазаря, Си Джей. Ако искаш да знаеш истината, мисля, че заслужаваш много повече от онова, което мога да ти дам.

— Защо не ме оставиш аз да реша?

— Защото се страхувам, че ще те заболи. Въобразяваш си, че си влюбена в мен…

— Затова ли се страхуваш?

— Аз да се страхувам?

— Ти се страхуваш от мен.

— От теб? Откъде ти дойде на ум?

Тя тръгна към него с широка усмивка.

— Боиш се да се влюбиш в мен, Гарет. Не само в мен. Във всяка жена. Видял си грешките на баща си и мислиш, че това става винаги, когато мъжът повярва на жена. Влюбване, изглупяване, нараняване, раздяла — винаги ли е така?

— Повече или по-малко… — Той внимателно се отдръпна от нея. Не искаше да бъде в толкова опасна близост. Си Джей го караше да иска неща, които бяха невъзможни, и задаваше доста уместни въпроси. — Любовта е илюзия. Мираж. Проблясва, изкушава и обещава всичко, което искаш. Човек може да прекара целия си живот в търсене на нещо несъществуващо…

— Боиш се да не заприличаш на баща си!

— Не си права, Си Джей!

— Няма да се отървеш толкова лесно от мен…

Гарет пое дълбоко въздух и каза отчетливо:

— Не те обичам, Си Джей. Това стига ли?

Очакваше тя да се стресне, да се разплаче и да изтича от стаята, обаче за негова изненада Си Джей се усмихна толкова студено, че по гърба му полазиха тръпки.

— Не съм си и въобразявала, че ме обичаш — отвърна му съвсем спокойно, сякаш обсъждаха кой е любимият й сладолед. — Тук няма място за любов. Бизнесът си е бизнес, в края на краищата. Просто се подписваш на определеното място. А ако ти е хрумнало да развалиш сделката с Бърти, откажи се.

За миг Гарет си помисли, че не е чул добре — толкова беше изненадан.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде стига, Гарет — продължи безизразно тя. — И двамата играем тази глупава игра на влюбени вече цяла седмица. Сигурно и ти си толкова отегчен, колкото и аз. Нека да бъдем честни един към друг, за разнообразие. — Неочаквано всичко си дойде на мястото. Той все още я гледаше вцепенен. — Разбира се, че знам — промълви най-сетне Си Джей още по-безразлично. — Та тя ми е леля. Допускаш ли, че в тази къща може да стане нещо, което да я засяга, и аз да не го науча?

— Но как?

— Знаех от преди седмици. Предчувствах, че е намислила нещо, дори преди да разбера за сърцето й. Когато ти се появи, ми стана ясно, че си замесен по някакъв начин. — Погледна го от другия край на стаята, ала очите й бяха в сянка. — Порових се в документите й и намерих договора ви.

Стомахът на Гарет се преобърна, като си представи как е чела онези страници. Спомни си клаузите, които съдържаха. Помисли си също и за последните няколко седмици, за всички лъжи и театрални пози… И какво се оказа? Тя е знаела от самото начало! Всяка дума, всяка усмивка, всеки поглед, всяко докосване и ласка — всичко е било безсмислено… А той бе започнал да вярва. Беше си позволил да вярва!

— Чудесно! — процеди Гарет. — Леля ти знае ли, че ровиш в документите й веднага щом си обърне гърба?

— Странно как липсата на етика у другите — засмя се Си Джей — винаги е по-голямо престъпление от собствената ни липса на етика. Когато благосъстоянието на Бърти е изложено на риск, Гарет, съм готова на всичко. Дори да се оженя за теб.

Попадна точно в целта и той потръпна.

— Значи последните две седмици са били чиста загуба на време?

Нещо трепна дълбоко в очите й и по шията й тръгна червенина.

— Зависи какво разбираш под загуба. Останах с впечатлението, че ти е приятно.

Още един удар. Прицелът й беше смъртоносен.

— Да. А на теб?

Върна й го. Лицето й потъмня и тя се извърна. По гърба й разбра, че поема дълбоко въздух, сякаш в очакване на следващия удар.

— Не знам дали приятно е точната дума. Но не беше и наполовина толкова отвратително, колкото можеше да бъде. Май трябва да съм ти благодарна… — Си Джей го погледна през рамо. — Най-трудното бе да те накарам да повярваш, че всичко е по твое желание. Нали такова бе условието на договора? Да се влюбя в теб. Да ме ухажваш и да ме спечелиш — между другото, доста старомодна терминология. Идеята е на Бърти, разбира се. Само тя може да измисля такива сърцераздирателни истории като в романите си.

— Господи, ти си като камък!

— Когато трябва — отвърна Си Джей ледено.

Беше негов ред да си поеме дъх. Чувстваше се изхабен и празен. Вече пет пари не даваше за нищо.

— И сега какво?

— Нищо не се е променило. Продължаваме да се преструваме на влюбени, женим се и стоим далеч един от друг. Доколкото е възможно. Можем да подпишем друг договор, ако желаеш — наш собствен този път, който да уточнява някои неща, като например, че обещавам да спя с теб, да ти родя деца и тъй нататък. За пред света ще бъдем още едно щастливо семейство. Само аз и ти ще знаем истината.

— Камък ли казах? Ти си айсберг!

— Не се съмнявам, че си се съгласил да се ожениш за мен само заради моето щастие и добро. Половината милиард на Бърти не влиза в сметката, нали?

Още един безпогрешен удар. Гарет я погледна, като се мъчеше да свърже тази Си Джей с онази, която мислеше, че познава.

— Май съм те подценил…

— О, не си единственият! Всеки от тази проклета къща го прави — отвърна тя с неочаквана ярост в гласа. — Вие всички ме подценявате. Никой не предполага, че и аз мога да се боря за онова, което искам. Но имам добра новина за теб… — Тя вдигна ръка и насочи пръст към него със студено и много решително изражение. — Ще го направя, каквото и да ми струва. Не съм преизпълнена с радост от перспективата да се омъжа за теб, ала такова е желанието на Бърти и ти явно го одобряваш. След като аз губя най-много, значи имам правото на глас. И казвам, че ще го направим.

— Ами ако аз се откажа?

— Няма. Дал си дума на Бърти. А от онова, което съм чула за теб, думата ти значи нещо.

— Знаеш как да удариш там, където най-много боли!

— Правя каквото трябва! — отвърна грубо тя. — Бърти ме взе, когато никой не ме искаше. Даде ми дом, любов и всичко, което едно дете желае да има и от което се нуждае. Най-малкото, с което мога да й се отплатя, е да й дам покой. Щом иска да ме омъжи, ще се омъжа. Бои се, че ще умре и ще ме остави беззащитна и… Но ти знаеш всичко това. Не би подписал договора, ако не беше изучил подробностите.

— Господи, ти си била съвсем друга! — поклати глава той. — Пред теб Кристъл е момиченце от детската градина. Играла си си с мен от самото начало.

— Ти не го ли искаше?

— Мислех, че си различна… — каза Гарет тихо. Трябваше да е щастлив, че всичко излезе наяве. Че няма да лъже повече, че няма да се преструва. Ала кой знае защо се почувства остарял и самотен. — А ти си била като всички останали. Правиш каквото е необходимо, за да получиш каквото искаш. Караш мъжът да ти повярва… — Той млъкна. — По дяволите, трябваше да знам, че не си различна!

— Гарет, аз… — Си Джей спря нерешително. — Никога не съм те лъгала — промълви накрая. — Когато се любихме миналата нощ, не беше измама… Вярно е, че пришпорих малко нещата, но само защото се опитвах да те улесня. Изглеждаше съвсем искрен, ала нямах представа докъде стига истината и откъде започва играта…

Той преглътна напиращото проклятие. Всъщност беше ли се преструвал миналата нощ, запита се Гарет. Никак. Беше се държал така, както би постъпил всеки мъж с красива и желана жена, защото искаше всяка клетка от тялото й, защото искаше да й даде и да получи удоволствие. Не бе играл, не се бе преструвал. И той, и тя се бяха чувствали така, както всеки мъж и жена, пленени от магията на любовта. Може би затова толкова го заболя, когато откри, че е било лъжа. В края на краищата излъганият беше той.

— Това променя нещата — продума накрая Гарет.

— Единствената промяна е, че повече не е необходимо да се преструваш… — Гласът й беше равен и безчувствен. — А също така фактът, че и двамата не сме стока. Ти искаше да се възползваш от мен, ала не по-малко го исках и аз.

— Да-а… Вероятно си права.

— Обаче си мисля, че… — Си Джей млъкна и погледна през прозореца. Той също погледна, за да разбере какво привлече вниманието й. Навън нямаше нищо, освен безкрая на залива. Изведнъж му се стори, че някой вика и дочу бръмченето на хеликоптер. Неочаквано на прозореца се появи уплашеното лице на готвачката и миг по-късно по вратата се заблъска яростно. Си Джей отвори и готвачката едва издума:

— Леля ти Бърти… Получи сърдечен удар!

Си Джей нямаше време да плаче.

Всичко изглеждаше като някакъв кошмар в забавено действие. Хеликоптерът на бърза помощ се приземи на поляната в мига, в който тя стигна до къщата, задъхана от тичане. Вихрушката от мощния мотор изтръгна цветя, завъртя във въздуха листа и корени и създаде такава бъркотия, че първото нещо, което Си Джей си помисли, бе колко ще се ядоса Бърти. След това отлетяха до болницата във Форт Майърс, после още един час до Маями и единственото, което си спомняше, бе сивото измъчено лице на Уинтръп, докато Гарет раздаваше нареждания наляво и надясно като генерал на бойното поле.

После седя безкрайно дълго, безпомощна и вцепенена, с преливащо от страх сърце. Пиеше кафе след кафе, без да усети вкуса му, без да чува какво й говорят Уинтръп и Гарет, нито какво тя им отговаря. Не изпитваше нищо, освен влудяващия страх, че всеки миг някой ще влезе и ще съобщи, че Бърти си е отишла. След много часове страхът й премина и някой наистина съобщи, че състоянието на Бърти се подобрява. Едва тогава Си Джей осъзна, че всичко е наистина.

Събуди се и видя, че лежи завита с одеяло в някакво легло. Помисли си, че е в луксозен хотел. Чак когато стана и се огледа наоколо, осъзна, че не е в хотел, а в апартамент на крайбрежието с невероятен изглед. И тогава смътно си спомни, че беше спорила с Гарет къде да отиде… В голямата модерна кухня имаше горещо кафе и фруктиера с плодове. А до портативния телефон бе оставена бележка.

„Бърти е добре. Ще закарам Уинтръп до болницата и веднага се връщам. Чувствай се като у дома си.“

Гарет

Отдолу бе номерът на болницата и името на човека, с когото да се свърже, ако иска да получи информация за Бърти.

Жената на другия край на жицата отговори на всичките й въпроси и след няколко минути Си Джей затвори телефона с облекчение. Нямаше смисъл да ходи в болницата. Бърти си почиваше, никой не биваше да я вижда, а ако нещо се променеше, щяха да се обадят. Тя се поразходи нервно и реши да последва съвета на Гарет. Взе за всеки случай телефона със себе си, да не би да позвънят от болницата, и напълни ваната с гореща вода. Лежа там, докато страхът и умората не я напуснаха без остатък, и когато се върна в кухнята за още кафе, се почувства наистина спокойна.

Докато разчесваше мократа си коса и отпиваше от уханното кафе осъзна, че не е сама. На рафта лежаха ключове от кола и сгънат вестник, а след това видя, че на дръжката на вратата виси вратовръзка и на стола е хвърлено тъмно сако. Той беше в дневната и седеше в огромно кожено кресло с изпънати крака и затворени очи. Си Джей си помисли, че спи, но Гарет я погледна и понечи да се усмихне.

— Как си?

— Добре. Искаш ли кафе.

— Да, благодаря.

Изглеждаше дяволски изморен. Не беше се бръснал кой знае от кога. Косата му бе разрошена, а обикновено безупречната му риза — смачкана.

— Тук ли живееш?

Тя му подаде чаша кафе и той я взе с благодарна усмивка.

— Да-а… — Усмивката му повехна, сякаш нямаше сили да я задържи на устните си. — Ти искаше да те заведа на хотел, близо до болницата, но аз реших, че е по-лесно да те доведа тук. Не си спомняш дори как дойдохме, нали?

— Била съм напълно изключила — поклати глава Си Джей.

— По-точно заспала. Пренесох те до леглото на ръце.

— Благодаря ти, Гарет. За Бърти и за всичко… Нямаше да се справя толкова добре…

— Справи се чудесно. Взе нещата в свои ръце от самото начало. Аз само стоях отстрани и помагах, където можех.

— Не е точно така, ала все пак ти благодаря — усмихна се тя. — Защо не вземеш един душ и не поспиш? Изглеждаш зле.

— Ами… Така ще направя — въздъхна той. — Ще поспя няколко часа, след това ще идем до болницата. Казаха, че можем да я видим днес следобед след три, ако всичко е наред.

— Уинтръп при нея ли е?

— Предложих му да го доведа тук, обаче той отказа.

— Трябва да се обадя на няколко места. Момчетата знаят ли?

— Мислех, че ти трябва да им кажеш… — Гарет замълча деликатно. — После ще поговорим за… някои неща.

— За твоето място в ПИ, нали? — попита спокойно Си Джей. — Доколкото съм осведомена, нищо не се е променило. Ти все още заместваш Емет. Не знам дали разбираш — имам всички пълномощия. Докато Бърти е болна, отговарям аз.

Той кимна.

— Вероятно не бива да ти казвам, че вуйчо ти ще дойде тук и ще се опита да те заплаши да му прехвърлиш управлението привидно, докато Бърти стане на крака. Ала вземе ли го веднъж в свои ръце, той…

— Вуйчо няма да вземе нищо в свои ръце — прекъсна го тя студено. — Имам цял щаб адвокати да ме подкрепят, ако Джеймс реши да оспорва. Съмнявам се да отиде толкова далеч, поне не в началото. Първо ще пробва с увещания, след това със състрадание, накрая ще изгуби търпение. И когато нищо не излезе, ще започне да ме заплашва, като изтъкне, че аз не разбирам последиците от своите действия и ако продължавам да бъда твърдоглава, упорита и глупава, ще изложа на опасност цялата компания.

— А когато и това не подейства?

— Ще докара цял полк адвокати и експерти да доказват, че Бърти не е компетентна, а контролния пакет от акциите на ПИ не може да бъде поверен на младо и неопитно момиче…

— Имам чувството, че една много неприятна изненада очаква вуйчо ти Джеймс.

Си Джей кимна, загледана в кафето си.

— Още една причина, поради която искам да се оженим колкото е възможно по-скоро…