Нейъми Хортън
Сделка с любовта (10)

Девета глава

— Да се оженим? — повтори Гарет. — Нима все още го искаш? Дори сега?

— Особено сега! — Си Джей стана и отиде до прозореца с изглед към океана. Далече над пясъка с цвят на опал летяха ниско чайки.

— Не за мен, нито за теб, а заради Бърти. Тя искаше да се омъжа преди да умре. Е, добре, ще ме види омъжена.

— По дяволите, Си Джей… — измърмори под носа си той. После остави чашата с кафе и застана зад нея, без да я докосва. — Не съм сигурен, дали съзнаваш какво…

— Отлично знам какво правя! Ти си дал дума, Гарет! Подписал си договор. И трябва да го изпълниш.

Още едно „по дяволите“ се изтръгна от устните му.

— Добре! Щом искаш да се оженим, ще се оженим. Имам приятел съдия — ще му позвъня да уреди нещата още днес следобед. — Той я сграбчи за ръката и я обърна към себе си с безизразно изражение. — Но при едно условие, хитрушо! Не искам да се влюбваш в мен и да променяш правилата. Това си е сделка. Никаква любов, никакви романтични глупости, сърца, звезди и цветя. Обещах на леля ти, че ще бъда най-примерният съпруг и ще бъда. Обаче аз съм и мъж, Си Джей, малко или много. Няма да се променя. Ако се влюбиш в мен, ще те боли, разбра ли?

— Да — прошепна тя. Беше отишла твърде далеч…

— И никакво спане в отделни стаи! Щом си женена за мен, ще спиш с мен. Ще направя най-доброто, което мога, ала и ти трябва да ми помогнеш. Този брак ще бъде като истински, иначе няма смисъл, ясно ли е?

— Да — прошепна отново Си Джей, като се чудеше как ли ще стане всичко това.

— Кажи ми само едно нещо — погледна я въпросително Гарет. — Защо го правиш? Знаеш, че не те обичам. Знаеш, че всичко беше… нагласено.

Защото те обичам и ще те накарам и ти да ме заобичаш… Стори й се, че го изрече на глас. Вместо това каза:

— Защото все пак идва един ден, когато човек се разделя с мечтите си. Такъв е животът, Гарет. Затова Бърти те нае да се ожениш за мен — боеше се, че няма да се справя…

— Мисля, че можеш да се справиш с всичко, което се изпречи на пътя ти — отвърна той с истинско възхищение в очите.

Тя се усмихна иронично и отмести поглед.

— Бях принцесата от приказките. На моя собствен очарователен остров. Дори не ходех на истинско училище като другите деца. Имах си частен учител, докато станах на петнайсет. Наоколо нямаше деца, с които да играя. Израснах, заобиколена от Бърти и нейните чудати приятели. Мислех си, че съм нормална, въпреки че всички около мен бяха с петдесет години по-възрастни. Но най-хубавото бе, че никой не се отнасяше с мен като с дете.

— Звучи като мечтата на всяко дете за рая…

— Това беше раят — ти си прав! Дори не харесвах връстниците си. Мислех ги за тъпи и глупави. Не обичах да напускам острова. Тогава Бърти реши да ме изпрати в частно училище за една година.

— Което ти намрази…

— Естествено! — разсмя се Си Джей. — Другите момичета ми бяха напълно чужди. Имаха своето малко тайно общество, а аз бях външно лице. Не знаех езика, правилата, не знаех… кодовата дума. Това беше най-самотната година в живота ми. — Тя се загледа навън. — Те никога не ме приеха. Макар че, как да ги обвинявам! Аз бях странно дете, което говореше за Камю и Сартр и за световната политика. Четях Данте, докато те се задоволяваха с Нанси Дрю, слушах Моцарт, а те — най-новите рок групи. Накрая написах на Бърти колко съм нещастна и след седмица тя си ме прибра у дома. Останах там, докато дойде време за университета.

— Там трябва да е било същото.

— Не съвсем. Все още си бях малко чудата, но бързо се научих да се приспособявам. Бърти и аз пътувахме много, тъй че не бях толкова смотана, колкото вероятно си мислиш. Освен това в университетското градче имаше и други сериозни хора, така че не бях бяла врана, както на десет години. — Гарет се разсмя. Първият искрен смях, който тя чуваше от два дни насам. — Все пак бях истински щастлива, когато отново се върнах в „Рая“ — продължи тихо Си Джей. — Тук бе толкова… спокойно. Знаех, разбира се, че няма да продължава вечно, но… Струваше ми се, че времето тук не е същото. Че Бърти, Уинтръп и другите нямат възраст и ние просто ще продължим да си живеем както преди. Завинаги. — Той не каза нищо, ала тя знаеше, че мисли същото като нея. Че безпощадното време най-накрая ги бе стигнало. — И така — каза бодро Си Джей, сякаш отърсвайки се от миналото, — дойде време да се върна в действителния свят. Сега Бърти прескочи трапа, но рано или късно нея няма да я има. Искам да живее вечно, защото не мога да си представя света без нея. Ала това е невъзможно. Тя иска да съм омъжена и щастлива, преди да си отиде. Трябва да изпълня тази нейна мечта. А с повече късмет, може да й подаря и един правнук…

— А ти? — запита Гарет нежно. — Знам, че го правиш заради Бърти, но ти какво ще получиш от всичко това?

— Аз искам само това, което мога да получа, Гарет — усмихна се печално Си Джей. — Тоест, абсолютно нищо.

Обърна се и излезе от стаята. Беше лъжа, разбира се. Искаше всичко — любовта му, приятелството му, топлината, смеха. Искаше, когато го погледне, да знае, че усмивката му е за нея. Искаше нощем да чува сърцето му до своето и да знае, че дори в съня си я обича. Искаше всичко, което никога нямаше да има. Обаче трябваше да се задоволи с това, което й даваха. Беше страхотен капан. Да направи Бърти щастлива беше едната страна на медала. Дълбоко някъде в нея се спотайваше страхът. Страхът на едно малко момиченце, че е само и че няма никой до него. Страхът да не бъде изоставена. Да няма къде да отиде, да няма кой да я приюти и да я утеши.

Ако животът беше справедлив, едно дете нямаше да си легне, обградено с любов, и да се събуди на сутринта сираче. Ако животът беше справедлив, тя щеше да расте с родители като всички останали, между братя, сестри, котки, кучета, голям двор с люлки и много любов за всички. Ако животът беше справедлив, лорд Джейми Килдонан щеше да дойде от нищото, щеше да я метне на седлото и да изчезне с нея. И щяха да бъдат заедно цяла вечност, луди от любов.

Ала животът не беше справедлив. Не беше приказка. Едно четиригодишно дете се бе събудило самотно и нежелано от никого, а тъмнооките пирати не се появяваха отникъде, за да запълнят въображението на порасналата жена. Така че тя щеше да се омъжи за Гарет Джеймисън. И щеше да направи от този брак нещо много хубаво.

 

 

Ако беше поне наполовина толкова умен, колкото го смятаха хората, щеше да извика най-добрите адвокати и да се отърве от проклетия договор с Бърти. Нямаше да е кой знае колко трудно. Така де, кой нормален човек търгува със собствената си племенница? Но това беше свързано с куп проблеми. Първо, беше дал дума, както му напомни Си Джей. И второ, някак си не му се щеше да излиза от тази каша.

Да, беше си чиста лудост. И най-вероятно щеше страшно да съжалява. Ала когато накрая теглеше чертата, оставаше странното желание да се ожени за нея. Ето защо три дни по-късно на скромна церемония, на която присъстваха само четирима души, включително и съдията, Гарет Дейвид Джеймисън се ожени за Чейстити Джейн Карадърс и промени живота си завинаги.

Беше странна сватба. Той и Си Джей с каменни лица, мотаещият се като муха без глава Уинтръп и съдията, който с всеки изминал миг ставаше все по-слисан и по-слисан. Решиха да я запазят в тайна, поне докато Бърти укрепне. След кратката церемония Уинтръп и Си Джей се върнаха в болницата, а Гарет отиде в кабинета си да свърши някоя и друга работа.

Когато се върна надвечер вкъщи, той си помисли някак безучастно, че това е денят на неговата сватба. А беше разменил всичко на всичко двайсет думи с жена си, включително и тъй важните: „Да, вземам те за съпруга“. Дори не знаеше тя вкъщи ли си е и дали смята да прекара първата брачна нощ с него, или да се върне в „Рая“ и да си прибере багажа.

Отключи вратата и усети безспорния аромат на печено пиле, а не можеше да реши дали е доволен, или съжалява. Си Джей беше в кухнята. Още беше с елегантния бял костюм от церемонията. Само бе свалила обувките си и надничаше във фурната.

— Здравей, скъпа. Тук съм! — Тя се завъртя и впери в него сепнато очи. — Извинявай, исках просто да разведря атмосферата! — засмя се Гарет.

— Ох!

Изглеждаше повече уплашена, отколкото весела. Той изведнъж я съжали.

— Отпусни се, Си Джей. И за мен е ново, както за теб. В началото ще се бутаме и ще търсим пътя слепешката, докато нещата улегнат, но след няколко години ще се смеем на днешните си проблеми. — Тя кимна, макар че изражението й си остана скептично. — Оправи ли се в кухнята? — Си Джей кимна отново. Той отиде до фурната и надникна вътре. — Забравих да те попитам можеш ли да готвиш.

— Ти забрави да ме питаш много неща — опита да се усмихне тя. — Например не знаех дали предпочиташ да се храниш в къщи, или навън, обаче реших, че ще си изморен и няма да ти се излиза. Исках да напазарувам, ала не знаех къде е най-близкия магазин, а и без кола… — Изглеждаше нещастна. — Намерих няколко замразени пилета в камерата и направих от тях каквото можах. А портиерът дойде и поръча да му се обадиш… за мен. Казах му, че съм ти… Така де, че сме се оженили, но той не ми повярва. Уплаших се, че ако изляза, няма да ме пусне обратно вътре.

— По дяволите! Трябваше да се сетя за това! Ще оправя нещата. Ще ти извадя пропуск за сградата и за гаража. Утре ще идем в банката да те представя и ще открием обща сметка. И на адвоката си трябва да кажа. Ако ме блъсне автобус, много хора ще бъдат неприятно изненадани от моя брак.

„Брак!“ Думата все още дразнеше слуха му.

— И аз ще се обадя на моя адвокат. Трябва да знае, че… сме се оженили. В случай, че и мен ме блъсне автобус.

— Не мислех, че да си женен било толкова сложно! — разсмя се Гарет. — Единственият опит, който имах по отношение на брака, бе да измъквам баща си от него, преди да е загубил и последната си риза.

— Ще трябва да сменя шофьорската си книжка и социалната осигуровка и… всъщност не сме говорили за фамилията.

— Коя фамилия?

— Моята. Как предпочиташ, да запазя моминското си име или да взема твоето?

— Скъпа, до днес дори не знаех какво означава Си Джей! — Той се опита да обърне всичко на шега, обаче и на двамата не им беше до смях. — Дявол го взел! Излезе по-трудно, отколкото си представях, и ако искаме нещата да тръгнат, ще трябва да го направим бавно и внимателно, нали? Стъпка по стъпка.

Тя отново кимна, без да изглежда много убедена. За своя изненада той откри, че се навежда и я целува по бузата. Ухаеше на лавандулов сапун и за част от секундата Гарет си помисли да изключи фурната, да я вземе на ръце и да я занесе в спалнята. Но Си Джей потръпна леко и той се отдръпна, като се проклинаше на ум. Как бе могъл да си помисли, че всичко ще се оправи толкова лесно!

Ядоха на свещи в напрегнато мълчание, от което се почувстваха още по-неудобно. Трябва да го приема, повтаряше си тя, а дори не можеше да го погледне. Всеки поглед, дума или жест бяха някак си не на място. Измиха чиниите, като внимаваха да не се докосват и дори да не се погледнат. Заобикаляха се в голямата кухня като непознати. Накрая Гарет се извини и отиде в кабинета си с оправданието, че има да проведе няколко разговора. А Си Джей, изоставена и нещастна, премина през големите непознати стаи без цел и посока и осъзна с горчивина, че това бе мястото, където щеше да живее занапред. Това беше вече нейния дом.

Загледа се в трепкащите навън светлини на Маями, като си мислеше как е възможно да се чувства толкова самотна. Искаше да бъде с Бърти, помисли си отчаяно. Искаше Бърти и Уинтръп, и малките досадни кученца, и готвачката. Искаше смеха и топлината на „Рая“. Искаше всичко да си е както преди… Накрая реши, че не може да отлага повече. Отиде в огромната спалня и се приготви за лягане. Взе горещ душ, разнеса косата си и облече бялата нощничка, която си купи преди два дни. Загледа се в огледалото.

Съвсем не е както си мечтала, нали, запита тя бледия си, уплашен образ. Твоята първа брачна нощ трябваше да бъде вълшебна, единствена, удивителна, едно сливане между теб и съпруга ти. Любов и всеотдаване… Си Джей отмести поглед от жената в огледалото и внимателно погреба мечтите си колкото можеше по-дълбоко. Беше дала дума. Нямаше да я прекрачи.

Копринените чаршафи в леглото на Гарет бяха хладни и уханни. Тя легна в тъмнината. Беше тихо. Чуваше се само бръмченето на климатичната инсталация и тревожното биене на сърцето й. Чувстваше се изоставена и без посока. Сякаш всичко беше лош сън. „Раят“, помисли си отчаяно. Ще се събуди в „Рая“ и ще открие, че нищо не се е случило… Трябва да бе задрямала, защото внезапно видя Гарет, надвесен над нея с особен израз на лицето, учуден и объркан. Сякаш беше изненадан, че я намира в леглото си.

Но той не каза нищо, намръщи се леко и започна да се съблича. Свали часовника си и го сложи на масичката. Измъкна ризата от панталоните си, без да я разкопчава, и я изхлузи през глава. Хвърли я на стола и се запъти към банята. Стоя там безкрайно дълго, а когато излезе, дори не погледна към нея. Спря да метне панталона си на стола и тръгна към леглото. За нейно облекчение беше по слипове, обаче изведнъж започна да ги събува. Си Джей отмести поглед и си помисли какво ли би направил младоженецът, ако булката избухне в сълзи и избяга от стаята. Гарет вдигна единия край на завивката, загаси лампата и се мушна до нея.

Тя се успокои, защото той не се обърна. Дори не я докосна. Лежеше тихо и се вслушваше в дишането му в тъмнината. Времето течеше. Всеки удар на сърцето й отброяваше летящите секунди. Накрая го чу как измърмори нещо и се обърна към нея. С една ръка я прегърна през раменете, а другата сложи под главата й. Повдигна се на лакът и се вгледа в очите й. Сетне се наведе и я целуна.

Си Джей искаше да му отговори. Въздъхна уж с нетърпение, прекара пръсти по мускулестия му гръб и се опита да си спомни как беше, когато се любиха. Надяваше се да запали същото желание и страст в паметта си. Прошепна нещо като любовни думи, премина от гърба към бедрата му и сетне със стиснати зъби към корема. Гарет изстена и хвана ръката й, преди до го докосне.

— Недей! — пресече я почти грубо той.

— Извинявай — прошепна тя. — Мислех, че…

— Не искам така. Не те искам така.

— Мислех си, че искаш…

— Много повече от фалшиви стенания и любов надве-натри под чаршафите — каза тихо Гарет.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Извинявай, малко съм нервна и…

— Не, ти не можеш дори да приемеш мисълта да ме докоснеш!

— Не, Гарет, не е това…

Той прати всичко по дяволите и седна.

— Не знам защо си помислих, че ние… — Не довърши изречението. — Хайде да поспим. Сигурно ще се чувстваш по-удобно в отделна стая. Има и ключ на вратата, така че…

— Ключ ли? — Си Джей се опита да го погледне, но пред нея бе само мускулестият му гръб. — Защо трябва да заключвам вратата? Или ще ме държиш вътре да не ти избягам?

— Хайде, Си Джей! Не се прави, че не разбираш…

Всичко се обърка, помисли си Гарет.

— Не, не разбирам. Ти съвсем ясно каза, че ако се оженим, ще спим заедно. Помислих си, че…

— Знам какво си си помислила!

— Онази нощ, когато дойдох при теб, беше…

— Ти не знаеш нищо за мъжете и още по-малко за мен — прекъсна я той. Помнеше онази нощ много добре. Тя в обятията му, отметнатата й глава, гладкото нежно тяло… Още едно проклятие се изплъзна от устните му. — Излишно е да споменаваме онази нощ. Нещата се промениха.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че от цялата работа ми се повдига. Чувствам се… По дяволите, не знам как се чувствам. Мъжът иска да има жената в леглото си по нейно желание, а не защото се чувства задължена…

Последва дълго мълчание.

— Но ние сме женени — забеляза накрая Си Джей. — Ти каза, че това ще бъде част от договора и аз се съгласих.

— Говориш като данъчен инспектор!

— Първият път не беше така.

— Знам, че не беше. И аз бях там, ако си спомняш…

— Няма защо да си толкова груб — отвърна студено тя. — Ще се любим ли или не?

Той се замисли дали да не се обърне към нея и да го направи, за да млъкне. Набързо, делово… като задължение. Или като в публичен дом. Нали не се ожениха по любов? Ала ако го направеше, щяха да загубят всякакъв шанс да намерят поне мъничко щастие заедно. А животът е дълго нещо. Още по-дълъг е, когато трябва да го прекараш с жена, която те мрази.

— Не — отвърна уморено Гарет. — Не, Си Джей. Няма да те любя тази нощ. Нито която и да е друга нощ. Женени или не, любовта насила не е по вкуса ми. Ще те чакам, докато станеш готова да ме обичаш.

— Не предполагах, че съм се оженила за романтик… — Той я усети, че въздъхна и леко докосна рамото му. — Благодаря ти, Гарет — прошепна. — Извинявай, че…

— Недей! — навъси се той. — Желая те, по дяволите, страшно много те желая! Обаче не така. Не като част от сделката.

Но нали не я обичаше, каза си Гарет учудено, тогава какво значение имаше? Си Джей се мушна обратно под завивките. Той знаеше, че го очаква в тъмнината. Очаква някакъв знак. Ала не помръдна.

— Лека нощ, тогава — прошепна тя. — До утре.

— Да. До утре — отвърна й Гарет.

Трябва да бе заспал, защото сънува, че се любят. В съня му Си Джей дойде при него усмихната. Устните й търсеха неговите, ръцете й го галеха. Изведнъж нещо го събуди. Той се вгледа в тъмнината и я видя до себе си. Дали все още не сънуваше? Бузите й блестяха от сълзи, а тялото й се тресеше. Все още замаян, Гарет осъзна, че не сънува. Повдигна завивката и след миг тя се сгуши в ръцете му. Трепереше така силно, че зъбите й тракаха.

— 3-знам, че не ме и-искаш — едва продума, — но м-може ли с-с-само да ме п-подържиш? — Той я прегърна, без да знае какво да прави. Беше студена като лед, затова я притисна към себе си и приюти краката й между своите. — С-сстрах ме е — проплака Си Джей. — Ако загубя Бърти, оставам съвсем сама на света. Имам само нея!

— Имаш и мен — прошепна в ухото й Гарет и я притисна още по-силно. — Винаги ще ме имаш, Си Джей.

Риданията й постепенно утихнаха, преминаха в хълцане и скоро той почувства, че тя заспива. Всъщност едва ли бе напълно будна и преди малко. Беше сънувала кошмар и беше потърсила утеха и закрила, без да осъзнава какво точно прави. Което означаваше, че на сутринта щеше да им бъде ужасно неловко. Ала по-добре да останат така, отколкото да я пренесе в друга стая. Щеше да я събуди, а това означаваше обяснения и допълнителни усложнения. Беше почти заспал, когато я усети, че се размърдва. Явно искаше да се намести по-удобно, от което позата им стана още по-интимна. Единият й крак беше между неговите. Гарет си помисли дали е будна, или отново сънува.

Всъщност внезапно осъзна, че е будна. По промяната в дишането може би или по трепета, който я обзе, когато погали гърба й. Дори тялото й в ръцете му се промени — някак си оживя и се стопли. Той отново прокара ръка по коприната на раменете й и Си Джей се притисна към него. Мускулите на бедрата й се стегнаха. Гарет леко се отмести и се обърна, така че устните й бяха съвсем близо до неговите, полуотворени, очакващи го. Той престана да разсъждава. В следващия миг забеляза, че беше гола, въпреки че не си спомняше да е събличал нощницата й и леките й ласки ставаха все настоятелни. Нежно спусна ръка по корема, по бедрата й, разтвори ги и потърси потвърждение на желанието. Тя издаде нисък стон.

— Ако искаш да спра, кажи…

— Сега? Сериозно ли говориш?

— Напълно — процеди той. — Или сега, или никога, любов моя…

— Значи никога! — прошепна Си Джей и обви ръце около врата му. — Моля те… Никога!

И той не спря, а след няколко минути ръцете му направо полудяха. Повдигна я върху себе си и когато плътта им се сля, времето спря.