Нейъми Хортън
Сделка с любовта (6)

Пета глава

Си Джей изплува, тръсна глава и се насочи с бавни движения към края на басейна. Не смееше да погледне назад. Водата галеше кожата й и я успокояваше.

Беше време. Бе дошло време да помисли сериозно за брак, за семейство. За бъдещето. „Раят“ нямаше да продължава вечно. Като риташе леко с крака, за да се държи на повърхността, тя приглади коса и се огледа за Гарет. Смяташе да му каже нещо закачливо, но откри, че е сама. Нямаше го. Погледна към края на басейна, където той стоеше преди малко. Цялата пламна при мисълта, че просто бе пренебрегнал поканата й за среднощно къпане.

Ами разбира се, че не можеше да се къпе с нея! Беше с костюм, а наоколо не се подмятаха бански гащета. И освен това защо да си губи времето? Гарет Джеймисън правеше всичко по план. Притрябвала му е някаква си влюбена глупачка да му се тръшне само защото…

Някой я хвана за десния глезен и я повлече надолу. Тя зърна две силни загорели мъжки рамене под себе си, след това беше изхвърлена на повърхността сред взрив от мехурчета и пръски. Едва си пое дъх.

— Извинявай…

Гласът му прозвуча като мъркане до ухото й. Последва го гърлен смях и нежно докосване до бедрата й, после до кръста й. Ала когато Си Джей се обърна, за да го погледне, него отново го нямаше. Показа се на около метър, а тя се вцепени от изненада.

— Как… Какво правиш?

— Възползвам се от поканата ти!

— Но… какво си облякъл? — попита, без да се замисли.

— Вече е късно да се притесняваш, нали? — Зъбите му светнаха на лунната светлина. — Обаче можеш да дойдеш и да провериш, ако наистина се интересуваш.

— Не искам… — Беше си възвърнала част от самообладанието, ала се чудеше какво да отвърне. Светлината в един от прозорците на втория етаж на къщата угасна и Си Джей се засмя. — Закъсня тази нощ. Предполагам, че не е искал да се качи, докато ти не излезеш от къщата.

— Уинтръп ли? — изненада се Гарет. Той избърса лицето си с ръка и също погледна към прозореца. — Значи знаеш?

— Разбира се! Та нали ми е леля — засмя се тя.

— И от колко време е така?

— Откакто се помня… Поне от двадесет години. Но никой не бива да знае, тъй че си дръж устата затворена.

— Никой не знае? След двадесет години?

— Уинтръп се опитва да пази репутацията й. Целият персонал знае, разбира се, ала се прави, че нищо не вижда. Това е една от причините, поради които се преместих в бунгалото преди години. За да им бъде по-лесно. А останалите не смеят да припарят в централната част на къщата, преди той да слезе и да се облече.

— Мислиш ли, че някой ден ще се ожени за нея?

— Надявам се. Но Бърти е удивително старомодна понякога. Бои се евентуалната й женитба с обикновен иконом да не се отрази зле на моето бъдеще… — Си Джей се обърна по гръб и имаше чувството, че плува в море от звезди. — Щом са щастливи, не ме интересува…

Гарет не каза нищо и се загледа замислено в тъмния прозорец. А тя, доволна от разсейването му, заплува колкото можеше по-бързо. Под нея трите русалки играеха с делфините с мъдри, тайнствени и доволни усмивки. Си Джей си пое дълбоко въздух и се гмурна към дъното. Вградените отстрани светлини й даваха добра видимост, а отраженията на звездите играеха по плочките. Оттласна се силно, достигна дъното и докосна изкуствения сапфир, поставен в пъпа на едната русалка. Нищо не се случи — не я удари ток, не блесна светкавица, не тресна гръмотевица. И все пак тя се чувстваше странно сигурна, че този глупав ритуал, останал още от детството й, е добър знак, добро предзнаменование.

Не се изненада, когато ръката и бронзовите рамене на Гарет се появиха до нея. Само сърцето й заби учестено. Той също докосна русалката, а после й се усмихна. Изглеждаше като от друг свят. Около лицето му плуваше коса, а отраженията на светлините играеха по слабото му мускулесто тяло. Беше по слипове, отбеляза Си Джей с облекчение. Стомахът му беше плосък и твърд, гръдният кош — широк и окосмен. Изглеждаше толкова силен и предизвикателен, че я обзе истинска паника. Внезапно Гарет посегна и я прихвана през кръста. След това ритна леко с крака и се отправиха заедно към повърхността. Тя постави ръце на раменете му и си каза, че няма никаква причина сърцето й да бие до спукване.

Беше толкова близо до него, че виждаше дори зелените точици в очите му и малкия белег точно под лявата му вежда. Лицето му беше като издялано, а извивката на челюстта му бе упорита и решителна. С изключение на устата, помисли си тя глупаво. Гарет имаше устата на Джейми Килдонан — силна, но с достатъчно чувствена долна устна, за да накара една жена да не спи нощем и да мисли само за него…

Излязоха на повърхността и Си Джей си пое въздух. Опита се да се отблъсне от него, ала кракът й се хлъзна между неговите и тя усети как мускулите му се свиха. Вместо да се разделят, те сплетоха бедра в такава близост, че Чейстити О’Рурк можеше само да й завижда. Едната му ръка беше на бедрото й, топла и силна. И чак когато той повдигна с другата си ръка брадичката й, Си Джей разбра какво смята да прави. Гледаше с нямо учудване как лицето му се приближава към нейното и в следващия миг устните му бяха върху нейните. Отначало леко, нежно докосване, което завъртя главата й, а след това по-силно, настойчиво и търсещо. Усети как езикът му се промъква между устните й. Едно мигновено усещане, което бе по-еротично заради обещанието, което даваше. После Гарет се отдръпна и това беше всичко.

Направо й се доплака. Искаше й се още… Ала той се отдалечи от нея, като нежно я погали с ръка през тънката материя на банския костюм. Сякаш имаше електричество в тази ръка. И магия. Тя ги усети във вените си като сладка отрова и потръпна.

— Късно е — каза Гарет почти извинително.

Нещо се беше случило… между тях. Нещо, което тя не разбра, а и не беше сигурна дали иска да разбере.

— Да.

— Ще вечеряме ли утре заедно?

— Да…

Той протегна ръката си, Си Джей — своята и за един вълшебен миг пръстите им се сплетоха. Беше като огън. След това Гарет се откъсна от нея и заплува към близкия край на басейна. Излезе грациозно като голяма хищна котка. Когато се наведе да вдигне дрехите си, водата се стичаше по тялото му. После той изчезна в дълбоките сенки под арката от рози. След доста време Си Джей осъзна, че все още задържа дъха си и гледа в тъмнината.

 

 

— Джеймисън те води на вечеря миналата нощ — бяха първите думи на Бърти, когато Си Джей влезе в кабинета на леля си след две утрини. — Джеръм ми каза, че сте се държали за ръце в моторницата, а аз ви видях да се целувате пред бунгалото малко след полунощ. Доста дълго. Означава ли това, което си мисля?

— Означава, че си най-безсрамната шпионка, която съм срещала! — успя най-сетне да вземе думата Си Джей и остави куп писма на голямото бюро. — Би ли отделила минута-две за собствените си работи, вместо да се месиш в моите? Тези писма се нуждаят от подпис.

— Че се и обиждаме! — Бърти премрежи поглед от дима, който се виеше от цигарата й. — Спа ли вече с него?

— Това няма да го удостоя с отговор! — Си Джей взе цигарата от пръстите й и я загаси в пепелника.

— Значи не. И какво чакаш? Тепърва няма да ставаш по-млада, момичето ми. Когато бях на твоята възраст, вече се бях налудувала достатъчно…

— Не искам да слушам за твоите лудории — отвърна й Си Джей спокойно. — Тази сутрин дойдоха коректурите за „Освободената Чейстити“. Трябва да са готови за петък.

— Къде те води Гарет на вечеря?

— Знаеш, че по крайбрежието има само рибни ресторанти. И освен това не вечеряхме, а просто ядохме заедно. Това не означаваше нищо.

— Сигурно и целувката пред вратата не означаваше нищо — изсумтя Бърти. — Виждала съм спасители да съживяват удавници за по-кратко време.

— Продължавай, продължавай — отвърна й любезно Си Джей, като бутна писмата пред нея. — Още аргументи за изпращането ти в старческия дом в най-скоро време.

— Няма да го направиш — каза Бърти най-спокойно и взе писалката. — Ти все пак ме обичаш.

— Ще видим. Започвай да подписваш!

С тънка усмивчица Бърти мълчаливо взе да подписва писмата. Си Джей пъхна ръце в джобовете на шортите си и отиде до големия прозорец. Градинарят подрязваше азалиите, но тя го гледаше, без да вижда нищо.

Така беше цяла сутрин. Хващаше се, че седи на бюрото или до прозореца, без изобщо да си спомня защо е дошла дотук и с каква цел. Наложи се да говори два пъти по телефона и докато избираше номера, забравяше за какво се обажда. Единственото, което много добре си спомняше, бе предната вечер във Форт Майърс с Гарет. Срещнаха се малко след четири и обиколиха няколко галерии и бутици. Вечеряха в един от ресторантите на кея. Седнаха на открито и гледаха залива. Бъбриха и се смяха, докато той реши, че ще танцуват. После пиха в едно полутъмно барче, където Гарет за пръв път преплете пръстите си с нейните и ги стисна силно. А след това я целуна. Устата му бе гореща и позната. Миришеше на бренди.

Целуна я отново, докато чакаха Джеръм да докара моторницата, за да ги върне в „Рая“ и още веднъж под навеса на кея. Тя се чувстваше полупияна от вкуса на устните му, замаяна от близостта и топлината му. Казаха „лека нощ“ на Джеръм и тръгнаха ръка за ръка към нейното бунгало. Си Джей си помисли да го покани да влезе. Да запрати предпазливостта по дяволите и каквото ще да става. Чувстваше се дива и безразсъдна. В един миг реши, че просто ще го направи. Стояха дълго в лунните сенки с впити един в друг очи и тя видя, че той се изкушава. Всъщност, можеше да бъде съвсем невинно — едно питие, няколко минути разговор, смях, а след това просто да стане и да си отиде. И все пак дълбоко в себе си Си Джей се съмняваше, че ще бъде така. Знаеше, че Гарет чувства същото като нея. Тъй че накрая дори не се изненада, когато той тръсна глава.

— Мисля, че няма да е много умно, Си Джей — каза нежно Гарет. — Изобщо… — И я целуна отново. Нито настоятелно, нито нежно, а решително и безкомпромисно като мъжа, който я целуваше. Тя му отговори пламенно — всичкият срам, който бе чувствала, отлетя… Тогава той я докосна. Ръката му мина по гърба й, по дългата извивка на бедрата й, притисна ги към себе си и те застинаха слети. Си Джей усети как тялото му се напряга. Ръката му спря на гърдите й и я възпламени. Тя въздъхна. Искаше да я гали. Тялото й се изпълни с копнеж да бъде докосвано, но Гарет спря. Отдръпна се бавно и отстъпи. Очите му блестяха в тъмнината. Нещо в погледа му я разтрепери и я обзе приятно предчувствие. Си Джей знаеше с абсолютна сигурност, че я желае. Че във въображението си я люби. Че силното му тяло се слива с нейното и я кара да стене отново и отново… — Лека нощ, Си Джей — процеди той през стиснати зъби.

Тя преглътна слисана.

— Лека нощ — прошепна и думите й прозвучаха някак си отдалеч.

Гарет се усмихна и се запъти към бунгалото си.

— … цял ден ли ще витаеш в облаците или все пак ще изпратиш пощата? — върна я в действителността гласът на Бърти, ала сърцето й биеше забързано от спомена.

Тя все още усещаше вкуса на устните му, нежната милувка на ръката му по гърба, раменете, бедрата си… Обърна се рязко от прозореца, като се надяваше лицето й да не издаде за какво, по-точно за кого, беше мислила. Взе писмата, но се спря за миг, за да отнеме поредната цигара от ръката на леля си.

— Ще открия кой негодник ти доставя тази гадост и ще му дам да се разбере!

— Аз съм на седемдесет и шест години — защити се Бърти. — Ако пушенето щеше да ме убие, досега да съм свършила.

— Доктор Уилърсън каза…

— Дрън-дрън! Надживях вече двама доктори, ще надживея и Уилърсън. Уинтръп, къде си? Уинтръп!

— Ти ще надживееш всички ни — каза спокойно Си Джей, — обаче докато съм тук, няма да пушиш, ясно ли е?

— Обикновено си доста мило дете. Какво ти става?

— Става ми! Двадесет години се опитвам да те предпазя от неприятности!

— Той е истинско откритие, нали?

— Кой, доктор Уилърсън ли?

— Не ставай глупава! Много добре знаеш кой. Гарет Джеймисън.

— Не ме интересува…

— Богат, много умен и с блестящо бъдеще. Отгоре на това и хубав. Прекрасно сложен — забеляза ли раменете му? Разбира се, че си забелязала. Опитах се да си представя и други подробности от физиката му, докато онази нощ пляскахте в басейна — засмя се Бърти многозначително.

— Не съм забелязала. Ти уведоми ли братовчедите ми, че си решила да въведеш Гарет в бизнеса?

— Вчера! — ехидно отвърна тя. — Бъртрам звънна по телефона минута след като бе получил моя факс. Бълваше змии и гущери. А тримата му алчни синчета заплашиха да долетят и да налеят малко мозък на изкуфялата си леля, преди да е направила още някоя глупост.

— Предполагам, че си овладяла положението с присъщата ти любезност и самоувереност — засмя се Си Джей.

— Казах им да вървят по дяволите — отвърна Бърти със задоволство. — Гарет говори цяла сутрин с тях, за да уточни някои неща. Уинтръп!

Си Джей загледа леля си сериозно.

— Те ще се опитат да те изкарат невменяема, нали знаеш? Трябва да се обадим на Уилърсън да подготви медицинско, удостоверяващо, че си напълно здрава — телом и духом!

— А, значи вече съм напълно здрава телом и духом? А до преди пет минути нали бях луда!

— Изглеждаш ми изморена. Добре ли спа? Вземаш ли онези витамини, които… — усмихна се примирително Си Джей.

— Да, да, да! Не ставай дребнава, Си Джей! Не обичам такива работи. Уинтръп! Къде изчезна този човек? Сигурно се е скрил зад ъгъла и се хили, докато аз…

— Викате ли ме, ваше благородие? — появи се Уинтръп изневиделица със сериозно изражение.

— Викала съм го! Продрах си гърлото от десет минути насам. Донеси ми нещо за пиене.

— Чай от бучиниш ли, мадам?

— Уинтръп, уволнен си!

— Да, мадам. Значи, чай?

— Едно голямо уиски!

— Едно много малко уиски — обади се Си Джей. — И провери дали си заключил бюфета след себе си, Уинтръп. Тя се промъква и се самообслужва, като мисли, че никой не я вижда. Освен това някой пак й е купил цигари. Заклевам се, че ако го хвана, собственоръчно ще го удавя в залива.

— Да, госпожице — кимна Уинтръп. — С удоволствие ще ви помогна.

— Инквизиция! Това си е жива инквизиция! — промърмори Бърти. — В най-скоро време ще наредя всичките си книги наоколо и ще се запаля — като Жана Д’Арк!

— С кибрит ли? — запита я сладко Си Джей.