Нейъми Хортън
Сделка с любовта (7)

Шеста глава

Отговорът на Бърти беше пиперлив. Си Джей се засмя и излезе през вратата, за да попадне право в прегръдките на Гарет.

— Ммм, че хубаво! — обви ръце около нея той. — Току-що подобри настроението ми с двеста процента. Добро утро!

— Добро… По дяволите! — Си Джей гледаше писмата, които изпопадаха на всички страни. — Искам да кажа утро…

— Тъкмо мислех за теб! — засмя се Гарет, като явно нямаше никакво намерение да я пуска.

— Какво?

— Ммм! Мислех си за теб!

— Така ли?

— Ъхъ! — И без никакво предупреждение се наведе и я целуна. Една кратка, нежна целувка, не по-дълга от удар на сърцето. Тя беше сигурна, че земята под тях се разлюля. Какво друго би разтреперило така коленете й?

— Аз… Много интересно.

— И аз така мисля. Сънувах те цялата нощ.

— О!

— Какво ще кажеш да се разходим днес следобед? Или да пояздим? Може да вземем два коня и да отидем до индианската могила. Ще търсим стрели.

— На разходка? — Какво по дяволите ставаше с нея! — Май няма да мога. Имам да свърша милион неща днес следобед…

— Още една причина да отделиш няколко часа.

— Не мога! — дори не се опита да скрие съжалението си Си Джей. — Агентът на Бърти току-що изпрати по факса четиридесет страници договор и иска отговор до петък.

Той взе ръката й и леко стисна пръстите й.

— Хубаво беше снощи. Мисля си, че и на теб ти беше хубаво. Бих искал докато съм тук да прекарваме повече време заедно…

— Аз също — отвърна тихо тя и се опита да спре нахлулите в главата й надежди, че това означава нещо повече. Че интересът му към нея надхвърля обикновените му флиртове… Разбира се, че не беше така! И все пак сърцето й подскочи, когато Гарет й се усмихна и стисна за миг пръстите й.

— Добре — наведе се той и докосна устните й отново. После се обърна рязко и влезе в кабинета на Бърти.

 

 

Все по-трудно му беше да мисли за работа, откри няколко часа по-късно Гарет. Беше се заровил в планина от хартия, но изпитваше нещо като отвращение, което го изненадваше и плашеше едновременно.

Винаги бе вършил работата си така, както други се занимават с лов или риболов. За удоволствие. Колкото по-трудна беше, толкова по-добре. Чувстваше се отлично, когато нещата стигаха до критичната си точка, когато можеше да ги насочи по друг път и да върне милионите в баланса. Тогава преговорите ставаха интересни. Тогава идваше неговият ред. Никакви компромиси. Никакви грешки. Това му доставяше удоволствие във висша степен.

Да заеме положението на Емет Ройс в „Парсънс Индастриъл“ не беше съвсем същия вид предизвикателство. Не беше изкупуване или превземане на компания, а трябваше да поеме контролния пакет акции на Бърти. Семейството на брат й щеше да се бори ожесточено, разбира се. Щеше да има няколко схватки, докато членовете на директорския съвет решат на чия страна да застанат. Беше убеден, че страстите ще се уталожат бързо. Можеше отсега да предвиди преструктурирането на силите, разместванията на позиции и когато играта свърши, щеше да остави някой от своите хора да върти нещата, а той щеше да се заеме с нещо ново.

Обаче… Този път не всичко беше наред. Нямаше го оня вътрешен трепет, нито усещането за предстояща битка. Само някакъв смътен страх, с който не можеше да се пребори. И Гарет отлично знаеше причината — Си Джей Карадърс… Опомни се, Джеймисън, каза си, не се плаши. Тя не е като другите. Нищо не иска от теб. Нито парите ти, нито властта ти, дори не се опитва да те вкара в леглото. И точно това я прави неизвестна величина.

Той въздъхна и се облегна, почуквайки с молива по бюрото, загледан през високия прозорец навън. Слънцето оцветяваше облаците в оранжево, като бавно се плъзгаше в лазурно синьото море, което блестеше с дългите си лениви вълни.

Рай.

Едно почукване на вратата го накара да се обърне — беше Си Джей.

— Здравей. Зает ли си?

— Никак! — Гарет хвърли молива и завъртя стола си към нея. — Влизай. Какво има?

— Нищо особено… — Тя отвори усмихната вратата с крак и влезе, като крепеше в ръце табла със сребърен кафеник, чаши и голяма чиния, пълна със сладкиши. — Бърти каза, че цял ден си водил битка с другата половина от Парсънсовия клан и си помислих, че сигурно се нуждаеш от подхранване…

Си Джей остави подноса на бюрото и стаята се изпълни с уханието на току-що сварено кафе. Той си взе един сладкиш, докато тя напълни две чаши, сложи в неговата сметана и една лъжичка захар, както го обичаше, и му подаде чашата.

— Опитваш се да бъдеш незаменима или ме караш да си мисля какво ще загубя, когато си ида?

— Може би и двете… — Си Джей придърпа един стол и седна до бюрото. — Няма да се сърдиш, надявам се, ако се скрия за малко тук. Готвачката пак е уволнена — за трети път тази седмица. Градинарят заварил кучетата да ровят в розите, а Уинтръп пък хванал момчето, което помага на Джеръм, че доставя уиски и цигари на Бърти. Тук е като в зоологическа градина. Не се ли радваш, че си само за няколко седмици?

— О, не знам. Има и някои предимства… — Гарет задържа погледа й за миг.

— Чух, че си говорил с братовчедите ми. Предполагам, че са заплашили да обявят Бърти за невменяема, да стигнат до съд и какво ли не още.

— Очаквах го…

— Те не са лоши. Само трябва да разберат, че не могат да командват парада сами. — Тя отпи от кафето, като го гледаше над елегантната чашка. — Не ми е работа, но на твое място щях да им предоставя повече отговорности. За да им покажа, че им вярвам. А ако ще вливам свежа кръв, щях да започна на по-ниско ниво. Щях да оставя директорите по места, за да не ги дразня…

— Добре си схванала положението — кимна замислено той. — Наясно ли си и с действителните проблеми на компанията?

— Горе-долу. Не съм сигурна дали мога да изрецитирам гладко имената на всяка фирма, която притежаваме, ала имам доста добра представа откъде идват парите и къде отиват. Така че, ако мислиш да направиш удар, помисли отново.

Това го разсмя. Гарет я погледна и си спомни как я държа снощи в прегръдките си, топла и податлива. Усети отново вкуса на устните й — на канела, бренди и огън. Помисли си, че я желае. Не като нагласена съпруга, а просто я желае. Самата нея. Чувството го завладя неочаквано и мъчително и той изпита копнеж да я положи в леглото и потъне в сладката й невинност. Телефонът иззвъня и наруши тишината. Си Джей скочи, но Гарет й махна с ръка да седне и грабна слушалката.

— Джеймисън. С кого говоря? — Тя отпи още глътка кафе и се отпусна в стола. Мислеше да иде в кухнята и да види как е преминала поредната буря. — Ти какво? — подскочи той внезапно и отблъсна стола си назад. — Да не си полудял? Не можеш да се ожениш, не можеш! Чуваш ли? Знаех, че ще те оплете, в мига, в който я видях, обаче не допусках, че си толкова лековерен. Не прави и не подписвай нищо, докато не дойда! Ще долетя утре и ще я отпратя преди… — Направи още една пауза, по-дълга от предишната. Очите му хвърляха искри. — Знам, че си на меден месец. Но няма да позволя на тази евтина, малка… — От другата страна затвориха толкова шумно, че дори Си Джей трепна. Трепна още веднъж, когато и Гарет затръшна своята слушалка. — Оженил се е за нея!

— Кой за кого?

— Баща ми току-що се е оженил в Лас Вегас за стриптийзьорката Кристъл Харт! — Нямаше много неща, които можеше да се кажат в подобен случай, реши тя благоразумно. Поздравленията явно не подхождаха, а съчувствието хич не вървеше. — Господ ми е свидетел, мислех, че си е взел поука! Това му е трети, не, четвърти път, когато позволява на хищна използвачка да го хване в лапите си! Изхарчих цяло състояние по частни детективи да изровят всичко компрометиращо за нея, та да я остави. Вместо това… — Той тръгна напред-назад из стаята. — Мога да се обзаложа, че не е подписал брачен договор, което значи, че отърваването от нея ще ни излезе солено.

— Може би тя го обича — предположи тихо Си Джей.

— Да! Обича банковата му сметка, яхтата, самолета, кредитната му карта и натъпкания му портфейл!

— Виждал ли си я? — намръщи се тя.

— Да. Веднъж той се върна от един уикенд в Лас Вегас и се започна — Кристъл това… Кристъл онова. На всяка дума — Кристъл. Отлетях до Лас Вегас и поговорих с нея, макар че можех да си спестя пътуването.

— Тя какво каза?

— Че баща ми е възрастен и не се нуждае от моето разрешение, за да живее живота си. Че се е надявала да разбера това, но щом не мога, да си гледам работата. Че съм драматизирал нещата поради противоречивите си чувства относно смъртта на майка ми и… По дяволите, отряза ме, без да й мигне окото! — За нейна изненада Гарет неочаквано се разсмя. — Вероятно беше донякъде права. Не можах да му простя, че тръгна с жени толкова скоро след смъртта на мама. За мен беше предателство, разбираш ли? Бях само на деветнайсет. Какво знаех за живота? Имах си своя колеж, приятелите и всички момичета, които исках. И през ум не ми минаваше, че може би се е чувствал самотен, че просто е имал нужда от компания…

— И сега ли мислиш, че прави същото?

— Точно това прави — отвърна студено той. — Разбира се, въобразява си, че е влюбен в нея. Винаги след някой самотен, уязвим мъж се нарежда и върволица от жени, готови да споделят самотата му срещу добро заплащане.

— Това е най-циничното нещо, което съм чувала! Мъжете и жените се влюбват, откакто свят светува. Тук няма нищо за пресмятане. То просто се случва.

— Любов? — Гарет я погледна така, сякаш току-що бе паднала от друга планета. — Това е най-големият капан! Тогава мъжът е най-слаб. В състояние е да извърши всичко, когато си мисли, че е влюбен. А всяка жена разчита на това и го дои, докато може.

— Мисля, че ще е най-добре да ида до кухнята да видя какво ще ядем за вечеря. Когато готвачката е сърдита, всеки се спасява както може.

Си Джей стана и остави кафето си. Гарет не се възпротиви, обърна се и отиде до прозореца, сякаш напълно забравил, че тя е все още тук. След минута Си Джей наистина си отиде. Всяка жена трябва да пази добре сърцето си от Гарет Джеймисън, си каза тя на път за кухнята, защото ако се влюби в него, ще бъде най-несподеленото чувство на света.

След няколко часа все още мислеше за случилото се. Беше се върнала в бунгалото си с намерението да поработи, но вместо това седеше пред полузавършената картина на Джейми Килдонан и си мислеше глупаво, че приликата между Гарет и пиратът на Чейстити все повече и повече изпъква. Най-после устата се получи, ала сега пък очите не бяха точно каквито трябва… Не бяха достатъчно наситени. Като… очите на Гарет — опушен кехлибар в един момент и разтопена мед в следващия.

Откъсна се от картината и седна на бюрото с последните договори на Бърти. Обаче непрекъснато се хващаше, че мисли за друго — за Гарет или за леля си — и трябваше да започва отначало. Накрая се отказа. Взе си горещ душ, навлече халат и седна в едно кресло с дебел криминален роман. Тъкмо го започна и някой почука на вратата.

— Отворено е! — извика Си Джей, без дори да се обърне. — Знаех си, че няма да устоиш на поканата ми. Две-три игрички и после в леглото. Но без шмекерии тази вечер…

— Не съм си и помислял — достигна до ухото й мъжки глас. — А две-три игрички преди леглото звучи чудесно!

— Господи, уплаши ме до смърт! — подскочи в стола Си Джей.

Гарет се усмихна. Изглеждаше отпочинал. Беше по джинси и сива тениска със знака на университета във Флорида.

— Извинявай… Това означава ли, че поканата отпада?

— Взех те за Бърти. От време на време играем карти, макар че лъже като дърта циганка. Каза, че може да мине за една игра тази вечер. Освен ако няма хокей по телевизията. Луда е по хокея.

— Има — Питсбърг и Бостън. Двамата с Уинтръп сега си лежат в леглото, хрускат пуканки и псуват рефера. Бърти има доста цветист речник за седемдесет и шест годишна дама, нали?

— Виждала съм доста мъже да почервеняват от срам. Какво е това? — Си Джей кимна с глава към плоската кутия в ръцете му. — Мирише ми на пица.

— И е пица. Специалитетът на Джовани с аншоа, за да бъда точен. Обичаш ли аншоа?

— Обожавам я, обаче как успя? Не, не може да бъде!

— Джовани гарантира, че прави доставки навсякъде и току-що го доказа.

— Та това е половин час с моторницата! Да не искаш да кажеш, че е докарал пицата от Форт Майърс дотук? Сигурно струва цяло състояние!

— Само няколкостотин — потвърди през смях той. — Смешно ниска цена, за да ми проговориш отново.

— Не съм забелязала да съм преставала да ти говоря.

— Не буквално, но нещата се объркаха, когато днес следобед излезе от стаята. Е, ще ми помогнеш ли да изядем това произведение на изкуството?

— Разбира се! Ала преди това ще се преоблека.

— Не настоявам…

— Аз обаче настоявам, господин Джеймисън! — разсмя се тя и му посочи малкия кухненски бокс в единия ъгъл. — Там ще намериш чинии. Мисля, че имам една-две бутилки вино в хладилника.

Докато отваряше бутилката френско бургундско, Гарет си мислеше, че от една страна, е срамота да пият вино за сто и петдесет долара с готова пица. От друга страна, обаче, се забавляваше много повече, отколкото през всичките последни години, взети заедно, а това вече беше нещо.

— За какво се смееш? — Си Джей се пресегна, взе една гъбка от пицата и я пъхна в устата си. — Ох, пари!

— Стоплих я в микровълновата печка, преди да дойда при теб. Смея се, защото не си спомням кога за последен път съм ял пица с великолепно френско вино.

— Значи много работиш. Аз ще донеса чиниите и чашите, а ти вземи пицата и виното.

Той я последва до кръглата стъклена маса пред прозореца, който гледаше към залива.

— Вероятно си права. Но сигурно и от ужасно много време не съм срещал жена, съгласна да яде с мен готова пица.

Тя не отговори. Мъчеше се да маневрира с горещото парче пица, без да се опари.

— Значи трябва да се срещаш с друг тип жени. Ммм, идеята ти е страхотна, Джеймисън!

— Може би си права — промърмори Гарет, като я гледаше. Разрошена коса, никакъв грим, проста синя тениска върху джинсите — и въпреки това беше най-прекрасното момиче, което бе виждал от години. Нямаше да е кой знае какво изпитание да е женен за нея, помисли си неочаквано той. Всъщност да е женен за нея щеше да бъде едно от най-хубавите неща. А такива не му се бяха случвали отдавна…

Изядоха пицата, като си бъбреха приятно. Гарет се изуми — не правеше никакви усилия, което беше странно. Каквото и да се случеше между тях, щеше да бъде естествено и спонтанно. Почти като наистина, помисли си той. След като изпразниха чиниите и изпиха виното, Си Джей направи кафе и седнаха в дневната. Накрая Гарет стана и пусна музика. Едно бавно парче, което направо плачеше за танц. Без да обръща внимание на протестите й, той я вдигна и прегърна.

Отначало тя беше скована, сякаш не й харесваше, ала постепенно чувствената тъжна музика ги обгърна и Си Джей се отпусна. Следващата стъпка беше толкова естествена, че Гарет дори не се замисли. Намери устата й и я целуна. Танцуваха така, докато и двамата останаха без дъх. Тя сложи глава на гърдите му и той почувства, че иска да я занесе на голямото легло и да я люби по същия начин, по който танцуваха — бавно, страстно и умопомрачително. Цялата нощ, до сутринта.

Странно… Точно собственото му желание го възпря да не го направи. Не би било редно някак си да я люби, когато всичко е на игра. Рано или късно и това щеше да стане. Но дотогава… По дяволите, дотогава си беше евтино прелъстяване. А то не влизаше в уговорката му с Бърти.

— Най-добре да си тръгвам — прошепна в ухото й Гарет и леко я отдръпна от себе си. — Преди да е станало късно…

Си Джей отстъпи, объркана и почервеняла, и въздъхна.

— Ами, добре…

Изглеждаше така, сякаш току-що я бяха събудили от сън. Той бързо тръгна към вратата, като я държеше през раменете.

— Би било хубаво… — Погледна я и неочаквано двамата се разсмяха. Гарет отново я прегърна и зарови лицето си в косата й. — Повече от хубаво. Всъщност би било страхотно!

— Можеш да останеш за малко…

— Не! — Той отмести един кичур коса от лицето й. Очите й, големи и премрежени, не се откъсваха от неговите. — Ако остана, няма да си ида до сутринта. И двамата го знаем. А е още твърде рано за това, Си Джей.

— А ако кажа, че не е? Ако кажа, че го искам?

Гарет се усмихна и поклати глава.

— Не, още не си готова. Мислиш си, че е така, ала това е от виното, от танца и от луната, Си Джей. Не е от сърцето ти.

— Но…

— Ако прекараме нощта заедно, когато отвориш очи сутринта и ме видиш до себе си, ще се намразиш. И мен. Ще си мислиш единствено как да ме пратиш по дяволите. Ще ме избягваш през цялото време, докато съм тук. Нека да не насилваме нещата!

Тя отвори уста да му каже, че греши, но в следващия миг той отново я целуваше. Целувката му не беше забавна, закачлива или игрива. Това бе дълбока, еротична целувка на мъж, който има повече неща наум от обикновеното „лека нощ“. Езикът му бе предизвикателен, горещ и я влудяваше.

Вълна от изгарящо желание се разля в нея. Си Джей въздъхна и обви ръце около врата му. Гарет я подпря на рамката на вратата, притисна я и започна да я гали през тънкия плат на тениската. Тогава тя го почувства — него, мъжът, който я желаеше, и се притисна още по-плътно, без да мисли. Всяка клетчица в нея трептеше от копнеж. Той каза нещо неразбрано и продължи да я целува настойчиво и жадно. След това с рязък смях се откъсна от устните й.

— Повечето жени ще го приемат като обещание — промърмори Гарет. — Надявам се, че не правиш изключение.

Тя кимна, вече завръщайки се в действителността. И сякаш прочел мислите й, той вдигна брадичката й и я погледна сериозно в очите.

— Не е това, което мислиш, Си Джей — подзе нежно. — Знам какво си чула и чела за мен и за всички жени в живота ми. Няма да те лъжа, че съм светец, обаче мога да твърдя, че не съм взел деветдесет и девет процента от онова, което ми е било предлагано. Първо, защото би било самоубийство. И второ, защото не е в моя стил. Когато правя любов, то това трябва да означава нещо. Сексът е лесна работа.

— Ами аз… — Тя почувства, че се изчервява, ала се надяваше лунната светлина да я скрие. — Може би сега е моментът да ти кажа, че аз… не съм… Знаеш какво. Преди.

Гарет замълча. Си Джей не издържа и го стрелна през полупритворените си клепачи. Гледаше я с такъв особен поглед, че тя се сви в себе си сигурна, че бе сбъркала с прибързаното си и напълно излишно признание. Можеше да си мълчи, каза си ядосано. В края на краищата, можеше да го изиграе — толкова ли беше сложно! Няколко въздишки и стенания… Никой мъж с неговия опит няма да седне да се занимава с една девствена глупачка…

— Никога ли?

Гласът му прозвуча повече объркано, отколкото ужасено и Си Джей отново го погледна.

— Никога… Не че не съм искала или че не съм имала възможност. Просто… — Тя безпомощно сви рамене.

— Не биваше да ми казваш… — Той докосна с устни ухото й и Си Джей потръпна. — Но се радвам, че ми каза. Ще го имам предвид, Си Джей. Първият път винаги трябва да бъде специален.

И след това си отиде. Звездите грееха ярко, морето бучеше, а тя почувства нещо странно, страшно и великолепно да преминава през нея.

Бъди внимателна, помисли си, загледана след него. Бъди много внимателна, Си Джей, или ще се окажеш влюбена в този мъж, без да се усетиш. А това не влизаше в сметките.