Марион Дели
Кръстосани пътища (11)

XI

Паска спа малко тази нощ. Душата й беше измъчвана от щастието и страха: щастието да мисли, че Жил я обича, че тя го обича, че те ще тръгнат заедно с божията благословия, съединени за скърби и радости. Страх от това съвсем ново бъдеще, което се разкриваше пред нея, без тя да е мислила някога за него.

Трябваше да размисли повече, да поиска съвет… Ала тя познаваше толкова добре Жил сега! За нея сфинксът беше снел покривалото на загадката си, бе й разкрил под студената и скептична външност своята пламенна душа, жадна за истина и за добро. Единствено тази увереност в неговата лоялност, в добрата му воля и в помощта, която можеше тя да му даде, беше в състояние да я накара да се омъжи за човек, който не споделяше нейната набожност.

Впрочем струваше й се, че щеше да е невъзможно да го обикне, ако беше иначе. Първият лъч — на симпатия към Жил бе предизвикан от състраданието, което й вдъхваше заблудената и страдаща негова душа, която й бе разкрил той в изблик на необикновено доверие. Тя беше се опитала да му стори малко добро… И сега бог сякаш й поверяваше задачата да доведе докрай доброто си дело.

— Господи! Ще му се посветя с цялата си душа! — каза тя с жар. — О, колко ти благодаря! Аз съм щастлива.

Чудно щастие разтваряше сърцето й. Тя си помисли с вълнение: „Бих желала скъпия ми дядо да беше тук и да види щастието на своята Паска“. Но той я благославяше и от небето.

Защо това неочаквано завръщане на Мати хвърли мраз в радостта през първия ден на годежа! Мати устреми към сестра си същия враждебен поглед, както в Менафи. След този прием лесно можеше да се предвиди, че съвместният живот ще бъде труден и че Паска ще трябва да прояви голяма кротост и търпение.

„Бедната, тя е тъй лошо възпитана и има нужда от снизхождение!“ — помисли си тя със съчувствие.

Тази сутрин, на излизане от църква, Паска бе радостно изненадана, като видя до входа годеника си.

— Знаех, че идвате тук в този час — каза той, обгръщайки я с нежен поглед. — Не бях далеч от вас по време на литургията… Уверен съм, че сте се молили много за мен, нали, Паска?

— Много, това е вярно. Толкова бих желала да станете вярващ!

— Надявам се, че и това ще стане. Но дори от любов към вас не бих желал да се преструвам на вярващ, защото не съм още напълно такъв!

— О, още не, Жил! Лицемерието е по-лошо от всичко друго… Ще ме придружите ли до дома?

— Разбира се! Но ако не бях обещал на един приятел, за когото ви говорих завчера, да ида да го видя — един беден и скромен артист, щях да се самопоканя на вечеря у моя братовчед. Но горкият човек, който живее във Венсан, е болен и знам, че моето посещение ще му достави удоволствие.

— Разбира се, че трябва да отидете! Ето истинската доброта, онази, която слага дълга на милосърдието над личното удоволствие.

— Дори когато това удоволствие е да бъдеш няколко часа при скъпата си годеница — похвална жертва! — прибави той с развълнувана усмивка. — Но вие ме насърчавате.

При вратата на дома на господин Дьо Комбейр, Жил се сбогува с годеницата си.

Паска видя сестра си по време на обяда. За голяма нейна изненада, въпреки бледото й и изморено от безсъние лице, тя бе достатъчно любезна и учтива. След като станаха от трапезата, учудването на Паска нарасна, когато Мати я попита дали не би желала да я придружи следобед до Болонския лес.

— Имам силно главоболие и една разходка по това хубаво време ще ме ободри — обясни тя. — Използувайте случая, ако ви прави удоволствие.

Паска побърза да се съгласи, щастлива от тази промяна в държането на сестра си.

Това беше един великолепен, почти топъл февруарски ден. Двете сестри седнаха в откритата кола на господин Дьо Комбейр. Всички ги заглеждаха или по-скоро гледаха Паска, чиято чудна красота и благородство изпъкваха още повече край мургавата Мати с бледо лице и ексцентрично облекло. Пък и всеки се интересуваше да види годеницата, избраницата на прелестния, но толкова безчувствен Жил дьо Себр, заради когото бяха примирали напразно много женски сърца.

Мати виждаше всичко това. Тя забелязваше както възхитените погледи към Паска, така и подигравателните, насочени към нея.

— Ах, вижте онази висока мургава девойка, испански тип, ето там — каза Мати внезапно. — В колата, седнала до един стар господин, баща й… Тя беше последният флирт на Жил — поне допреди заминаването му, защото после може да е променил предмета на своето внимание. Той е страшно непостоянен, нашият скъп братовчед!

Хубавите златисти вежди се навъсиха леко. Паска не благоволи да отговори на злобните думи. Тя знаеше, че Жил беше известен със своите непрестанни, но кратковременни увлечения, за което самият й бе разправял. Жил си беше служил с тези „глупави малки комедии“, за да изучава по-добре лекомислените женски души, които е срещал по пътя си.

Мати я наблюдаваше крадешком и в погледа й пламна искра, когато видя, че Паска е съвсем невъзмутима.

Тогава тя се облегна, опря лицето на ръката си и се замисли за миг.

— Може пък вие да бъдете щастлива с Жил — прошепна внезапно, сякаш говореше на себе си. — Понякога първият несполучлив брак става причина вторият да бъде щастлив.

Паска я изгледа изненадано, питайки се дали Мати не бълнува.

— За какъв брак ми говорите, Мати?

— Ами за първата женитба на Жил!… Нима вие не знаехте?

Широко разтворените очи на Паска се устремиха към нея. Устните на Мати заприличаха на змийска уста, готова да захапе жертвата си.

— Я гледай, и таз добра! Значи Жил не ви е казал, че е бил женен веднъж — за една датчанка, дъщеря на писател, която е била луда по него?

— И… отдавна ли е вдовец?

Думите излязоха машинално от разтрепераните устни на Паска, която мислеше, че сънува някакъв лош сън.

— Вдовец ли? Той не е вдовец, а само разведен от седем години.

— Разведен!

Този път Мати отиде далеч в лошата си шега и Паска разбра играта на злата девойка.

— Не продължавайте да съчинявате подобни истории, в които не вярвам — каза Паска с гордо достойнство, опитвайки се да направи по-твърд гласа си, който трепереше.

— Попитайте баща ми дали са истории! И попитайте и вашия тайнствен годеник. Той си е помислил, този скъп Жил, че няма да ви е много приятно да станете жена на разведен мъж, нито да научите, че бедната Тира не е била много щастлива с него. Нито пък да разберете, че не се е трогнал да види детето си, а само се е задоволил да внася чрез нотариуса си определената от закона сума за издръжката им.

В това време автомобилът зави и тръгна обратно по Шанз Елизе. Слънцето беше окъпало великолепния булевард и под това синьо небе животът изглеждаше приятен.

Ала слънцето и синьото небе бяха изчезнали за Паска. Всичко се беше замъглило пред погледа й и тя трябваше да положи големи усилия, за да не загуби съзнание…

Мати я гледаше с крайчеца на окото си; тя се опиваше от радост, виждайки разстроеното бледо лице и мъката, която сломи в този миг сърцето на сестра й.

Паска бе принудена обаче да изглежда равнодушна пред всички тези хора, които срещаше.

Изминатият кратък път й се стори безкрайно дълъг. И щом се върна вкъщи, тя се втурна в салона, където седеше баща й.

Господин Комбейр, който разглеждаше разсеяно вестниците си, вдигна глава и викна от изненада, виждайки това разстроено лице:

— Какво се е случило, дете мое?

— Кажете ми дали онова, което ми разказа Мати, е вярно? Жил наистина ли е… разведен? — попита тя на един дъх, устремила своя изпълнен с тревога поглед към него.

Господин Комбейр наведе смутено глава.

— Колко зло е това дете! Имаше ли нужда да ти казва всичко това?

— Но вярно ли е то? — попита тихо Паска.

— Е, да, вярно е! Обаче за теб е без значение, тъй като този брак бе благословен в протестантска църква. Тира Алиер беше протестантка.

Паска трепна.

— Алиер?… Вие казахте Алиер?… Но това е името на онази млада жена, чието дете намерих на улицата завчера! Тя е датчанка… Ах, сега си спомням, че детето прилича на Жил.

— Възможно е. Госпожа Дьо Себр, която стана отново госпожа Алиер, нямаше голямо състояние и трябва да го е намалила съвсем със своето безгрижие и разточителство.

Бледото лице на Паска се беше сгърчило от непоносимата болка и тя бе принудена да се облегне на един стол, защото чувствуваше, че краката й се огъват.

— Можете ли да ми кажете, татко, защо вие и Жил се споразумяхте да скриете всичко това от мен?

— Ние не сме се споразумявали, дете мое! Откакто Тира напусна дома на Жил, за нея не е ставало вече дума между нас. Сигурен съм впрочем, че повечето познати на Жил са забравили тази женитба, която беше кратък епизод в неговия живот. Всъщност той не обичаше тази млада, екзалтирана жена, лудо влюбена в него, която се хвърли на шията му. Не ще съмнение, че е бил поразен за миг от страстния й възторг. Тогава Жил беше едва 22-годишен и опиянен от големия успех на първата си пиеса. Тира не беше лоша, но като мечтателна и сантиментална натура, едновременно буйна и без воля, занемари напълно домакинството си и искаше само едно нещо: да не се отделя никога от мъжа си. Тя му правеше ужасни сцени, ревнуваше го от всичко и от всекиго. Можеш да си представиш как е действувало това върху характера на Жил! След година и половина разводът беше поискан. След една сцена, по време на която Тира, може би, разгневена от ледената ирония, която замества гнева у братовчед ми, отиде дотам, че започна да го заплашва и напусна с детето си семейното огнище. И двамата произнесоха в този ден думата „развод“. Казаха ми, че тя го молила веднага след това да се откаже от решението си, но той беше неумолим и отказа да я види. Ето цялата история на първия брак на Жил. Той не е сметнал за нужно да те занимава с това, защото всичко, повтарям го, е било кратък, но лош сън…

— Аз не го приемам така! — каза Паска с разтреперан глас. — Но има нещо, което няма да му простя никога: че ме излъга.

— Слушай, дете, не преувеличавай! Нали няма да му направиш някоя сцена по този повод?

Паска трепна.

— Не, само ще му върна думата.

— Паска, ти няма да направиш това! Повтарям ти, че този брак е невалиден пред католическата църква.

— Възможно е. Но Жил ще трябва да изпълни своя дълг и да поправи едно зло.

— Ти си луда, казвам ти. Не извършвай нещо, за което ще съжаляваш през целия си живот!

— Няма никога да съжалявам, че съм изпълнила моя дълг! Нито ще съжалявам, че не съм станала съпруга на човек, който излъга доверието ми в него.

И тя излезе от салона, за да избегне новите възражения на баща си. Паска избяга в стаята си, падна на колене пред разпятието и там със сухи очи и разтуптяно сърце потъна в страшната бездна на своите пропаднали илюзии и любов.