Мари Кордоние
Катрин (3)

III

Вечерята бе сервирана както обикновено в кухнята на фермерската къща и Катрин с удоволствие би я пропуснала, но не го направи по две причини. Първо, Ред Милър трябваше да се откаже от тъпите си шеги, и второ, Норман Лонг не биваше да си помисли, че случаят зад оборите я е извадил, макар и за малко, от равновесие.

Въпреки старанието си, тя не усещаше вкуса на храната и беше доволна, когато другите взеха чиниите й. Вече имаше претекст да стане.

— Остави, Ред — обърна се тя към Милър. — Днес поемам кухненското дежурство.

Това сякаш бе сигнал за по-младите обитатели на фермата и те като по команда напуснаха помещението. Катрин се оказа сама пред планина от чинии и прибори. По-точно, не съвсем сама. Норман Лонг се облегна до нея на мивката и започна да ги подсушава с мълчалива методичност.

Тя се окашля.

— Не е необходимо да го правите, Норман. Вие сте наш гост.

Смущаваше я, че Бил и останалите я бяха оставили сама с него съвсем демонстративно. Ако не бе съвсем загубен, тази маневра трябваше да му се набие на очи. Но тя напразно очакваше неговите цинични забележки. Норман изглеждаше напълно доволен от себе си и света, докато трупаше чистите чинии една върху друга и я наблюдаваше под око. Струваше й доста усилия и самообладание, за да не хвърли четката във водата и да избяга.

Катрин се замисли над ситуацията, в която се намираха. Двамата работеха мълчаливо един до друг така, сякаш се познаваха от години. Това създаваше илюзия за измамна хармония, която правеше от тях двойка.

Тя не бе сигурна дали тази мисъл й беше така неприятна!

Най-сетне Катрин пусна водата да се изтича и си избърса ръцете. Без да поглежда Норман, тя благодари за помощта.

— Беше удоволствие за мен. Мога ли да ви поканя на една разходка на лунна светлина? Много отдавна не съм бил нощем в пустинята…

„Сама? С него? В никакъв случай!“ — беше категорична. Тя формално се застрахова:

— Съжалявам, но днес беше дълъг ден за мен. Изморена съм. След като познавате тази местност добре, не ви е необходим екскурзовод. Лека нощ, Норман!

— Лека нощ, Катрин!

Това ли беше всичко? Никакъв опит да я задържи? Никаква молба, дори целувка? Добре, тя отклони молбата, оспори целувката и не се остави да я уговаря. Но това, че той не направи опит да я изпрати, я нарани. Още повече я заболя, когато видя погледа на сребристосивите му очи. Приличаше на доволен котарак, който си играе с мишка. Беше отвратително как само й въздействаше! Но тя никога не би си позволила да признае това.

По пътя към стаята й неочаквано я спря д-р Мендес. Неговото ухилване й дойде много.

— Защо ме стряскаш, Бил? — изфуча тя ядосано.

— Защо се вълнуваш така? — Неговата приветливост не можеше да бъде провокирана от нищо. — Всичко върви идеално. Току-що нашият гост ме увери, че е много впечатлен от нашата работа.

— Колко мило. — Катрин стисна зъби. — И защо ми казваш това?

— Защото той забеляза, че д-р Галуей изглежда има особено добър подход към младите хора. Аз само се съгласих с него, макар че тъкмо тази вечер твоят принос към разговора бе по-скоро символичен.

— Какво искаш от мен? Може би трябваше да направя стриптийз върху масата, за да благоволи многоуважаемият господин да разговаря. Мога ли да ти кажа нещо, Бил? Намирам това поведение за дяволски подло и не възнамерявам да се унизявам по-нататък. Нито един проект на света не заслужава човек да продава самоуважението. Лека нощ!

— Катрин, почакай…

Затръшнатата врата на стаята й прекъсна разговора. Бил Мендес продължи нататък, дълбоко замислен. Хистерични реакции от този род не бяха в стила на Катрин. Явно се бе случило нещо, което я потискаше повече, отколкото си признаваше. Но какво?

* * *

Тихото почукване на вратата се стори на Катрин като канонада. Нито за секунда не се усъмни, че това е Норман. Цялата й кръв сякаш нахлу в главата. Къщата бе потънала в тишина, а до обикновеното резе имаше само три крачки. Искаше ли го?

Като привлечена от магическа сила, тя скочи от перваза на прозореца, където бе седнала, и отвори вратата. В светлината на малката нощна лампа до леглото й русите й коси действително приличаха на ореол.

Те се гледаха мълчаливо. Лицето на Норман оставаше в сянка, която заличаваше гънките около очите и устата, но подчертаваше още повече трапчинките на бузите му. На устните му трептеше съблазнителна, мека усмивка.

— Не те ли изненадва това, че съм тук?

Катрин поклати глава, дръпна се встрани и го пусна да влезе. После затвори вратата и се облегна на нея. Грубото, сурово дърво й даде малко сигурност, докато го наблюдаваше как с типично за него елегантно движение се приближава плавно към нея. Какво бе особеното в този мъж, което караше кръвта й да циркулира по-бързо във вените? Дали не трябваше да остане далеч от него?

Бил, Сами, ранчото, децата — всичко беше изтрито и забравено. Имаше само Норман Лонг, чиито ръце я притиснаха до вратата, а очите му настойчиво я фиксираха. Лишена от собствена воля, тя замря в очакване.

Катрин дори не предполагаше, че му въздейства по същия начин. Норман Лонг бе свикнал да общува с хубави жени и не разбираше с какво д-р Галуей го бе омагьосала. Вярно, беше атрактивна с меките си коси на фея и момичешка фигура. В същото време принадлежеше към типа енергични и еманципирани жени, от които по-добре бе човек да се пази.

Тази Катрин обаче не правеше и най-малък опит да се брани или да протестира. Тя просто го гледаше с виолетовите си очи и чакаше. Той си спомни смайващото й признание, че се страхува от самата себе си. Как успяваше да бъде така спокойна и провокиращо невъзмутима? Устните й се отвориха и тя задиша малко по-бързо през устата. Това бе малък знак за възбудата й, но Норман го видя! Наведе се и я целуна. Заля го вълна на триумф, когато тя обви с ръце тила му и притисна нежното си тяло към неговото.

Катрин разбра, че бе загубена. Това беше границата, която отнемаше разума и допускаше само желанията на тялото. Възбудата избухна в нея като пламък. Пръстите му се плъзгаха нетърпеливо по гърба й и докосваха голата кожа под грубия пуловер.

Този път не се появи Ред Милър, за да я спаси от последиците на собственото й желание. Бяха сами и до тях не долиташе никакъв звук, когато Норман повдигна пуловера и сутиена над дясното й рамо и зацелува топлата кожа, Катрин простена дрезгаво и силно.

Той докосваше гърдите й, рисуваше с пръсти по зърната им, а възбудата се натрупваше в тях като болезнено кълбо.

Без да се колебае повече Норман я вдигна на ръце и я положи върху леглото. Но преди да я притисне върху възглавниците, той съблече широкия пуловер през главата й и го хвърли небрежно настрани. Сутиенът от кремава коприна и дантела едва прикриваше учудващо пълните и гърди. Твърдите им зърна предизвикателно напираха през фината материя.

Но Норман не слагаше край на това нежно мъчение. С няколко ловки движения той събу каубойските ботуши, отвори ципа й смъкна тесните джинси по хълбоците й.

Тънката талия и женствените форми на нежното й тяло го изкараха изцяло от равновесие. Той усети, че и тя го желаеше, и само за секунди свали дрехите си.

Катрин открито се възхищаваше на загорялото му мускулесто тяло. Впечатляващата му мъжественост бе доказателство за властта, която тя упражняваше над този мъж. Предпазливо докосна гърдите му с върховете на пръстите си и почувства тръпката, която го разтърси.

Той обхвана гърдите й с ръце и покри устата й със страстна целувка. Езиците им се срещнаха и скоро проучващата им нежност бе заменена от безцеремонна страст, Катрин искаше да го почувства с всяка фибра на кожата си и бе обхваната от задоволство, когато Норман скъса сутиена, чиято закопчалка го затрудни. Звукът я възбуди още повече.

Най-после неговата топла, влажна уста беше върху гърдите й. Тя се надигна и ноктите й се вкопчиха в гърба му.

Ръцете му галеха хълбоците й, докосваха мястото, в което се концентрираше нейната страст. Катрин въздъхна дълбоко. Завладяна само от сетивата си и изпълнена с блаженство, тя не се възпротиви ни най-малко на настойчивото интимно проучване. Нейните ръце правеха същото.

Тя му помогна да свали бикините й и беше готова, когато той нежно разтвори бедрата й. Завладя я неподозирано опиянение. Усещанията й затъмниха всичко, което бе изживяла досега като физическа любов. Тя загуби контрол над себе си, реагираше инстинктивно и без задръжки. Сякаш беше намерила мъжа, който открай време бе нейно единствено и истинско продължение. Който познаваше всяка пора на тялото й и владееше сърцето й.

Най-накрая Норман проникна в нея. Страхуваше се да не й причини болка, но обхваната от желание да го приеме в себе си, Катрин се хвърли срещу него, което го обърка… Тя се нагоди към неговия ритъм и скоро задъханите й стенания го възбудиха до безразсъдство.

После жарката вълна се сгромоляса върху нея и експлодира в пълен екстаз. Но тя не беше сама. Двамата изживяха заедно това блаженство, докато се отпуснаха изчерпани и покрити с пот.

На Катрин й стана студено и тя се сгуши по-плътно до гърдите му, които се повдигаха и смъкваха все по-равномерно.

Норман лежеше върху нея и я притискаше с цялата си тежест към матрака. Тя едва дишаше, но си пожела до края на живота си да може да остане така.

Освободена и безтегловна, Катрин напълно съзнаваше, че това, което преживя, бе абсолютно неповторимо. Любов? Пълна хармония? По-късно щеше да анализира, когато отново щеше да бъде д-р Галуей. В момента бе само жена, в чието ухо възбуденият плътен мъжки глас нашепваше:

— Знаех си, че трябваше да се отдръпна от теб, преди да е станало късно!

Той се търкулна настрани, без да я изпуска.

— За какво е много късно?

— Аз те обичам, Катрин. Обичам те, разбираш ли? А си мислех, че никога няма да изрека тези изтъркани думи. Дори можех да се хвана на бас, че съм неспособен на такива чувства…

* * *

Някаква тежест върху горната част на бедрото изтръгна Катрин от дълбокия и сън. Все още замаяна, тя се помъчи да освободи изтръпналия си крак и промърмори:

— Питър… Питър, бъди така мил… остави…

Тежестта се повдигна като по чудо и кръвта й започна отново да циркулира. Катрин усети топлината на равномерно дишащото мъжко тяло зад себе си и погледна към прозореца. Леката дрезгавина напомняше за наближаващото утро. Тя беше изморена, толкова изморена…

Второто й събуждане бе бавно, разтоварващо самоосъзнаване на онова, което се бе случило. Тя бе спала с Норман Лонг! С арогантния собственик на луксозния рейндж роувър, комуто принадлежеше и фермата. Който съвсем не бе надменен, а точно обратното. Споменът за изминалата нощ я заля като топла вълна.

Тя се раздвижи и легна по корем. Чувствителните зърна на гърдите й докоснаха чаршафа, събуждайки отново желания и страсти, за чието съществуване не бе и подозирала.

— Поспаланке! Престани да се въртиш, знам, че отдавна си будна.

Не беше за вярване, че суровият глас на Норман можеше да звучи така радостно! Катрин премигна под полупритворените си мигли. Той вече беше с джинси, а мокрите му коси показваха, че вече бе минал под душа.

Взел набързо решение, Норман я хвана за раменете и я привлече в прегръдките си.

— Ммм, миришеш невероятно, Катрин. Човек може да стигне до идеи, които биха го накарали да забрави закуската.

Нахалната нежност, с която дясната му ръка улови едната й гърда и бавно започна да масажира чувствителното зърно с пръсти, ускори дишането й… Връхлетя я неудържимо желание. Погледът й се замъгли и тя се задъха.

— О, не, Норман, моля те… аз…

Това, което той правеше с тялото й, беше магия. Нямаше смисъл да протестира. Тя не беше достатъчно будна, за да се скрие зад маската от самоувереност, която обикновено я предпазваше от подобни опити. Тръпките, които я разтърсиха, я издадоха ясно, и тя победена сложи главата си на възглавницата.

— Защо направи това? — попита Норман внезапно, докато езикът му си играеше с ухото й…

Катрин объркана сбърчи чело.

— Какво направих?

— Спа с мен…

„Защото те обичам“ — мина й през ума, но не посмя да го изрече. Все още не беше сигурна, а и не знаеше как той би реагирал на това признание.

— Човек винаги ли трябва да има причина за това? — промърмори тя тихо.

— Не, но когато има такава, би трябвала да е честен и да я каже. Или е вярно, че се опитвате с всички средства да ме убедите да не продавам тази полуразрушена ферма? Че искаш да използваш моята слабост и при подходящ случай да се измъкнеш с твоята голяма молба, д-р Галуей?

Фактът, че той едновременно и имаше, и нямаше право, притисна Катрин. Тя се опита да спечели време, докато й хрумне някакъв изход.

— Откъде черпиш информацията си, Норман Лонг?

Веждите му се повдигнаха присмехулно, когато тя се уви в одеялото като в броня.

— От твоя приятел художник, сърце мое. Той беше доста развълнуван, когато мина покрай мен тази сутрин на път за душа. Но не пропусна да сподели, че целия театър, който ти ми разигра вчера, служи на благородни цели. Че жертваш себе си, така да се каже, за доброто на твоята любов, ако правилно интерпретирам…

Звучеше така цинично, че тя се отказа от всякаква защита. Сами! Сами трябваше да е този, който й създаваше тези трудности! Можеше да си представи какво се бе случило: момчето бе видяло Норман да влиза в стаята й, и бе хукнало при Бил да го мобилизира за нейното спасение. Бил го е изпратил да си ляга, доволен, че въпреки първоначалната съпротива, тя играе ролята си с всичките й последствия.

— Сега чакам отговор.

Норман облече ризата си. Междувременно Катрин реши, че не би могла да си позволи да му разкрие истинските си чувства. След като й нямаше повече доверие и вярваше на тази мизерна история, по-добре би било пътищата им да се разделят. Обхвана я смесица от шок и инат.

— А ще я продадеш ли? — попита тя студено.

Норман трепна като от удар.

— Не намираш ли, че една-единствена нощ е твърде малко за една ферма? — изръмжа той.

— Ти трябва да знаеш, кое ти е по-скъпо.

— О, небеса! Катрин Галуей, не забелязваш ли, че разиграваме диалог от третокласна телевизионна серия? Отговори ми съвсем ясно: защо се люби с мен? Искам да го чуя от твоята уста!

Защо наистина го бе направила? Защото бе омагьосана, прелъстена и любопитна, и защото го желаеше от дъното на душата си.

Тя не се разкайваше за нищо от това, което се случи между тях, но това не засягаше Норман, ако и да бе издигнал тази стена помежду им.

— Защо те смущава мисълта, че преследвах една точно определена цел? — отговори тя с контравъпрос. — Ти получи това, което желаеше: една авантюра в края на пустинята. Е, това ли беше заглавието на нашата третокласна телевизионна серия?

Норман бе вече до вратата, когато се обърна още веднъж. Изглеждаше толкова разгневен, че Катрин неволно сви глава по-дълбоко в раменете си.

— Д-р Галуей, аз съм филмов и телевизионен продуцент в Холивуд, и ако сметна, че леглото ми е самотно, тогава се нарежда опашка от артистки и звезди, които само заради едната роля са готови да изпълнят всяко мое, но наистина всяко мое желание. Признавам, че до вчера мнението ми за жените не беше най-доброто. Но разговорът със Сами Мендес ме предпази от глупостта заради една-единствена нощ да променя становището си. Все пак благодаря. Трябва да призная, че вашите таланти в леглото са забележителни. Бай!

Вратата се захлопна, преди Катрин да успее да захвърли възглавницата по него. С тежка въздишка тя потъна в леглото. Трудно можеше да реши кого мразеше повече — Били, Сами, Норман, или може би самата себе си?

* * *

— Катрин! Скъпа, няма ли да закусваш днес? Всичко наред ли е?

Въпросът на Сами достигна приглушено до ушите й, но тя си спести отговора. Завита презглава с покривката на леглото, Катрин се бе свряла като ранено животно в прохладата на широкото легло. То все още ухаеше на нощта, прекарана с Норман. Не, определено не бе в състояние да издържи на въпросите и погледите на останалите обитатели на къщата. Нито пък да вижда Норман. В никакъв случай!

Когато той изчезне безследно от живота й, все някога тази рана щеше да заздравее. В момента обаче имаше чувството, че вместо сърце в гърдите си носи тежък, болезнен камък. Напразно се убеждаваше сама, че я привлича чисто физически, че „нещо като любов“ е само усещане за авторите на романи и холивудските режисьори. Норман бе просто симпатичен, с хармонично развито тяло мъж, който казваше „сбогом“ при първата неприятност. Нищо повече. Всичките му брътвежи за любов и страст бяха празни приказки, прикриващи обикновената човешка потребност от секс и разтоварване.

— Може ли да вляза?

Катрин се скри с разпилени коси под завивката. Зачервените й очи и подпухналото лице биха казали достатъчно и на по-малко надарен психиатър от Бил Мендес.

— Бил? Какво се е случило?

— Твоят верен обожател Сами се е загрижил за здравословното ти състояние, скъпа.

— Ха, точно той!

Горчивината в тази забележка не можеше да бъде подмината.

— Какво има, Катрин? Сякаш си друг човек. Ти си една от най-спокойните личности в Лос Анжелис. След смъртта на Питър не съм те виждал повече в това състояние.

Тя избягна неговите питащи тъмни очи. Бил Мендес беше един от най-добрите й приятели, но не можеше да му каже в какво състояние се намираше.

— Искаш ли да поговориш с мен?

Катрин поклати глава.

— Как ти хрумна? Нямам нужда от промиване на душата само защото не съм си доспала и не се чувствам добре. Нещо подобно може да се случи на всеки.

— И това няма нищо общо с факта, че Норман Лонг замина преди половин час?

— Така ли? Разбира се, че не. Дано само да ти е казал какво бъдеще ни отрежда.

Бил вдигна рамене.

— Каза, че иска да обмисли цялата работа и все някога щял да ме уведоми. Не звучеше много обнадеждаващо, но и не беше съвсем отрицателно.

— Ти знаеше ли, че той е филмов продуцент?

— Да. Едно от момчетата го познава и ми каза. Изглежда, че напоследък е спечелил доста пари с успешни серии и кинохитове. Явно е един от силните, влиятелни мъже в Холивуд, които дърпат конците зад кулисите.

Двамата замълчаха за известно време.

— Кажи ми, Катрин, защото те помолих да пофлиртуваш с него ли си кисела? Аз знаех, че няма да го приемеш несериозно, че той не е твой тип. Съжалявам, ако си мислиш, че съм искал прекалено много. Сега работата се налага да почака. Ще трябва да се съгласим с решението му, каквото и да е то.

— Не е мой тип! — Катрин потисна хистеричната си усмивка, която пареше на гърлото й. — Много точно го каза. Ако сега ме оставиш сама, бих могла да стана и да си събера нещата. Няма да ми се разсърдиш, ако се върна един ден по-рано в града, нали? Имам ясното чувство, че се разболявам от грип, а не искам да заразя тук никого.

Бил й направи услуга и преглътна плиткия претекст без забележки. Той бе загрижен да не би Сами да я засегне с въпроси, само че не бе предвидил наблюдателния талант на Ред Милър.

Старият се приближи до Катрин, докато тя хвърляше чантата си в багажника на зеления си линкълн. С полюляваща походка на каубой и шпори, от които не се отказваше, макар че в ранчото от години нямаше коне, той се довлече до колата и се облегна небрежно на капака й.

— Ще го последвате ли, Катрин?

Тя не се издаде, макар че веднага разбра за кого говореше.

— В главата ви нещо не е наред, Ред! Сутринта съм първа смяна в болницата, това е всичко.

— Пфу! — Той изплю част от тютюна, който дъвчеше, точно пред върховете на ботушите й. — Жени! Вие също принадлежите към тях. Никога не искате да признаете истината. Старият Ред помирисва от десет мили срещу вятъра кога една кобила е разгонена и чака жребеца си.

Катран преглътна възмутено.

— Тонът ви не ми харесва, Ред!

— Жени! — повтори той презрително. — В добрите времена фустите си оставаха вкъщи, отглеждаха децата и ги учеха да си държат устата. Днес вие вършите мъжката работа и всичко обърквате.

— Достатъчно, Ред! — прекъсна го тя енергично. — Моята майка беше последната, която ми чете конско евангелие. Вече бе чула за еманципацията.

Старецът се отдръпна от колата, но тъй като не бе по-висок от Катрин, тя не можа да избегне погледа на хитрите му, обградени с бръчки очи.

— Той ще ви притежава, лейди, запомнете го от мене! Но при неговите условия, а не при вашите. Колкото по-рано се спогодите, толкова по-малко мъка ще имате.

Търпението на Катрин се изчерпа. Тя скочи в колата и завъртя ключа за запалване, след което подаде глава през прозорчето на шофьора.

— Да те вземат дяволите, Ред Милър! Тебе и мръсната ти фантазия!

Бръмченето на мотора заглуши думите, но лицето му говореше красноречиво.

— Разгонена кобила! — Катрин не можеше да се успокои.

Тя даде газ и фермата на Меткинс изчезна в обратното огледало в облак прах. Жалко, че този облак не можеше да заличи всичко и всички, като че ли нищо не е било.