Метаданни
Данни
- Серия
- Матрицата на съдбата (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Death By Ploot Ploot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Illusion, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 60 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
По-късно същата вечер, когато започна да мисли по-ясно, Дийна започна да се чуди какво всъщност се случи между тях по-рано.
И заключи, че вече бе още по-силно свързана със съпруга си. И кога, ако не сега, би било по-подходящо да „хване бика за рогата“, както се казва. Бяха си направили лунен пикник под звездите.
— Ти каза, че „Прехвърлянето“ се случва само веднъж?! — Тя постави малък плод изва в устата си, затваряйки очи в екстаз, когато сладкият, несравним сок на плода се разля по езика й.
Лорджин кръстоса ръце зад врата си и полегна на крилито. Той очакваше въпроса.
— И наистина е така — отговори й спокойно.
— Какво тогава се случи между нас по-рано?
Белите му зъби проблеснаха като се усмихна.
— Нещо различно. Силите ми се увеличават, Адееан.
— Увеличават се? Имаш предвид, както стана с Реджар?
— Не. — Той се завъртя на една страна и се вгледа в нея. — През жизнения си цикъл, Рицарите на Чарл могат да постигнат по-високи мистични нива, но само при условие, че имат потенциал. Баща ми е мистик от пето ниво. Изглежда и аз мога да бъда такъв, евентуално. Обаче не е сигурно, че точно това се случва с мен сега. Една или всичките ми сили могат да се увеличат. Няма начин да разберем на този етап. Трябва да изчакаме, докато силата се промени и се прояви.
— Не може ли Яниф да каже?
— Обикновено той може да види. В някои случаи обаче, може да види по-голямата картина на промяната, но не и малките детайли. Яниф знае какво се задава, но дори и той не е сигурен коя е вероятната сила, която ще нарасне.
— Добре, значи силите ти се увеличават — схванах това, но какво точно се случи между нас?
— Можеш да кажеш, че ни стабилизирах.
— Ти какво?
— Избрах да добавя към оригиналното „Прехвърляне“ пиковете в силата, които да преминават свободно в теб, когато се случат. — Той раздвижи веждите си. — В крайна сметка се усеща като интензивна и усилена задоволеност. Не ме ли обичаш, че помислих за това?
Май искаше да го убие.
Остави на авиаранските мъже да интерпретират един от техните „разговори“, че споделят всичко наравно с половинките си според собствения си вкус! Не на нея тези. Познаваше го твърде добре. Имаше още нещо.
Присвивайки сивите си очи, Дийна кръстоса ръце пред гърдите си.
— Какво не ми казваш?
Той се вгледа в нея невинно, разтваряйки широко красивите си лавандулови очи. Черните му мигли пърхаха над спонтанните розови искри в тях.
Което беше достатъчен отговор за нея.
Той определено беше намислил нещо.
Когато увещаваше неговата арогантна мъжествена рицарска същност, че не споделя с нея… тя всъщност нямаше точно това предвид!
— И точно колко ще продължи това?
— Колкото е нужно. — Той сви рамене. — Процесът не може да бъде забързан… или забавен, да кажем така.
Тази нова мисъл очевидно бе привлекателна за него, защото очите му заблестяха.
Дийна се ядоса.
— Дори не си го и помисляй! Действително ще се опиташ да забавиш процеса — просто за да можеш да правиш дива, безумна любов с мен, всеки път, когато има пик?
Той повдигна едната си вежда. Това идваше да покаже, че концепцията беше абсолютно логична за него.
Така че промяната ще продължи по този начин, докато не бъде завършена.
Колкото и дълго да е това!
Години може би.
И той очакваше от нея да преминава през това всеки път? Нямаше да има секс набързо, докато бебето си дремва, а тя толкова го харесваше. Сега щяха да имат нужда от гора — да изолира звука!
Трябваше да го убие.
Тези върхове бяха силни. Сексуално впечатляващи, но силни.
Според нея беше малко арогантно от негова страна да реши да ги въвлече в такова правене на любов, без да я попита първо. Не че тя не би се съгласила, но това не беше важно сега. Проклет воински манталитет!
— Никога не съм се съгласявала за подобно нещо, господинчо! — Тя вреше. — Тези върхове са нещо друго, ще ти кажа аз, и аз…
— Ти никога не си се съгласявала за нищо, доколко ми е известно, Адееан. За какво говориш? — Лорджин изглежда искрено недоумяваше, което, естествено, я разгневи още повече.
Аргххх! Тя стисна юмруци и го изгледа кръвнишки в очите. Той имаше дързостта да се ожени за нея, без да й каже! И на всичкото отгоре я отвлече и я докара в неговия свят. В друга Вселена!
— Не ми напомняй за това! — Тя стисна зъби. — Изобщо не си помагаш!
Той поглади брадичка. Най-добре бе да измисли нещо друго, освен дивото правене на любов.
— Следващото ни дете може да спечели от размяната. — Той й хвърли един поглед.
Ченето на Дийна падна. Да, тя определено щеше да убие големия идиот.
— Ти не си! Не отново.
Дълбокият му смях премина през нея.
— Просто ти дадох подарък, който може да направи така, че да се случи. Както винаги, зависи от теб, зира, да решиш кога да използваш подаръка.
След Прехвърлянето с авиарански мъж, жената може да избере кога да зачене. В нейния случай, тя просто си представи дъщерята на Лорджин и — БУМ! Девет месеца по-късно — Мелъди.
— Твърде скоро е — проплака тя. — О, по дяволите, сега не мога да мисля за това или за нещо друго… Аргххх! — Тя го ритна по пищяла. Той дори не мигна.
— Кълна се, Адееан, ти си единствената жена на Авиара с такъв проблем. Да не можеш да контролираш собствените си мисли… — Той поклати глава подигравателно. — Тц, тц, тц…
— Повтарям — ти си плъх!
Той потърка брадичката й с носа си.
— Какво да направя, след като само идеята за детето ми, те поставя в такова объркано състояние, че ти толкова много искаш да мислиш за него…
— Плъх! Плъх! Плъх!
— Той ще бъде съвършен…
— Спри!
— С твоите очи, мисля…
— Не те чувам! — Тя покри ушите си с ръце.
— Моят цвят на косата.
— Ла-ла-ла-ла.
— Рядко е да се добавя към Прехвърлянето. Когато се случи, бебето винаги получава нещо изключително. Най-малкото — неговата сила, потенциалът му ще бъдат увеличени. Зависи от съдбата.
— Спри да повтаряш ТОЙ! — Тя размаха ръце пред очите си, най-вероятно, за да спре да си „представя“ него.
Лорджин сви рамене. Той имаше предостатъчно време да я обработва. И всеки следващ ден имаше намерение да рисува все по-ярка картина.
Това, което го дразнеше обаче, беше, че Реджар излезе прав. Тя не беше доволна от него.
Но щеше да бъде. Той беше сигурен в това.
С времето.
Може би няколко години.