Дара Джой
Секс до смърт (2)

На следващия ден, когато Дийна се прибра у дома от местната версия на пивоварна, където беше уредила доставка на мир за Яниф, не беше изненадана да открие семейството в различно състояние на дрямка в двора си. Все още беше много топло навън и тук на Дървото беше доста по-хладно.

Това, което я изненада обаче, бяха купчина предмети поставени в центъра на главната платформа.

— Какво е това? — извика тя към всеки, който беше готов да отговори.

— Това са подаръци за теб, Адееан — отговори Лорджин, без да отделя поглед от усмихнатото личице на дъщеря си, която подскачаше щастливо на коленете му.

— Подаръци за мен? Какво искаш да кажеш?

— За деня на Свети Студжис, Адееан. — Сулейла засия срещу нея. — Всички ти донесохме подаръци, за да ти покажем колко държим на теб, както ти ни каза.

О, боже! Дийна покри лице с ръцете си. Те не бяха го направили. Тя погледна измежду пръстите си към действителната планина от подаръци. Определено бяха.

Как я бяха разбрали толкова погрешно? Защо авиаранците приемаха всичко толкова превратно. Тя простена.

— Искаме да се чувстваш като у дома си, дъще — добави Кру.

— Не исках вие да… Уф. — Сега тя наистина се почувства много неловко. — Всъщност, аз…

— Какво има? — Лорджин спря да дундурка Мелъди и я погледна.

— Ами, вие съвсем не сте схванали същността на… Макар че аз ви благодаря за тези прекрасни подаръци. Виждате ли, не е нужно да подарявате на един човек подаръци… Това всъщност е да предадете най-съкровените си мисли чрез жест или знак на…

— Моля се това да не е като дискусията „панел“, Адееан.

Нейният съпруг беше въведен в изкуството на панелните дискусии на конференцията по научна фантастика. Преди години. Той все още беше бесен на надутия модератор и от време на време заплашваше да се върне и да набучи на шиш противния професор.

— Не, не, нищо подобно. Всички вие не трябва да давате подаръци на мен, а на вашия специален любим човек.

— Искаш да кажеш — Сулейла изведнъж грейна, когато достигна до същината на нещата, — че нашите съпрузи ни подаряват подаръци? — Тя я дари с многозначителен поглед, който Дийна нямаше проблем да разгадае. Той казваше: Момиче, недей да проваляш този шанс за всички жени.

— Аз, хмм, т-така е. Мъжете ни подаряват подаръци.

Сулейла поизглади дрехите си и отиде да застане до любимата си (за момента) снаха. Усмихвайки се сладко и невинно на Кру, нейното поведение говореше: Какво да направя? То си е техен обичай.

Окуражена от подкрепата, Дийна започна да доразвива идеята за празника.

— Точно така. Мъжът трябва да подарява подарък на своята половинка на този ден, за да й покаже колко много я обича.

— Само веднъж годишно? — Реджар изглеждаше притеснен и то по правилните причини. Бог да го благослови! — Това не ми изглежда правилно. Мъжете фамилиери подаряват подаръци на половинките си през цялата година…

— Толкова добре си го възпитала — прошепна тя на Сулейла, която изсумтя дискретно към нея. Дийна прочисти гърло.

— Хмм, това няма за цел да се намесва в обичайното. По-скоро е, хмм, екстра, ако можем да го наречем така. Специален ден. За Романтика. — Жените на Авиара заслужаваха ден на признателност. И един ден щяха да й бъдат благодарни.

— Хммм… — Реджар размисли набързо. — Харесва ми идеята за Деня на Св. Студжис. Когато Лайлак се върне, ще го изпробвам върху нея.

Дийна се изкашля в ръка, опитвайки да не се замисля как волният фамилиер ще го направи. Тя почти съжали бедната, нищо неподозираща, Лайлак и си пожела да има начин да може да предупреди беззащитната жена предварително.

— Това е странен обичай — почеса гърба си Кру. — Какво имаш предвид под романтика?

— Ах, ами когато подаряваш на своята дама нещо наистина хубаво… ами, имам предвид не е нужно да е нещо сложно или скъпо. — Ооох!

Сулейла я беше ритнала по пищяла.

— Но, хмм, може и да бъде, разбира се.

— Скъпо казваш, а? — Кру погледна жена си намръщено.

— Най-скъпото, съпруже. — Сулейла потвърди, като кимна с нежната си брадичка. — Въпреки това трябва да се знае стойността на жеста, разумно е, нали?

— Хмм… — Кру познаваше фамилиерската си съпруга твърде добре. Той беше изигран по някакъв начин. Той също така знаеше, че фамилиерите бяха пристрастени към луксозни неща. Техните сетива се вълнуваха от всичко, било то текстура, поглед или допир. Той реши да се присъедини към идеята. Харесаха му възможностите, които тя даваше, затова се обърна към най-големия си син:

— Какво ще вземеш на твоята Адееан за приноса й в толкова уникален и скъп за нас — мъжете на Авиара — обичай, сине?

— Сигурен съм — Лорджин хвърли бърз поглед на баща си, преди да отговори, — че ще измисля нещо подходящо за такъв щастлив случай. Нещо, което никой друг не може да й даде.

Олеле, тя май наистина беше в беда.

— По-прекрасно! — Усмивката й беше по-скоро болнава.

— Изглежда вие двамата се измъкнахте доста лесно от това — обърна се Кру към Трейд и Яниф.

— Глупости! — Яниф поднесе чашата със сок до устните си и отпи. — Ще трябва да върна назад всяка злина, нанесена на Авиара от това. Със сигурност няма да е лека задача за този уморен магьосник.

— Яниф! — извикаха и Сулейла и Дийна.

— Шегувам се! Просто се шегувам! — изсмя се той.

След вечерята Трейд се изправи да си върви.

— Благодаря ти, Адееан, за твоето „барбекю“. Но трябва да вървя, има някои неща, които трябва да свърша, преди да тръгна.

— Кога заминаваш? — попита го Кру.

— След няколко дни.

Сулейла наблюдаваше високия авиаранец със смесица от загриженост и състрадание. Нейният кръвен роднина Бригар беше заловен от търговци на роби и досега откриването и връщането му се изплъзваше от нейния син по кръвна линия. Беше опасна задача. Ловът най-вероятно щеше да го отведе по-навътре в териториите на Оберон, отколкото беше безопасно или разумно.

— Пази се, специални ми синко. — Тя го изпрати и го прегърна.

Дийна не спираше да се учудва как Трейд позволява на Сулейла да прави това. Тя беше попитала Лорджин веднъж и той й каза, че според него Трейд пази Сулейла на специално място в сърцето си, заради милото й отношение към него, докато е бил проблемен младеж и затова, че го приема за неин специален син.

Те всички му пожелаха всичко най-добро.

Яниф се изправи и тръгна с младия човек. Когато останаха насаме, той проговори:

— Може да не те видя, преди да тръгнеш, затова ще ти кажа сега: Не се прибирай без него, Трейд.

— Какво искаш да направя?

— Нямаш много време. Трябва да го намериш сега, преди да е станало твърде късно.

— Разбирам! — кимна Трейд.

— Имам огромна вяра в теб. — Яниф го потупа по рамото. — Ти трябва да го намериш, защото Айях ми е свидетел, аз не мога. Той е дълбоко в земите на Оберон, защитен даже от моя поглед.

Трейд се чудеше какъв шанс би имал той, ако страхотен маг като Яниф беше сляп.

— Надарен си с невероятен дар да „виждаш“ — по-голям, отколкото предполагаш. Използвай го мъдро, сине мой.

С тези успокояващи думи Яниф се обърна и се върна при останалите.