Дара Джой
Секс до смърт (3)

На следващия ден Сулейла и Дийна решиха да отидат до селцето заедно, въпреки жегата. Сулейла беше заявила, че пазаруването ще й помогне да преодолее топлия ден.

Както обикновено, Сулейла направо се развихри и потвърди убеждението на Дийна, че свекърва й беше пазарна сила, с която трябваше да се съобразяваш!

Младата жена подозираше, че се явява само едно комично допълнение докато придружаваше своята енергична свекърва. Тя обикновено се радваше да се присъедини, понеже фамилиерката беше наистина забавна. Те винаги се смееха, когато бяха заедно, често на глупави неща, които само двете можаха да видят.

На площада тя забеляза, че няколко от жените открито й се усмихваха, докато в същото време много от мъжете я даряваха с каменни погледи.

Сулейла.

Изглежда общителната фамилиерка вече беше предала мълвата за Деня на Св. Студжис.

Нейните подозрения се потвърдиха, когато се разминаха с възрастна жена и нейния съпруг — жената й намигна, докато показно разклати новата си гривна към Дийна. Следващата жена просто прошепна благодарността си като заяви:

— Ден, в който мъжете да ни подаряват подаръци и да бъдат наши роби! Много ти благодарим за този обичай!

Какво? Не това беше казала. Както обикновено, тези авиаранци не бяха разбрали какво имаше предвид! Тя изгледа Сулейла с присвити очи.

Красивата фамилиерка просто се засмя весело, разпръсквайки притесненията й.

— Помислих си, че мога да подобря твоя прекрасен обичай мъничко. Пространствено-времевият континуум. — Тя намигна на Дийна.

Реалността на думите на Сулейла се стовари отгоре й с трясък. О, боже мили! Тя преглътна шумно. Лорджин. Лорджин щеше да бъде бесен! Тя нямаше право да издава твърде много от нейния свят тук. Причината било нещо свързано с разрушаването на пространствено-времевия континуум… или нещо подобно.

Той все още не й беше простил представянето на концепцията за добрия стар мазен бургер пред авиаранците, който все още се намираше в менюто на няколко кафета, макар че беше в доста подобрена форма, от това, което тя им беше описала. Те очевидно не ядяха телешко тук.

И какво от това?

Когато Лорджин разбере за този нов обрат в нейния празник, сигурно щяха да започнат да сервират Дийна-сандвичи, защото тя щеше да е мъртво месо.

Кру беше подарил на жена си красива огърлица по-рано същия ден.

Сулейла й я беше показала, докато си почиваха, седнали в любимото им външно кафе на площада. Пиха мир и похапнаха авиарански сладкиши. Фамилиерката беше почти срамежлива, когато й показа прекрасния накит.

Няма съмнение, че Кру беше слушал нейната версия на Деня на св. Валентин и буквално го беше взел присърце. Също така нямаше съмнение, че бащата на Лорджин обожаваше жена си. Изящната, сложно кована верижка беше великолепна. Съвсем ясно бе, че не е обикновен подарък, а такъв, който показваше дълбок смисъл. Също така трябва да е имал някакво по-дълбоко значение за тях двамата, заради начина, по който се държеше Сулейла, като го погледнеше. Червенина буквално украси гладките й бузи.

Дийна въздъхна щастливо. Аз явно съм много сантиментална, предполагам, но е толкова романтично.

Тя реши да се потупа по рамото, заради представянето на този празник на Авиара, все пак. Въпреки че беше леко извъртян.

Лорджин и останалите мъже на Авиара трябваше просто да го преглътнат.

Да бе, тези слабаци, тя простена и се плесна по челото. За хиляден път започна да си повтаря: Мъжете от Авиара не са като мъжете от Земята. Мъжете от Авиара не са…

Разходката през гората на път за вкъщи просто спираше дъха.

Беше се стъмнило.

На Земята никога не се разхождаше сама през гората или по улиците на някой град — особено нощем. Просто не беше безопасно.

Авиара беше различна.

Все още не можеше да се насити на чувството за свобода, което й даваха тези разходки, тук на Авиара. Обожаваше го.

Яниф даже омагьоса пътека за нея. Миниатюрни създания, които приличаха на светулки, периодично осветяваха пътя й като поток от жива вълшебна светлина. Беше прекрасно.

Въздухът беше наситен от аромат на нощноцъфтящи цветя. Звездите проблясваха през балдахина от клони. Когато наближи Извисяващата се гора, огромните дървета я разпознаха и обърнаха своите клони така, че повече лунна светлина да се спуска надолу и да осветява пътя й.

Лек бриз подухна, което показваше края на топлинното заклинание.

Това напомни на Дийна, че този път заклинанието наистина бе горещо.

Щеше да е хубаво да имат ранна реколта от гхарта тази година. Сладкият плод й беше станал любим, когато преодоля смущението си да бъде сравнявана с такъв от съпруга й в смущаващо палав смисъл.

Блещукащата пътека на Яниф водеше точно до основата на тяхното дърво.

Когато платформата достигна върха, тя беше изненадана да види всички нива осветени с буквално стотици трептящи запалени свещи. Фенери блестяха през отворените прозорци от вътрешната част на главните помещения за живеене. Първоначално тя беше изненадана, че могат да използват огън, по какъвто и да е начин щом живееха на Дърво, но Лорджин й беше обяснил, че Гилдията е направила защитно заклинание върху цялата Извисяваща се гора, за да не изгори никога. Трябваше да си признае, че беше изключително уютно да използва свещи и камина вътре в къщата на Дървото.

Лорджин беше запалил свещи и факли, за да се почувства тя добре дошла у дома. За страховит Рицар на Чарл той определено имаше и романтична страна.

Въпреки че сигурно би позволил да го измъчват до смърт, преди да признае подобно нещо. Той очевидно беше излязъл навън с Мелъди. Тя беше сама.

Внезапен бриз разлюля, зеленината наоколо. Кристалните камбанки, които висяха от почти всички клони, пригласяха меко в нощта на шумолящите листа. В далечината пред нея басейнът блещукаше, отразявайки клоните над него и звездното небе. От следващото ниво тънък водопад се спускаше мързеливо в езерце като сребърна нишка в бистра меласа.

Тя притаи дъх. Това беше най-прекрасното кътче, във вселената и всекидневно благодареше, че бе нейният дом.

Докато вървеше напред, тучна трева омекотяваше стъпките й.

Тя бързо изрита сандалите си в услуга на босите си крака, за да усеща дебелата кадифена покривка. С всяка стъпка, крозия освобождаваше чиста, свежа миризма, която се допълваше перфектно с уханието на нощния тасмин. Под лунната светлина белите цветя, които обграждаха басейна, се поклащаха леко в такт с плисъка на водата.

Дийна седна на ръба на басейна и прокара длан по водата, наслаждавайки се на момента почивка, преди да влезе вътре, за да приготви вечерята. Тя беше сигурна, че Мелъди ще е гладна, ако баща й не беше компенсирал, тъпчейки я с авиаранската версия на зърнена закуска, докато бяха навън.

Толкова е тихо и спокойно…

Колко често се случваше?

Докато наблюдаваше вълшебната сцена наоколо й, тя реши, че трябва да извлече полза от предоставилата се възможност да се потопи в басейна сама. Поне веднъж да се носи по водата за малко без страх от почти двуметровия Рицар на Чарл, който се промъква, за да я потопи под водата.

Няколко минути по-късно тя излезе от вътрешността на къщата, носейки мек крили плат и един от нейните прозрачни кафтани, с които предпочиташе да се облича вместо дреха. Мекият материал галеше кожата й и би се превърнал в изключителна нощница, ако Лорджин някога й позволеше да спи с нея. Той й беше казал, че предпочита да чувства кожата й, вместо какъвто и да е плат, което беше ОК, според нея.

Тя спря на ръба на басейна и разгърна крилито от другата страна на килима от ниско растяща крозия. След това метна кафтана си върху плата.

Точно преди да влезе във водата, Дийна си напомни да „помоли“ Дървото за уединение. Това беше нещо, с което все още свикваше. Дървото беше „мислещо“, но човек не комуникираше с него по традиционния път. Лорджин й обясни, че Дървото има съзнание, което го беше приело — него и всички от семейството му, на които той би позволил да влязат. В нейния случай, според него, беше най-добре да докосне кората и да се концентрира, в това, което иска. Сега тя искаше да забрани достъпа до платформата, където беше жилището им за всички, освен Лорджин и Мелъди, за да има уединение. Лорджин разговаряше на много по-дълбоко ниво с Дървото, но тя беше способна да изрази само простички искания.

Дийна обичаше това дърво и на някакво ниво то знаеше и винаги я защитаваше и се грижеше за нея. То никога не комуникираше с тях по традиционния начин, но им даваше много.

След като постави платформата в защитен режим, тя се върна в басейна, газейки в тихо пенещата се вода. След горещия ден беше освежаващо прохладно. Когато стигна в средата, се гмурна дълбоко. Отново се появи на повърхността и махна разбърканите кичури коса от лицето си.

Снопове лунна светлина се отразяваха във водата и мократа й кожа заблестя сияйна. Дъхът й замря в гърлото докато гледаше през листата към небето, което беше озарено от безброй звезди.

Падаща звезда се мерна в полезрението й.

Вместо да си пожелае нещо, тя затвори очи и мислено благодари на всяко божество, което можа да измисли, че са й позволили да изживее такъв прекрасен живот.

След като поплува наоколо, тя взе малко шише с олио от тасмин и започна да се къпе, давайки си време да сапуниса косата си с примамливата парфюмирана версия на авиарански сапун.

Когато свърши вече беше перфектно отпочинала.

Вода капеше от нея, когато излезе от басейна, увивайки едно от парчетата крили около себе си, седна по средата на другото парче плат, за да среше с пръсти косата си.

Но наполовина сресана, се предаде и заспа под мигащите звезди.

Той я завари да лежи до басейна, дълбоко заспала.

Докато наблюдаваше играта на лунната светлина по блестящата й кожа си спомни един път, когато тя го бе намерила на подобно място да си почива на спокойствие под главния клон на Дървото, което бдеше над всички тях.

Имаше само две неща, които го даряваха с такова спокойствие.

Това древно дърво и Дийна. Докато тя беше с него, това чувство оставаше, където и да отидеше.

Лорджин коленичи до нея и нежно махна крилито от тялото й, оставяйки я гола пред погледа му. Миризмата на тасмин, смесена с нейния собствен аромат, достигна до ноздрите му. Той вдъхна опияняващата смес. Ароматът напомняше толкова силно за дома, че той потръпна леко.

Дълбоката му любов към тази жена винаги е била кристалноясна за него. Още от момента, когато я срещна.

Тя не беше просто неговата душа, тя беше духът му.

Той никога не се уморяваше да вижда многото й лица, радостта й от живота. Беше съвършена. Устните му се повдигнаха при мисълта за последния й опит да раздвижи селяните. Ден на Св. Студжис, наистина.

Той тихо махна дрехите си и ги хвърли върху крозията.

Внимателно, за да не я събуди, се приведе над нея, с колене поставени от двете страни на бедрата й. Още докато се навеждаше косата му леко докоснаха връхчетата на зърната й. Все така леко, той прокара върха на езика си под дясното й ухо, кръжейки върху кадифената кожа. Почти докосване.

Дълбоките й вдишвания показваха, че е все още дълбоко заспала.

Устните му се извиха в лека усмивка, когато ги плъзна леко по бузите и челото й, оставяйки следа от малки целувки по пътя си. След това продължи надолу към основата на шията й и я целуна бавно и завладяващо.

Сега дишането й се промени леко и тя започна да се събужда…

Той прокара език нагоре и надолу като оставяше след себе си следа от нежни пърхащи целувки и накрая отново стигна основата на врата й.

Пулсът й биеше и Лорджин покри с уста трептящото местенце и притисна топлия си език към пулсиращата кожа.

Дъхът й се накъса.

Това беше знакът, който Лорджин чакаше.

Като я обгърна с ръце, той покри устата й в дълбока целувка, разтваряйки устните й с любовна настойчивост.

Ръцете на Дийна автоматично се вдигнаха около раменете му и се вплетоха в дългата му коса, докато тя сънено отвръщаше на страстната му прегръдка.

Лорджин?

Тя бавно се събуждаше от чувствената атака. Очите й се отвориха за прекрасния поглед на съпруга й над нея.

Нейният златен гол съпруг.

Дъхът й спря при вида на изящните форми на мъжката му красота. Силното му чело, правият нос, перфектно оформените му устни. Инатливата му брадичка с цепка. Естественият тен, който покриваше невероятното му тяло. Дългата и кадифена златна коса.

Дали имаше изобщо истински мъже, които да изглеждат така и на Земята?

Възможно бе. Но тя никога не беше виждала такъв.

Неговите лавандулови очи вече искряха. Авиаранските мъже искряха, когато правеха любов. Рицарите на Чарл бяха с изключително искрящи очи, заради силата, която притежаваха. Лорджин беше мистик от четвърто ниво, много мощен магьосник. Когато този Рицар правеше любов, той буквално пращеше!

Не й отне много време да разбере, че крилито беше махнато. Мускулестите гърди на Лорджин се триеха в нейните, здравата му прегръдка я пазеше от нощния бриз.

— Мммм, това ми харесва — усмихна му се тя.

— Кое? — Той улови края на ухото й със зъби и го привлече с устните си в леко всмукване, след това го освободи бавно плъзвайки го отново през зъбите си.

Тя потрепери, но не от студ.

Ръката му повдигна гърдата й, стискайки пълното кълбо, палеца му се триеше в настръхналото зърно. Грубата кожа дразнеше разкошно чувствителното място, карайки го да стои изправено.

Ръката му обхвана гърдата й отстрани и я постави на точното място за натиска на устните му. Неговата влажна, топла уста пое настръхналата пъпка и засмука нежно. Дийна можеше да почувства пулсиращото движение направо в утробата си.

Тя изстена тихо.

— Сладко — прошепна той, докато я вкусваше.

Другата му ръка се плъзна надолу към бедрото й, плавно и самоуверено, като че ли дланта му се опитваше да гравира пътя си по тялото й. Той здраво я хвана за дупето и я придърпа към слабините си, оставяйки я да почувства огромната му ерекция.

— Мммм, Лорджин… — Тя се изви към него.

— Мммм, Адееан — провлече той на свой ред.

— Мелъди?

— С Реджар.

— Реджар? — Тя замълча.

Той се изкикоти.

— Той изобщо знае ли как да се грижи за бебе?

— Ще разбере — засмя се Лорджин.

Дийна не беше сигурна дали трябва да е ужасена или развеселена. Фамилиерът нямаше представа как да се грижи за бебе.

— Не се притеснявай, зира. Ако има неприятности той ще потърси помощ. Най-вероятно от Трейд.

— Трейд? Трябва да се шегуваш.

Дийна се засмя, представяйки си този сценарий.

Лорджин й намигна, давайки й да разбере, че беше изиграл братята си. След което реши да отдаде нужното внимание и на другата й гърда, но оставяйки настрани връхчето отново и отново, докато накрая тя го умоляваше да поеме проклетото нещо в устата си.

Притеглянето на устните му, когато се случи, беше толкова изящно, че тя се изви и почти свърши само от усещането. После се опита да протегне ръка и да го погали, но той я шокира като взе китката й в ръка и я изпревари.

Изненадана, тя се втренчи в него.

— Не ми ли каза, че на този Св. Студжис жената е тази, която получава романтичен жест? — Неговите аметистови очи блестяха под полумесеците на острите му мигли.

Дийна се спря. Беше със съпруга си достатъчно дълго, за да разпознае този поглед. Какво беше намислил?

— Какво имаш предвид? — Тя се опита гласът й да звучи нормално. Със сигурност той не подозираше, че това е фалшив празник? Нямаше начин да знае това.

Въпреки че…

Лорджин винаги имаше рядката способност да бъде няколко крачки пред всички, когато ставаше дума да „схваща цялостната картина“. Яниф често беше доволен от тази му черта и старият маг многократно бе хвалил ученика си за нея.

И все пак, той просто си играеше с нея.

— Да, това е вярно. В това е смисълът на деня — каза Дийна.

Той кимна.

— Тогава аз ще дам най-доброто от себе си да те удовлетворя. Не е ли честно така, Адееан?

Беше по-добре от честно. Беше вкусно.

Топлите му ръце се плъзнаха по охладената й от нощта кожа и я накараха да трепери. Виждайки реакцията й, той потърка слабините си в нея, топлината и твърдостта му се усещаха изключително приятно.

Тя му се усмихна самодоволно.

— Как мога да разбера размера на подаръка, докато не измеря намерението ти.

— Хмм… — Лорджин повдигна вежда. — Пазариш се за трудна сделка, зира.

Той обхвана гърдите й отново, но този път устата му остави пътечка от целувки право в центъра на гърдите й, по корема и продължи надолу. Когато достигна до пъпа, Лорджин целуна мъничката вдлъбнатина, дразнейки я с мокрия връх на езика си. След това натисна и закръжи около чувствителния периметър.

Мъжът знаеше, че е много чувствителна там и използва това свое предимство. Тя не успя да се сдържи и издаде дълъг, гърлен стон, когато гъделът достигна до утробата й.

Дийна можеше да усети самодоволната му усмивка срещу корема си. Здравата му хватка беше обездвижила ханша й без усилие. Той леко захапа долната извивка на стомаха й.

Тя преглътна. Мили боже, какво ще прави той там долу?

Кратък, неочакван звук излезе през отворените й устни.

И все пак, много добре знаеше какво беше намислил да прави там долу и също така знаеше, че той щеше да я накара да изгуби контрол щом го направи. Затова винаги се опитваше да се измъкне от хватката му, когато той имаше тъкмо това намерение.

Не защото не харесваше какво ще направи, но това беше онази определена пауза, която караше сърцето й да препуска като заловено животно точно преди да бъде заклано.

Гърленият му смях избоботи в долната част на корема й.

— Защо винаги реагираш така? — Той погледна закачливо и отметна коса зад раменете си. — Няма да те изям.

После погледна надолу към ярките червени къдрици, вече изпълнени с очакване, и отново бавно вдигна поглед към нея.

Дясното ъгълче на устните му се повдигна в усмивка, която можеше да ти открадне душата.

— Много.

Тя беше в опасност.

Той се спря.

По дяволите, той спря! Очите на Дийна се разшириха. Тя се опита да се дръпне назад.

Той я изпревари.

Първият допир на езика му беше разтапящ. Топъл, чувствен, мъжествен, изискващ. И изобретателен.

Той незабавно започна да кръжи около скритата ядчица, която вече се беше втвърдила, смесените флуиди на нейните сокове и неговата слюнка правеха плъзгането топло и мазно. Цялото тяло на Дийна се разтърси от удоволствие — така остро, че бе почти болезнено.

Той изведнъж се стрелна над мястото добавяйки още към нейното потрепване, както и към възбудата й.

Моля те, не му позволявай да предизвика…!

Дийна изкрещя, когато той направи именно това и я запрати във вихрен водовъртеж от бързо освобождаване.

Лорджин бързо покри устата й и натисна длан към долната част на корема й, увеличавайки силата на контракциите.

Но тя знаеше, че това е само началото.

Преди пулсирането да отмине той постави краката й на раменете си и я погледна с предизвикателен поглед.

— Смърт или секс до смърт — заповяда той.

— Хм… — Тя прочисти гърло и каза с тих глас: — Секс до смърт?

Като отговор прозвуча ръмжене от дълбините на гърлото му. Той зарови главата си между краката й и започна да я наказва не на шега.

Първо плъзна едната си ръка нагоре и под нея, нагласяйки възбудената й плът до устата си. Пръстите на другата му ръка разделиха набъбналите, нежни гънки, за да може езикът му да се движи свободно над твърдата пъпка скрита там. Движейки се надолу и обратно, той я ухапа леко, след това я засмука силно, редувайки действията си докато бедрата й не се врязаха силно в ръцете му. Бавно той мушна пръст във влажния й канал, за да си поиграе вътре, въртейки кокалчетата на пръстите си леко, за да подразни вътрешните стени, докато не постигна желания резултат — тя започна да крещи отново.

Заля я още едно мощно освобождаване.

— Лорджин!

Тя се опита да се откъсне от ръцете му.

Той хвана китките й и я задържа, като леко потупваше чувствителното място в опит да изцеди и последната капчица страст от нея.

Тя се разтресе, викайки името му отново и отново с все гърло. Със сигурност еротичната мантра можеше да се чуе из цялата Извисяваща се гора и отвъд нея!

Той захапа слабините й от вътрешната страна.

— Колко съм доволен, че знаеш името ми, Адееан.

Когато треперенето започна да затихва той я освободи и гладко се излегна върху нея. Косата му докосна гърдите и ключицата й, а той сведе поглед надолу към нея с блестящи очи. Мъжественото му лице бе потъмняло от желание.

Тя се бореше с него всеки път — по същия начин, както вътрешните й мускули се съпротивляваха, преди да го пуснат да влезе. Лорджин не разбираше, но това винаги го вълнуваше, направо не бе за вярване. Може би заради воина, който живееше в него, но той обичаше предизвикателството, което тя му отправяше, въпреки че се предаваше накрая.

Достигайки с едната си ръка долу, той я обхвана и позволи на пръстите си да преминат през подгизналите къдрици по набъбналите устни. След това потърка лицето си отстрани на гърлото й.

— Адееан — изръмжа меко в ухото й.

Дийна въздъхна. Нямаше как да отрече, че я обичаше до безумие.

Тя не знаеше какво беше направила, за да заслужи любов като тази, но знаеше достатъчно, за да се бори за нея. Завинаги.

Лорджин плавно постави крака й около кръста си. Без колебание пое устата й и едновременно навлезе в тялото й. Неговата пулсираща, сатенена ерекция я раздели като горещ нож, потъващ в масло. Пламенната му целувка имаше вкус на сандалово дърво и страст. И на нея.

Потъвайки дълбоко в устата й, той старателно опита всяко кътче. Облиза небцето й, въртейки езика си срещу нейния. Гъделичкаше я, вкусваше я.

Дийна се почувства сякаш беше обградена и похитена от кадифе. Крозията под тялото й, гладката златиста кожа на Лорджин над нея, фалосът му — като облечена в кадифе стомана.

Устните му бяха сатенена буря.

Тя ахна в устата му.

Той дишаше горещо в нейната.

Лорджин я притисна надолу в ароматното покривало от крозия.

Навлизайки по-дълбоко, той се настани бавно, въртейки таза си, преди да започне ритмични тласъци. Силни пикове от електричество струяха от него. Много по-силни, отколкото тя беше усещала от него в миналото.

Дийна се поколеба.

Той не използваше този вид енергия често. Нормалните нива на Лорджин бяха достатъчно силни меко казано. Последният път, в който беше правил подобно нещо, тя беше припаднала в кулминацията на акта. Прехвърлянето.

Дали нещо се беше случило с него, за което тя не знаеше?

Мощното изригване премина от него в нея.

— Лорджин? — тя изграчи разтреперана.

— Шшш, Адееан. Това е моят подарък за теб.

— Имаш предвид за Свети Студжис? — повдигна вежда тя.

— Да — прошепна той в отговор. — Отпусни се. Позволи ми да го направя за теб.

Той потъна малко по-дълбоко, малко по-бързо, успокои опасенията й като прокара отворените си устни по линията на челюстта й и достигна до устните й, за да я дари с изгаряща целувка.

Дийна потрепери, когато вълна от енергия внезапно прескочи от нея към него.

Винаги я учудваше, когато тя можеше да направи това.

По принцип знаеше, че бе възможно, тъй като той се бе съединил с нея. Не беше рядкост за авиаранците. Ала тя си беше земно момиче по сърце и не мислеше, че ще свикне с подобно показване на сила.

Пулсът му се ускори и това й донесе невероятно удоволствие.

Можеше да почувства топлият дъх на Лорджин около ключицата си. Той наведе главата си, докосвайки извивката на рамото й с върховете на зъбите си.

Дийна изстена, когато неговият твърд фалос я изпълни до краен предел. Обилните количества от влага, която подпомагаше неговото навлизане никога не я подготвяше напълно за неговото нахлуване. Тя можеше да почувства цялата му дължина, пълна и пулсираща, как нараства в нея. Тясно. Той беше голям мъж.

Дланите му обгърнаха двете страни на лицето й и се вгледаха в очите й докато той нагласяше бедрата си и натисна още по-дълбоко. Видът му в такъв миг винаги я оставаше бездиханна. Той беше толкова дяволски мъжествен. Омагьосващите му аметистови очи горяха със сексуално желание.

— Лорджин… — Тя дишаше, преизпълнена от любов към него. — Лорджин.

— Моя Адееан — изпъшка той.

Силна тръпка премина през двама им.

Следващата му целувка беше толкова ожесточена, че нисък гърлен звук излезе от устата й. След нейния невъздържан отговор, той се отвори изпращайки вълна след вълна от силата си към нея и напътствайки хълбоците й се плъзна още по-навътре в невероятно хлъзгавия канал.

Дийна изкрещя при непоносимото върховно удоволствие!

Той уви и другия й крак около кръста си с едно рязко движение на бедрата и внезапно смени ъгъла на проникване. Мощна дъга от сила проправи следа навътре и достигна до най-дълбоките кътчета на тялото й, за да я отпрати отвъд границата на лудостта. Тя отново изкрещя, когато властните вълни на удоволствие завладяха ума й. „О, господи!“, промърмори убедена, че този път ще умре от удоволствие.

Лорджин зарови пръсти в косите й и продължи с дълбоките, властни тласъци.

Дийна зарови пръсти във врата му и го привлече в страстна прегръдка. Устните й обходиха красивите черти на лицето му, вкусвайки мократа нежна кожа. Тя обожаваше вкуса му, неговия аромат. Заля я топлина и чувството се плъзна от сърцето чак до стомаха й.

Той помръдна вътре в нея и мускулите му се свиха докато се движеше. В отговор тя го придърпа по-плътно към себе си.

Последва нисък ръмжащ звук на одобрение. Медните й сокове го заляха и той се втурна напред. Все по-бързо, все по-силно.

— Да… — задавено простена тя.

Той ускори темпото, пращайки още една дива, всепоглъщаща струя сила към нея. Дийна изкрещя опустошена и му я върна обратно.

Отзвукът беше зашеметяващ. Той дишаше тежко до гърлото й, дишането му се накъса още повече докато тласкаше в нея отново и отново.

— Искаш ли да отвориш тази нова врата, зира? — Дълбокият му глас беше преизпълнен със страст. — Ще ми го изпееш ли?

Очите на Дийна се отвориха в шок. Какво имаше предвид той под пея? Дали говореше за времето, когато Яниф твърдеше, че тя беше пяла на Шималее? Тя не беше убедена, че наистина е направила това. Всъщност беше убедена точно в обратното.

— Лорджин — изръмжа тя между издиханията. — Аз никога не съм пяла на…

— Така ли си мислиш? — Той я изгледа със стоманения си поглед.

Тя зяпна. Какво можеше да каже?

— Кажи ми, аз пея ли ти? — Той завъртя хълбоците си и нежно се отърка в нея.

Тя отхвърли главата си назад и изкрещя.

— Да… — изхриптя тя. — Да, да, да…

Ъгълчетата на устните му се извиха.

— Тогава почувствай какво ми причиняваш… какво винаги си ми пяла… — Той я стисна в прегръдките си и се зарови в нея с един финален тласък. — Почувствай го, моя Адееан.

Отваряйки се напълно, той пусна новата си сила да тече безпрепятствено между тях.

Дийна стисна крозията под пръстите си, късайки стеблата, когато я връхлетя пълната му мощ. Кулминацията на любенето им и потокът от сурова, непотисната сила й дойдоха твърде много.

Тя изкрещя и премина отвъд ръба в зашеметяващо окончателно освобождаване.

— Кълна се, че ти си песента на сърцето ми. — Лорджин въздъхна сломено, точно преди неговото собствено освобождение се стовари отгоре му.

Той отметна глава назад и извика към звездите.

След това отпусна глава на извивката на рамото й, борейки се да възвърне дъха си. Когато можеше да диша почти нормално, той меко прошепна любовта си.

— Харесваш ли подаръка ми, зира? — Мързеливият глас на Лорджин измърка срещу гърлото й.

Нощта ставаше по-хладна, бриз се промъкваше през листата, проправяйки си път през Дървото.

Дийна потрепери леко, въпреки че беше все още под топлото тяло на съпруга си. Колко дълго бяха тук, навън, всъщност? И двамата бяха потънали в сън след интензивното им любене.

Замъгленият й ум се фокусира в това, което той току-що я попита. Подарък? Тя го погледна неразбиращо.

— Имаш предвид за Деня на Св. Студжис?

— Ммм… — Той я дари с премрежен поглед.

Тя не се доверяваше много на този му поглед, нито пък на този отговор, но реши да не обръща внимание точно сега, когато й беше толкова удобно.

— Беше перфектният подарък — съгласи се доволно, изпъвайки се напълно под него, сочейки пръстите на краката си.

— Може би след време ти ще ми върнеш подаръка, Адееан.

Тя се сепна и се вгледа в него ужасена. Не, не би могъл! Не отново!

— Ти… ти не направи това, което си помислих, че направи, нали?

Той не отговори. Самодоволният му поглед беше красноречив отговор.

— Плъх такъв! — Тя побърза да се измъкне от прегръдката му. Той я задържа, смеейки се.

— Успокой се! Правиш си прибързани заключения. Аз просто ти помогнах да отпразнуваш празника си. Не искаш ли това, което наричаш романтично време, само за нас? Специално време?

Тя го погледна с внимателен поглед. Знаеше, че Лорджин не разбира напълно концепцията за романтика. Все пак той беше страховит воин.

Но това не го спираше да бъде романтичен.

А и се стараеше да уважава нейните обичаи и тя мислеше, че се справя много добре. Повече от добре.

Звезден миг.

Това, което тя беше изпитала, може би беше върхът на фантазиите за перфектния Св. Валентин на повечето жени. Засега.

— Тогава… тогава… ти би ли пожелал да празнуваш този празник редовно?

— Да. — Той я изгледа изпод премрежените си очи. — При условие, че ти ми върнеш услугата.

О, по дяволите. Започва се.

Извъртане в стил Лорджин.

Тя задържа дъха си в очакване на това, което знаеше, че се задава. Той не я разочарова.

— По време на многото ми пътувания, веднъж посетих планета, която изповядваше чуден обичай.

— Ъъъ. И какъв?

— Веднъж на всеки цикъл… — целуна я той по върха на носа. — Жените се съгласяваха да дарят на мъжете нощ на… — Той замълча драматично.

— На какво? — Сърцето й биеше в гърлото.

— Зног Зног.

— Ъхъ. И какво точно е Зног Зног?

— Ще разбереш. Утре вечер.

— Лорджин! — Тя го удари в стомаха.

— Не мислиш ли — той имаше нахалството да изглежда оскърбен, — че и аз също трябва да имам обичай, по мой вкус, който да празнуваме заедно? — Той я погледна умно. — Не си ли говорила винаги за равноправност между половете?

— Хмм!

Той се засмя.

Тя го погледна изпод вежди.

— Зног Зног, а?

Лорджин кимна бавно.

Дийна предположи, че би трябвало да почете неговото предложение. Раменете й се свлякоха при поражението.

— Добре! Обаче само за една вечер. — Тя сръчка гладкия му гръден кош, без да нанася вреди. — И дано да е нещо, което харесвам.

— Не трябва ли аз да реша? Все пак е моят подарък.

— Оф!

Той повдигна вежда.

Тя погледна встрани обидено.

— Адееан — прошепна й.

Тя го погледна с крайчеца на очите си.

— Какво?

— Ууб.

Пауза.

— Ууб.

Пауза.

— Ууб.

— Ти знаеше! — Тя ахна. — Ти си спомняш Тримата глупаци?!

Той изви глава на една страна и изсумтя.

— Все едно човек може да ги забрави.

По дяволите!