Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (32)

5. Йосиф — из „Генезис на християнството“

Дълъг е пътят от мит към религии, още по-дълъг е пътят от Религия към науки и най-дълъг — от науки към наука. Сложен е преходът от тълкуване сънища, към знание за Бог и научен поглед за света. За това са нужни не само големи знания, но и дълбоки чувства, за цялостност и целокупност, за да може да се познае природата на обществото и да се изгражда то благополучно. Да се види световната хармония и се следват послушно митовете. Христовите и Марксовите слова са непостижими за мнозина. Защото хората са още неандерталци по дух, нравственост и знание. А вълната на мъдростта е насочена към вечността. Времето на християнството и на марксизма едва сега започва. Тепърва предстои техният синтез и осъществяването им като една обща сграда на човешкото и божествено съществуване, в която време, знание, капитал, дух, морал са едно. Защото не може да се постигне истинско знание без дух и морал, свещен Дух без морал и знание и капитал, както и висша нравственост без знание и дух. Основите на тази сграда са положени в митовете, „Циментът“ се предлага от религиите, а технологиите от науките. Така, за да се разбира миналото, трябва да се знае бъдещето. А за да се научи бъдещето, трябва да се знае миналото. Те са свързани в едно — в настоящето. Тук е тайната на Йосиф. От тук идва смисълът на сънищата на фараона. Тук се крие тайната и на виночерпеца и на хлебаря. Всичко идва от Бог, не Йосиф, а Бог тълкува сънищата. Бог придава смисъл на сънищата на хората. А Бог е тук и днес (който това не Вижда е сляп, неграмотен, неморален). Истината произтича от цялостността на живота и знанието. Цялостността се осъществява във възпроизводството — възможност за непрекъснатост на живота. Защо хлебарят ще бъде обезглавен, а виночерпецът ще живее? Как така се случва, че при Йосиф в затвора в дните на уединение и изолация има виночерпец и хлебар? Защото те са символи на Христос — хлябът като тяло и виното като истина. Защото тялото умира, а истината и духът остават. Това е, което казва Библията. Тук е генезисът на Христовото знание. Символът може да се смени, но истината остава. Тя мени изразът си, защото се променя животът, защото се променят образите, предметите, вещите, животните и пр., около които се организира и осъществява обществения живот, фараонът сънува седем крави, сънува и седем житни растения. Това са тотемно животно и тотемно растение на древността. Тотемът е веществеността, която гарантира възпроизводството на племето. Тотемът е осъществител на цялостността на живота на племето, фараонът също е символ, който представлява земното, материалното царство, фараонът е израз на цялостността на материалния, тленния живот (на капитала). Йосиф е символ на духовността, тълкувател на преходите от настояще към бъдеще и преходите от отвъдно към настояще. Сънят е преход от настояще към отвъдно. Тълкуването на съня е преход от отвъдно към настояще. Тук пътищата са много и тълкуванията могат да бъдат различни — но същността и смисълът остават едни и същи — да се съхрани живота, да се осъществи цялостността, да се Възпроизведе Бог като се свържат седем години от миналото със седем години от бъдещето в едно, т.е. да се свържат знанието за минало и бъдеще, знание за време и богатство като органическо единство. Болните крави, като изяждат здравите, остават още по-болни. Бедните, като изяждат богатите, остават още по-бедни. Глупавите, като изяждат мъдрите, остават още по-глупави! Това е великият урок, който ни дава „битието“. Твърде претоварен с емпирични знания, преерудиран човек не може да види и почувствува дълбокото, трайно и вечно знание за съхранение на живота, за продължаване битието. Тайната на Библията се разкрива, ако се знае тайната на седемте сфери на общественото възпроизводство, дадени от Хермес, а тя е, че това, което е горе е подобно на това, което е долу; че това, което е в съня е подобно на това, което е в реалния живот. Не е важно какво прави, важното е какво създава и какво оставя. Не е важно колко години е урожаят и колко години е безплодието, важното е и в двата случая да са съхрани и продължи производството, т.е. животът. Йосиф събира една пета (20 процента) от дохода за лошите години. Това е застраховката, това е разпределителен и преразпределителен процес в обществото, който гарантира възпроизводството. Това, което прави Йосиф, е израз на една от необходимите сфери на общественото възпроизводство, известни на Хермес и Орфей. Без осигуровки и преразпределение не може да се гарантира продължение на живота. Това може да стане чрез фундаменталното знание за обществото, ако се знаят и обяснят съвременните сфери на обществено възпроизводство, константите на живота, константите на времето, константите на капитала. Знанието за Бог играе ролята на Константа, която дава измерения на всички неща, за всички времена. Това е знание за хилядолетия. С Библията може да се обяснят днешни български проблеми и чрез съвременните научни теории да се докаже истината и силата на знанията, съдържащи се в нея. В Библията се съдържа знание за основни (фундаментални) въпроси на обществото — тези за оцеляването, за възпроизводството, за живота и структурата на обществото. Затова, както пише Тончо Жечев, „нищо по-нагледно и вековечно от митовете не концентрира в себе си поуките от световната история“ („Дойде ли мъртвата година“ — в. 24 часа, 22.12.1997). Жалко, че не се учим от тази история. Сънят на фараона, който тълкува Йосиф, е сън за жизненоважен за оцеляването на хората проблем. Тук става дума за обществено производство, което колкото повече се развива, толкова повече вреда нанася на хората и обществото. Или колкото повече се произвежда, толкова по-малко остава. Всичко, което се произвежда носи загуба на обществото — мляко, жито, месо, хляб, машини, знания, закони и пр. Това е генетично заболяване, от което обществото загива, ако своевременно не се излекува. Евреите се лекуват чрез робство. Българите също са се спасявали чрез робство. Но какво е днес положението в България и в света? Губещи предприятия. Губещо земеделие. Губещи банки. Колкото повече се дава толкова повече и повече расте неефективността. Колкото повече стават бедните и просещите, толкова по-бедна и просешка става държавата. Колкото повече се дава за оръжия и войни, толкова по-несигурни и по-бедни стават народите. Колкото повече и по-добре се гледат сираците, в сравнение с децата в семействата, толкова повече сираци ще има. Това не значи, че трябва по-малко грижи за сираците, това значи повече внимание на семейството, на социалното ядро на обществото. Колкото повече се дава на безработните и пенсионерите в сравнение с работещите, толкова повече безработни и бедни пенсионери ще има — толкова по-слаба ще е държавата. Колкото по-дълго хората се учат, без да работят и работят, без да учат, толкова по-неграмотно и непроизводително ще е населението, при което слабото и болното изяжда здравото и силното. Социално болно е това, което взема повече, отколкото дава и колкото повече взема, още по-малко може да дава. И като изяжда здравото, то не оздравява, а става още по-болно. Това е диагнозата на болестта, видяна в съня на фараона. Оказва се, че това е генетично заболяване на човечеството. Който не създава и не дава боледува и умира. Бедата от болестта не е в идването на диктатура, по-голямата беда е, ако болни и слаби (ако непроизвеждащи и грабещи) имат властта. В Библията властта се дава на жертвения агнец — на Христос.

Идеи за избавяне от болестите на обществото има в книгите на Валентин Стоев за инвалидите, писана преди прехода.

За да оздравее обществото, всяка сфера трябва да произвежда принадена стойност, и да я обменя с другите:

— Земята (и природа) да дава плод и носи рента и да се освободи от паразитите;

— Машината да създава продукт и да носи печалба (които не създават и дават се унищожават);

— Банката да създава капитал и да носи дивидент (които не създават и дават на обществото — фалират);

— Парите да създават лихва (които не създават и не дават се обезценяват);

— Средствата за потребление да носят коефициент (от което няма полза, хората да се освобождават);

— Работната сила да създава стока и носи заплата (обществото да се освободи от този, който не създава принадена стойност);

— Знанието да съдържа истина и носи хонорар (лъжливото и вредно знание да се изхвърля, да не се дава за знание, което е вредно);

— Изкуството да носи красота и получава парса (да не се плаща с държавни пари за пошлост);

— Властта да създава ред и сигурност и да получава данък (тирани и грабители, престъпници да се отстраняват от власт);

— Този, който носи мъдрост и прозрение да получава дар. (Попщина и мракобесие да се анатемосват). Това е великият урок от „Битие“! Живее, който създава и дава!

Братята на Йосиф са символ на сферите. В Битието те са дванадесет братя, дванадесет сфери на производството. Йосиф е духовната сфера. Затова на него, на духа, всички се кланят. Духът (Йосиф) управлява Египет и фараона, т.е. той е върховната власт. Златното руно, Златният телец и пр. тотеми са цялостността на здравия живот, който създава принадена стойност. Това с жертвата на Христос. Който не създава и дава, който не се жертва няма право на живот! Просто защото възпроизводството спира. Това е рецептата, това е препоръчаното от Библията лекарство срещу болестта „болна крава“, срещу, болното в обществото, което яде здравото. Как да се установи, кои са болни? И как да се предпазват здравите (силните, богатите) да не бъдат изяждани от болните и бедните? Или как богатите да не произвеждат бедни? Защото не е и не може да бъде същинско богато това общество, което произвежда бедност и бедни. Явно е, че то ще загине. „Карантината“, която се прилага в България, е противопоказна. Хора, семейства, социални групи се стремят да се изолират, за да получат социална помощ, за да получат привилегии. Колкото човек е по-самотен и по-беден, толкова повече може да разчита на помощ от обществото? Разделят се, за да получат помощ. А това прави живеенето още по-скъпо и по-неефективно. Който печели, който богатее, който има по-големи доходи и печалби става по-зле. Трябва да плаща по-тежки данъци. Колкото по-малко деца имаш, толкова си по-добре. Валутният борд е тип карантина, която ограничава големите размери на заболяването, не разрешава да се дава на губещите. Но мярката е едностранна. Сметките са неверни, защото те не обхващат пълните приходи и пълните разходи на населението и държавата. Няма божествената мярка. Няма пълните и крайни приходи и разходи, растежът на принадената стойност. Това може днес да се осъществи чрез прилагане на принципно нови системи и технологии за социално смятане на основата на използване на времето. Евростат вече изпробва на терена хармонизирано Европейско изследване за използуване на времето.

Страшният съд вече е тук при нас. Страшният съд е висша форма на справедливост. Негов администратор е капиталът. (Ако Маркс, като икономист, е председател, то администрирането на Морала ще е в ръцете на Христос), фараонът и Йосиф едно са. Христос и Маркс — едно са! Това не е мит. Това е прозрение, основано на фундаментално знание.

Хлебопекарят умира, виночерпецът ще живее. Тленното си отива. Истината остава И така от мит към истина и от истина към мит. От сън към живот и от живот към сън. От отвъдното към днес и от днешното към отвъдното.

Това е живият живот.

Голяма благодарност на Тончо Жечев за историята на Йосиф. Но до кога ще се бяга от истинските проблеми на обществото? Кога най-после ще се види същинското и опасно заболяване на България? И не само на България, а и на Балканите и на Европа. Ще се сложи ли най-после пръста на раната? Ще се прочете ли най-после великия урок на Битието (Библията) и фундаменталната истина на „Капиталът“?

През 1990 г. писах за катастрофата и изходът от нея. Публикуваха се части, които не бяха взети под внимание. Правителството на Луканов избяга от отговорност. Попов се уплаши. Филип Димитров се обърка. Беров се подчини. Жан Виденов се остави на заразната болест. Иван Костов като че ли прави верни стъпки, но ясно ли му е за какво става дума?

Синдикатите и случаят „Плама“ — Плевен са външни белези на генетичната болест „болна крава“. Лошото е, че народът отиде се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Няма катарзис, няма прощение, няма прозрение, няма просветление. Всяка основна сфера на общественото производство трябва да създава и дава принадена стойност. Сфера, производства, които не създават и дават принадена стойност не могат да се самовъзпроизвеждат. Те са болни. Те умират. Страшният съд не е утре и там, а тук и днес. Не бива да остават ненаказани грешниците и престъпниците. Не бива да имат права, тези, които ограбват обществото, които само вземат от него, а нищо не дават. Правото е на здравите, на силните, на богатите, на добрите, на красивите, на мъдрите. Спасението в бедност е робство. Бедните не могат да бъдат благородни.

Собствеността не е дължима, а винаги си дължим към нея. Връщането на земята и разните реституции са объркани и са повече симптом на болест, отколкото на здраве и сила. Никой няма право да взема, без да е дал. И синът няма морално право на наследство на собственост, която той не е годен и не е способен да съхрани и обогати.

Кога ще дойде спасителя? Кой ще е той? Кой, ако не ти. Кога, ако не сега. Всеки е спасител, ако има дух, сърце и ум, мъдрост, морал, знание. Още древните българи — чрез Танг-Ра са разбирали, че това, което прави нещата, е идеята за Бог заедно с идеята за времето, те са единосъщни. Проблемът за използуване на времето се разбира като задача за произвеждане на време долу и горе. Религиозните институти предлагат инструменти и социална технология за възпроизводство на социалното време, за организация на обществото в цялост. Знанието за времето (и Бог) се съхранява в различни езотерични школи и окултни учения. За наличието на такова знание свидетелствува книжката „Времето е наука и богатство“ на Андрей Цанов (1874 г.). От тогава, с отделни прекъсвания, интересът към изучаване на използуването на времето в България продължава. В гр. Сливен се изучава Бюджета на времето на работници (Ана Балтаджиева). Прави се БВ на селско домакинство, показан на Международен Панаир, гр. Пловдив, 1938 г. През 1958 г. се прави БВ на работници в гр. София (вж. сп. Статистика от 1959 г).