Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (14)

1. Възпроизводство на капитала

Фундаменталното знание за времето е теория, която разглежда времето — минало, настояще и бъдеще в едно, без да пропуска, а като обяснява специфичната роля и конкретно знание, което носи тази диференциация и форми на възпроизводство на времето. Закон за необходимото разнообразие на времето на човека.

Фундаменталното знание за капитала дава живот и критерии за истинност на всички конкретни знания-икономики. Фундаментализъм е да се види общото и се пренебрегне специфичното и различното като форма за възпроизводство на цялото. Безсмислица е да се говори за специфично и различно без мярката за общност. Безсъдържателно е да се говори за общност, без да се вижда нейната вътрешна диференциация, сложност и богатство. Затова фундаменталното познание се постига само в процеса на възпроизводството, при което се осъществяват преходи от единично към цялостно и от цялостно към единично. Като се спазва законът за необходимото разнообразие.

Фундаментално знание за капитала се постига при проследяването на движението на капитала от единичност към всеобщност и от всеобщност към единичност и специфичност. Капиталът е време, което носи принадено време. Времето е капитал, който носи принадена стойност. Капитал без време фалира, а време без капитал умира. Бог свързва капитал и време в едно и така се осъществява. Или това, което свързва капитал и време в едно, се нарича Бог. Бог е знание за връзката и силата обхващащи време и капитал в едно. Религиозното чувство прокарва пътя на съвременния капитализъм в Европа (чувство, прераснало в обновление на религията). Атеизмът е пречка да се ползува религиозното чувство за постигане на фундаментално знание, но той открива по-широк път за фундаментално знание със средствата на науката. Атеистът не вярва на религията (църквата), но истинският атеист ще повярва на науката. И така по обратен път, научното знание за обществото и капитала може да доведе до съвременно научно знание за Бог и да възроди закърнели чувства целокупност, за съвършенство. Следователно възвръщане религията днес е възможно главно чрез развитие и синтез на науките. А извисяването на науката е невъзможно без възприемане на древните фундаментални религиозни знания (Хермес, Орфей, Христос, също Дао, Буда, Мохамед, Дънов и живия Ваклуш Толев и др). Или възпроизводството на капитала се представя във възпроизводството на времето, което пък се съдържа в ученията на херметисти, орфеисти. Или Бог е осъществената връзка на Време и Капитал.

Таблица 6. Структура на капитала, на времето и на морала

Константен	Променлив	М-прим	Общо капитал
Минало	Настояще	Бъдеще	Общо време
Баща	Дух	Син	Общо морал
Природни ресурси	Труд за тях	рента	екологичност, земя
Производствени	Труд за тях	печалба	произв. сила, машини
Разпределителни	Труд за тях	дивидент	справедливост, акции
Обменни	Труд за тях	лихва	равенство, пари
Консумативни	Труд за тях	коефициент	богатство, хляб
Трудови	Труд за тях	заплата	братство, труд
Интелектуални	Труд за тях	хонорар	истинност, знание
Художествени	Труд за тях	парса	естетичност, арт
Властови	Труд за тях	данък	свобода, власт
Духовни	Труд за тях	дар	прозрение, мъдрост
Общо капитал	Време	М-прим	Морал
С	V	М	К

Капитал са тези средства и ресурси, които създават принадена стойност. Всички капитали функционират (и се възпроизвеждат) като един. А единният капитал функционира и се възпроизвежда чрез отделните капитали. Отделните форми на принадена стойност се възпроизвеждат чрез принадената стойност в цялост и принадената стойност като цялост се възпроизвежда чрез нейните отделни форми. Характерното за отделните форми на капитала е това, че те са свързани с различни потребителни стойности. Капиталът не може да съществува без и извън конкретна потребителна стойност. Десет форми на принадена стойност са продукт на десет различни потребителни стойности, на десет различни връзки на стойност и потребителна стойност, на десет типа връзки на производство и потребление Майка на всеки капитал е потребителната стойност, това е „божията майка“. Син на всеки капитал е принадената стойност. Това е „божият син“. Баща на всеки капитал, това е „Бог“ стойност, която ражда стойност (или принадена стойност).

Не е реална сфера на общественото производство тази, в която не се създава принадена стойност. И не е реална тази принадена стойност, която не е свързана и не носи в себе си конкретна потребителна стойност. Не е реален капитал този капитал, който не представлява социално време, и не е реално социално време това време, което не носи принадено време, т.е. което не е капитал. Капиталът не е само начин на производство, което увеличава продукта и потреблението, капиталът е и начин на потребление, което увеличава продукта, т.е. производството. Затова знанието за капитала е знание за висш синтез и безкрайна диференциация. Основен принцип на взаимодействие между капиталите в различните им форми е „един за всички и всички за един“. За да се възпроизведе даден конкретен капитал, трябва да премине през всички форми на капитала. Трябва да осъществи всички метаморфози. А за да осъществи всички метаморфози, то всеки отделен капитал трябва да кристализира във всички останали. За да се осъществи машината, тя трябва да обслужи всички други сфери като средство за производство. А за да се възобнови машината (средствата за производство), тя трябва да приеме продуктите всички останали сфери. Стойността и потребителната стойност са неотделими при възпроизводството. В цялост те са едно и се покриват във всяка отделна сфера на възпроизводството:

1. Машината е свързана с печалбата, крайната реализация на печалбата винаги е в „машина“ (средство за производство) но средствата за производство не са капитал, ако не носят печалба;

2. Акцията е свързана с дивидента, крайната реализация на дивидента винаги е свързана с някаква акция (средство за разпределение), но акцията не е капитал, ако не носи дивидент;

3. Парите са свързани с процента (лихвата), крайната реализация на парите е винаги свързана с някаква лихва — средство за обмен. Но парите не са капитал, ако не носят лихва;

4. Хлябът (средства за потребление) винаги е свързан с коефициент, крайната реализация на коефициента е винаги свързана с някакво средство за потребление. Но хлябът не е капитал без коефициент;

5. Работната сила винаги е свързана с работна заплата, но крайната реализация на работната заплата е винаги свързана със средствата за възпроизводство на работната сила, която трябва да носи заплата. Без да създава принадена стойност, работната сила не е стока и не става променлив капитал. Тогава работната сила няма стойност и не носи принадена стойност;

6. Земята и природните ресурси винаги са свързани с рента, но крайната реализация на рентата винаги се материализира като земя. Ако рентата не обогатява земята стойностно, то земята губи своята ценност и излиза извън обществения оборот;

7. Знанието винаги е свързано с хонорара (като форма на принадената стойност). Възпроизводството на знанието не може да стане без хонорар и присъединяването на хонорара към знанието. Знанието е капитал, когато носи хонорар.

8. Изкуството като потребност винаги е свързано с парсата като стойност. Изкуството се реализира чрез парсата, която прави неговото производство капитал. Изкуство без парса (като форма на принадената стойност) е невъзпроизводимо;

9. Духът, като материална потребност на обществото, винаги е свързан с дар (като форма на принадената стойност). Даровете правят духовното производство материално (капитал), но продуктът на това производство е винаги дух (мъдрост, прозрение);

10. Властта, като материална потребност на обществото, е винаги свързана с данък, но данъкът в последна сметка винаги се осъществява като власт, като източник на ред и сигурност. Данъкът превръща управленческите ресурси в капитал.

Принадената стойност прави съвкупните ресурси на обществото капитал. Производителна е тази сфера, която носи принадена стойност. А всяка форма на принадена стойност е свързана при възпроизводството с всички останали. Метаморфозите на формите на принадена стойност са метаморфози на потребителните стойности, метаморфози на принадената стойност в цялост. Цялостността дава живот на отделните форми. И отделните форми дават съдържание и живот на цялостността. Така в таблиците за възпроизводството на Капитала се съдържат критериите за ефективност на капитала и мерките за неговата измеримост. Така капиталът става затворена система с присъщите й свойства на ефективност и измеримост. Това означава, че не може един отделен капитал да бъде критерий и норма за ефективност на останалите, без той да бъде оценен и приобщен към общността на капиталите, към капитала като един. Всички сфери имат своите граници и критерии в общата сума на стойностите, потребителните стойности и принадената стойност, която представлява и носи този капитал. Сфера, която не създава и дава време (и стойности) за другите е непроизводителна сфера, тя не е сфера на капитала. Тогава настава дефицит на капитали и дефицит на стоки. Това ражда бедност и безбожие, безработица и неверие. Капиталът идва с Бог, т.е. с идеята за свързването му с времето и съчетаването на производство и потребление в едно. За да расте продуктът на дадена сфера, преди това трябва да расте капиталът на тази сфера. Търсенето на стоки не увеличава тяхното производство, ако не се предшествува от търсене на капитали. Търсенето на капитали е търсене на съвкупност от всички необходими ресурси, които добиват способността да създават нова потребителна стойност и нова стойност — закон за необходимото разнообразие на капитала.

Нови потребителни стойности без нова стойност е свръхпроизводство, а нови стойности без нова потребителна стойност е инфлация. Капитал, който не създава, а взема, е фиктивен и спекулативен. Мръсен капитал е този, който носи отрицателни потребителни стойности — престъпност, наркотици, войни. Самоцелното нарастване на капитала, за сметка на други ресурси, също е отрицателно за обществото и пречи за нормалното възпроизводство на богатството. Да се изпират мръсни пари значи да се прикрива мръсен капитал; да се ликвидира мръсен капитал значи да се преустройства структурата на производството. Мръсен капитал носи отрицателен морал и предизвиква негативни последици:

— Машини без печалба и повече труд предизвикват омраза — слабост;

— Акции без дивидент и повече труд предизвикват несправедливост;

— Пари без процент предизвикват неравенство;

— Хляб без коефициент и повече труд предизвиква бедност;

— Труд без заплата ражда безработица;

— Земя без рента и повече труд ражда екокриза;

— Знание без хонорар ражда лъжа и невежество;

— Изкуство без парса и повече труд ражда кич, халтура, ужаси;

— Дух без дар и повече труд ражда мракобесие. (Православието не уважава богатия, а слага бедния до бога);

— Власт без данък ражда безпорядък и несигурност, престъпност, войни.

Общество без принадена стойност и растеж на труда се деморализира, разлага и загива. Това е общество без реални капитали и с безсъдържателни продукти. За да се превърне мръсният капитал в същински и разлагащото се общество в нормално и разбиващо се, трябва да се знае, че по-богат и по-дълъг живот означава и изисква повече труд. Да се очаква по-голямо богатство с по-малко труд е най-голямата заблуда на века. Неразбиране що е труд и капитал. Повече капитали изискват повече принадена стойност, изискват повече труд. Капиталът не е средство за намаляване, а форма на увеличаване и безспирен растеж на обществения труд. Само така може да расте общественото богатство. Анатемосването на капитала като източник на бедност е най-голямото морално и интелектуално увреждане, причинено от социалисти и комунисти, което продължава и в годините на „реформи“. За тяхно оправдание трябва да се каже, че дивият капитализъм и днешният български бизнес още гъмжат от издевателства и действително раждат бедност, мизерия, несправедливост, неравенство, престъпност и пр. злини. Но това не е благодарение на капитала, а заради отсъствието на действителен капитал, на капитал в неговата цялостност, съвършенство и богатство. Отсъствие на необходимото разнообразие на капитала. Защото богатство ли е този капитал и капитал ли е това богатство, което расте за сметка на бедността? Митът за първоначално натрупване служи като оправдание на дивия капитализъм.

В началото бе Словото. В началото е знанието за капитала, за Бога, за Времето. Не може да се гради капитал без вярно знание за него. За да расте капиталът, трябва да расте производството, но не може да расте производството, ако не расте потреблението. Ако се произвеждат неща, които никой не потребява и ако хората, които потребяват, не произвеждат, капиталът става все по-малко. Капитал се създава и капиталът расте, когато произвеждащите създават повече, отколкото потребяват и стимулират потреблението, а потребяващите плащат повече, отколкото потребяват, т.е. стимулират производството (като натрупват). Ако в производството не се потребява и ако в потреблението не се произвежда, то няма и не може да има капитал. Затова капитал се ражда с организацията на връзката на производство и потребление. Развитие на производството, което стимулира потреблението и развитие на потреблението, което стимулира производството. Това значи растеж на капитала. Развитие на производство, което свива потреблението, което ограничава производството (в десетте му форми) е показател за деградация, за депроизводство и обедняване. Същото се получава и когато се развива производство за самото производство и се поддържа потребление, което не стимулира производството (както в България се прави вече много години). България отдавна деградира (и вече е деградирала), а хората не го съзнават и не се съпротивляват адекватно, защото са загубили чувството си за капитал (доколкото са го имали), за Бог (което са имали векове) и за време. Загубили са нравствените добродетели, поддържащи тези чувства и нямат знание (и учители) за възпитание на тези чувства и добродетели. При това трябва да се отбележи, че Западна Европа днес не е най-добрият учител, напротив — тя помага, може би без да разбира, да деградираме. В България е отгледано знание, има и исторически опит за великолепно съединяване и възпитаване на знания и опит за Бога, за капитала и за времето. България може да бъде учител на много страни в Европа и на Балканите с фундаментално знание, нравствено поведение и опит за Бог, време и капитал като цялостност. Цялостност онтологична. Цялостност пълна — изпълнила закона за необходимото разнообразие. Цялостност епистемологична, цялостност социологическа. Премахват се пречките за свързване и преход между Бог, време и капитал. Бог бил за бедните и слабите, каза ми един сърбин, капиталът бил за богатите, казват българите, времето е за философите, казват и гърци, и турци. Време, капитал, морал са за всички, казваме ние. За да има в себе си едновременно и Бог, и капитал, и време, човек трябва да ги създава. За да може да ги създава, трябва да знае как да ги създава, а за да знае, трябва да се учи и възпитава. Древните мислители, духовни ръководители и фараони са знаели това и са можели да го правят.

Ако това не е правено, то светът не би съществувал. Защото, ако се изключват едно друго и се противопоставят едно на друго, те не могат да действуват — не само на равнище общество, но и на равнище на основно ядро на обществото. Връзката Бог-Капитал-Време като реалност е онтологична. И цялостността им е епистемологична. Осъществяване то им е социално-технологично. Защото не може да се разбере и прилага в живота: Бог (морал) без време и капитал; капитал без време и морал; време без морал и капитал. Те са едно цялостно, единно и неделимо знание. За да ги има — и горе, и долу (и в обществото, и във всяко негово ядро) — те трябва да се създават. Време, в което се създава, е работно; време, в което се потребява, е свободно. Синтезът на работно и свободно време е синтез на производство и потребление в рамките на целия живот — ГБВ.

Таблица 7. Структура на капитала

С	V	М	Продукт
Константен капитал	Променлив капитал	принадена стойност
C1 + V1 + M1 = K1	природен	рента	земя
С2 + V2 + M2 = К2	производствен	печалба	машина
СЗ + V3 + M3 = КЗ	разпределителен	дивидент	акция
С4 + V4 + М4 = К4	обменен	лихва	пари
С5 + V5 + М5 = К5	потребителен	коефициент	хляб
С6 + V6 + М6 = К6	трудов	заплата	труд
С7 + V7 + М7 = К7	интелектуален	хонорар	знание
С8 + V8 + М8 = К8	художествен	парса	изкуство
С9 + V9 + М9 = К9	управленчески	данък	власт
C10 +V10 + М10 = К10	духовен	дар	мъдрост
С+V +М = К	Общо капитал	М-прим	Общ продукт

Миналото време е постоянният капитал и се бележи със С; настоящето време е променливият капитал и се бележи с V; бъдещето време е принадената стойност и се бележи с М; общо времето (минало, настояще и бъдеще в едно) е капиталът и се бележи с К. В бюджета на времето на дадена нация и една година, например, няма минало, няма бъдеще — всичко е настояще. Затова от гледището на БВ и със средствата на БВ таблицата за възпроизводството на времето в първа сфера ще се изрази така: M1 не е минало, а настояще време от всички сфери, вложено в земя и природни ресурси; M1 не е бъдеще, а настояще време, вложено за консумация на природни ресурси; M1 се отнася и до производството и до потреблението на природни ресурси, т.е. на рентата. А V1 е работната заплата или работното време на заетите в сферата на природните ресурси и земята. Или това е рентата въобще, присвоявана от нейните създатели. По аналогичен начин се преобразуват символите на времето от другите сфери в символи на капитала. Това е алгоритъмът на трансформация на данните за бюджета на времето в данни за производството и потреблението. Или С2 като минало време, вложено в производството на средства за производство, от гледището и в рамките на БВ, е настояще време на другите девет сфери. А M2 не е бъдеще време за производството на средства за производство, а настоящето време на другите девет сфери, влагано за потребление или покупка на средства за производство (машини). Ако няма произведени повече машини, то няма M2, както ако няма кой да купи тези машини и да заплати за тях, то също няма да има M2. А V2 е работното време и работната заплата, вложени за производството на машини или това е печалбата въобще, присвоявана от нейните създатели. Ако няма труд, за да се произведат машини, то няма да има печалба, а ако няма печалба, за да се заплати трудът, то няма да има и труд, няма да има V2. V3 пък ще е работното време и работната заплата на заетите в сферата на разпределение или това е дивидентът. Казаното за V2 важи и за V3. М4 е лихвата или процентът, М5 е коефициентът, М6 е заплатата, М7 е хонорарът, М8 е парсата, М9 е данъкът, М10 е дарът, М е принадената стойност или работното и свободното време в едно. Принадената стойност е новосъздаденото време или това е равенството на работното и свободното време, равенство на създаденото и потребеното. Затова принадената стойност е константа. Съставките на тази константа са 1024, доколкото обменът между сферите се осъществява по двойки.

Равенства за осъществяване на просто възпроизводство: (по пример от „Капиталът“ на Маркс)

C1 +V1 + M1 = K1	4000 + 1000 + 1000	= 6000
С2 + V2 + M2 = К2	2000 + 500 + 500	= 3000
V1 + M1 + V2 + M2 = К2	1000 + 1000 + 500 + 500	= 3000
V1 + M1 = С2	1000 + 1000	= 2000
C1 + С2 = К1	4000 + 2000	= 6000

Изговаряне на тези равенства с термините на времето:

1) Сегашното време и бъдещето време, вложени в две последователни сфери, е равно на общото време на втората сфера.

2) Сегашното и бъдещето време на първата сфера е равно на миналото време на следващата сфера.

3) Миналото време на двете сфери е равно на общото време на втората сфера.

По аналогичен начин се съставят равенствата по двойки със следващите сфери на общественото възпроизводство. К1 с КЗ; При което:

1. V1+М1+V3 + M3 = K3

2. V1 + M1 = СЗ

3. C1 + СЗ = К1

Изговаряне на тези равенства с термините на стойността и формите на принадена стойност:

1) Работната заплата и принадената стойност на двете сфери (в случая първа сфера — земята и трета сфера — средствата за разпределение, или рентата и дивидента) са равни на общия капитал на третата сфера — средства за разпределение или акции.

2) Работната заплата (променливият капитал) и принадената стойност на предната сфера са равни на постоянния капитал на следващата сфера;

3) Постоянният капитал на двете сфери е равен на общия капитал на предшестващата сфера.

По същия принцип се осъществяват и равенствата на:

К1 С К4, К1 с K5; K1 с К6; К1 с К7; К1 с K8; К1 с К9 и К1 с К10.

Обменът винаги е по двойки.

Равенството винаги е по стойност, но обмен на равни потребителни стойности е безсмислен, ако не са различни стойности, а обменът на равни стойности е без съдържателен, ако не са различни потребителни стойности.

Тук същественото не е цифровият пример (или израз) законът.

Важна е константата. Възпроизводството не може се осъществи, или производството не може да продължи, ако не се осъществят тези равенства. И тъй като равенствата са неизменни, абсолютни (те са константа) то промените могат да стават само при тяхното осъществяване и развитие (прогрес) или при разширено възпроизводство. Регрес или стеснено възпроизводство са начин или форма на нарушение на тази равенства. Застой или просто възпроизводство е формалното спазване на равенствата, без неговото осъществяване не може да се мине към разширено възпроизводство. Регресът или стесненото възпроизводство е знак за абсолютно нарушение на равенствата, на всеобщата константа. Равенството като всеобщ закон и морална норма е принцип на обмена. Нарушението на равенствата, обаче има своите конкретни изрази и класификации за различните сфери. То е нарушение на различни константи и различни морални норми. Става дума за различни принципи, произтичащи от особеностите на различните сфери и техния продукт.

Обмен на продуктите:

Екологичен принцип — равенства при обмен на Рента (Рентата като общ продукт на тази сфера)

При спазване на това равенство има стабилност и съхранение на земята и природните ресурси. Обмен, при който се дава повече рента, се обогатяват и земята и природните ресурси; обмен, при който се дава по-малка рента, земята се ощетява и се получават екологични кризи;

Производствен принцип — равенство при обмен на Печалба (печалбата като общ продукт на тази сфера). При равенство има стабилно производство без развитие, при превес на печалбата има разширено производство на машини, при намаление на печалбата, намалява производството на средства за производство;

Разпределителен принцип — равенство при обмен на дивидент (дивидентът като общ продукт на разпределителната сфера). Това равенство е основа на принципа за справедливост. При ползуването на разпределителните ресурси, а не на потреблението;

Обменен принцип — равенство при обмен на процент (процентът като общ продукт на сферата за обмен). При обмена всеки получава според дадената стойност. Това е общочовешката морална норма за равенство;

Потребителски принцип — равенство при обмен на коефициента като общ продукт на потребителската сфера. Това е мярката за богатство и благополучие;

Трудов принцип — равенство при обмен на заплата (заплатата като общ продукт на трудовите ресурси). Това е мярката за братство, за човечност, за хуманизъм;

Интелектуален принцип — равенство при обмен на хонорар (хонорарът като общ продукт на интелектуалната сфера). Това е мярката за истинност;

Художествен принцип — равенство при обмен на парса (парсата като общ продукт на изкуството). Това е мярката за хармония и красота;

Управленчески принцип — равенства при обмен на данък (данъкът като общ продукт на управленческата сфера). Това е мярката за ред, сигурност и свобода.

Духовен принцип — равенства при обмен на дар (дарът е общ продукт на духовната сфера). Това е мярката за мъдрост и прозорливост.

Всеобщ принцип — равенство при обмен на принадена стойност. Това е мярката за живот, за жизненост и цялостност на обществото и стабилност на неговото развитие.

Условията на просто, условията за разширено и тези за стеснено възпроизводство се описват със система от равенства за простото възпроизводство, неравенства със знак плюс за разширеното възпроизводство и неравенства със знак минус за стесненото възпроизводство. Знакът плюс означава увеличен натрупване Знакът минус, пък, означава изяждане на повече от произведеното. От гледище на бюджета на времето тези знаци получават друг израз и съдържание. Знакът = означава съхранение обема на социалното време, или увеличен АБВ и ГБВ. Знакът минус означава намален обем на социалното време, или намален АБВ и ГБВ. Голяма е описателната, оценителна и прогностична способност на тази система за смятане на сферите за възпроизводство и тяхното функциониране. По този начин данните от изследванията на БВ могат да послужат за изпълване на таблиците за възпроизводството на времето и равенствата и неравенствата на това възпроизводство с конкретно съдържание. Увеличаването на принадената стойност се състои в увеличаване масата на времето или увеличаване на АБВ и ГБВ. Така тайната на времето се разкрива чрез изучаване и анализиране на бюджетите на времето, на съвкупното време на хората.