Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (21)

8. Структура на работната заплата

Фундаменталната теория за макро и микроструктури на възпроизводството на работната заплата е основата на таблицата за възпроизводство на времето, труда, капитала и морала. Извън, тази таблицата вярна теория за работна заплата не може да съществува, тъй като в нея се съдържат всички взаимодействия на работната заплата с всички необходими елементи на нейното възпроизводство. Разкриват се законите на възпроизводството на работната сила и работната заплата като нейна цена.

Днес вярна, фундаментална теория за работната заплата не съществува. Така наречените „бюджетни заплати“, както и така наречения „реален сектор“ са продукт на произвел в теорията и вървене в опашката на събитията, а не научно обоснован подход към този жизненоважен за хората проблем. Необходим е логически ред на структурата на работната заплата. Той дава идеята за възпроизводството и прави трансформациите на работната заплата и транслациите в самата себе си. Дава тензор. За да се възпроизведе, за да я има отново и отново, са нужни хиляди транслации. (Транслация е трансформация в себе си, привеждане към самата себе си). Идеята е за една обща работна заплата и за единен фонд на работните заплати, за една каса за работната заплата от всички сфери на общественото възпроизводство, за единен капитал за работни заплати (обща фонд на работната заплата) и един единен морал за възпроизводството на работната сила. Симетрията на работната заплата е хармония на всички закони за нейното образуване и преобразуване. Извън таблицата не може да се обясни работна заплата (и която и да е от нейните форми). И така, при дванадесет сфери на общественото производство, съществуват дванадесет вида работни заплати. (Естествено сферите могат да бъдат и по-малко или повече, важното е те да са необходими за осъществяване на възпроизводството.) Делението на сферите е според потребителната стойност на продукта на труда, в който се материализира работната заплата.

Работната заплата има своя вътрешна структура и субструктури в зависимост от натурално веществения характер на продукта, в зависимост от предназначението на заплатата, в зависимост от източника на заплатата. Всички те произтичат от и се свеждат към една заплата (общо заплата). В таблицата за възпроизводството заплатата трябва да се произвежда и като потребителна стойност, и като стойност, и като принадена стойност. Ако не се създава принадена стойност, то не се създава и заплата. Това, което се трансформира и се транслира като заплата е принадена стойност (социална енергия). Или взаимодействията в таблицата са енергетични. Полето на бюджета на времето дава възможност за структуриране на заплатите по един фундаментален начин: БВ на работещи, БВ на учащи се, БВ на деца и БВ на неработещи и пенсионери. Работа е това, което създава и дава М-прим. На това частично са способни и децата и пенсионерите. Затова общата сума на заплатите включва и общата сума на стипендии, пенсии, детски надбавки, социални помощи и т.н. Те са едно. Икономическото и социалното в заплащането на труда и работната сила са едно поле. От това поле произтича хармонията, ако всичко се извежда от общото и свежда до общото. Иначе не става и не може да стане възпроизводството на работната сила, а с това и цялото обществено производство. Безработицата, бедността, глада водят до стесняване на производството. А за да има разширено производство, следва да има повече работа и повече заплащане. Наличието на бедност и безработица е сигнал за нарушаване на хармонията, знак за нарушаване законите на възпроизводството. По-голяма заплата изисква и предполага повече труд, повече принадена стойност от единица труд. Принадена стойност е тази стойност, която създава труда в повече от разходите по неговото собствено възпроизводство; всеки да дава повече, отколкото взема. На този закон са подчинени и развитието и взаимодействията на заплатата с пенсията, детските надбавки и социалните плащания Те могат да се увеличават, само ако се увеличава количеството принадена стойност в общественото възпроизводство, т.е. съвкупният обществен продукт. Плаща се за безработица, само ако работата не дава продукт, тогава е по-добре да се плаща, за да не се работи, тогава се увеличава общият продукт. Но това е признак за аномалия в общата структура на производството. Да се плаща, за да не се работи в частност е позволено, за да се работи повече в общност.

Да се говори и пише за хармония в свят, където има толкова много безработни, толкова много бедни е огромно предизвикателство. Но да се говори, че безработицата може да се излекува като се работи по-малко (за да има работа за всички) или пък че бедността се дължи на богатството е повече от абсурдно. Работата създава работа и богатството, ражда богатство. Това е върховният принцип на универсалния закон на производството — законът на принадената стойност. Ако трудът създава безработица, а богатството ражда бедност, значи има нарушение на универсалния закон, нарушение на общата хармония. Това е от огромна важност, за да се търсят верни пътища за решаване на проблемите на заетостта, заплащането и осигуряването. Впрочем пътят е един — нарастване на принадената стойност. Всичко, което пречи на този път поражда аномалии, ражда бедност, безработица, нищета, бунтове и нестабилност, формите на този път са формите на принадената стойност. Нарастването на заплатата, пенсията, социалните плащания изисква нарастване на всички форми на М-прим. В края на краищата всяко производство е производство на М-прим. А възпроизводството им е възпроизводство на М-прим.

Рентата трябва да е достатъчно голяма, за да се дадат заплати на заетите в първа сфера, да се осигурят за злополуки, безработица, и пр., да се осигурят за старост и болест. Ако рентата е малко, то заетите в тази сфера остават без или с ниски заплати, остават неосигурени или с малки пенсии. Рентата, като форма на принадената стойност, има свойството на продукт на земята. Потребителната стойност на рентата е да бъде природен ресурс. Поради това рентата в първа сфера може да бъде превърната в работна заплата само в тази степен, в която работната сила се нуждае от природни ресурси. Заплатата на хората от първата сфера ще се получи напълно, когато рентата бъде обменена като потребителна стойност с нужните на заетите в тази сфера средства за живот. Следователно заплатата в първа сфера (както и в останалите, взети поотделно) още не е заплата. За да се трансформират отделните заплати към една обща заплата, е нужно всички трансформации да се превърнат в транслации, т.е. заплатата да се възпроизведе сама за себе си. Величината на тези транслации (а с това и на работната заплата в последна сметка) се измерва с тензор. Тензорът на работната заплата представлява мярката на количеството заплати, осъществени в последна сметка. Защото получени пари за заплата, но неупотребени или получен хляб, но непотребен, не е част от действителната, тензорната работна заплата. От таблиците може да се установят и изчислят тензорните работни заплати. Те са равни на сумата на принадената стойност, а тя е равна на сумата на труда. Потребената вече заплата пък (ако тя не е потребена, тя още не е реална) е равна на количеството на свободното време. Така чрез тензорите (съвкупност на осъществени взаимодействия, превърнати в транслации, т.е. в самите себе си) се осъществява хармонията на заплатата, т.е. равенството на труда, стойността, принадената стойност и потреблението; равенството на свободното време, труда и принаденото време (и стойност). Ако тези равенства се нарушават, то общественото възпроизводство не става. Официалната диференциация следва и трябва да следва диференциацията на разделението на труда, което се подчинява на посочените равенства, видоизменя ги, а не ги отменя.

Сегашните структури на работни заплати и съвременната диференциация в производството и разпределението са в нарушение на равенствата във времето, труда, заплатата и свободното време. Това е така, защото данните за производството и труда са скаларни или векторни, но не и тензорни. Това означава, че не обхващаш тяхното осъществяване. Тензорното смятане и тензорната алгебра, макар и не много познати, са лесни за усвояване и достъпни за всеки средно интелигентен икономист, социолог, политик.

Печалбата (във втора сфера) трябва да е достатъчно голяма, за да осъществи всички плащания, заплати и т.н. подобно на първа сфера. За това ще е нужно да функционира индустриална каса. Дивидентът (в трета сфера) трябва да е достатъчно голям, за да се гарантират заплатите и осигуровките на заетите в сферата на разпределението. За това ще е нужно да функционира банкова каса. Лихвата (в четвърта сфера) ще трябва да е достатъчно висока, за да се гарантират заплащанията на заетите в тази сфера. Това трябва да се осъществява от паричната каса. Съответно другите форми на принадена стойност (заплата, хонорар, плата, парса, такса, данък, дар) трябва да са достатъчно развит и да имат своите каси, за да се гарантират заплатите и плащанията на заетите в съответните сфери. Реформа в една сфера е невъзможна, без да се обхванат всички сфери — без да се премине от формите към тяхното съдържание. Това изисква научната теория на работната заплата, разработена от Маркс и Енгелс и преподавана от Христо Попов. Всичко останало е ерзац теория. Това изисква и реформата — като път и преход към хармония в българското обществено производство.