Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (6)

Шеста глава

Когато Алекси тръгна към летището, за да посрещне родителите си, Алис пожела да остане вкъщи с детето, под предлог, че така ще му даде възможност да поговори с тях насаме, а тя ще има време да приготви вечерята.

Колкото повече наближаваше часът на пристигането им, толкова по-неспокойна ставаше и макар че бе разглеждала снимките на баща му и мащехата дълго и внимателно, неизвестността я плашеше.

Александрос Стефанос приличаше силно на невъзможния си син, макар че изглеждаше доста възрастен и някак достолепен, а Рейчъл имаше сериозен и благороден вид. На поизбледнялата фотографска хартия те бяха все усмихнати и Алис се чудеше дали ще бъдат добре разположени към нея. От все сърце й се искаше да е така, защото имаше безумна нужда от приятел.

Чудеше се и какво да облече и накрая избра права кожена пола и плетен пуловер в преливащи нюанси на синьо и лилаво.

Късно следобед беемвето изръмжа в гаража и стомахът й се сви. Вратата на преддверието хлопна и Алис чу два мъжки гласа, примесени с женски смях.

Пое дълбоко въздух и тръгна към огромната зала, в чийто център вече стоеше възрастна жена, която изглеждаше точно толкова смутена, колкото и самата Алис.

Алис колебливо спря, но жената насреща й се усмихна, а очите й топло светнаха.

— Алис — тихо поздрави тя, — радвам се да се запозная с вас.

— Госпожо Стефанос — отговори на поздрава Алис, не знаейки как да се обърне към своята свекърва.

— Наричай ме Рейчъл, моля те — без колебание каза възрастната жена и протегна двете си ръце към нея. — И Александрос — добави тя, като отстъпи встрани, за да даде възможност на мъжа си да мине напред и да се здрависа.

Всичко ще бъде наред — каза си Алис, стискайки коравата десница на свекъра си. Вероятно облекчението се бе изписало на лицето й, защото тя видя как Алекси й се усмихна окуражително, а усмивката му излъчваше неочаквана топлота.

— Ще кача багажа ви горе в апартамента за гости — каза той, — а после ще изпием по чашка.

— Аз ще ти помогна — предложи Александрос с отчетлив акцент, а Алис се обърна към Рейчъл.

— Заповядайте, седнете. Джордж скоро ще се събуди.

— О, мила — просълзи се възрастната жена, — ако знаете само колко много искам да го видя!

— Той е красив! — каза Алис просто и седна в креслото до канапето, на което бе седнала Рейчъл.

— Вие много го обичате.

Това изявление бе изказано много чистосърдечно и точно отговаряше на действителността, затова Алис отвърна:

— Достатъчно много, за да не се откажа от него. Заради Антония и заради себе си.

В лицето на възрастната жена се появи съчувствие и разбиране.

— Алекси прилича на баща си. Под грубата повърхност той крие много нежност. Сигурна съм, че ще бъде предан баща и — тук тя колебливо спря, търсейки думи, после додаде — и грижовен съпруг.

Но на мен не ми трябва съпруг! — искаше да извика младата жена, отхвърляйки напълно мъжа, който бе поставил на ръката й венчалния пръстен едва преди няколко дни. — Но дори и да ми трябва, аз не бих избрала вашия невъзможен, нагъл син.

Дочуха се мъжки гласове и Алис се извърна и видя, че бащата и синът се връщат във всекидневната.

— Предлагам напитки — заяви Алекси бодро и се отправи към бара. — Александрос? Рейчъл? Какво ще пиете?

Алис си беше представяла по-официални отношения и фактът, че Алекси се обръщаше към родителите си с малките им имена, я смути.

— Малко бира — поръча Александрос, сядайки до жена си. — Харесвам австралийската бира. Тя е лека и освежителна.

— За мен — минерална вода — усмихна се Рейчъл. — Ако пийна нещо по-силно, веднага ще заспя.

— Алис?

— Минерална вода — каза тя и се обърна към Рейчъл. — Ако предпочитате кафе или чай, веднага ще направя.

— Не, мила — отказа любезно възрастната жена. — Студената вода ще ми подейства добре.

Само след няколко минути по уредбата се разнесе гръмовен рев, оповестяващ събуждането на Джордж. Алис сложи чашата си на масата и бързо стана.

— Ще ида да го преоблека и ще го донеса тук. — Тя видя нетърпеливата усмивка на Рейчъл и добави: — Елате с мен, ако желаете.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Рейчъл, сякаш само това бе чакала, и двете жени излязоха от всекидневната заедно.

Горе Джордж ги чакаше с намръщено и зачервено от плач лице.

— О, мъничкият ми! — нежно прошепна Рейчъл, а неговият плач се стопи в блуждаеща усмивка още щом ги съзря.

— Той е много умен — каза Алис. С леки и отмерени движения тя махна мократа пелена и я смени със суха. — Ето, сладкият ми — погали го по бузката тя, — млякото ти е готово.

Джордж бурно зарита, сякаш искаше да приветства радостната новина.

— Георгиу беше същият — каза Рейчъл и Алис почувства болката й.

— Искате ли да го вземете? Ако искате ще го свалим долу и ще го нахраним там.

— Благодаря — отвърна възрастната дама, а очите й се напълниха със сълзи.

Сърцето на Алис се сви, като видя, как тези хора се разтопиха от умиление при вида на своя внук. Безброй пъти й се наложи да извръща глава, за да скрие влагата, замъглила погледа й.

След час детето отново бе върнато в креватчето, а Рейчъл се качи горе в стаята, която бяха приготвили за нея и Александрос, за да си почине. Алис се зае с подреждането на масата за вечеря.

Дълго се бе чудила какво да им поднесе, а накрая се спря на пилешки бульон, следван от печено пиле с гарнитура от зеленчуци и пресни плодове за десерт. Тъй като не познаваше предпочитанията на гостите си, тя реши да предложи и плато с различни видове сирене, украсено с маслини и гроздови зърна.

Вечерята премина чудесно и Алис се поуспокои.

— Утре сутринта поспете по-дълго, за да си починете от пътуването — каза Алекси на родителите си, докато пиеха кафето във всекидневната. — Следобед ще ви закарам в града, за да се настаните, а вечерта ще отидем заедно на ресторант.

Алис с изненада отвори очи, но Рейчъл побърза да я успокои.

— Алекси притежава малък апартамент в центъра на Сърфърс парадайз. Ние ще отседнем там, докато дойде време да тръгнем за Сидни, където живее моята сестра. После ще се върнем и ще прекараме остатъка от ваканцията си на Брега.

Алис бе готова да възрази, но Рейчъл я спря:

— Не, мила — каза възрастната жена. — Ние ценим своята независимост и уважаваме вашата. Вие се оженихте при необичайни обстоятелства и имате нужда от време, за да свикнете един с друг.

Алис щеше да заяви, че това е брак, сключен заради интересите и на двамата, и че той не ще се промени, докато тя избяга в Пърт, заедно с Джордж. Но това не биваше да се казва и тя само кимна с глава.

— А сега — каза Рейчъл и се изправи, — мисля, че дойде време да се оттеглим за сън. Надявам се, че не възразявате. — Тя се усмихна на мъжете и добави: — Пътувахме дълго и аз съм много изморена.

— Разбира се — каза Алис и се изправи. — В стаята, която сме приготвили за вас горе, ще намерите всичко необходимо.

— Благодаря, мила.

Алис реши, че благоприличието изисква да върви редом с Алекси, докато изпратят родителите му до вратата. Когато се увери, че Александрос и Рейчъл благополучно са стигнали стаята си горе, тя се върна във всекидневната.

— Ще направя още кафе — каза Алекси. — Налага се да поработя няколко часа.

— В машината има готово, останало от вечерята — отбеляза Алис. — Ще се стопли за няколко минути. Мога да ти го донеса, ако искаш.

Той кимна мълчаливо и тръгна към кабинета си. След малко Алис се появи и постави каната с димящата ароматна течност на бюрото му.

Алекси се отпусна на високия гръб на кожения стол и я погледна в очите.

— Какво мислиш за родителите ми?

— Аз не ги познавам — сухо отвърна тя. Не искаше да остава тук, с него. В присъствието на Рейчъл и Александрос тя се чувстваше по-добре и понасяше компанията му по-лесно. Но щом остана с него насаме, веднага се смути и се напрегна.

— Рейчъл ти хареса — каза Алекси. Думите му прозвучаха като твърдение, а не като въпрос, затова Алис замълча. — А баща ми?

— Той изглежда мил — учтиво отвърна тя и видя как устата му се изкриви в гримаса.

— Много по-мил от своя син?

— Да — потвърди Алис и добави с друг глас: — Ти изпитваш удоволствие от деспотичното си и грубо държание.

— Други епитети имаш ли?

— Ще се намерят.

Алис изпита желание да грабне нещо тежко от бюрото му и да го запрати по него. Чак ръцете я засърбяха, но тя ги стисна в юмрук и тръгна към вратата.

— Лека нощ, Алис.

Провлеченият му ироничен глас я преследваше до кухнята и тя тихо запроклина мъжа, който беше объркал живота й.

Алис си легна, но не мигна цял час. Мислеше как ще му отмъсти, как ще смаже неговата самоувереност. Виждаше поражението му по най-различни картинни начини, а те бяха толкова многобройни, че най-после унесоха съзнанието й и тя заспа.

На другия ден Рейчъл и Александрос станаха към обяд и появата им съвпадна със завръщането на Алекси. Обядваха и Рейчъл се зае с внука си — нахрани го и го сложи в леглото за следобедния сън.

По време на кафето четиримата имаха възможност да си поговорят — Алис разказа за сестра си и чу няколко забавни случки от детството на Алекси, макар че той самият ги слушаше с пренебрежение.

— Имам снимки — каза Алис на свекърва си. — Повечето от тях са някъде по пътя от Пърт насам, но взех и няколко със себе си. Искате ли да ви ги покажа?

Това бяха снимки на Антония — усмихната, красива и безгрижна, с разпиляна руса коса и сияйни светли очи.

— А ти, Алис? — попита Алекси. — Само Антония ли се е снимала?

— Не, разбира се. Но сметнах, че няма смисъл да нося и другите.

— Защо не? — погледна я в очите той. — Бих искал да те видя като дете.

— Трябва ли аз на свой ред да поискам снимки от твоя момчешки пубертет? — попита Алис, а Александрос гръмко се разсмя.

— Той беше кожа и кости. Страшно слаб и нервен, но носеше отлични оценки от училище.

— О, сигурно — съгласи се Алис усмихнато.

— Започна да напълнява едва когато навърши деветнайсет — осведоми я Рейчъл и дяволито погледна заварения си син. — Гласът му се промени, разви мускули, а с мускулите — и специално отношение към представителките на другия пол. Момичетата се чудеха как да му се залепят.

— Сигурно са успявали — сухо каза Алис.

— На метър дистанция — засмя се Алекси.

— Разбивайки сърца и илюзии, нали? — промълви Алис едва.

Лицето на Алекси потъмня от забележката й, но той се овладя и подигравателно се усмихна.

— А твоите илюзии, Алис? — попита той, втренчил поглед в очите й.

Алис преглътна бучката, която се бе надигнала в гърлото й, разбирайки, че шеговитата им словесна престрелка е поела в друга, нежелана посока.

— Аз бях като останалите момичета. Но ми се налагаше да отделям повече време и мисли за заниманията си — отговори тя.

— В които нямаше място за млади мъже?

Как да му каже, че Антония бе безгрижна птичка, която неволно събираше очите на всички момчета наоколо. Че тя самата бе само по-възрастната сестра, едно бледо копие на малката хубавица, което бе длъжно да носи всички грижи и неволи в семейството? Как да му обясни, че е приемала ролята си спокойно, без ревност и ропот, съзнавайки, че тя и сестра й са две отделни и различни личности, на които е отредено различно място в живота?

— Аз имах други интереси — каза Алис. — Играех тенис, плувах, гребях, ходех на кино и танци. — Вдигна глава и добави: — А сега имам богат съпруг с красива къща и осиновен син, когото обожавам. Повечето жени биха казали, че съм осъществила всичките си мечти — завърши с пленителна усмивка тя.

Алекси се изсмя, с което разби на пух и прах защитното й слово, и ако не бяха родителите му, Алис щеше да вдигне бурен скандал.

— Да направя ли още кафе? — попита тя и се учуди на спокойствието, с което говореше.

Стана и отиде в кухнята, напълни машината с вода, взе нов филтър и сипа кафе. Ръцете й се движеха сами, отваряха шкафове, поставяха чаши върху чинийките, вадеха захар и мляко.

Когато всичко бе готово, тя подреди чашите, каната с кафе и опечения сутринта сладкиш на масичката на колелца и я вкара във всекидневната. Сервира със спокойствие и достойнство, на което би завидяла всяка прочута актриса.

Разговорът докосваше множество теми, но не спираше на ни една и към четири часа Алекси стана с намерението да откара Рейчъл и Александрос в града.

— Ще се видим довечера, мила — каза Рейчъл, сядайки на задната седалка на колата, и се усмихна.

— Довиждане — отговори Алис и се дръпна, за да направи път.

Влезе и подреди всекидневната, пусна чашите и чиниите в миялната машина и се качи горе за душ. Джордж щеше да се събуди след един час и Алис предпочиташе да го нахрани и подготви за нощта сама, за да не се притеснява.

Трябваше да реши какво да облече. Избра костюм от червена коприна, отказа се от блузата към него, а приготви само лекия жакет. Извади високи обувки от черен велур и подходяща малка чанта. Сложи лек грим, като обърна повече внимание на очите, среса косата си и нахлузи лек халат. Подготвена така, тя щеше да може да се оправи с Джордж и да се облече за пет минути след като го сложи да спи.

Входната врата се хлопна и след няколко секунди Алекси влезе.

— Момичето, което ще гледа Джордж, ще бъде тук в шест часа — каза й той. — Ще вземем родителите ми в шест и трийсет, а масата е резервирана за един час по-късно.

Алис кимна и проследи пръстите му, които разкопчаваха копчетата на ризата. Той се спря и видя, че тя извръща очи.

— Какво има?

— Нищо — сухо отвърна тя.

— Не започвай да се мръщиш отново! — предупреди я той.

Алис се обърна към него, тласкана от обидата и гнева, които бе натрупала през целия следобед.

— Не се мръщя! — извика тя. — Но не искам да ме подлагаш на дисекция, да ме режеш на парчета и да ме гледаш под лупа в присъствието на родителите си, за да се забавляват с мен!

— Може ли малко по-точно? — вдигна веждата си той.

— Аз не съм си седяла в къщи, докато Антония се весели — каза му тя, гледайки го право в очите.

— Но ти си носела грижите и отговорността, нали така? И като по-възрастна сестра си влачила товара, който биха носили родителите ти, ако бяха живи. Не си живяла на воля и свобода.

— Ако смяташ, че моето единствено занимание е било да играя ролята на майка, лъжеш се.

— Добре — погледна я той. — Кажи ми тогава, какво правеше след работа. Грижеше се за домакинството. Друго?

— Не ти дължа обяснение — ядоса се Алис.

— А защо така яростно се защити, когато ти казах, че си поела ролята на по-голяма сестра твърде сериозно?

— Защото искаше да кажеш, че аз не съм имала свой живот, а то не е истина.

— Значи си ходила на срещи, виждала си се с мъже?

— Да! — извика тя, изгаряща от желание да го уязви. — Да! И какво ще правим сега? Преброяване на бившите любовници ли?

— Толкова много ли бяха?

— Не смятам, че техният брой е от значение за нашите отношения.

— Съмняваш се в моите мъжки способности?

Разговорът бе преминал в хлъзгав коловоз и Алис се почувства несигурна. Стомахът й се сви при спомена за твърдото му тяло, притиснато о нейното в дирене на сексуална наслада.

— Намек за секс, заради секса и заради съпружеските права!

— Скъпа Алис, нима за теб сексът не е нищо друго, освен съпружески дълг? — Алекси се усмихна и повдигна брадичката й. — Има две обяснения — или опитът ти е ограничен, или си попадала на неспособни мъже, търсили само своето удоволствие.

Алис знаеше, че не трябва да губи самообладание от думите му, но не успя да намери достоен отговор, а само се изчерви и продължи да го гледа в очите.

Алекси наведе главата си към нейната. Тя не се отдръпна, а остана на мястото си като омагьосана. Той докосна с устни слепоочието й, после очертанието на устните. Целувката му бе толкова нежна, колкото и чувствена! Тялото й трепна, сякаш признало властта му, а устните й се отвориха под неговия език. Краката й отмаляха.

Алис усети, че се е поддала на целувката му и че след малко ще се стопи в ръцете му, макар че разумът й подсказваше, че това, което става в момента, може да завърши само по един-единствен начин.

В този миг от уредбата се чу хлипане, а после — плач.

— Жалко! — каза Алекси и отпусна ръце. Алис отвори очи и чак тогава осъзна какво се бе случило.

Тя тръгна нагоре към стаята, в която спеше детето. Подсуши го, а после го пренесе в кухнята, за да го нахрани. Джордж така лакомо засмука биберона си, че Алис се изплаши да не се задави. Започна да му говори и да го целува, за да го успокои. Беше толкова сладък! И растеше с всеки изминат ден за нейно щастие и радост.

Той беше за нея всичко на този свят! Заради него тя бе готова да понесе изненадите и превратностите, които бракът с Алекси Стефанос можеше да й сервира. Така си мислеше Алис един час по-късно, слагайки детето в креватчето му.

А сега да се приготви за излизане! Тя хвърли халата на леглото и бързо облече копринения костюм. Обу високите обувки, приглади с резки движения гъстата си коса и щедро се напръска с любимия си парфюм. Обърна се и се погледна в огледалото.

В този миг домофонът звънна.

— Трябва да е Мелани — каза появилият се на вратата Алекси. — Тя ще се грижи за Джордж, когато излизаме. Следва право и има четири по-малки братя и сестри. Тя е много способна и добра.

Тази вечер Алекси бе изключително елегантен. Дъхът й спря, когато го видя в тъмния вечерен костюм, с риза на ситни райета и красива вратовръзка. Но Алис бързо се овладя и тръгна надолу.

Алекси я представи на момичето, после му подаде листче хартия и каза:

— Това е телефонният номер на ресторанта. А този долу е на апартамента ми. Възможно е след вечеря да се отбием там на кафе. Ще се приберем към полунощ. Ако закъснеем, ще позвъня.

— Джордж заспа и едва ли ще се събуди — добави Алис. — Ако се събуди, преоблечете го. Вече не го храним нощем, но за всеки случай ще ви покажа къде стои млякото му.

След пет минути летяха с луксозното беемве по крайбрежния булевард към центъра на Сърфърс парадайз.

— Къде ще вечеряме? — попита Алис.

— В „Шератън-Мираж“ — отговори Алекси.

— С каймака на местното общество ли? — Думите й неволно прозвучаха иронично.

— Миналата година ходихме там с Рейчъл и Александрос. Рейчъл се влюби в този хотел. Тя пожела да прекараме вечерта там.

Алис разбра, че е сгрешила и трябваше да се извини, ала не намери нужните думи. Пътуваха мълчаливо, докато стигнаха модерна многоетажна жилищна сграда.

Към колата се втурна портиер, който я пое, за да я паркира, а Алис и Алекси тръгнаха към входната врата. Влязоха в просторен модерен асансьор и се понесоха нагоре към апартамента на Алекси.

Алис се изненада, защото бе очаквала да види много по-скромно жилище. То се оказа не само просторно, но и много красиво. През остъклените стени се виждаше притихналия величествен океан, а на кадифеното небе блестяха пъстри светлини. Долу всичко изглеждаше приказно и нереално.

— Изглеждаш чудесно, мила — усмихна се Рейчъл. — Много красив тоалет.

— Нали? — обади се Алекси иронично, но млада жена реши да не му обръща внимание.

— Благодаря — каза тя на свекърва си.

— Искате ли да изпием по една чаша тук или предпочитате да тръгнем? — попита Алекси.

— По-добре да вървим — отговори Рейчъл. — Сигурна съм, че Алис ще хареса хотела, а и целия комплекс.

Рейчъл позна — каза си Алис, когато влязоха във фоайето на хотела. То смайваше с белите мраморни стени, тежкия тъмносин килим и разпръснатите тук-там старинни мебели и декоративни предмети. В средата шумеше живописен водопад, а отстрани се издигаше наподобяващ лагуна дневен бар.

— Трябва да дойдем през деня. Отсреща има търговски център, който е много интересен. Можем да го обиколим заедно, а после да пием кафе.

— Моята жена обожава магазините — каза Александрос с провлечен глас, който силно напомняше гласа на сина му.

Четиримата се настаниха на бара, за да изпият аперитива си там. Алис отказа алкохол и взе минерална вода, смесена с портокалов сок. Същото направи и Рейчъл, а Алекси одобрително им кимна.

— Мила моя, не се отказвай от коктейла само заради мен — каза Рейчъл.

— Аз обикновено не пия алкохолни напитки — отвърна й Алис. — Само шампанско, но при специални поводи.

— „Дом Периньон“? — попита Рейчъл с тайната надежда, че имат еднакъв вкус, а Алис се засмя и кимна утвърдително.

— Тогава вие ще наваксате с вечерята — каза Алекси и извика келнера. Даде поръчката и се облегна с вида на човек, който се чувства като у дома си.

Но Алис съвсем не се чувстваше така. В стомаха я гризеше познатата болка, а нервите й отново бяха опънати. Защо бе така неспокойна, така слаба и уязвима? Защо непрестанно се смущаваше от близостта на мъжа, който бе седнал до нея?

Сети се как я беше целунал днес — така топло и нежно, че тя замалко не се остави изцяло в неговата власт. Споменът завладя съзнанието й и тя трябваше да напрегне цялата си воля, за да се отърси от него.

Алис не знаеше какво мислят родителите на Алекси за необичайния брак на сина си, но те се държаха така, сякаш изпитваха искрено удоволствие от компанията на младото семейство. Одобрението, с което посрещнаха своята снаха, се виждаше в очите им, личеше в усмивките им. Алис изпита дълбоко съжаление — не само заради това, което бе загубила Антония, но и за това, което нямаше да притежава и самата тя. Ако трябваше да избира свекъра и свекървата си, тя едва ли би намерила двойка, по-мила от бащата на Алекси и неговата мащеха.

Тези разсъждения не бяха полезни за нейния план, затова Алис въздъхна с облекчение, когато мъжете допиха чашите си и четиримата се запътиха към ресторанта.