Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (2)

Втора глава

Остатъкът от сутринта отлетя в разговори с Мириам Сторк — управителката на бутика, в инвентаризация на наличната стока и работа с клиенти. Алис успя да си тръгне едва към обяд и когато се добра до свещения уют на своя дом, почувства огромно облекчение.

Щом момичето, което гледаше детето, излезе, тя зареди пералната машина, прибра някои разхвърляни вещи и така се приготви да посрещне първия рев на малкия Джордж при събуждането му.

Когато го чу да плаче в стаята си, Алис отиде при него и смени пелените му. После му даде млякото и събра нещата, които щяха да им трябват за следобедната разходка. Джордж явно обожаваше тези излизания с леля си, защото се усмихна щастливо, когато Алис го сложи в количката и го загърна с пъстрата пелена.

Въздухът бе свеж и прохладен, а зимното слънце се провираше между клоните на дърветата, опасали широката крайградска улица от двете й страни. Младата жена крачеше бързо и отривисто, а очите й грееха от обич, като гледаше променящото се изражение на личицето на своя малък племенник. За възрастта си той бе много енергичен, много жив и силен и видимо растеше с всеки изминал ден.

Алис се сети за тазсутрешния разговор в кабинета на Хю Манеринг и тревожна бръчка проряза челото й. Възможно ли бе да отхвърлят молбата й за осиновяване? Възможно ли бе да удовлетворят иска на Алекси Стефанос? Трябва незабавно да се свърже с адвоката си.

Когато се прибраха от разходката, Алис с удоволствие се зае с къпането. Розовото телце се плъзгаше в ръцете й, а малките очички весело примигваха. Тя обля детето с чиста вода, подсуши го внимателно и го посипа с бебешка пудра. После го облече в чисти дрешки, настани го в креватчето и му подаде шишето с млякото.

След това проведе разговор с Хю Манеринг по телефона.

— Възможно ли е да загубя Джордж? — запита Алис, грубо пренебрегвайки правилата за добро поведение.

— Вземането на окончателно решение ще отнеме много време — подчерта адвокатът. — Процедурата на Министерството на социалните грижи изисква проучване на възможностите на всеки молител за осигуряване на необходимите грижи, след което се пристъпва към разглеждане на молбата и вземане на окончателно решение.

— Кажете ми неофициално — настоя тя, — кой от двама ни има по-добри изгледи за успех?

— Невъзможно е да се пренебрегнат фактите, Алис. Получих неоспорими доказателства за финансовото състояние на Алекси Стефанос. Той притежава внушителни средства.

Отговорът му пробяга по гръбначния й мозък като ледена змия и тя едва овладя разтреперания си глас.

— Средства, които далеч превишават моите, ако съм те разбрала правилно?

— Скъпа моя, ти се радваш на финансова обезпеченост, на която биха завидели много жени на твоята възраст. Но тя представлява нищожен процент от състоянието на господин Стефанос.

— Да го вземат дяволите! — думите сами се отрониха от устата й като тежка клетва.

— Благополучието на детето е от първостепенно значение — тихо й напомни адвокатът. — Утре ще подготвя молбата ти за подпис.

Алис нямаше апетит, а и желание да готви вечеря. Направи си омлет с прясна салата, после хапна малко плодове за десерт.

Нужно бе да мобилизира волята си и да се заеме с бродиране — да довърши на ръка рокличките, които й бе донесла тази сутрин една от надомните й шивачки.

Изми чиниите, прибра прането, извади бебешките дрешки от пластмасовата опаковка и удобно се настани в креслото в дневната с кошничката за конци до себе си. Работейки усърдно, тя правеше бод подир бод с прецизна грижливост, отрязваше конеца, после го вдяваше отново и така редеше нежната бродерия по мъничките бебешки облекла.

— По дяволите! — Тихата ругатня раздра тишината на стаята. Третата за един час и все тъй гневна, макар и изречена с едва доловим глас.

Алис погледна капката кръв, избила на пръста й след последния бод, и вдигна очи към небето в негласен зов.

Само тази дрешка и приключвам за вечерта — потърси тя наум подкрепата на своя светец-закрилник. Макар че щеше да се почувства далеч по-добре, ако зареже бродирането и се отпусне пред телевизора с чаша димящо кафе в ръка. Но в края на този тъй тежък ден, който бе помрачил надеждите й и застрашил нейните планове за бъдещето, тя трябваше да се потопи в работа, за да не позволи на черните мисли да я обсебят напълно и да я задушат съвсем.

Беше се специализирала в изработката на луксозно бродирано бебешко облекло със собствена търговска марка „Алис“, превръщайки с тежък труд занимателното хоби в преуспяващ бизнес. Сега бе собственик на бутик в модерен търговски център, в който предлагаше изискани дрешки за бебета и малки деца. Дрешките носеха етикет с нейното име, а заедно с тях продаваше и няколко подбрани вносни артикула.

След пет минути Алис въздъхна облекчено. Рокличката беше готова. Вдигна я пред очите си, за да я огледа за последен път, преди да я сгъне и прибере в найлоновата опаковка. Доволна от себе си, тя протегна ръце и разкърши рамене, за да раздвижи схванатия си гръб.

В този миг плачът на Джордж отекна във вечерната тишина и тя побърза да стопли млякото му. Нахрани го и го настани в креватчето за нощния сън.

Когато се връщаше към дневната, младата жена за миг зърна отражението си в стенното огледаш в антрето и спря, видяла, че грижите и липсата на апетит са привели болезнено нейната нежна фигура. Под невеселите сини очи имаше тъмни кръгове, а в ъглите около устата — дълбоки бръчки.

След няколко минути Алис потъна в мекото кресло в дневната и отпи горещото кафе, за което беше мечтала цялата вечер. Ако имаше край себе си някой, на когото да се облегне и довери! — не за пръв път горчиво си помисли тя.

— Ако родителите ми бяха живи, щеше да бъде различно — повтаряше си младата жена. Ала и двамата починаха един след друг само година след като Алис завърши училище. Бързайки да намери своето място сред трудовия поток и да изведе Антония през уязвимостта на ранната юношеска възраст, тя беше твърде заета с работа и грижи и не намери време, за да създаде близки приятелски връзки.

 

 

Внезапният звук на звънеца разтърси спокойствието на къщата и Алис скочи. Забърза към вратата разтревожена и същевременно озадачена. Кой ли би могъл да дойде по това време на вечерта?

Погледна веригата, за да се увери, че е на мястото си и чак тогава попита:

— Кой е?

— Алекси Стефанос.

Стефанос! Името бе вдълбано в мозъка й като диамантен срез върху мраморна плоча и тя ужасена затвори очи, а първоначалната й изненада премина в силно раздразнение.

— Откъде взехте адреса ми? — попита Алис.

— От телефонния указател — отвърна той грубо и откровено.

— Как смеете да дойдете тук! И то по това време! — възкликна младата жена, опитвайки се да прогони уплахата, която я бе обзела.

— Осем и половина едва ли може да се нарече неприлично късен час — отвърна провлеченият глас зад масивната дървена врата. Алис дълбоко пое въздух, а после бавно го изпусна.

— Нямам какво да ви кажа.

— Смея ли да ви напомня, че аз имам пълно право да видя племенника си.

Студеният му подигравателен глас вледени гръбнака й. По дяволите! За какво се мисли, за Бога!

— Джордж спи, господин Стефанос.

Кратките й негостоприемни думи бяха посрещнати със заплашително мълчание. Алис неволно затаи дъх, очаквайки да чуе шум от отдалечаващи се стъпки.

— Заспал или буден, госпожо Андерсън, за мен е без значение.

Алис отчаяно затвори очи. Какво да прави? Беше ясно, че Алекси Стефанос е решителен и упорит човек. Ако не го пусне да влезе и да види Джордж сега, той ще поиска да дойде в по-подходящо време утре. И няма да се откаже, докато не постигне целта си.

Без да сваля веригата, тя открехна вратата и машинално отбеляза наум, че Алекси е сменил тъмния делови костюм с леки сиви панталони и пуловер от фина вълна. Дори и тук, под закрилата на нейния собствен дом, появата му наруши дълбоко душевния й покой. Неговото присъствие вещаеше неизвестност и несигурност, затова Алис го изгледа с неприязън и тревога.

— Ще ми дадете ли честната си дума, че посещението ви е добронамерено. Че то не ще се превърне в похищение над Джордж? — попита Алис.

Погледът му трепна, а после се вкамени. Лицето му се превърна в маска на потиснат гняв.

— Похищение, извършено от моя страна днес, не би допринесло за осъществяването на намеренията ми утре. Не би било в мой интерес — изрече той с равен и безизразен глас. — Необходимо ли е да ви напомням, че отказът да изпълните молбата ми ще бъде взет под внимание от моите адвокати? По-късно той неминуемо ще бъде използван срещу вас.

Изкушението да му каже точно къде да изпрати адвокатите си беше почти неудържимо, но здравият разум надделя и Алис свали веригата и се отдръпна, за да направи път на неканения си посетител.

— Благодаря.

Иронията, с която той изрече благодарност си, не убягна от нейното ухо, но младата жена направи усилие да запази приличие.

— Стаята на Джордж е в задната част на къщата — каза тя и тръгна напред, за да покаже пътя. Не се обърна нито веднъж към него, но през цялото време докато вървяха, усещаше, че той я следва плътно. Алис не си бе поставила за цел да бърза, но крачките й бяха припрени и нервни и когато стигна в края на коридора, усети, че е останала без дъх.

Тя полека натисна бравата. Разтвори широко вратата, за да пропусне светлината от коридора навътре в затъмненото помещение. Чиста и просторна, стаята бе превърната в детска спалня няколко месеца преди раждането на Джордж. Белите прясно боядисани стени с акварелни фрески бяха идеален фон за детските мебели и чудесно хармонираха с полюляващите се от тавана пъстри висулки.

Застанала нащрек, Алис погледна мъжа, който бе спрял на прага до нея. Тя бе готова да скочи като тигрица при най-малкия знак от негова страна, че възнамерява да наруши сигурността на поверения й крехък живот. Но Алекси Стефанос не помръдваше, а лицето му оставаше все тъй твърдо и непроницаемо.

Какво очакваше? Да зърне нежност по каменните черти? Те бяха странно безизразни, но в същото време от тях лъхаше смразяваща решителност.

Сякаш разбрал, че е станал прицел на безмълвна битка, Джордж се размърда по гръб, размаха ръчички, а крачетата му ритнаха завивката. Чу се бебешко мъркане и отново настъпи покой.

В този миг сърцето на Алис се сви и изпита желание да изкрещи, че детето принадлежи на нея и че тя никога и за нищо на света няма да го даде на друг.

Навярно тези мисли бяха променили лицето й, защото видя, как миг, преди да се отдели от креватчето, Алекси Стефанос направи неуловимо движение с уста. После той се обърна рязко и тръгна по коридора. Алис безшумно затвори вратата и го последва.

 

 

Неканеният посетител изглежда не бързаше да напусне дома й, защото влезе в дневната без разрешение и застана прав сред стаята с ръка в джоба на панталона.

— Може ли да поговорим? — попита той, оглеждайки я от глава до пети, с което ни най-малко не подобри нито отношението, нито настроението й.

— Бях останала с впечатлението, че тази сутрин сме си казали всичко — отговори Алис.

Алекси я погледна студено право в очите, с което предизвика накърнената й гордост и събуди болката по изгубената сестра, и добави:

— Жалко, че самият Георгиу не намери време да удостои сина си с такова почтително внимание!

— Той имаше оправдателни причини и аз много бих искал да вярвам, че вие ще ги приемете.

— Ако наистина е обичал моята сестра — бавно изрече Алис, — той е бил длъжен да се погрижи писмата, които му бе писала тя, да не останат без отговор. Могъл е да помоли някой, дори и вас, да й пише. Беше поел отговорност към нея, която пренебрегна, макар че е намерил сили да се бори храбро със своето собствено нещастие.

Погледът на Алекси Стефанос не трепна от думите й.

— Предполагам, че се е измъчвал от мисълта за детето, което носи Антония и което той няма да види.

— Това е минало. Антония не е между живите. Останал е само Джордж и сега само той има значение за мен!

Алекси я погледна втренчено и бавно каза:

— Трябва да разберете, че детето не може да расте под друго име, освен под името Стефанос.

Тонът му бе толкова твърд и решителен, че Алис се изплаши.

— Защо? — направо попита тя. — Един самотен, неженен мъж като вас, не би могъл да гледа детето по друг начин, освен като наеме детегледачка. Грижите на детегледачката не могат да се сравнят с обичта и вниманието, които ще му дам аз.

Алекси изпъна раменете си, сякаш се изправяше изпод тежък товар, а лицето му отново потъмня в онази мрачна непроницаемост, която би могла да таи всякакви помисли.

— Но вие също прибягвате до грижите на бавачка! Тя идва тук всяка сутрин и стои до обяд. Така ли е? — въпросително повдигна веждата си той. — Твърдите, че ръководите преуспяващ магазин, че търговията, с която се занимавате, носи стабилни доходи. Но с всеки изминал ден моят племенник ще расте, ще става все по-жив и енергичен. Той ще започне да спи по-малко и ще изисква повече внимание и време от ваша страна. Ще ви стане много по-трудно да се справяте с магазина и с него и затова ще се наложи да потърсите хора, на които да прехвърлите голяма част от служебните си задължения. Ала това ще бъде недостатъчно. Ще се принудите да удължите и работното време на детегледачката, а часовете, които вие ще прекарвате с детето, няма да бъдат особено много. Не виждам съществена разлика между начина, по който бихте се грижили за него вие, и начина, по който ще го гледам аз.

— Мислите, че предположенията ви са достатъчно основание, за да призная поражението си ли? — ядоса се Алис.

— Готов съм да внеса на ваше име в банката сума, достатъчно голяма, за да бъда удостоен с честта да признаете поражението си.

Алис разтърси глава, не вярваща на ушите си.

— Предлагате да ме купите, господин Стефанос. Няма сума, която да ме накара да се разделя със сина на Антония. — Алис го погледна с такава нескрита омраза, че всеки друг на негово място би свел главата си от неудобство. — Напуснете дома ми, ако обичате! — добави тя.

— Още не съм свършил — невъзмутимо каза той.

Каква наглост! Неистов гняв я обзе и Алис почувства, че се разтреперва и едва стои на краката си.

— Ако не тръгнете веднага, ще извикам полиция!

— Хайде! — каза й той безочливо.

— Този дом е мой, по дяволите! — изкрещя Алис.

Очите му потъмняха отново и станаха някак опасно дълбоки.

— Тази сутрин демонстративно напуснахте кабинета на адвоката си, не дочаквайки края на консултацията, а сега отказвате да обсъдите с мен бъдещето на Джордж. — Той я изгледа критично, без да крие циничното пламъче в очите си, а Алис се изчерви. — Полицията едва ли ще прояви разбирането, което очаквате от нея.

— Ще ви изхвърли.

— Ще ми предложат да напусна — поправи я той, — за да продължа своя разговор с вас с помощта на съответен представител на закона. — Алекси Стефанос замълча, но погледът му не изгуби своята твърдост и коравосърдечност. — Синът на моя заварен брат има право на дял от наследственото богатство на семейство Стефанос. Вярвам, че това би било и желанието на баща му Георгиу. Това е и желанието на моя баща. Ако майката на детето беше жива, тя щеше да поиска синът й да бъде приет от семейството на нейния починал любим. Тя щеше да потърси съответното материално обезпечаване и законно признание.

— Ще подам иск за пълно проучване на вас и вашето семейство — остро заяви Алис.

Но заплахата й мигом се стопи във въздуха, защото Алекси ни най-малко не се смути, а само нагло се усмихна.

— Мога ли да ви дам търсената информация, преди да получите потвърждението й от официалните органи?

Гласът му беше толкова подигравателен, че Алис съвсем побесня.

— Моля — каза му тя.

— Моят баща и мащехата ми живеят в Атина. Аз напуснах родината си — Гърция, сравнително млад. Бях на двайсет години, когато се преселих в Австралия. Най-напред живях в Сидни, където изкарвах прехраната си като общ строителен работник. Трудех се седем дни седмично, в студ и пек при най-тежки условия. След три години се преместих на Златния бряг, където купих земя и построих няколко къщи, които дадох под наем. След това станах строителен предприемач. През следващите тринайсет години разширих своята дейност. Сега моята компания се радва на завиден престиж в строителната индустрия. Без съмнение — сухо продължи той, — аз притежавам достатъчно средства и нужния социален статут, за да смятам, че искът ми ще бъде незабавно удовлетворен. Моят дом и дейност не крият тъмни петна и аз нямам основания за безпокойство.

— Но това не изчерпва въпроса, господин Стефанос — заяви Алис.

— Какво още ви трябва? Докъде ще ровите в миналото на семейството ми? Фактът, че майка ми е полякиня, което обяснява християнското ми име, ще ме очерни ли достатъчно във вашите очи? Че тя почина, когато бях невръстно дете? Стига ли ви това, госпожо Андерсън? — Той сви вежда при спомена за майка си. — Мога да продължа. Една жена, нежна и благородна, англичанка по народност, облекчи мъката на моя баща. Тя се ожени за него и му роди момче. Отгледа го, без да накърни положението ми на големия син в семейството. Не ми отне и бащината обич. Тя замести майка ми, която аз почти не познавах и ние и до ден-днешен сме в постоянна връзка и всяка година си гостуваме.

— А сега, когато Георгиу — тяхното дете, е мъртъв, те искат Джордж да заеме мястото му. Искат да го обсебят и превърнат в част от своя живот — замислено каза Алис.

— Нима егоизмът така ви е заслепил, че не можете да разберете какво значи за тях съществуването на Джордж? — извика така силно неканеният й гост, че младата жена подскочи, стресната от гласа му.

— Знам какво значи за мен! — възкликна в изнемога тя. — Ако Антония не беше изпращала онези писма, ако…

— Не тълкувайте фактите с предубеждение — прекъсна я той, изгубил търпение. — Писмата са налице и те могат да послужат като доказателство, но въпросът не се състои в това. Моето намерение е да поема ролята на баща. Аз ще се грижа за Джордж — продължи той с мъртвешко спокойствие. — И ви съветвам да не проявявате съмнение, що се отнася до твърдостта на решението ми, нито за миг.

— А аз държа да бъда негова майка! — каза Алис.

— И не ще приемете компромисно решение?

— Компромис! А вие готов ли сте на компромис? Защо аз трябва да бъда човекът, приел компромиса? Защо да се отказвам предварително от възможността за един щастлив брак по мой избор в бъдеще?

Алекси Стефанос присви очи:

— А съществува ли в действителност човек, който да чака благоволението ви, госпожо Андерсън? Мъж, глупав достатъчно, за да повярва, че е способен да обуздае непокорния ви дух и да ви укроти?

— Искате да кажете, че вие сте способен на това?

В отговор на въпроса й той иронично се усмихна. Погледна я в очите, после погледна устните й, а сетне — гърдите. Той явно я разглеждаше и преценяваше външността й, но погледът му бе така подигравателен и презрителен, че Алис неволно почервеня.

— Познавам жените достатъчно добре, за да разбера, че вие не ще понесете мъжкото господство, независимо от формата, в която е проявено то. В същото време не бихте се задоволили с представител на онзи вид безгръбначни същества, които скачат на мига, за да удовлетворят и най-малкия женски каприз.

Алис не намери думи за отговор. Той продължи да я гледа упорито, а насмешливият пламък в очите му я смути. Незнайно защо я обхвана усещане, прилично на възбуда, което обви тялото й със скоростта на огън. Всеки неин нерв трепна събуден и тя изведнъж се почувства опияняващо жива, макар и ужасно изплашена.

— Вие не сте мъжът на моя живот, господин Стефанос — тихо каза Алис.

— Трябва да ви съобщя, че имам уверението на един от най-добрите специалисти в нашата страна, че моята молба за осиновяване ще бъде удовлетворена — уведоми я в отговор на думите й той. — Разговорът, който водихме с вас тази сутрин в кабинета на адвоката ви, господин Хю Манеринг, беше предприет, защото аз се чувствах длъжен да представя лично фактите, касаещи злополуката на моя доведен брат и последвалата смърт. Що се отнася до бъдещето на Джордж — той направи умишлена пауза и продължи, — единственият начин да запазите своето място в живота му е да встъпите в брак с мен.

— Първо ме заплашвате, после прилагате емоционално изнудване, правите опит за подкуп, а сега ми предлагате брак, който е изгоден само за вас! — Гневът, който тъй дълго бе потискала в себе си избухна накрая: — Махайте се! Махайте се далеч от очите ми! — Атмосферата в дневната така се нажежи, че Алис не би се учудила, ако въздухът около нея лумне в огнени пламъци, за да сложат край на разгорещената им кавга.

Алекси Стефанос продължаваше да я гледа втренчено и мълчаливо. Това трая нетърпимо дълго и най-после той каза с леденостуден глас:

— Бих ви посъветвал да си помислите добре, преди да разрушите всички възможни мостове към разбирателство помежду ни, госпожо Андерсън.

Алис го погледна с дълбока ненавист. Тя мразеше него, семейството му и всичко, което й вещаеше той.

— Напуснете дома ми! Веднага! — изкрещя, обезумяла от гняв тя, обърна се и тръгна към външната врата.

Когато стигна до входа, Алис посегна да отвори и остана замръзнала така. Алекси Стефанос внезапно бе обвил раменете й с ръце и бавно я обръщаше към себе си.

Младата жена погледна властното му лице и разбра неговите намерения. Дръпна се, за да се отскубне, но той бе много по-силен от нея.

— Изпитвам неудържимо желание да ви дам урока, който заслужавате — тихо провлече Алекси.

Беше силно разгневен и Алис отчаяно стисна зъби. Той наведе глава, търсейки устата й, а тя се дръпна назад. Алекси заби зъбите си в нежната външна тъкан на устните й. Алис изпищя, премаляла от болка, а той отвърна на писъка й с целувка, толкова силна, че след миг щеше да се разплаче. Тя запримига, за да пресече потока на неканените сълзи. След секунда разбра, че усилията й са напразни, защото сълзите й течаха неспир и се търкаляха на вадички по двете й страни.

Рано тази сутрин животът изглеждаше прост и ясен. Оттогава досега, за по-малко от дванайсет часа Алекси Стефанос бе обърнал всичко наопаки.

Алис се извърна, усетила, че мъжът, очернил дните й, е вътре в стаята.

— Негодник! — изруга шепнешком тя. — Нямаш ли срам?

— Не, щом става въпрос за Джордж — безсърдечно провлече той.

— Това, което ми предлагаш, е емоционално изнудване! — прошепна тя, но задъханият й глас отекна в широката стая и Джордж отново изплака. Алис го залюля и той млъкна.

— Аз предлагам родители, дом и сигурност — каза Алекси.

— Възможна ли е сигурност при хора, които не се понасят взаимно? — отвърна Алис. За какво се мисли той, по дяволите! — добави мислено тя.

В този миг през ума й премина мисълта, че Алекси прекрасно съзнава своята сила и възможностите си.

— Перспективите са ясни — каза той, без да обръща внимание на думите й. — Имаш право на избор. До утре вечер ще чакам отговора ти.

Като насън Алис видя как Алекси Стефанос мина край нея, как излезе и чак когато се чу щракването на външната врата, тя разбра колко силна бе волята на мъжа, застанал на нейния път.