Хелън Бианкин
Сватбата на Стефанос (5)

Пета глава

Несмущавана от угризения на съвестта, на сутринта Алис се зае да изпълнява първите си задължения за деня около Джордж. Ако Алекси настоява тя и детето да останат в големия апартамент, той ще трябва да понася последиците от нарушения си нощен сън, който ще бъде прекъсван от плача на изгладнялото бебе — заключи тя и сложи детето в креватчето. После взе джинсите си, топъл пуловер с дълъг ръкав и чисто бельо и се отправи към банята за спокоен и продължителен душ.

Когато се върна в спалнята, видя, че Алекси тъкмо се кани да става. Алис бързо извърна очи от твърдата мускулеста плът, едва прикрита от измачканите чаршафи.

— Добро утро.

Провлеченият ироничен глас я накара да застане нащрек. Очите й враждебно светнаха и тя тихо изруга, минавайки към дневната.

По дяволите! — продължи наум Алис, приглаждайки чаршафа и опъвайки покривката с прекалено усърдие. Той бе в състояние да я вбеси така, че изцяло да загуби контрол над себе си още щом го съгледа.

Пет минути по-късно младата жена влезе в кухнята и видя, че Алекси вече е там. Докато си вземаше чаша и наливаше топлото кафе, тя несъзнателно обхвана с поглед неговата стройна, облечена в прилепнали джинси и черен пуловер, фигура. Престори се, че не забелязва как той чупи яйца над загрятия тиган.

— Закуска?

— Сега е едва шест. Ще хапна по-късно — отвърна тя нехайно и храбро издържа потъмнелия му поглед.

На плота лежеше сгънат вестник и Алис се зае да преглежда заглавията, отпивайки от кафето си.

— С вътрешната телефонна уредба е свързано електронно устройство, което позволява плачът на Джордж да бъде чут от всяко помещение в къщата — каза Алекси.

— Ти си бил сигурен в победата си, нали? — каза Алис горчиво. — Изобилие от детски мебели, играчки — всичко е било подготвено още преди да заминеш за Пърт.

Той сръчно прехвърли съдържанието на тигана в чинията, взе препечена филийка хляб и чашата си с кафе и седна на масата.

Неговото мълчание напълно я извади от равновесие и дяволът, заседнал дълбоко в душата й, я накара да продължи схватката:

— Не казваш нищо?

Алекси я погледна право в очите и тя разбра истината.

— Защо да потъваме в безполезни размишления? — попита той.

— Искаш да кажеш напразни заблуждения? Би било по-точно, струва ми се.

— Всяка сутрин ли си така разсъдлива, Алис? Или днес си решила да провериш докъде се простира търпението ми?

А търпение не му липсваше и Алис се прокле, че е могла да извърши глупостта да постави на изпитание самообладанието му. Но нейде долу, в основата на нейното самопризнание, узря твърдото решение да отстоява правата си на всяка цена.

— Виждам, че не обичаш да ти противоречи жена. Не ти е приятно, когато тя е на мнение, различно от твоето — каза Алис и го погледна въпросително. — Твоите приятелки сигурно послушно кимат с глава на всяка дума, изречена от устата ти, но аз не давам и пет пари за преценките ти.

— Твърде прибързано заключение, още повече, че ти не познаваш приятелите ми.

— Сигурна съм, че ще се намерят куп хора, готови да дадат какво ли не, само за да поддържат добри отношения с теб — заяви Алис. — Чудя се как са приели новината за твоето внезапно задомяване и за обзавеждането ти със законно осиновен син.

— За решенията, които вземам, обяснения не дължа никому — погледна я в очите той. После вдигна чашата и изгълта остатъка от кафето. — Ключовете от беемвето са на нощната масичка до леглото ми — добави Алекси, ставайки от стола. — Желая ти приятен ден.

— Благодаря — иронично се усмихна тя и видя как той пресече кухнята и изчезна в преддверието.

Алис чу хлопване на врата, последвано от приглушения шум на запален двигател, а след това настана тишина.

Изведнъж пред нея се изправи целият ден — дълъг и свободен, само за нея. До събуждането на Джордж оставаха три часа и след като Алис допи кафето си, тръгна към преддверието.

Най-напред се качи на втория етаж и огледа четирите спални и баните към тях. После надникна в апартамента за гости. Навсякъде мебелите бяха прекрасни — истинско доказателство за безупречен вкус.

Върна се долу и на воля обходи преддверието, трапезарията, тоалетната за гости и сервизните помещения, но когато стигна до кабинета, Алис спря на прага и оттам разгледа голямото бюро, компютъра, кожените кресла и пълните библиотечни шкафове. На стената висяха грамоти в рамки, отличили постиженията на Алекси.

От кабинета Алис се отправи към кухнята, а в непосредствена близост до нея откри друго стълбище, което тръгваше от малка уютна всекидневна и излизаше на третия етаж. Там имаше неголям хол, билярдна зала, стая с гимнастически уреди и сауна. Плъзгащи се врати с широки стъкла отвеждаха към просторна веранда и плувен басейн.

Къщата бе боядисана в комбинация от различни нюанси на бледозелено и прасковен цвят върху млечнокремава основа. Цветовете бяха приятни за окото и идеално допълваха модерната архитектура, без да натрапват стереотипна стерилност.

Обстойната проверка на съдържанието на килера, хладилника и фризера показа, че запасите ще стигнат за още няколко дни и тя въздъхна облекчено. После си сипа мляко и овесени ядки в една бяла купа и седна на масата с вестник в ръка.

До събуждането на Джордж нямаше много време и Алис остави неизмитите съдове за по-късно. Взела окончателно решение, тя прекоси големия апартамент, стигна дневната и тихо извади куфарите си. Да пукне, ако приеме тиранията му и остане да спи в неговия апартамент.

Алис лесно пренесе багажа си, но с напредването на деня в стомаха й се загнезди тревога и я загриза отвътре безспир.

За да отблъсне неспокойните си мисли, младата жена се зае да приготвя вечеря от царевична супа, пиле по киевски със задушен зеленчук и праскови фламбе за десерт.

Наближаваше шест, когато тя чу шума на спираща кола, а щом Алекси прекрачи прага на кухнята, стомахът й се сви.

— Не съм очаквал такова съпружеско прилежание — провлече той и я погледна присмехулно.

Алис вдигна поглед от супата, която бъркаше в момента и усети как пулсът й зачести. Той бе силен и жизнен, твърде мъжествен, за да не извади от равновесие всяка жена.

Тя дълго го гледа със сините си очи, после ги наведе към супата.

— Защо да не приготвя вечеря? Има ли причина, която да ми попречи да сторя това?

— Не, разбира се — каза Алекси и се облегна на плота.

Алис долови иронията в гласа му и се подразни.

— Не се дръж с мен като с деветнайсетгодишно момиче!

— А как да се държа, Алис?

— С уважение към чувствата ми — отвърна сърдито тя.

— Би ли пояснила?

Да чака, нямаше смисъл, а освен това той щеше всеки миг да разбере, че Джордж не е във всекидневната, където го бе оставил сутринта.

Тя пое дълбоко въздух и отчетливо каза:

— Преместих багажа си в една от спалните горе.

Очите му потъмняха, но останаха безизразни.

— Върни го обратно — прошепна той.

— Не! Не искам да си играеш на гоненица с мен, така както котката си играе с мишката! Не искам да ми нареждаш къде да спя!

— Това ли правя?

Как би го ударила!

— Да. Не желая да бъда управлявана със сила. Демонстрациите на мъжественост не са ми по вкуса.

— Скъпа Алис, изглеждаш ми изплашена. Така ли е, наистина?

Въпросът му я довърши и тя изкрещя:

— Изплашена ли изглеждам?

— С основание, може би. Не обичам глупави хора.

— Какво означава това?

В този миг от уредбата се понесе бебешки рев и Алис погледна Алекси отчаяно.

— Време е за хранене.

— Аз ще го донеса, а ти стопли млякото.

Признала временното си поражение, Алис взе шишето от хладилника и напълни съд с гореща вода.

Как му приляга! — неволно си призна наум тя, когато няколко мига по-късно видя как Алекси взе бебешкото шише, приседна на близкия стол и спокойно започна да храни детето.

— Трябваше първо да се подсуши — отбеляза Алис, а той я изгледа мрачно и каза:

— Вече съм го направил.

Не й оставаше друго, освен да свие нехайно рамене и да се върне при тенджерите и тиганите на печката, макар че откритието за неочакваната му вещина я глождеше, защото то противоречеше изцяло на образа, който бе изградила в съзнанието си още при първата им среща.

Алис сложи детето да спи, а Алекси взе душ и когато седнаха за вечеря беше почти седем часа.

— Вкусно е — каза Алекси.

— Какво щеше да стане, ако не бях сготвила вечеря? — попита Алис.

— Щях да се обадя по телефона и да повикам момиче, за да гледа Джордж, а ние щяхме да отидем на ресторант — отвърна й той незабавно.

— Можех да откажа!

— Глупости, Алис! Само за да ми противоречиш!

Алис не обичаше да спори. Не помнеше да се бе карала с някого, дори и с най-близките си. Но Алекси я предизвикваше. Видеше ли го, като че дявол я бодваше отвътре с рогата си и я караше да му противоречи на всяка крачка. Тя се бореше с Алекси, а дяволът в нея скачаше, възбуден от опасността.

— Не казваш нищо? — погледна я Алекси.

Тя вдигна очи и рече:

— Имам чувството, че каквото и да кажа, ще ми навреди.

— Да бяхме сключили примирие?

Алис неволно се усмихна и попита:

— А колко ще трае то?

— Сигурно малко — отвърна й той. — Но въпреки всичко, аз настоявам да се държим прилично един с друг по време на гостуването на родителите ми.

— Защо? Те знаят причините за нашия брак. Ясно им е, че той няма нищо общо с онова, което хората наричат „свещен съюз“. — Алис изпи глътка от превъзходното вино. — Ако очакваш, че ще започна да им доказвам колко милея за теб, жестоко се лъжеш.

Той приключи със супата и я зачака.

— Предпочитам да си сипя сама — каза Алис, предчувствайки, че той ще й сервира прекомерно голяма порция. Не беше гладна и затова хапна малко задушен зеленчук, после мина на десерта.

— Имам много приятели и делови партньори, които очакват да се запознаят с теб. Смятам да ги поканя в неделя вечерта, за да им предоставя тази възможност. — Алекси се облегна и се взря в нея. — Ще поръчам доставка по домовете.

Алис стана и започна да разтребва масата. Алекси й предложи помощта си и тя се раздразни.

— Ще се оправя сама.

Не виждаше причина да понася изнервящата му близост, при положение, че кухнята бе достатъчно широка, за да си намери място по-далеч от нея.

— Аз ще ги плакна, а ти ги зареждай в миялната машина — каза Алекси.

Алис стисна зъби, защото разбра, че той нарочно се върти около нея, за да я дразни.

— Сега имаш съпруга, която е в състояние да поеме тази част от домакинските грижи — каза му тя и добави: — Защо не седнеш на чаша коняк във всекидневната или в кабинета си?

— За да си представяш, че ме няма? Че не съществувам въобще?

За Бога! Та той четеше мислите й!

— Махай се, по дяволите! — извика Алис.

— Какъв огън под хладната фасада! Кой ли би го съзрял? — издекламира Алекси цинично.

— До мига, в който ти с взлом нахлу в живота ми, аз бях спокойна.

— С взлом ли, Алис? Никога не съм прибягвал до сила по отношение на жена.

Изявлението му криеше явна умисъл и Алис пламна. Тя остави чинията, която държеше, обърна се и мина край него.

— Разбрах, че си радетел на равноправието между мъжа и жената, затова довърши миенето на съдовете, а аз ще изляза на разходка.

— Сама в тъмното?

— Имам нужда от чист въздух, но най-вече имам нужда да бъда далеч от теб!

— Не! — Възклицанието му раздра тишината на кухнята, а Алис замахна с все сила и го удари през лицето.

За миг помисли, че Алекси ще я зашлеви в отговор и извика, но той хвана двете й ръце и я дръпна към себе си. Да се бори с него беше безумие и тя остана застинала така в продължение на няколко безкрайни минути.

Пулсът й се ускори, сърцето й заби до пръсване. Беше достатъчно силен, за да пречупи ръцете й и тя се дръпна, усетила, че той затяга хватката.

— Боли ме!

— Ако продължаваш в този дух, наистина ще те заболи!

Заплахата отекна в съзнанието й, но тя продължи да мълчи под твърдия му поглед.

— Друго не съм и очаквала — каза тя премаляла.

Алекси пусна ръцете й и плъзна длани нагоре към нейните рамене. Дръпна я към себе си и тя усети твърдите му и настойчиви устни върху своите.

Алис стисна зъби, за да избегне целувката, а гърдите й се задавиха от вика, задушен от натиска му. Тя се помъчи да се освободи и го заудря с юмруци по ръцете и гърдите, удряше го, където й попадне, но той не помръдваше.

Изведнъж Алекси хвана ръцете й и ги изви зад гърба. Алис изпищя и се намери плътно притисната о него и с гърдите си усети твърдостта на мускулестото му тяло.

Със свободната си ръка той посегна към блузата й и започна да я разкопчава, после пъхна пръсти под копринения сутиен. Искаше й се да изкрещи от ужас, когато устата му направи опит да разтвори нейната. Езикът му се превърна в напираща разрушителна сила, която тя не бе в състояние да удържи.

Когато накрая я пусна, Алис се олюля и замалко не падна. Усети, че цялата пламти от преживяното напрежение. Устните й бяха втвърдени и подути и тя машинално опипа с език вътрешността на устата си и откри парчета разкъсана тъкан, която бе полепнала по зъбите й.

Той хвана брадичката й със силните си пръсти и тя затвори очи, за да скрие обидата и унижението, които се бяха събрали там.

Дълго остана така неподвижна под тежкия му поглед и накрая не издържа.

— Остави ме! Моля те!

Трябваше да се махне! Да се махне, преди да е изляла болката и унижението си в поток от горчиви сълзи.

Той я пусна, без да продума, но тя усещаше очите му върху себе си, чак докато излезе от стаята.

Ако можеше да избяга! Ако можеше да се махне! Но къде? Къде да се скрие от него? Бягството, колкото й краткотрайно да е то, ще й помогне да се съвземе. Но Алис нямаше къде да отиде и единствената възможност да бъде по-далече от него бе стаята, в която бе преместила Джордж. Тя се прокрадна вътре и безшумно се съблече.

Не беше честно! Нищо не беше честно — повтаряше си тя, лежейки в леглото. Сънят не идваше и макар че с все сила се стараеше да прогони мислите от главата си, непрестанно си казваше, че вдругиден пристигат родителите му, а тя дори знае какво ще й донесе тяхното посещение — облекчение или покруса.

Изведнъж се дочу шум и Алис изпищя. Вратата щракна и се отвори. В рамката й застина фигурата на Алекси. Алис машинално придърпа завивките до шията си и замръзна. Видя как той отива до креватчето, взема Джордж и го пренася на леглото до нея.

— Какво си мислиш, че правиш? — прошепна тя.

— Не е ли ясно? — отвърна той провлечено, вдигна креватчето без усилие, и го изнесе от стаята.

Появи се отново само след миг, грабна детето и тръгна към вратата. На прага спря, обърна се и каза:

— Слизаш сама или ще те пренеса. Избирай!

После изчезна. Да избира? Какво да избира, по дяволите? Но доброволно нямаше да тръгне. Нямаше да се подчини на заповедите му.

С всяка изминала секунда Алис все по-ясно разбираше колко погрешни са били действията й. Да му противоречи бе върхът на глупостта! Всяко неподчинение, щеше да бъде наказвано с удар и единственото й спасение бе да прояви благоразумие. Но благоразумието не беше от качествата, които бе демонстрирала досега.

Глупачка! — нашепваше й вътрешният глас. — Пълна глупачка! Не ти ли стигат досегашните страдания, та се натискаш за още?

Точно в мига, в който призна поражението си, Алекси влезе в стаята и спря пред леглото й.

Без да каже и дума, той се наведе, дръпна завивката, пъхна ръце под тялото й и я вдигна.

— Пусни ме, чудовище! — заудря го Алис, бясна от безсилие.

— Няма смисъл да ми противоречиш! Не разбра ли? — каза той и хвана размахания й юмрук.

— Ако очакваш вечно послушание, се лъжеш!

Господи, колко силен беше този човек! Той парираше всяко нейно движение още в зародиш!

— Трябва да си безумно наивна, за да не разбереш, че твоето упорство е предизвикателство за мен. Че тогава аз ставам опасен — провлече той и Алис се вцепени.

— Секс, заради идеята? — попита тя, успяла да се овладее дотолкова, че да издържи погледа му. — Колко трая благородството ти, Алекси — две, три вечери?

Тя усети как гневът го обзе, как изби като горещи струи по цялото му тяло. Гледаше го прямо и безмълвно с очи, ясни като небето, спокойни и неподвижни.

— Добре, направи го, проклет да си! — продължи тя. — Щом смяташ, че съвкуплението с парче лед ще ти достави удоволствие!

Очите му потъмняха, устата му се изкриви и тя мигом съжали за думите си. Той много бавно я пусна на пода пред себе си и тя остана там, вцепенена от тежкия му поглед.

Копринената й нощница, обшита с гладко кадифе и дантели, бе достатъчно плътна, но под неговия поглед Алис се почувства чисто гола. Страните й пламнаха, когато очите му спряха на гърдите й, а оттам — на тъмната падина между бедрата, преди да се завърнат отново нагоре към деколтето.

Противно на нейната воля по тялото й се разля необичайна топлина, тръгнала нейде от глъбините на самото й същество, която полека я обхвана цялата.

Алекси протегна ръка и докосна бузата й, прекара пръсти по линията на устните, сетне по шията, където спря на леко пулсиращата аорта и с безгранична чувственост погали вдлъбнатината под гърлото.

Очите й се разшириха и останаха немигащи, когато ръката му се плъзна към закръглената й гръд и я обхвана с разтворения палец и показалеца. Той докосна чувствителния й връх, а Алис едва не изстена. Алекси премести ръката си върху другата гърда.

Бавно и внимателно плъзна ръка нагоре към рамото й и свали първо едната презрамка, а после другата.

Стоя така и я гледа сякаш с часове, а тя не мръдна — зашеметена, неразбираща нищо от изражението му. После той се наведе и впи устни в нейните.

Тази целувка бе друга — топла и щедра, и същевременно сякаш умишлено провокираше всичките й сетива.

Езикът му изпълни устата й, като че търсеше нещо, което тя се страхуваше да му даде. Алис пое въздух, когато устните му се откъснаха от нейните, за да се спрат на вдлъбнатината на шията.

Но щом те слязоха надолу върху гърдите, тя изстена, а стонът й премина във вопъл, защото той бе поел върха на гърдата й в устата си и нежно го смучеше. Алис извика, разтърсена от неочаквани усещания.

О, Господи! Какво си причини! Да седи мирно беше лудост, а да се дърпа от железните му ръце бе признание за въздействието, което неговата чувственост упражнява върху нея!

И точно когато си помисли, че не може повече, Алекси прехвърли вниманието си на другата гърда, а тя изви шия назад и тялото й се огъна като лък, опнат от ръцете на безпогрешен стрелец.

В този миг главата му мръдна и устата му така погълна гърдата й, че тялото й се разтърси от глава до пети, а преминалата тръпка бе толкова силна, че я унищожи.

Мина и свърши. Тя продължи да го гледа в ням упор, а той бавно я отмести на ръка разстояние от себе си.

— Лед ли, Алис? — попита Алекси провлечено.

Гласът му й подейства като студен душ и очите й се разшириха от срам и унижение. Тя скръсти ръце на гърди да скрие голотата си и се намрази за червенината, която пламтеше по бузите й, за страха, който пълзеше по гръбнака й.

Без да продума, той се наведе, взе нощницата от пода, нахлузи я през главата й, после пъхна ръката си под нейните колене.

Искаше й се да извика, но гърлото й бе свито от болка и нямаше глас, а всяка негова стъпка по елегантното стълбище отекваше в съзнанието й с въпроса накъде.

Когато стигнаха голямата спалня, той я пусна на пода и Алис остана така, като изгубена в гората сърна.

— Лягай си — каза Алекси.

Тя вдигна глава учудено и го погледна боязливо.

— В твоето легло — добави той, — преди да съм решил да те сложа в моето.

Устните й се отвориха, но веднага след това се затвориха. Каквото и да кажеше, щеше да бъде по-лошо, затова тя се отказа и тръгна към дневната.

Сънят тази нощ бе илюзия и Алис дълго лежа будна, размишлявайки дали постъпката му бе плод на жестокост, или на нежност. Не си представяше, че второто бе изобщо възможно.