Лорън Донър
Валиант (10)

Глава 10

Когато Валиант се върна в спалнята и затръшна вратата след себе си, Тами разбра, че е ядосан. Гола, сгушена под завивките, тя го наблюдаваше как идва срещу нея. Той вдигна ръката си, в която стискаше опаковка с четири презерватива.

— Не знам нищо за това.

Беше изключително трогната, че си е направил труда да ги намери. Отметна завивките и се изправи на крака.

— О, ще бъде забавно!

Мъжът повдигна вежди, не изглеждаше много убеден.

— Ще ми се довериш ли? — Бавно приближи към него и взе пакетчетата от отворената му длан.

— Искам да бъдеш щастлива — призна той неохотно. — Но аз не съм.

Младата жена отстъпи назад.

— Свали си дрехите! Мога да поправя това.

— Ще боли ли? — Погледът му се сведе към презервативите.

— Не.

— Това не е естествено. — Но все пак започна да се съблича.

И това го казва мъж, който е наполовина лъв! Тами продължи да го наблюдава мълчаливо. Гледката на голото му тяло винаги вършеше с нея чудеса. Той застана до кревата и я погледна, изразявайки недоволството си, но тя бе поискала да й се довери за поставянето на кондома. Внезапно в главата й се зароди една идея и тя се усмихна.

— Ще легнеш ли по гръб? Направи го за мен!

— Защо? — Очите му подозрително се присвиха.

— Защото искам! — Усмихна му се. — Моля те!

— Дано не е болезнено. — Исполинът си пое дълбоко въздух. Обърна се и се хвърли върху матрака. Младата жена едва потисна смеха си, когато той се претърколи по гръб, сключи ръце под главата си, за да ги използва вместо възглавница и се втренчи в нея. Тя се качи на леглото и възседна бедрата му. Объркването, изписало се внезапно на лицето му, бе очевидно.

— Какво правиш?

Тя пусна презервативите на леглото до хълбока му.

— Просто си лежи по гръб и ме остави да ти покажа, че с кондомите може да бъде забавно.

— Държиш се странно — изръмжа тихичко към нея.

— Харесва ми да те гледам в тази поза. — Погледът й се спусна от гърдите към стегнатия му мускулест корем, преди да продължи към леко щръкналата му ерекция. Бил е обрязан. Досега не беше забелязала, тъй като никога не й бе дал достатъчно време да разгледа тази част от тялото му. Освен това, нямаше и пубис, въпреки тънката пътечка от косъмчета, спускаща се от пъпа към слабините му. Тами се наведе напред, подпря се на ръце от двете му страни, без да прекъсва зрителния контакт с очите му. Отправи му сияйна усмивка.

— Можеш ли да лежиш неподвижно?

— Защо? Какво смяташ да правиш?

— Да те възбудя толкова, че да нямаш нищо против да сложиш презерватива.

— Аз винаги те желая.

— Просто стой мирен, става ли? Да не седнеш! Няма да ме сграбчваш или да ме просваш по гръб! Ясна ли съм! Замръзни в тази поза!

За момент Валиант обмисли искането й.

— Ти си моята Тами и можеш да правиш с мен всичко, което пожелаеш. — Не беше доволен от ситуацията, но все пак се съгласи.

Поведението му я забавляваше, но се въздържа да се засмее. Съсредоточи вниманието си върху гръдния му кош, наведе глава и докосна с устни тялото му. Мускулите на корема му се стегнаха, когато облиза кожата му и косата й падна и погали плътта му. Целуна го, леко го захапа със зъби и продължи да изследва с уста шестте мускулести плочки на стомаха му.

— Какво правиш? — Дълбоко ръмжене се откъсна от гърлото му.

— Отпусни се!

Почувства как пениса му се напряга срещу ребрата й. Твърдата му плът се вдигна и щръкна срещу гърдите й, когато мъжът се възбуди.

— Наслаждавай се! — Устните й продължиха да се разхождат по кожата му.

Мускулите на краката му се обтегнаха, докато тя бавно се придвижваше надолу и застана над члена му. Той беше впечатляващ — голям и дебел. Младата жена вдигна поглед към лицето му и видя, че очите му са затворени, острите му зъби прехапали долната устна, а чертите му застинали в напрегнато изражение. Запита се дали някой някога бе правил нещо подобно с него. Беше си признал, че сексуалният му опит е ограничен.

Тя облиза устни, за да ги намокри, посегна с ръка и обгърна с пръсти твърдия му ствол. Валиант изръмжа, очите му се отвориха, вдигна глава и се втренчи в нея с очевидна изненада.

— Поставяш ми онова нещо ли?

— Не. Все още не.

Мъжът преглътна и задиша малко по-учестено.

— Ще изучаваш тялото ми ли?

— Не. — Погледът й се спусна надолу, тя склони леко глава и езикът й се плъзна по върха на неговата мъжественост.

Валиант подскочи, от устата му излезе странен звук, задникът му се притисна надолу към матрака, достатъчно, за да отдръпне ерекцията си от устата й. Тами вдигна глава и го погледна.

— Какво правиш? — Зяпна я абсолютно шокиран.

Това отговаря на въпроса ми.

— Никога ли не си имал жена, която да е правила подобно нещо с теб?

— Да ме ближе? Не и там. Мъжките го правят по отношение на женските, за да ги подготвят за секс и да се насладят на вкуса им. Но аз вече съм готов да те обладая.

— Млъкни и се наслаждавай, скъпи!

Тя съсредоточи цялото си внимание върху мъжествеността му и отвори широко уста. Боеше се, че той ще протестира, затова вместо първо да го подразни, реши веднага да му покаже колко хубаво ще се почувства. Обви с устни твърдата му плът, пое я навътре няколко сантиметра и започна да я ближе и да я смуче, като постепенно увеличаваше натиска. Мъжът не се съпротивляваше, не я отблъсна, тялото му се напрегна. Устата й се спусна по дължината му, пое го още по-дълбоко, докато главичката му опря почти до гърлото й и тогава започна да се движи нагоре и надолу с бавен, стабилен ритъм, като езикът й не преставаше да го дразни.

Силно и дрезгаво мъркане се изтръгна от гърдите му. Явно много се наслаждаваше на действията й. Някакъв сладък вкус подразни рецепторите й и тя изстена, като осъзна, че това е от еякулационната течност.

Всеки път, когато придвижваше устата си нагоре по неговата дължина, тя се разливаше по езика й. Силен шум я накара рязко да го извади от влажната топлина, за да вдигне глава и да открие източника.

Дланите на Валиант бяха забити в кувертюрата близо до главата му и Тами видя, че там платът е раздран. Главата му бе отметната назад, с широко отворена уста, за да позволи на дълбокото мъркане да излезе от гърлото му. Той повдигна глава и погледите им се срещнаха. В дивия взор на сексапилните му очи имаше толкова страст, че тя бе изумена как мъжът успява все още да се сдържа.

— Ако го направиш отново, ще свърша. Е, така ли се чувстваш, когато ближа твоята сърцевина и се наслаждавам на крема ти? Това е чудесно! Толкова е хубаво! — Гласът му прозвуча нечовешки, изпълнен с повече ръмжене, отколкото с нормален тон.

Погледът й се стрелна към бедната покривка, щастлива, че материята бе поела хватката на ноктите му, вместо нейната кожа.

— Мисля, че вече си готов за презерватива.

— Както кажеш — кимна той.

Младата жена се облегна на все още потръпващите му бедра и взе опаковката. Застана така, че да може да я вижда какво прави и откъсна едно пакетче от лентата. Със зъби скъса горния край, извади и показа кръглата гумичка. Доволна отбеляза, че марката бе предназначена за по-едри мъже. Съмняваше се, че нормалния размер би му станал. Валиант определено не беше „един-универсален-размер-за-всеки тип“ мъж.

— Гледай!

Тя сложи кондома над главичката и бавно го разгъна по ствола до основата му. Той изстена и голяма част от постелята пое удара на ноктите му. Докато демонстрираше поставянето на презерватива, той я наблюдаваше, без да отмества поглед. Тялото й твърде много я болеше, искаше го в себе си. В този момент се почувства като егоистка, тъй като беше изкушена да го довърши с уста.

Освободи защитения му член и пропълзя върху него, докато бедрата й стиснаха хълбоците му. Протегна ръка, обгърна невероятно твърдия му ствол и го поведе към кадифената си мекота. Размърда ханш, за да се нагоди по-добре, и да се настани точно отгоре му.

Погледите им отново се срещнаха и преплетоха. Той изглеждаше слисан, когато тя се отпусна върху него. Влажното й гостоприемно тяло вече бе готово да го приеме. Простена, когато вагиналните й стени се разделиха от дебелия му член.

Валиант изръмжа, в следващата секунда я сграбчи и я преобърна. В крайна сметка се оказа прикована под него, с пенис, дълбоко погребан в тялото й. Хвана китките й и ги дръпна над главата й. След това се подпря на лакти, за да не й тежи. Взряха се продължително един в друг.

— Увий се около мен! — Не беше молба, а по-скоро изръмжана заповед.

Необузданият поглед в очите му направо бе подивял. Но тя не почувства страх. Разтвори бедра, повдигна ги и ги обви около кръста му като притисна прасци към твърдите му задни части.

Валиант разтвори колене, вкопа ги в матрака, за да има опора, отдръпна се малко, само за да тласне обратно дълбоко в нея. Младата жена изкрещя от удоволствие. Той оголи зъби, наведе глава, побутна нейната да не му пречи и ги заби в рамото й.

Рязкото ухапване й причини невероятни усещания. Не я заболя толкова, колкото изпрати през тялото й вълна от желание. Мощта на мъжа я възбуди още повече, когато направи пауза, напълно запазвайки самоконтрол, а след това започна да движи бедрата си и да се забива с бавни тласъци.

— Боря се с инстинктите си — изпъшка срещу кожата й.

— Не се бори — простена тя и заключи краката си около него в по-стегната хватка.

Той вдигна глава и се втренчи в очите й.

— Ще те нараня.

— От това не боли. Чувствам се много добре.

— Кажи ми, ако ти причиня болка. Винаги се боя да не бъда твърде груб. — Вгледа се в очите й, когато хълбоците му се задвижиха отново, мускулите на задника му се напрегнаха и той започна да тласка в тялото й с дълбоки, постоянни удари.

Тами затвори очи и отметна назад глава. Усещаше всяко мощно забиване на пениса му, докато я яздеше трескаво, създавайки възхитително плътно триене там, където телата им се съединяваха, което бързо се превърна в мощен оргазъм. Когато мускулите на вагината й се свиха около твърдата му плът, Валиант изрева, а тя изкрещя името му.

И двамата бяха задъхани. Усмихнаха се един на друг.

— Не беше толкова лошо, нали? Казах ти, че от кондома няма да те заболи.

— Не, не ме заболя, но предпочитам да не ги използвам. — Той се поколеба. — Това нещо трябва ли да остане на мен? Искам да те обърна, да те поставя на колене и да те възседна отзад.

— Първо ми дай минутка, да си поема въздух. Не, този използвания се хвърля в кошчето за боклук и ще ти поставя нов.

— Разбирам. — Устните му се извиха. Той бавно извади члена си, прекатури се от тялото й и легна по гръб. — Давай, направи го! Харесвам устата ти.

Тами се обърна настрана и се засмя.

— Мисля, че създадох чудовище.

— Какво означава това? — смръщи се той.

— Нищо. Само те дразня.

Тя седна в леглото и се огледа за кошче за боклук. Ако трябваше да го дразни с уста и да му нахлузва презервативи, то нямаше нищо против. Той имаше приятен вкус.

 

 

Тами се усмихна, когато Триша седна на дивана.

— Толкова се радвам, че дойде! Валиант излезе преди два часа и ми беше много скучно. Отиде до къщата си, защото има нужда от още дрехи, а и трябвало да нахрани приятелите си. — Тя направи пауза. — Боях се да го попитам, какво означава това.

Триша се засмя.

— Той обича катеричките, които живеят около дома му. Забранил е на всички да ги убиват. Оставя им ядки и плодове, за да ги привлича по-близо до къщата си. Опитва се да ги научи, че няма да ги изяде или нещо подобно.

— Това проблем ли е? — Младата жена седна до лекарката и хвърли поглед към хладилната чанта, която бе оставила на масата. — А това какво е?

— Валиант живее в Дивата зона — гъсто залесена площ в Резервата. В нея са настанени няколко десетки Нови видове, които приличат по-малко на човешки същества, отколкото другите им събратя. Лицевите им черти са по-близки до животинските, те са безцеремонни и доста груби, също като Валиант. Ловуват зайци и сърни в гората, но катеричките са извън менюто им. Валиант с радост наблюдава тези животинки и ги е обявил за „не стават за храна“. — Тя се усмихна. — Когато слушам подобни приказки, само кимам. Някои неща, е, просто ги приемам. Обещах ти пържено пиле. Мислех, че ще искаш отново да си поговорим днес, вместо да чакаш. Как се чувстваш?

— Много по-добре. Благодаря.

— Хубаво. — Триша стана сериозна. — Как се справяте с Валиант? Знаеш ли дали поръчаните презервативи са пристигнали?

— Да. Един от охраната ги донесе, преди да се прибере вкъщи. Благодаря ти още веднъж.

— Те предпочитат да ги наричат офицери. — Тя сви рамене. — Това е присъщо на Новите видове. Успя ли да го убедиш да използва кондоми?

— Направихме го вече.

Лекарката се вгледа в нея и се засмя.

— Да приема ли, че не се е съпротивлявал твърде много?

— Показах му положителните страни.

— Добре. — На Триша й стана весело. — Притеснявах се, затова дойдох днес. Помислих си, че може би имаш повече въпроси или просто ти е необходима помощ при убеждаването по отношение на предпазните средства. Все още ли се чувства отхвърлен?

— Не знам. Но се справи добре със ситуацията. Лично аз се нуждая от повече време, преди изобщо да мисля за бебе. — Замълча. — И честно да си призная, това ми идва в повече.

— Да, така е. Да бъдеш с един от тях, променя живота ти изцяло.

— Мой приятел ми каза, че в двора ми са се настанили протестиращи.

— По дяволите! Съжалявам.

— Аз не съм там. — Тами сви рамене. — Мразя една от моите съседки и се надявам демонстрантите да я нервират. — Усмихна се. — Тормози ме от години. Така че все пак цялата ситуация си има и хубави страни.

— Чудесно. — Триша се засмя. — Не си загубила чувството си за хумор. Това ще ти помогне. — Изправи се на крака. — Ще донеса чинии от кухничката ви. Кълна се, винаги съм гладна. — Заобиколи масичката за кафе.

Погледът на Тами я проследи, след това се спря на ъгловото помещение.

— Тези апартаменти са много хубави.

— И са напълно обзаведени. — Триша отвори един шкаф, извади две чинии и се обърна. Лицето й изведнъж пребледня и тя изпъшка. Съдовете почти се изплъзнаха от пръстите й, които сякаш бяха омекнали.

Тами успя да ги хване, преди да паднат и да се разбият на пода. Постави ги на плота и се обърна към лекарката.

— Какво ти става? — Когато коленете на другата жена се подгънаха, тя я подхвана, за да не се нарани, и я сложи върху килимчето пред мивката.

Триша си пое дълбоко въздух, обви ръце около корема си, а сините й очи се разшириха.

— Извикай Слейд!

Тами я пусна, обърна се и се втурна към входа на жилището. Новите видове събрани в коридора изглеждаха изненадани, когато отвори широко вратата.

— Извикайте Слейд, веднага! Триша има болки в корема. Обадете му се и му кажете да дойде незабавно! Не знам какво не е наред с нея и не съм наясно какво да правя. — Остави вратата отворена и се устреми обратно към гостенката.

Новата й приятелка все още седеше на свитите си крака и покровителствено прегръщаше корема си. Беше започнала да се задъхва и Тами се отпусна на колене до нея. Хвана я за раменете, за да е сигурна, че няма да падне.

— Какво става? С какво мога да ти помогна?

— Контракции.

— Но това не може да бъде! Ти си само в кой? В петия месец ли? — Ужас разтърси Тами. — Ще се обадя на Бърза помощ!

— Не! — Триша трескаво поклати глава. — Без външни хора! Слейд ще дойде да ме вземе и ще ме заведе при Харис. Той е другият лекар в Резервата.

С уплашена физиономия, в стаята се втурна офицер от Новите видове. Тами рязко вдигна нагоре глава.

— Как се казваш?

— Флейм.

— Флейм, много те моля, вдигни я внимателно и я сложи да легне на дивана. Има контракции, но е още много рано. Спешно се нуждаем от доктор Харис. Тя не желае да викам Бърза помощ.

Мъжът се наведе и нежно докосна Триша по рамото.

— Слейд идва. Може ли да те вдигна? Няма ли да те заболи? Дори и само ако те преместя?

Лицето на Триша се сви от болка, когато я връхлетя поредната контракция. Тя посочи с треперещ пръст към дивана. Флейм се поколеба преди внимателно да поеме жената в прегръдките си и я отнесе до дивана, където нежно я положи по гръб. Триша изстена и продължи да диша тежко.

Тами се затича към спалнята, за да издърпа завивката от леглото и се втурна обратно в хола, незнаейки какво друго да направи. Покри краката на бременната, тъй като полата й се беше вдигнала високо над бедрата и коленичи до дивана. Флейм бе отишъл до отворената врата и говореше по радиостанцията. Тами хвана ръката на новата си приятелка.

— Помощта идва. Флейм разговаря с доктор Харис и с бодигарда ти. При теб съм, Триша.

— Мога ли да направя нещо? — Флейм се надвеси над тях, предлагайки помощта си.

— Не знам — отвърна паникьосано Тами. — Тя е само в петия месец! Твърде е рано! Донесох одеяло в случай, че изпадне в шок.

Той изруга грубо.

— Ще чакам на вратата, за да насоча лекаря насам. Само ми кажи, ако има нужда от нещо. — Замълча за момент. — Дръж се, Триша! Слейд ще дойде всеки момент. Беше долу в кафетерията.

Лекарката се отпусна, задъхана. Лицето й бе леко зачервено, треперенето на ръката й, в дланта на Тами, отслабна и тя отвори очи.

— Последната контракция беше много силна. Имаш ли у себе си часовник или някъде наоколо? Трябва да следя минутите.

Тами погледна към DVD плеъра.

— Аз ще наблюдавам часовника. Нещо друго мога ли да направя?

— Нищо. Искам само Слейд.

— Флейм каза, че идвал. Нали чу? Бил долу.

— Той винаги гледа да е близо до мен.

— Триша! — изрева мъжки глас и Слейд влетя през вратата. — Тук съм!

Тами трябваше да отскочи от пътя на едрия мъж, тъй като почти се приземи върху нея, за да бъде по-близо до бременната. Той стисна дланта на жената и обгърна лицето й със свободната си ръка. Чертите му бяха изкривени от уплаха. Домакинята се дръпна назад и се изправи, за да им остави достатъчно място.

— Говори с мен, сладурче. Бебето ли идва? — Слейд се приближи още.

Триша кимна.

— Трябва да се доберем до травматологичната зала.

— Всичко е наред. Ще те нося. Само задръж. Ще опитам да се движа много внимателно.

— Още не. Усещам, че следващата контракция идва. — Лицето й се изкриви, тя отметна глава назад, изстена силно и отново започна да диша тежко.

Тами погледна към часовника.

— Ооо! От последната контракция не е минала дори минута!

Слейд рязко се обърна към нея.

— Какво означава това?

— Означава, че контракциите са много близо една след друга. Колкото на по-често са, толкова по-скоро ще се роди бебето. Когато времето е под една минута, нормално е да започне раждането. Така знам. — Тами сви рамене. — Поне така са ми казвали.

— По дяволите! — изръмжа Слейд. — Триша! Сладурче? Тук съм. — Погали с пръсти лицето й, за да я успокои, докато продължаваше да държи другата й ръка. — Тук съм и съм с теб.

— Побързайте! — извика от коридора Флейм. — Оттук. Тя е вътре.

Човек с лекарска престилка се втурна в стаята, следван по петите от двама мъже, облечени в униформи на парамедици. Всеки от фелдшерите носеше по един голям сак, а третият мъж държеше кислороден апарат с малка бутилка, който остави на пода. Този, с лекарската престилка, който сигурно бе доктор Харис, извади от джоба ръкавици и си ги сложи.

Той се наведе през облегалката на дивана над Триша, дръпна завивката, която покриваше скута й, и замълча. Тогава срещна погледа на Слейд, който му кимна и лекарят бръкна под полата на родилката. Свали бикините й с нейна помощ и внимателно побутна с лакът между коленете й, за да раздалечи бедрата й едно от друго.

— Триша, ще те прегледам. Трябва да видя колко е разкритието.

Тя кимна, все още задъхана. Изглеждаше така, сякаш изпитваше много силна болка. Контракцията бе продължила дълго време.

Доктор Харис свали кървавата си ръкавица.

— Слейд, трябва да я сложим да легне долу. Бебето ще излезе всеки момент. — След това даде заповед на помощниците си: — Отворете чантите и се подгответе! Размърдайте се!

— Няма да позволя да роди детето на пода! — Изръмжа Слейд.

Тами погледна към Флейм, който все още се навърташе покрай вратата.

— Иди вземи матрака от първата спалня и го донеси тук! — Младата жена опита да не се паникьосва, хвана масичката за кафе и я затътри към ъгъла на стаята.

Флейм домъкна матрака с кралски размери така, сякаш носеше перце. Слейд успя да се отдръпне настрана секунда преди събратът му да го стовари до дивана. Тами също се отмести назад, за да направи място. Слейд пое Триша в прегръдките си. Тя простена, но обви ръце около врата му. Той леко се извърна и я сложи да легне на матрака. След това се премести и седна на пети до главата й. Внимателно мушна ръце под раменете й я издърпа нагоре, докато бедрата му й станаха като възглавница.

— Тук съм, сладурче. Държа те. — Изгука до ухото й.

Триша започна да се отпуска. Протегна ръка и се хвана за хълбока му, а с другата — стисна дланта му.

— Не ме оставяй!

— Ще трябва да ме убият, преди да ме отдалечат от теб!

Слаба усмивка изви устните й.

— Винаги ме караш да се смея. — Вниманието й се фокусира върху доктор Харис. — Е?

— Единственото нещо, което спира бебето, това е, че не са ти изтекли водите. Кога започнаха контракциите?

Родилката погледна другата жена с очакване. Тами стрелна с поглед часовника.

— Преди около шест минути.

Лекарят не остана доволен от информацията.

— Нещата се развиват твърде бързо.

— Знаехме, че има вероятност да се случи по-рано — изрече тихо Триша. — Бебето е готово да се роди. Дори не можа да изчака термина.

Двамата помощници разположиха чантите за спешна помощ около матрака и ги заотваряха. Саковете, подобно на куфарите, бяха с дълги ципове по цялата си дължина. Вътре, от двете страни, имаха джобове пълни с акуратно подредени медикаменти и консумативи. Тами отстъпи назад и се притисна в ъгъла, за да им даде по-голяма свобода на действие. И остана там, защото, ако трябваше да излезе, щеше да й се наложи да заобикаля всички тези неща.

— Има повече кръв, отколкото очаквах — изръмжа Слейд.

— Не е много — въздъхна доктор Харис. — Количеството е нормално. Изхвърлила е тапата. Щом спукам мехура с водата, ако това не стане от само себе си, бебето ще се роди веднага. — Той погледна към помощниците си. — Готови ли сте? Не сме сигурни дали белите дробове на детето са напълно развити. Изглеждаха много добре на ултразвука, но трябва да сме подготвени, в случай че се появи усложнение.

— Всичко ще е наред с дробовете. — Триша изстена. — Ето, поредната контракция започва.

— В готовност сме — каза единият от парамедиците и измъкна нещо от кислородния апарат, който беше донесъл лекарят, и го постави до останалите неща, за да му е подръка.

— Готови сме дотолкова, доколкото можем да бъдем в една хотелска стая — съгласи се другият.

— Не разполагаме с време да я преместим в травматологичната зала. — Доктор Харис се наведе над коленете между бедрата на родилката. — Ще вдигна полата догоре да не ми пречи.

Слейд кимна. Той се обърна и погледна към вратата. Там стоеше Флейм с още няколко Нови видове, които бяха пристигнали, и надничаха през отвора във вътрешността на помещението.

— Изчезвайте!

Те отстъпиха и затвориха вратата след себе си. Погледът му се съсредоточи върху Тами, но след това я пренебрегна. Младата жена предположи, че това означава, че може да остане, тъй като не й каза да напусне, което бе добре. А и нямаше друг избор, защото беше притисната като в капан. Триша дишаше тежко, посегна и отново стисна здраво ръката на Слейд. Той вдигна дланта й и я целуна, а с пръстите на другата си ръка я погали по косата.

— От контракцията водите й току-що изтекоха. — Доктор Харис се прокашля. — Трябва да те прегледам отново. — Докато надяваше нова ръкавица погледна към Триша. — Бих казал, че след няколко напъна и синът ти ще излезе. Готова ли си?

Триша кимна, взирайки се нагоре към Слейд.

— Не гледай толкова уплашено. Аз съм смела, така че ти също трябва да бъдеш. Той ще бъде добре и здрав. Направих всички възможни тестове и не открих нищо нередно.

— Знам, Триша. Но не мога да не се страхувам за теб и детето.

— Недей. Ние ще бъдем… По дяволите! Още една!

— Давай и ако можеш, напъвай! — насърчи я доктор Харис. — Само ако можеш!

— Знам — изрече задъхано родилката. — Не забравяй, че аз също съм лекар! — Тя изстена, пое си въздух и лицето й силно почервеня. Тялото й се напрегна, когато започна да напъва.

Парамедиците заизваждаха разни консумативи от пластмасовите им опаковки. Тами плътно обгърна тялото си, притеснена, че ще стане свидетел на трагедия. Бебетата родени в петия месец обикновено не оживяваха и сърцето й се късаше за Триша.

— Виждам главичката! — доктор Харис звучеше развълнувано. — Триша, той излиза! Има гъста коса!

Слейд се пресегна, дръпна полата на Триша високо до гърдите й, за да открие изцяло заобленият й корем. Вниманието му се съсредоточи между голите й разтворени бедра, за да гледа как ще се роди детето му. Родилката си пое дълбоко въздух и напъна по-силно.

— Главата излезе. Спри да напъваш! — Нареди развълнуван лекарят.

Тами нямаше с какво да помогне, но поне наблюдаваше през рамото на Слейд. Доктор Харис взе малка помпичка и почисти устата и носа на бебето. Жената беше спряла напъването и дишаше тежко. Тами не можеше да откъсне поглед от онова, което се случваше. Единият от помощниците подаде малка хавлия на лекаря и тя изчезна от погледа й, може би я бе поставил под бебето или под родилката.

— Напъвай, Триша! Знам, че си уморена, но има нужда от силен тласък, за да излязат раменцата.

Тя пое дълбоко въздух и напъна. От устата й излезе писък, бебето се изплъзна от тялото й и тупна в чакащите ръце на доктора. Той пое детето. Тами се загледа в това, което би трябвало да бъде малко недоносче, а вместо това изглеждаше нормално развито бебе.

Лекарят притисна горната част на новороденото към гърдите си, сложи длан върху дупето му и с кърпата леко разтри торса и лицето. Писъкът му раздра въздуха. Тами почти припадна от облекчение, чувайки този прекрасен звук. Един от парамедиците се наведе, завърза пъпната връв и я преряза. След това помогна при изваждането на плацентата и почистването на Триша след раждането.

Бебето изплака и се разшава в прегръдката на лекаря. То се бе родило едро, ако не и малко по-голямо от нормално износена бременност. Докторът взе още една кърпа, подадена му от помощника, и подсуши новороденото. Детето спря да плаче, но продължи да мърда и рита с пълните си крачета. Харис се усмихна, когато го пови и то заприлича на вързопче.

— Той изглежда страхотно, момчета! — Мъжът се засмя широко. — Абсолютно здрав. Цветът му е перфектен, диша като шампион, има си десет пръстчета на ръцете и на краката и е силен.

Триша се усмихна, докато Слейд целият сияеше от щастие. Той се поколеба, след това протегна ръце. Доктор Харис се наведе и подаде шаващото бебе на Слейд. Големите шепи на Новия вид нежно поеха детето и го поставиха в чакащите ръце на съпругата му. Усмихнати, те държаха бебето заедно и с удивление се взираха в новороденото.

Лекарят смъкна ръкавиците, вдигна високо ръка и я плесна с дланта на близкостоящия до него парамедик.

— ДА!

Смях изригна и от тримата. Харис слезе от матрака и се изправи. Шокирана, Тами наблюдаваше как мъжът прегърна помощниците си в мечешка прегръдка. След това и тримата се обърнаха, съзерцавайки Триша, Слейд и бебето. Мъжете изглеждаха на върха на щастието си.

— Имаме първото здраво бебе Нов вид! — Доктор Харис се засмя. — Поздравления, Триша, Слейд! Той е красив!

— Благодаря, Харис! — Слейд се усмихна на радостния лекар.

Докторът кимна. Изведнъж Триша посегна със свободната си ръка, сграбчи косата на Слейд, в основата на врата му, и приближи лицето му до своето. Целуна го дълбоко по устата.

— Толкова много те обичам, лолипоп!

Той се засмя и отново я целуна.

— И аз те обичам, сладурче! Нашият син е чудо. Подарък. Благодаря ти.

Тами не обърна внимание на действията и думите им, докато действителността не я зашлеви като плесница. Тя зяпна Триша и Слейд — едрият Нов вид с пясъчноруса коса, прошарена с кафеникави кичури. Триша току-що бе родила дете от Слейд.

Погледът на младата жена отлетя към новороденото, осъзнавайки, че то е първото бебе Нов вид. Точно така беше казал доктор Харис. Триша беше бременна само в петия месец. Бебето беше огромно и очевидно се бе родило здраво. Тя се взря в малкото личице на детето, което виждаше добре от мястото си в ъгъла. Забеляза, че чертите му не бяха съвсем човешки. Носът му изглеждаше плосък, твърде широк, и никога преди това не беше виждала скули на бебешка физиономия. Бебетата имаха пухкави, закръглени бузки, но това дете бе различно.

Приятелят на Триша не беше някъде другаде. Слейд беше нейната половинка. Той винаги беше с нея. Винаги. Смеейки се, те се целунаха отново. Ето как лекарката знаеше, че е възможно човешките жени да забременеят от Новите видове. Тами бързо сглоби цялата картинка. Триша знаеше, защото бе забременяла от Слейд. И не само това. Бебето, заченато от Новите видове, се раждаше в петия месец от бременността.

Тами се облегна на стената, нуждаеше се от опора, за да се задържи на крака и наблюдаваше двойката свързана в семейство. Любовта между Триша и Слейд, и радостта им, че са си родили здрав син, я накара да изпита силна болка. Бяха невероятно щастливи и го показваха. Тя прехапа устни и съсредоточи цялото си внимание върху новороденото. Винаги бе обичала да държи бебетата на своите приятелки и винаги бе искала един ден да стане майка.

Бих могла да имам от Валиант, ако забременея от него. В един прекрасен ден и това може да стане. Тази мисъл я шокира.

 

 

Валиант не можеше да не се усмихне, когато влезе в спалнята. Тами се бе разположила в леглото, облегната на възглавници и гледаше телевизия, но погледът й го посрещна, когато тихо затвори вратата. Току-що се бе прибрал у дома, намирайки хола в новото си жилище поле на действие.

Пусна чантата, пълна с дрехи, на пода до затворената врата. Триша бе родила дете от Слейд, всичко бе минало благополучно и хората от сигурността се приготвяха да ескортират новото семейство до медицинския център. Беше видял новороденото и то донесе само чиста радост в сърцето му.

— Той е съвършен! Видя ли го? — Тя кимна. Половинката му изглеждаше бледа и той се намръщи, част от щастието му се изпари. — Казаха ми, че знаеш истината. Да не би да си ми ядосана, защото не съм ти споменал, че Слейд е бащата на детето на Триша? Не ми беше разрешено да издавам тази информация. Съжалявам. Тайната не е моя, за да я споделям.

— Не е затова.

Той замълча. Нуждаеше се от душ след тичането из гората, но най-напред искаше да разбере какво не е наред с Тами. Приближи до леглото и застана до самия му край.

— Ти ми се сърдиш, защото не съм ти казал, че Слейд е бащата.

— Не. Наистина. Седя тук и размишлявам. Разбирам защо не си ми казал. Все още нямаше да знам кой е бащата на бебето, ако тя не беше родила в нашия хол, нали?

— Няма да те лъжа. Не. Вероятно не.

— Видях го.

— Слейд? Той никога не се отделя от Триша, или ако го направи, гледа да не е много далеч от нея.

— Бебето. — Тя облиза устни. — То изглежда точно като баща си. Искам да кажа, че е трудно да се различи, когато са новородени, но то има ясно изразени особености.

— Слейд е бащата. То е първото бебе Нов вид, което се ражда.

— Има много хора по света, които няма да бъдат щастливи, когато разберат за това дете.

Цялото тяло на Валиант се напрегна.

— Смяташ ли да им кажеш? — Болка от възможното предателство го разкъса.

— Не! — Взря се намръщена в него. — Имах предвид, че разбирам защо не ми каза. Осъзнавам го. Триша и бебето й ще бъдат в голяма опасност, ако враждебно настроените групи и откачалките узнаят за тях. Или още по-лошо. Ще поискат веднага да ги убият.

Той можеше отново да диша, беше сигурен, че тя ще запази съществуването на бебето в тайна.

— Да. От това се страхуваме най-много. Затова много малко хора знаят за Форест^[1].

— Форест?

Мъжът се усмихна.

— Това е името, което дадоха на бебето. Форест Слейд Норт.

— Харесва ми. — Засмя се Тами.

— Бил е заченат в гората.

— Сериозно?

— Да. Триша държеше на това име и Слейд се съгласи. И на него му харесва.

— Те наистина много се обичат. Видях ги заедно. Толкова са щастливи заради бебето.

— Да, така е. — Той наклони глава, като продължи да я наблюдава, опитвайки се да отгатне какво я притеснява. — Имаш ли проблеми с това?

Внезапно младата жена се размърда и запълзя по матрака към него. Сърцето на Валиант лудо запрепуска, погледът му се плъзна по тялото й. Членът му незабавно реагира, докато гледаше секси начина, по който се придвижваше към него. Тами спря на сантиметри от ръба на леглото, погледът й бе съсредоточен в очите му. Усмихна му се.

— Това ме накара да се почувствам малко ревнива. — Той се опита да разбере какво имаше предвид неговата половинка, но не бе сигурен, че я е разбрал. — Начинът, по който те се гледаха, любовта между тях. Дори бебето. Кълна се, че то е най-сладкото същество, което някога съм виждала. Моля те, седни.

Исполинът се настани до нея и си пое дълбоко дъх. Пулсът му се учести, когато Тами се надигна, прехвърли крак през бедрата му и се разположи в скута му. Уви ръце около врата му и прекара пръсти през косата му, усмихна се нежно.

— Мисля, че всяко твое бебе ще бъде абсолютно възхитително.

Той остана безмълвен. Мозъкът му блокира. Дали бе разбрал правилно думите й, като че ли му предлагаше да имат дете.

— Все още не съм готова да имам бебе, но вече започнах да обмислям тази възможност.

— Наистина ли? — Устните му се разтегнаха в широка усмивка.

— Трябва да се опознаем един друг по-отблизо, но искам да дам този шанс на двама ни. Мислиш ли, че бих могла да си намеря работа тук, в Резервата? Може би ще остана известно време. Не бързам да се върна към предишния си живот. Бих искала да бъда с теб и да видим как ще потръгнат нещата.

— Ще се преместим в моята къща. — Обви ръце около нея. — Нямаш нужда от работа. Ти си моя. Аз ще се грижа за теб.

— Това не е толкова просто.

— Да, просто е. — Притисна я силно в прегръдките си. — Ти ми принадлежиш.

Тя се сгуши до гърдите му и неговото сърце се изпълни с топлина.

— Искам да остана с теб.

Нейното признание го накара да я заобича още повече.

— Никога няма да ти позволя да си отидеш. Ти си моя и аз съм твой.

— Правиш го да звучи толкова просто. — Тя се засмя.

Валиант сгуши лице до бузата й.

— Така е. Ти само остани с мен.