Айзък Азимов
Двестагодишният човек (7)

7.

Съдът също можеше да вземе становището, че свободата няма цена, и можеше да реши, че на никаква цена, колкото и да е голяма, един робот не може да купи свободата си.

Местният адвокат, представящ тези, които се противопоставиха на свободата, тълкуваше случая по следния прост начин: Думата „свобода“ няма значение, когато се прилага към робот. Само човешко същество може да бъде свободно.

Той повтори тази своя мисъл неколкократно: бавно, с ритмично спускане на ръката върху масата, пред всяка дума.

Малката Мис поиска разрешение да говори в защита на Ендрю. Тя бе извикана с пълното й име, което Ендрю не бе чувал да се произнася дотогава.

— Моля, Аманда Лаура Мартин Чарни да дойде пред съда.

— Благодаря ви, Ваше благородие — каза тя. — Аз не съм адвокат и не знам да изказвам мислите си по особен начин, но се надявам, че ще изслушате мнението ми.

Нека разберем какво означава „да бъде свободен“ в случая с Ендрю. В известен смисъл той е свободен. Мисля, че са минали най-малко двадесет години, откакто някой от семейството му заповяда да прави нещо, което чувствувахме, че не би могъл да прави по собствено усмотрение.

Но ние можем, ако пожелаем, да му заповядаме да върши всичко, да му го наложим така сурово, както искаме, защото той е машина, която ни принадлежи. Защо трябва да сме в състояние да го правим, след като той ни е служил толкова дълго, толкова вярно и е спечелил толкова много пари за нас? Той не ни дължи нищо повече. Дългът е изцяло на другата страна.

Дори ако официално ни беше забранено да поставим Ендрю в принудително подчинение, той би ни служил пак, доброволно. Да го направим свободен е само игра на думи, но тя би означавала много за него. Тя ще му даде всичко и няма да ни струва нищо.

За момент изглеждаше, че съдията потисна усмивката си.

— Разбирам мнението ви, мисис Чарни. Факт е, че в това отношение няма забраняващ закон и няма прецедент. Налице е обаче негласното предположение, че само човек може да се радва на свободата. Мога да изработя нов закон тук, да се обърна към по-висока инстанция, но не мога да отхвърля лесно това предположение. Нека да се обърна към робота. Ендрю!

— Да, Ваше благородие.

За пръв път Ендрю проговори в съда и съдията изглеждаше леко учуден от човешкия тембър на гласа му.

— Защо искаш да бъдеш свободен, Ендрю? — попита той. — Как ще ти се отрази това?

— Бихте ли искали — каза Ендрю — да бъдете роб, Ваше благородие?

— Но ти не си роб, ти си отличен робот, робот-гений, както разбрах, способен да се изразява с езика на изкуството, което не се забелязва никъде другаде. Какво би могъл да правиш повече, ако си свободен?

— Може би не повече, отколкото сега. Ваше благородие, но с по-голяма радост. В тази съдебна зала беше казано, че само човешко същество може да бъде свободно. Според мен само този, който желае свободата, може да бъде свободен. Аз желая свобода.

Точно това трогна съдията. Критичното изречение в решението му беше: „Няма право да се отрича свободата на когото и да е със съзнание, достатъчно узряло да схване понятието и да желае състоянието.“

Световният съд поддържаше същото мнение.