Метаданни
Данни
- Серия
- Разкази за роботи
- Оригинално заглавие
- The Bicentennial Man, 1956 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емануел Икономов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 4-5/1984 г.
История
- — Добавяне
18.
Председателят на Комитета за наука и техника беше жена. Прозрачните й дрехи, закриващи това, което тя искаше да скрие, с блясъка си я правеха да изглежда като покрита с пластмаса.
— Поддържам ви в желанието ви за пълни човешки права — каза тя. — В историята е имало случаи, когато части от човешкото население са се били за пълни човешки права. Какви права обаче можете евентуално да искате, които още нямате?
— Много просто — правото ми на живот. Като робот мога да бъда разглобен по всяко време.
— Понякога човек може да бъде екзекутиран.
— Екзекуция може да последва само след съдебен процес. За моето разглобяване не е необходимо да има присъда. Само думата на властен човек стига, за да ме унищожи. От друга страна… — Ендрю отчаяно се опита да не покаже и намек от молба, но изкусно изработените приспособления за човешко изражение и тон на гласа го издадоха. — Истина е, че искам да бъда човек. Искал съм го през цялото време, за което се изредиха шест поколения на хората.
Жената го погледна с тъмните си симпатични очи.
— Легислатурата може да прокара закон, който да би провъзгласи за такъв. Те могат да изкарат закон, с който дори каменна статуя да бъде обявена за човек. Дали наистина ще го направят обаче и в двата случая е малко вероятно. Винаги има елемент на подозрение към роботите.
Тя седна и на челото й се появиха бръчки.
— В действителност, ако въпросът се разпали много, може да се породи особено мнение в Легислатурата и в обществото относно разглобяването, за което споменахте. Отстраняването ви може да се окаже най-лесният начин да се разреши проблемът. Преценете този случай, преди да се решите да действувате.
— Никой ли няма да си спомни за технологията на протезите — каза Ендрю, — нещо, което е почти изцяло мое?
— Може да ви изглежда жестоко, но няма. Дори да го направят, то ще бъде срещу вас. Ще кажат, че сте мислили само за себе си. Ще кажат, че е част от кампанията да се роботизират хората или очовечат роботите, и в двата случая ще бъде лошо и порочно. Мистър Мартин, оставете живота си, какъвто е.
Тя стана и до седналата фигура на Ендрю изглеждаше дребна и почти като дете.
— Ако реша да се боря да стана човек — попита Ендрю, — ще бъдете ли на моя страна?
Тя помисли, после каза:
— Ще бъда, доколкото мога. Ако по някое време се появи такова положение, което заплашва политическото ми бъдеще, може да се наложи да ви изоставя, тъй като тогава резултатът няма да съвпада с истинската ми вяра. Опитвам се да бъда честна с вас.
— Благодаря ви, аз няма да искам повече. Възнамерявам да се боря, каквито и да са последствията, и ще искам помощта ви само докато можете да ми я дадете.