Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена пета
Същите, мъже и жени от народа.
ЕДНА ЖЕНА
О, колко ме сломиха
словата му!
ТРИБУЛЕ (обръща се)
Аха! Пристигнахте все пак!
Най-после!
(Хваща за яката един каруцар, държащ камшик в ръката си.)
Имаш ли коне, кажи, селяк?
Кола? Кажи!
КАРУЦАРЯТ
Да. Как ми друса рамената.
ТРИБУЛЕ
Под твойто колело ми постави главата!
(Отново се хвърля върху тялото на Бланш.)
Дете!
ЕДИН ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ
Убийство! Да, бащата е сломен!
Я разделете ги!
Искат да отстранят Трибуле, който се бори да се освободи.
ТРИБУЛЕ
Не! Искам я до мен!
Не съм ви сторил зло, защо ми я крадете?
Не ви познавам аз. Послушайте ме, спрете!
(На една жена.)
Ти плачеш! Виждам аз, добра си… Помогни!
Да ме оставят тук… кажи им ти…
Жената се застъпва за него.
(Той отново се връща при Бланш. Пада на колене.)
Падни
на колене, умри до нея сам, смешнико!
ЖЕНАТА
Тъй както викате, не би ви слушал никой,
ще ви откарат…
ТРИБУЛЕ (обезумял)
Не!
(Обхваща тялото на Бланш в обятията си.)
Тя диша още тук.
Нуждае се от мен, а не от някой друг.
Идете във града и помощ потърсете.
Спокоен ще съм тук. На мен я оставете.
(Взема я на ръце, както майка заспалото си дете.)
Не, не е мъртва! Бог не иска да умре,
едничка бе ми тя — той знае най-добре.
Обичаше ме! Бе опора в моя ден!
Щом ме осмиваха — тя плачеше за мен,
Тъй нежна, а без дъх! От нея пот се лее.
Подайте, кърпичка!
(Изтрива челото й.)
Устата розовее…
Ако я знаехте! О, аз я виждам пак —
със златни къдрици до раменете чак.
На две годинки бе…
(Силно я притиска до сърцето си.)
О, моя угнетена!
Бланш! Радост! Как с любов от мен бе осенена!
(С тих глас, любува й се.)
Когато бе дете, държах я аз така.
Тя спеше точно тъй на моята ръка.
Събудеше ли се — бе като ангел ясен!
За нея аз не бях ни странен, ни ужасен.
Усмихваше ми се с очи небесни тя.
Ръчичките й аз докосвах със уста.
О, клето агънце! Умря! Не! Спи, почива…
Преди да дойдете, бе друго, тя бе жива.
Събуди се все пак… Почакайте, след миг
ще се изправи тя пред вас с усмихнат лик.
На, виждате сами, че само разсъждавам.
Спокоен съм сега и друг не наскърбявам.
Не върша нищо тук непозволено, знам,
и ще остана аз да я погледам сам.
(Разглежда я внимателно.)
От цялата й скръб ни бръчка! Погледнете!
Във своите ръце затоплих й ръцете!
Пипнете ги сега.
Влиза Лекар.
ЖЕНАТА (на Трибуле)
Хирургът.
ТРИБУЛЕ (на хирурга, като се приближава)
Вий ли сте?
Прегледайте добре горкото ми дете!
В припадък е, нали?
ЛЕКАРЯТ (преглежда Бланш)
Не — мъртва. Задушена
от кръвоизлива. Дълбоко е ранена.
Засегнато е зле сърцето… Проверих.
ТРИБУЛЕ
Детето си убих! Детето си убих!
(Пада на земята.)