Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена четвърта
Същите, без Трибуле.
Салтабадил, останал сам, оглежда небето, по което се трупат облаци. Вече е почти нощ. Проблясват светкавици.
САЛТАБАДИЛ
Да, бурята расте. Градът съвсем тъмнее.
Но тъй е по-добре! Брегът ще запустее.
(Замислено.)
Помисля ли за туй, не знам дали съм прав,
но никой мой клиент не е напълно здрав.
Не ме е грижа. Ха, не искам и да зная.
(Оглежда небето и поклаща глава.)
През това време Кралят весело се закача с Магелона.
КРАЛЯТ (опитва се да обгърне талията й)
Момиче!
МАГЕЛОНА (изплъзва се)
Стойте!
КРАЛЯТ
О! Че дръпната е тая!
МАГЕЛОНА (пее)
Никой цвят, в април цъфтял,
вино в буре не е дал.
КРАЛЯТ
О, рамене! Ръце! Какво телосложение!
Мил враг, на Юпитер пленително творение!
Защо, Венера, щом тъй бог те е създал,
във твойта плът сърце на турчин ти е дал?
МАГЕЛОНА
Тра-ла-ла-ла-ла-ла!
(Отблъсква отново Краля.)
Не! Брат ми…
Влиза Салтабадил и затваря вратата след себе си.
КРАЛЯТ
Нека види.
Чува се далечен гръмотевичен тътен.
МАГЕЛОНА
Гърми.
САЛТАБАДИЛ
Чудесен дъжд ще плисне. Ето, иде!
КРАЛЯТ (удря Салтабадил по рамото)
Да си вали. Та аз прекрасно бих поспал
във твойта стая тук.
МАГЕЛОНА (иронично)
Щом тъй сте пожелал.
Преструва се на крал! Но близките ви може
да се тревожат!
Салтабадил я дърпа за ръката, като й прави знаци.
КРАЛЯТ
Не. Аз нямам никой. Боже!
Ни баба, ни дете.
САЛТАБАДИЛ (настрана)
Чудесно!
Дъждът започва да пада на едри капки. Тъмна нощ.
КРАЛЯТ (на Салтабадил)
Ти ще спиш
в конюшнята или където щеш. Сам виж.
САЛТАБАДИЛ (покланя се)
Мерси!
МАГЕЛОНА (запалва лампа, на Краля, тихо и много бързо)
Върви си!
КРАЛЯТ (смее се гръмко)
Не. Брей, дявол да го вземе,
не пъдят и поет дори в такова време!
(Отправя се към прозореца и гледа.)
САЛТАБАДИЛ (показва на Магелона златото, говори й тихо)
Но остави го де! На, двайсет аз съм взел.
И десет в полунощ ще взема.
(Към Краля, учтиво.)
Бих завел
във мойта стаичка да легне господаря.
КРАЛЯТ (смее се)
Там сигурно човек през юли цял изгаря,
в декември мръзне…
САЛТАБАДИЛ
Сам ще видите насън.
КРАЛЯТ
Да видим стаята.
Салтабадил взема лампата. Кралят, смеейки се прошепва нещо на ухото на Магелона. После двамата се изкачват по стълбата, която води към горния етаж. Салтабадил върви напред.
МАГЕЛОНА (останала сама)
Горкият!
(Отива до един прозорец.)
Мрак е вън!
(В пролуката на таванското помещение се виждат Салтабадил и Кралят.)
САЛТАБАДИЛ (на Краля)
Стол, масичка, легло. Дано ви бъде сгодно.
КРАЛЯТ
Тук колко стъпки са?
(Разглежда последователно леглото, масата и стола.)
Шест… девет… Превъзходно!
Но твойта мебел е на Маринян била[1].
Съвсем е куца.
(Приближава се до прозореца, който е с изпочупени стъкла.)
Ни прозорец, ни стъкла.
Спиш на открито. Туй е твърде прекалено,
приемаш вятъра и честно, и почтено.
(На Салтабадил, който в това време запалва нощната лампа на масата.)
Е!
САЛТАБАДИЛ
Да ви пази бог!
(Излиза и се чува как слиза бавно по стълбите.)
КРАЛЯТ (сам, разкопчава кожения си колан с презрамник)
Ах, как съм уморен!
Да спя, в очакване на нов, по-хубав ден.
(Поставя на стола шапката и шпагата си, сваля ботушите си и се изтяга върху леглото.)
О, Магелона! Тъй ми освежи душата!
(Става.)
Надявам се, че той не е подпрял вратата.
Добре.
Отново ляга. След миг го виждаме заспал дълбоко на одъра. През това време Салтабадил и Магелона се намират в долното помещение. Бурята е почнала. Тя сипе от небето дъжд и светкавици. Всеки миг се чуват нови гръмотевични тътени. Магелона седи близо до масата с ръкоделие в ръце. Нейният брат със замислен вид допива бутилката, оставена от Краля. И двамата мълчат известно време, като че ли са заети с важни мисли.
МАГЕЛОНА (въздиша)
Чудесен е!
САЛТАБАДИЛ
Разбира се, най-драг,
двайсет екю сега ми носи в джоба…
МАГЕЛОНА
Как?
САЛТАБАДИЛ
Двайсет екю.
МАГЕЛОНА
Но той по-скъп е.
САЛТАБАДИЛ
Кукло! Бягай
да видиш спи ли той! И дали няма шпага.
Вземи я.
Магелона се подчинява. Бурята вилнее. В дълбочината на сцената се появява Бланш, облечена в мъжки костюм за езда, с ботуши и шпори. Цялата е в черно. Тя бавно се приближава до къщурката. През това време Салтабадил пие, а Магелона с лампа в ръката разглежда внимателно заспалия Крал.
МАГЕЛОНА (със сълзи в очите)
Бедният!
(Взема шпагата му.)
Заспал. А тъй е млад!
(Слиза долу и подава шпагата на своя брат.)