Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le roi s’amuse, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Иван Теофилов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена пета
Кралят — спи на тавана; Салтабадил и Магелона — в долното помещение; Бланш — отвън.
БЛАНШ (бавно пристъпва в тъмнината, озарена от светкавиците. Непрекъснато гърми.)
Ужасно нещо! Ах! Завива ми се свят!
Решил е да преспи във тази къща низка.
О, този страшен миг усещам все по-близко!
Простете, татко! Тук сега ви няма вас.
Ах, чувствам цялата как тръпна просто аз.
Но как ще издържа?
(Приближава се към къщата.)
Какво ще стане тука?
И как ще свърши туй? Доскоро бях неука,
не знаех бъдното, ни мъките в света,
живеех бедна аз, на скрито, сред цветя,
но хвърлена завчас в беди несправедливи —
аз виждам в срутини и чест, и дни щастливи!
Нима и любовта, трептяла в светлини,
оставя най-подир печални срутини?
И пепел след такъв голям пожар в сърцата…
Разлюбил ме е той!
(Горчиво плаче, след това повдига главата си.)
Не чух ли аз самата
сред мислите си шум? Над мене изтрещя.
Гърмеше, мисля… Ах, ужасна е нощта!
Отчаяна жена какво ли не решава!
А тъй страхлива бях…
(Забелязва светлината в къщата.)
Но тук какво ли става?
(Приближава се, после отстъпва.)
Дано, докато в страх стоя пред този праг,
не бъде някой тук убит сред тоя мрак…
Магелона и Салтабадил възобновяват разговора си в ниското помещение.
САЛТАБАДИЛ
Ех, време!
МАГЕЛОНА
Дъжд и гръм.
САЛТАБАДИЛ
И на небето значи
не са съвсем добре: един крещи, друг плаче.
БЛАНШ
О, татко, знаеш ли къде съм във нощта?
МАГЕЛОНА
Братле!
БЛАНШ (трепва)
Говорят май.
(Отправя се, цялата трепереща, към къщата и се взира в цепнатината на стената.)
МАГЕЛОНА
Братленце, чуй!
САЛТАБАДИЛ
Е, та?
МАГЕЛОНА
Ти знаеш ли какво си мисля?
САЛТАБАДИЛ
Не.
МАГЕЛОНА
Аз питам.
САЛТАБАДИЛ
По дяволите!
МАГЕЛОНА
Той е млад и горд — възпитан.
Същински Аполон. Красив. По моя вкус.
И влюбен. Спи като невръстния Исус.
Не го убивай!
БЛАНШ (която вижда и чува всичко, ужасена)
Ах!
САЛТАБАДИЛ (изважда от сандъка стар чувал и камък и равнодушно подава чувала на Магелона)
Я по-добре тогава
чувала закърпи.
МАГЕЛОНА
Защо?
САЛТАБАДИЛ
За да поставя
там Аполонът, щом навеки го приспя.
А с този камък пък ще потопим трупа.
МАГЕЛОНА
Но…
САЛТАБАДИЛ
Магелона, ти носа си в туй не тикай!
МАГЕЛОНА
Ако…
САЛТАБАДИЛ
… те слушам аз, не ще убием никой!
Заший го.
БЛАНШ
Но какви са те? Сестра и брат?
Та не надничам ли сега в самия ад?
МАГЕЛОНА (започва да кърпи чувала)
Да поговорим.
САЛТАБАДИЛ
Е?
МАГЕЛОНА
Защо тъй яд те хвана
на този кавалер?
САЛТАБАДИЛ
Да мразя капитана?
Ценя военните. Нали от тях съм сам?
МАГЕЛОНА
Как? Да убиеш ти красавец с чин голям
заради гърбав, зъл, превит на „S“!
САЛТАБАДИЛ
Не крия,
от този гърбав взех пари, за да убия
един приятен мъж. Взех десет най-напред.
Ще взема още, щом чувала бъде в ред.
Ще го доставя. Край!
МАГЕЛОНА
Ти по-добре пречукай
онуй човече, щом с парите мине тука.
Все то.
БЛАНШ
Баща ми!
МАГЕЛОНА
Е, кажи, бъди открит!
САЛТАБАДИЛ
Ти, сестро, за какъв ме вземаш? За бандит?
Хм! Да убия аз клиент, заплащащ честно?
МАГЕЛОНА (показва му вързоп дърва)
Чувала натъпчи с дърва — и много лесно.
Той би го взел за труп.
САЛТАБАДИЛ
Как мислиш ти това?
Да вземе за човек един чувал с дърва?
Вързопът е корав и сух. И вцепенен е.
Той не е гъвкав.
БЛАНШ
Ах, дъждът така студен е!
МАГЕЛОНА
Смили се!
САЛТАБАДИЛ
Приказки!
МАГЕЛОНА
Братле!
САЛТАБАДИЛ
Недей крещя!
Той трябва да умре! Млъкни сега!
МАГЕЛОНА
Не ща!
Ще го разбудя аз.
БЛАНШ
Какво добро създание!
САЛТАБАДИЛ
А десетте екю?
МАГЕЛОНА
Да…
САЛТАБАДИЛ
Имай и съзнание!
Не се меси, дете!
МАГЕЛОНА
Не. Аз ще го спася.
Магелона застава решително пред стълбата, за да прегради пътя на брат си. Салтабадил, победен от нейната настойчивост, отива на авансцената, като че ли обмисля как да уреди всичко.
САЛТАБАДИЛ
Чуй, онзи в полунощ ще дойде на часа.
Ако до този час спре някой в тъмнината
и просто за подслон почука на вратата,
ще го убия аз и пъхна в тоз чувал
наместо твоя мил. Кой би това разбрал?
Клиента ни среднощ, зарадван най-горещо,
ще хвърли другия, без да открие нещо.
Туй бих могъл за теб да сторя аз.
МАГЕЛОНА
Мерси!
Кой дявол искаш тук да дойде да виси?
САЛТАБАДИЛ
Друг начин няма. Не!
МАГЕЛОНА
В подобен час! Разправяш!
БЛАНШ
О, господи! Защо така ме изкушаваш?
За него този праг сега да пресека?
Не! Тъй съм млада аз! Не ме влечи така!
Не!
Гърми се.
МАГЕЛОНА
Ако във този час спре някой под небето
навън — със кошница пренесла бих морето.
САЛТАБАДИЛ
Не спре ли някой тук — ще бъде мъртъв той!
БЛАНШ (трепери)
Да викна стража? Не! Спи всичко, боже мой!
И този би предал баща ми пък тогава.
Не искам да умра! Аз знам какво да правя!
Към своя скъп баща ще стана по-добра.
Как? На шестнадесет години да умра?
Под острата кама да бликне кръв гореща?
Ха!
Градският часовник избива веднъж.
САЛТАБАДИЛ
Сестро, чуй! Звъни часовникът отсреща!
Още два последователни удара.
Да, да. Дванадесет без четвърт. Никой друг
не вярвам до среднощ да се отбие тук.
Е, чува ли се шум? Не! Четвърт час остава.
(Слага крак на стълбата.)
Магелона, разплакана, го задържа.
МАГЕЛОНА
Почакай още!
БЛАНШ
Тя дори се насълзява!
Стоя, а бих могла да го спася в нощта!
Разлюбил ме е той. Остава ми… смъртта.
За него? Е, добре!
(Колебае се още.)
Все пак е тъй ужасно!
САЛТАБАДИЛ (на Магелона)
Но стига! Няма друг да дойде — то е ясно!
БЛАНШ
Поне да знаех как ще ме удари той!
Ако човек поне не страда! Боже мой,
но удрят ви в чело, в лице…
САЛТАБАДИЛ (опитва се да се освободи от Магелона, която го възпира)
Какво да правя?
Дали ще го смени друг някой дотогава?
БЛАНШ (трепери от студ под дъжда)
Замръзвам!
(Отправя се към вратата.)
Хайде! Да!
(Отново се спира.)
Не искам в този студ.
МАГЕЛОНА
Вън чукат.
САЛТАБАДИЛ
Покрива скрипти под вятър луд!
БЛАНШ (почуква отново)
Не! Чукат.
САЛТАБАДИЛ
Странно!
МАГЕЛОНА (към Бланш)
Хей!
(На Салтабадил.)
Навънка момък чака.
БЛАНШ
Подслон за през нощта!
САЛТАБАДИЛ
Ще си поспи хлапака.
МАГЕЛОНА
Ще бъде дълга нощ…
БЛАНШ
Отваряйте!
САЛТАБАДИЛ
Потрай!
(На Магелона.)
Дай ножа бързо тук да го подостря. Дай!
Магелона му дава ножа. Салтабадил го точи в острието на един сърп.
БЛАНШ
Изострят ножа те. Небе, та аз ги чувам!
МАГЕЛОНА
Той чука върху гроб…
БЛАНШ
Ужасно се страхувам!
Как? Значи ще умра?
(Пада на колене.)
О, боже, в този час,
отивайки към теб, прощавам всички аз.
О, татко! Господи! Простете също краля,
когото и сега обичам аз и жаля.
И всички — дявола и този прокълнат,
причакващ ме със нож във своя тъмен свят.
Ще се пожертвам аз за тоз неблагодарен!
И нека бъде той щастлив и лъчезарен —
да ме забрави мен, да дългоденства той!
За него аз сега умирам. Боже мой!
(Изправя се.)
Човекът е готов!
(Отива отново и чука на вратата.)
МАГЕЛОНА (на Салтабадил)
Досаждаш. Много стана.
САЛТАБАДИЛ (пробва острието на ножа върху масата)
Тук, зад вратата, аз във сянка ще застана.
БЛАНШ
Аз чувам всичко. О!
Салтабадил застава зад вратата така, че влизащият да не го забележи, а в същото време да бъде достъпен за зрителя.
МАГЕЛОНА (на Салтабадил)
Ти дай ми знак оттам.
САЛТАБАДИЛ (зад вратата, с нож в ръката)
Отваряй!
МАГЕЛОНА (отваря на Бланш)
Влезте.
БЛАНШ (настрана)
Той ще ме измъчи, знам…
(Отстъпва.)
МАГЕЛОНА
Къде сте?
БЛАНШ (с ужас, настрана)
Двама са — и действат с общи сили.
Прости ми, господи! Прости ми, татко мили!
(Влиза.)
В момента, когато тя прекрачва прага, Салтабадил замахва с ножа. Завесата пада.