Жан Фроасар
Хроники (22)

Ултиматумът на английския крал

Месир Готие Дьо Мани пристигна до дома, в който бе отседнал кралят, и слезе от коня. При появата му велможите от свитата се разделиха, за да му сторят път. Той застана пред краля и се поклони. Веднага щом се изправи, кралят го запита:

— Месир Готие, какво казват гражданите?

— Скъпи сър — отговори рицарят, — желаят да се предадат и надълго и нашироко обсъдихме въпроса с предводителя им Жеан Дьо Виан. Просят със сълзи на очи благоволението Ви да вземете града, крепостта и цялото имущество, но да пощадите жителите и да ги оставите да се разотидат.

— Месир Готие — отвърна кралят, — вие донейде знаете намеренията ми по този въпрос. Какво им отговорихте?

— Скъпи сър, ще повторя какво аз им рекох, но вие ще вземете решение. Като потопиха ваши люде в морето, а също и като се съпротивляваха предълго и станаха причина да влезете в харчове, те възбудиха силния ви гняв и трудно ще е да бъдат помилвани и да се изпълни условието, което поставят.

— Месир Готие, добре сте отговорили, защото волята ми е всички да умрат — отсече кралят.

Отдръпна се крачка назад месир Готие, тъй като добре познаваше самодържеца по нрав, изгледа присъствуващите велможи, намигна им, та да го подкрепят, сетне пристъпи към краля и продума:

— Кралю честити, повелителю наш, ако изпълните заканата си, навред ще се разнесе мълвата, че сте жесток човек, а и твърде лош урок ще ни дадете — на мене и на останалите ви люде — и надали ще склоним за в бъдеще да охраняваме и да отбраняваме ваша твърдина, защото ако умъртвите тези граждани, бъдем ли пленени, и с нас ще сторят същото.

Тази реч и тези доводи твърде много умилостивиха сърцето на краля, а и мнозина от обкръжението му ги подкрепиха, казвайки:

— Скъпи сър, месир Готие говори правдиво и разумно и ние се присъединяваме към молбата му да укротите и смекчите гнева си.

Кралят огледа изпитателно приближените си и като се увери, че са твърдо убедени в това, което казват, потисна чувствата си и рече:

— Уважаеми господа, не желая да заставам сам против всички. Ще освободим срещу откуп рицарите и щитоносците, а народа ще изтребим, защото си го е заслужил.

На това месир Готие Дьо Мани отговори така:

— Господарю честити, и дума да не става — небивала жестокост ще е да се затрива толкова народ. Мнозина от тях са напълно невинни, макар и да са зад градските стени. Постъпете великодушно — сложете ръка на града и на крепостта, а людете отпратете. Те ще ви поменават в молитвите си, с признателност ще мълвят името ви по чуждите земи, дето ще се пръснат да дирят насъщния, и ще разказват за благодеянието ви като за милост божия.

— Готие, Готие — отвърна кралят, — това няма да го бъде. Те погубиха твърде много мои люде и ще ми заплатят с живота си. Но понеже във ваше лице са си спечелили ревностен застъпник и ме предумвате и молите горещо, скланям при следното условие. Ще се върнете в града и ще предадете на главатаря им, че за да заслужат изключителното благодеяние, което изволявам да сторя за тях, необходимо е шестима от първенците на Кале, боси, гологлави, по долни дрехи, с примка на шията да се явят тук и собственоръчно да ми поднесат ключовете на града и на крепостта — тях ще погубя, останалите граждани ще помилвам.

— Скъпи сър — рече месир Готие Дьо Мани, — за мен е чест да изпълня волята ви.