Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Chroniques de France, d’Engleterre et des paīs voisins, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сашо

Източник: http://bezmonitor.com, 4 декември 2002 г.

 

Издание:

Книжка № 2 от поредицата „Малка романска библиотека“

ISBN 954-603-001-2

(c) Издателство „Прохазка и Качармазов“, 1997

(сега — Издателство ЕТО, тел. (02) 866 85 50; e-mail: eto(при)applet-bg.com)

(c) Съставител, преводач, автор на бележките и на глосара — д-р Димитър Банков

Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „Витоша“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция, на Френското посолство в България и на Френския културен институт.

Бележка на редактора: В това издание за първи път на български са преведени части от „Хрониките“ на Жан Фроасар. Изданието съдържа успоредни текстове на старофренски и на български.

Българският превод и коментарът към него се публикуват на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на преводача д-р Димитър Банков. Представянето на текста в електронен вид налага известни ограничения — френските текстове са представени с опростен правопис без диакритични знакове. На места в българския текст са поставени ударения — те стоят непосредствено пред гласната.

История

  1. — Добавяне на анотация

ШЕСТИМАТА ГРАЖДАНИ НА КАЛЕ[1]

Ултиматумът на английския крал

Месир Готие Дьо Мани пристигна до дома, в който бе отседнал кралят, и слезе от коня. При появата му велможите от свитата се разделиха, за да му сторят път. Той застана пред краля и се поклони. Веднага щом се изправи, кралят го запита:

— Месир Готие, какво казват гражданите?

— Скъпи сър — отговори рицарят, — желаят да се предадат и надълго и нашироко обсъдихме въпроса с предводителя им Жеан Дьо Виан. Просят със сълзи на очи благоволението Ви да вземете града, крепостта и цялото имущество, но да пощадите жителите и да ги оставите да се разотидат.

— Месир Готие — отвърна кралят, — вие донейде знаете намеренията ми по този въпрос. Какво им отговорихте?

— Скъпи сър, ще повторя какво аз им рекох, но вие ще вземете решение. Като потопиха ваши люде в морето, а също и като се съпротивляваха предълго и станаха причина да влезете в харчове, те възбудиха силния ви гняв и трудно ще е да бъдат помилвани и да се изпълни условието, което поставят.

— Месир Готие, добре сте отговорили, защото волята ми е всички да умрат — отсече кралят.

Отдръпна се крачка назад месир Готие, тъй като добре познаваше самодържеца по нрав, изгледа присъствуващите велможи, намигна им, та да го подкрепят, сетне пристъпи към краля и продума:

— Кралю честити, повелителю наш, ако изпълните заканата си, навред ще се разнесе мълвата, че сте жесток човек, а и твърде лош урок ще ни дадете — на мене и на останалите ви люде — и надали ще склоним за в бъдеще да охраняваме и да отбраняваме ваша твърдина, защото ако умъртвите тези граждани, бъдем ли пленени, и с нас ще сторят същото.

Тази реч и тези доводи твърде много умилостивиха сърцето на краля, а и мнозина от обкръжението му ги подкрепиха, казвайки:

— Скъпи сър, месир Готие говори правдиво и разумно и ние се присъединяваме към молбата му да укротите и смекчите гнева си.

Кралят огледа изпитателно приближените си и като се увери, че са твърдо убедени в това, което казват, потисна чувствата си и рече:

— Уважаеми господа, не желая да заставам сам против всички. Ще освободим срещу откуп рицарите и щитоносците, а народа ще изтребим, защото си го е заслужил.

На това месир Готие Дьо Мани отговори така:

— Господарю честити, и дума да не става — небивала жестокост ще е да се затрива толкова народ. Мнозина от тях са напълно невинни, макар и да са зад градските стени. Постъпете великодушно — сложете ръка на града и на крепостта, а людете отпратете. Те ще ви поменават в молитвите си, с признателност ще мълвят името ви по чуждите земи, дето ще се пръснат да дирят насъщния, и ще разказват за благодеянието ви като за милост божия.

— Готие, Готие — отвърна кралят, — това няма да го бъде. Те погубиха твърде много мои люде и ще ми заплатят с живота си. Но понеже във ваше лице са си спечелили ревностен застъпник и ме предумвате и молите горещо, скланям при следното условие. Ще се върнете в града и ще предадете на главатаря им, че за да заслужат изключителното благодеяние, което изволявам да сторя за тях, необходимо е шестима от първенците на Кале, боси, гологлави, по долни дрехи, с примка на шията да се явят тук и собственоръчно да ми поднесат ключовете на града и на крепостта — тях ще погубя, останалите граждани ще помилвам.

— Скъпи сър — рече месир Готие Дьо Мани, — за мен е чест да изпълня волята ви.

Бележки

[1] Английският поход продължава все така успешно. Според Мишел дьо Нортбург, капелан и изповедник на Едуард III, който придружава краля в този поход, обсадата на град Кале започва на 2 септември 1346 г., т.е. едва седмица след битката при Креси, състояла се на 26 август същата година. Според Робърт дьо Австъри, летописец на Едуард III, Кале се предава 11 месеца по-късно — на 3 август 1347 г., след като насочилият се към града Филип се отказва да се притече на помощ. Съвременната историография приема за верни датите, посочени от Нортбург и Австъри, за разлика от указаните от Фроасар.