Жан Фроасар
Хроники (21)

ПРЕБРОЯВАНЕ НА УБИТИТЕ КРАЙ КРЕСИ

Конният отряд и стрелците, които преследваха разбитите французи в неделя сутринта, се завърнаха точно когато кралят на Англия излизаше след литургия. Предводителите им: месир Ричард Станфордски и месир Рьоно Дьо Гобеен доложиха на Негово Величество за стореното и какво бяха узнали, заявявайки, че няма никакви изгледи за прегрупиране на френските сили. Тогава кралят намисли да се извърши оглед на убитите, та да научи кои сеньори са паднали на бойното поле. С тази задача лично от краля бяха натоварени месир Томас Холандски, месир Рьоно Дьо Гобеен, владетелят на Перси, месир Ги Дьо Бриан и месир Улфар Дьо Гистел, като им предоставиха на разположение всички херолди от войската и четирима клирика да записват имената на убитите благородници. Горепоменатите лица потеглиха заедно с още 400 души помощници да преобръщат падналите възнак мъртъвци.

Когато пристигнаха на бойното поле, кралските херолди завариха мнозина френски херолди, дошли да приберат своите сеньори и господари. Сеньорите на Англия се възрадваха на тази среща и се държаха приветливо. Тогава едните и другите херолди обходиха полето надлъж и шир и често-често попадаха на трупове на благородници, разпознавайки ги главно по гербовете им. Щом се натъкнеха на тела и ги разпознаеха, кралските клирици отмятаха имената им. По този начин откриха: 11 велики сеньора, 83 бойни знамена, 1212 рицаря от незнатно коляно и 30 000 бойци от простолюдието^[1]. Точно по малко повечерие благородниците, пратени за оглед на мъртвите, се явиха пред краля на Англия, водейки със себе си френските херолди, та по-сигурно да се извърши освидетелствуването. Те бяха петима и ще ги назова по име: първи бе Валоа, подир него Алансон, сетне Аркур, Донпиер и Божю. Кралят и останалите велможи ги посрещнаха любезно. Тогава изредиха по име загиналите велики сеньори: най-първом краля на Бохемия, граф Алансонски, графа на Блоа, графа на Фландрия, херцога на Лотарингия, граф Д’Осоар, граф Дьо Аркур, граф Дьо Сен Пол, граф Д’Омал, архиепископа на Руан и свещеноначалника на Франция. Колкото до бароните и обикновените рицари, прекалено много са, за да ги изреждам тук, но поне ще спомена, че редом с графа на Намюр, напуснал бойното поле в съдбовния час, се бе сражавал и загина месир Фелип Дьо Жюпльо. Донесението на гореназованите барони и рицари, и на придружилите ги херолди порази краля на Англия и останалите благородници, но особено много ги наскърби кончината на славния крал на Бохемия, а постъпката му се възприе като истински подвиг. От мъка по него и по верните нему люде кралят и Галският принц се облякоха в жалейни дрехи, а месир Годфроа Дьо Аркур стори същото в памет на брата си и на племенника си граф Д’Омал.

Нея вечер кралят покани на угощение в покоите си находящите се в лагера благородници и рицари на Англия. Цяла нощ ядоха, пиха и се веселиха, ала и съвестно бдяха над мъртвите, както се полага.

На следния ден се стегнаха за път и потеглиха към Монтрю сюр ла Мер. На тръгване кралят прогласи и възвести с помощта на френските херолди примирие от четири дни за желаещите да погребат мъртвите. Сетне телата на великите сеньори бяха вдигнати и отнесени в недалеч разположената манастирска обител Мантьоне. На опелото присъствуваха кралят на Англия и синът му, целите в черно и мнозина английски благородници, техни приближени. И нека се знае, че френските херолди бяха щедро и прещедро възнаградени за старанието им както от краля и от сина му, така и от английската знат, и получиха освен скъпоценностите, 2000 ливри суха пара.

А сега ще оставим замалко английския крал и англичаните, за да поговорим за краля на Франция.

* * *

След като напусна замъка Броа начело на малък отряд, както казахме по-горе^[2], крал Филип и малобройната му свита яздиха цялата нощ и в неделя сутринта, докато пристигнат в Амиен. Настаниха краля в абатство Гарт^[3], разположено извън града. Малко по малко пристигаха сеньори и чиноначалници с оцелелите бойци, ала кралят не знаеше все още истината за погибелта на благородниците от неговата кръв, останали завинаги на бойното поле. Донесоха му за повечето от тях в неделя вечерта, но пълните сведения получи вторник сутринта, когато се завърнаха херолдите, участвували от френска страна в разпознаването на мъртвите. Дълго и горчиво ги оплака кралят един по един и преди да отпътува, нареди да отслужат в местната църква тържествена заупокойна литургия. Ала има ли мъка, която да не отшуми и премине? Кралят на Франция се съвзе от удара възможно най-бързо и се отдаде на задълженията си. Междувременно месир Жеан Дьо Ено се застъпи енергично за месир Годмар Дьо Фай, когото кралят искаше да задържи и обеси. Този великодушен рицар възпря краля, смекчи гнева му, изтъкна тъй много и тъй убедителни доводи в полза на месир Годмара, че кралят се укроти и му прости за този път, сетне се зае с други дела и разпусна рицарството. Месир Жеан се сбогува с краля и се завърна в Ено безславно след тежкото поражение. Много други сториха като него и бяха до един злочести.

Разнесе се надлъж и шир, по замъци и градове мълвата, че английският крал с шепа люде е смазал десеторно превъзхождащото ги войнство на Франция. Кралят на Англия заслужи всеобщо възхищение, а френският крал и французите — упреци и срам, и прослави се името на Негово Величество Едуарда, за когото ще поговорим и ще разкажем какво стори по-нататък.