Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (4)

3.

Танго се хвърли към него и вдигна облак сняг във въздуха.

Марк Ейкър похвали кучето и даде знак на Уолт да спре и да не мърда. На трепкащата светлина от лампите Танго обиколи Ейкър, препъвайки се в задните върхове на снегоходките му, и развълнувано се настани от лявата му страна. Мокра от пот и задъхана, тя потъна до кръста в снежната пряспа, приковала цялото си внимание върху Марк.

Беше се върнала само веднъж, четирийсет минути по-рано. Тогава обиколи Ейкър два пъти и хукна обратно в мрака, душейки старите следи на преминали оттам скиори и собствените си пресни дири. По този начин съобщаваше на треньора си, че не е открила нищо.

Тогава Ейкър бе посъветвал Уолт да въведе местоположението им в GPS системата си; смяташе, че по-късно това може да се окаже полезно.

Но сега, след второто завръщане на Танго, Марк остана абсолютно неподвижен, в очакване да види какво си е наумило кучето. Танго забучи влажния си нос в лявата му ръкавица. Седна отново, после се изправи и пак зарови муцуна в ръкавицата му.

— Открила е някого — каза Ейкър, награди животното с лакомство от джоба си и го похвали с ентусиазъм.

Танго незабавно хукна пред тях по собствените си дири. Обърна се, зелените й очи просветнаха в тъмнината, и изчезна.

Двамата мъже тромаво закрачиха с тежките снегоходки, изтощени от умора. Уолт съобщи новината и местоположението им на останалите, но не ги извика обратно. Всяка минута бе ценна за живота на скиора и докато не попаднеше на нещо по-сериозно от кучешка радост, не възнамеряваше да прекратява търсенето.

— Нито дума от Ранди — извика Уолт.

— Шибаните радиостанции — процеди през зъби Ейкър.

Уолт изпревари Марк и тръгна по дирите на Танго. Следата й криволичеше през горичка от трепетлики с голи клони и сиво-бели стволове, които хвърляха необичайно красиви сенки под непрекъснато движещата се светлина от лампата му. Дъхът му се превръщаше в сива пара. Бедрата го боляха от влаченето на шейната, от тромавото усилие да вдига и спуска снегоходките на всяка крачка.

Времето между двете завръщания на Танго подсказваше, че преходът ще е дълъг. Кучето щеше да ходи до целта и да се връща при тях толкова пъти, колкото бе необходимо. Нямаше да спре, докато не стигнеше до находката си; после нетърпеливо щеше да се връща при господаря си, за да му даде знак отново, и пак да хукне обратно. Този процес, известен като йо-йо ефект, щеше да се повтаря дотогава, докато треньорът й стигнеше до мястото. Уолт пресметна, че изчезналият скиор би трябвало да се намира на разстояние между трийсет и четирийсет минути за нея. За човек в снегоходки щеше да отнеме двойно или тройно по-дълго — около час, че и повече. Насили се да ускори темпото. Издръжливостта бе най-важното нещо в този момент. Уолт се стремеше да пести енергия, за да успее да измъкне скиора от лапите на снега.

Бе натрупал уменията си за оцеляване в пустошта постепенно, съвсем сам, без помощта на учебници или семинари. Израсна в тази планина. С баща, който работеше за ФБР и местеше семейството си със себе си на всеки две до четири години. Истинският му дом бе Ууд Ривър Вали. Бе свидетел на промяната на това място — от малък, спокоен ски курорт до модерна дестинация за куп знаменитости. Израсна заедно с него, откривайки спонтанно планинарски умения и тактики за оцеляване, които му вършеха чудесна работа вече цели двайсет години.

Изяде едно енергийно блокче и пийна няколко глътки ледена вода. Пропусна малкия термос с кафе — кофеинът щеше да му дойде добре, но не и дехидратиращото му действие. Преговори наум онова, което предстоеше да свършат: медицински преглед и първа помощ, ако извадеха късмет; измъкване на човека от снега с шейната; подаване на сигнал до екипа за прекратяване на издирването; пътуване към болницата по заснежената магистрала. Чакаше ги още доста работа.

Обърна се да потърси с поглед Марк, но той не се виждаше, затова спря да го изчака. Снежните парцали ставаха все по-големи, което предполагаше затопляне. Само това му липсваше. Ако снегът се превърнеше в киша, планината щеше да стане ледена пързалка. Изключи лампата си и се взря в тъмнината; в далечината проблесна бледосиня светлина: Марк. Придвижваше се значително по-бавно. Уолт усещаше, че освен тежката раница и физическото изтощение, имаше и още нещо, което го измъчва. Сети се за прекъснатия им разговор относно политиката.

Танго се стрелна покрай Уолт и хукна надолу по склона към Ейкър. Мокра и задъхана, тя подмина шерифа няколко минути по-късно и отново пое нагоре към целта си. Уолт погледна часовника си и координатите в GPS-а и прецени, че момчето вече е на по-малко от десет минути разстояние.

Щом Ейкър го настигна, Уолт отново пое нагоре по склона, следвайки зигзаговидната кучешка диря. Избра по-стръмна, но много по-пряка пътека, свързваща кучешките следи. Сърцето му болезнено се съпротивляваше на неотслабващото темпо.

Измъкна от раницата си тежък джобен фенер с шест батерии. Халогенната му крушка произведе ярък, стерилен сноп светлина, обхващащ дърветата от двете страни на заснежения склон, който постепенно се стесняваше и стотина метра по-нататък свършваше до скално възвишение.

Улеят.

— Тук… нещо… не се връзва — изпъшка Ейкър зад него. — Досега трябваше да сме срещнали Ранди.

От вълнение покрай следата на кучето Уолт бе забравил за Ранди.

— Може да е попаднал на пресни скиорски следи, водещи към гората, или нещо подобно — каза Уолт. — Трудно ще го забележим между дърветата.

Ала мисълта за онзи необясним звук, подобен на изстрел, не му даваше мира. Беше сигурен, че и Марк мисли за същото.

Продължиха нагоре заедно. Светлината от фенера на Уолт изведнъж улови зловещия проблясък на чифт животински очи в основата на издигащите се скали. Танго. Позата й загатваше, че там е имало пропадане.

— По дяволите — каза Марк.

— Лоша работа.

Въпреки тежестта на шейната, Уолт изпревари Ейкър. Хора оцеляваха и при пропадания в снега, припомни си той, чудейки се дали именно Ранди не бе произвел изстрела, който чуха по-рано.

Танго изскочи от дупката, която бе издълбала дълбоко в снега. Профуча покрай Уолт в посока към следващия го Марк Ейкър; после отново се върна и яростно взе да рови на същото място.

Уолт приближи и насочи фенера към хлътнатината.

Извърна глава към Марк и вдигна ръка.

— Спри там! — извика той.

Ейкър не му обърна внимание и се изправи до Уолт точно когато шерифът побърза да изгаси фенера си.

Ала лампата на главата на Ейкър освети очертанията на сгърчено човешко тяло в снега. Главата на Ранди бе усукана ужасяващо неестествено към гърба му, като на бухал, а изцъклените му, заледени очи не даваха никакви признаци на живот.

Уолт пръв събу снегоходките си. Скочи в изровената от кучето яма и бързо претърси тялото за огнестрелна рана. Не откри нито рана, нито кръв. Но все пак бяха чули изстрел; сигурен беше.

Марк плачеше, коленичил. Снегът се сипеше около него като завеса.

Уолт се измъкна от дупката и приклекна пред него, за да блокира видимостта към трупа. Разтвори ръце и придърпа приятеля си към себе си. Марк се разхълца неудържимо.

Танго обикаляше около тях и виеше в посока към дупката. Вродената й съпричастност я теглеше все по-близо до господаря й, докато накрая колебливо се притисна към него и взе да търка муцуна в тялото му, сякаш за да го стопли.