Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (20)

19.

Уолт се обади по сателитния телефон и час по късно полицай от Чалис дойде да го прибере от Янки Форк Роуд. Още щом го видя, шерифът на Чалис даде воля на гнева си по повод унищожената от Уолт тяхна собственост и пращането на подчинените му за зелен хайвер — никой, отговарящ на описанието на Ейкър или пък теглещ шейна, не се бе появявал около вече вдигнатите пътни блокади. Обещанието на Уолт да им изпрати нова моторна шейна не му помогна особено. Случката с вълка продължаваше да лежи помежду им.

Брандън беше откаран в болница в Салмън, Айдахо, което, що се отнасяше до Уолт, бе като целувката на Юда, имайки предвид отдалечеността на района. В Салмън дори ваксината против детски паралич се считаше за модерно лекарство. Единствената надежда за Брандън бе в Салмън да имат достатъчно добър опит с огнестрелни рани.

Уолт и шерифът сформираха екип от четирима за повторно посещение в хижата на Ейкър и събиране на улики. Имаше доста работа за вършене — да фотографират дирите, счупения прозорец, интериора на хижата и да огледат около дърветата за гилзи. Уолт звънна на Фиона за съдействие и я чака да пристигне в продължение на два часа.

Взеха решение Фиона и Уолт да започнат първо от хижата.

Вместо да ходят пеш със снегоходки, се разпределиха по двама на моторни шейни. Фиона седна зад Уолт. Бе твърде дебело облечена, за да я хване коланът на задната седалка, затова се наложи да го прегърне през кръста и двамата поеха нагоре по пътя.

Той извърна глава назад и извика през рамо, опитвайки се да заглуши рева на мотора:

— Всичко, с което разполагаме, сочи към отвличане.

— Цялата тази работа става все по-откачена и по-откачена — извика в отговор тя.

Уолт все още не й бе разказал за лавината, само за евентуалното отвличане и за прострелването на Брандън, което му се струваше достатъчно като количество информация за смилане.

Няколко минути по-късно прекрачиха прага на хижата и Уолт затвори вратата, за да задържи топлината от газовата печка.

Започнаха да оглеждат всекидневната, а Уолт посочваше местата, които искаше да бъдат снимани.

— Познаваш ли човек на име Роджър Хилабранд?

— Човекът — не, но името ми е добре познато. Неприлично богат. Със завидни връзки в обществото.

— Запознах се с него на една сватба, която снимах.

— Защо ми е да знам това? — Уолт приключи с огледа на пода и насочи вниманието си към стените и мебелите.

— Няма причина. Питам от любопитство.

— Изобщо не ти вярвам — обади се той от другия край на стаята.

— Няма причина — повтори Фиона.

— Жените не споменават други мъже без причина.

— Ти си шерифът. Това ти дава достъп до вътрешна информация, що се отнася до хора като Роджър Хилабранд.

— Не е сериен убиец — каза Уолт. — Това мога да ти кажа.

— Много ти благодаря.

— Сега пък ми се ядоса.

— Не, не съм.

— Искаш да ме накараш да ревнувам ли?

— Това пък е последното нещо, което искам, можеш да си сигурен. — Тя се замисли. — Защо ми е да те карам да ревнуваш всъщност?

— Объркал съм се — отвърна той.

— Определено си се объркал.

— Правителствени поръчки. От сорта на „Халибъртън“^[1]. Ирак. Афганистан. Такива неща. Работа на местна почва също. Разчистване на обекти. Ядрени съоръжения. Канят го на конференцията на Кътър — ето как знам всичко това. Има много… професионален… охранителен екип около себе си.

— Това сарказъм ли беше или цинизъм?

— Бивши военни. Всички до един.

— Това нещо необичайно ли е?

— Да, в интерес на истината. По-типично е да са бивши ченгета. Бивши полицаи от големия град — Ню Йорк, Чикаго, Маями. Хората като него си наемат такава охрана. Имат си репутация, запазват добри служебни контакти. Качествената охрана трябва да има достъп до полицейските управления. Наемането на бивши военни кадри ти дава мускули, но не и мозък, що се отнася до връзките.

— Подценяваш Пентагона.

— Познанството ти с някого от Пентагона не ти казва на кого от нюйоркската полиция можеш да се довериш, за да осигуриш безопасно преминаване на твоя човек през града.

— Не е лош значи? Имам предвид Роджър. Носи ли му се слава?

— На женкар? На пияница? На комарджия? Не, доколкото ми е известно. Обаче той е от висшия ешелон на влиятелните богаташи, а отдавна съм разбрал, че те всички обичат да газят в тези води, независимо дали им се носи подобна слава или не.

— Това беше малко грубо, не мислиш ли?

— Ела да видиш нещо — каза Уолт.

Фиона прекоси стаята и погледна отблизо онова, което й сочеше. Четири кабарчета ограждаха празно пространство на стената. Три други се търкаляха на пода. Очевидно ги бяха пропуснали при първоначалния оглед, но и двамата премълчаха този факт.

Фиона приготви фотоапарата си и смени някои настройки.

— Нещо е било забодено тук. Може би снимка. Или календар. Или пък… — Той се протегна и внимателно размести едно червено кабарче. Отдолу се подаде малко триъгълно парченце хартия — бяла, със светлозелена ивица под ъгъл и поредица от цифри.

— Пари? — предположи тя.

— Ако ми се налагаше да гадая, по-скоро карта. Топографска карта.

— А не ти ли се налага да гадаеш? — попита тя.

— Много рядко — отвърна той. — Цифрите върху хартията ще ни помогнат да определим точно.

Хижата бе изградена от дървени трупи, обърнати с гладката част към интериора. Уолт посочи три ясни дупки от кабарчета в центъра между останалите четири, които — според него — представляваха ъгли. Помоли я да направи повечко снимки на този участък, и то така, че да успеят да възстановят точния мащаб на разположението им.

Прибра парченцето хартия в торбичка за улики и остави Фиона да работи.

Трийсетина минути след началото на огледа Уолт тропна няколко пъти с крак върху килимчето в малката баня. Слухът му долови разлика в звученето. Фиона дотърча незабавно, любопитна да разбере какво става. Уолт запретна единия му край; другият беше закован за пода.

Отдолу имаше капак с подвижна дръжка. Шерифът извади беретата си, даде знак на Фиона да отстъпи назад и рязко го отвори. Светна с фенерчето си в отвора и се спусна долу. Откри електрическия ключ и помещението се обля в ярка светлина от компактна флуоресцентна лампа.

Малкото квадратно пространство — два и половина на два и половина метра — беше издълбано под земята и укрепено с по два пласта шперплат на всяка стена, без цимент.

Марк бе инсталирал системата за слънчево захранване тук долу: инвертор, батерии. Имаше и малък електрически бойлер — френско производство, въздушен резервоар и компостна тоалетна, която миришеше на торфен мъх. Два градински стола. Портативен радиоприемник. Двайсетлитрови туби с изворна вода. Разнообразие от вакуумирани храни. Котлон за къмпинг. Два спални чувала — въпреки че нямаше достатъчно място да се разгънат.

Долу се слизаше по стръмна стълба, която свършваше точно до слънчевите батерии.

Фиона направи няколко снимки отгоре, легнала на пода на банята.

— Това скривалище ли е? — попита тя.

— На такова прилича. Не е било създадено с тази цел, разбира се. Той го е приспособил впоследствие. Виж резето — каза Уолт и посочи отворения капак.

Фиона фотографира трите големи стоманени болта от долната страна на капака, както и стоманения обков не само върху капака, но и почти по целия таван на стаичката.

— Божичко — възкликна тя. — Убежище за евентуално нападение.

— Франсин може да е била тук — каза Уолт и кимна към недоядено протеиново блокче.

— Кога? — попита Фиона.

— Когато дойдохме тук с Томи. Така и не ми остана време да поогледам. Томи бе прострелян, а… стрелецът… както и да е, наложи се да изчезваме. По дяволите! Франсин може да е била тук през цялото време.

— Не можем да сме сигурни в това.

— Издъних се — каза той.

— Помощник-шерифът е бил прострелян.

Търсеше му оправдание, а това изобщо не му харесваше.

— Тук е доста тясно. Излизам, а ти снимай всичко, което можеш.

— Всичко?

— После затвори капака и го покрий. Аз ще подам сигнал до полицията в Чалис да започнат да търсят дири, напускащи района. Ако Франсин е била тук, вече е тръгнала и има няколко часа преднина.

— Но защо й е било да се маха? — попита Фиона.

— Помещението има защита против куршуми, но не е звукоизолирано. Възможно е да е чула как мъжът й пада. Да е чула и как някой го отвлича. Представяш ли си? После пристигаме ние. Още изстрели. И аз бих се махнал при първа възможност.

— Божичко…

— Снимай като при местопрестъпление, каквото всъщност си е — инструктира я той и тръгна да излиза от скривалището.

Фиона лежеше по корем на пода, докато Уолт се изкачваше по стълбата. Когато лицата им се срещнаха, той спря и за момент двамата останаха загледани един в друг.

— На Хилабранд действително му се носи слава — прошепна той. — По общо мнение той е свестен човек, който върши добрини за града, без да парадира с това. Нещо, което не може да се каже за много от хората тук с банкови сметки като неговата. „Семпер Груп“ прави милиарди долари годишно.

— Добре — отвърна тя.

Дъхът й ухаеше на шоколад.

* * *

Уолт бе оставил черокито на разположение на Брандън и се возеше в колата на Фиона. Дългият път през Стенли обратно до прохода Галена върна в съзнанието му спомена за вкочанения труп на Ранди Ейкър, минавайки покрай отбивката, където откриха отпечатъците от автомобилни гуми. На два пъти неволно се унасяше в сън, но бързо се съвземаше, въпреки че Фиона го окуражаваше да подремне.

Колата спря пред дома му.

Лиза бе останала с момичетата след училище. Ники имаше хрема, Емили я болеше стомах. Уолт обеща на Лиза допълнително заплащане заради закъснението си — фалшиво обещание, както и двамата знаеха, но добрите му намерения очевидно значеха много за нея.

Стрелките на часовника неумолимо отмерваха времето от отвличането на Марк Ейкър. Кръвта по иглата на стрелата можеше да се използва за определяне на кръвната група, но Уолт не възнамеряваше да седи и да чака. Шейната е била натоварена с нещо тежко. Това му стигаше. Вече бе загубил почти половината от първите дванайсет критични часа. Лиза се съгласи да остави близначките у Майра на път за вкъщи. Щяха да прекарат нощта там. Измъчваше го чувство за вина. Беше се борил със зъби и нокти за съвместно попечителство над децата, но съдебното решение все още се бавеше и той усещаше, че действа в свой собствен ущърб. Излизаше, че единственото нещо, което може да предложи на момичетата, е непостоянен работен график и прехвърлянето на грижата за тях от едни ръце в други. Доста нестабилна семейна среда. Ако той беше хванал Гейл да се държи с тях по този начин, щеше да го използва като доказателство срещу нея в съдебната битка. Както би могла да постъпи и тя. Трябваше да намери начин да възстанови равновесието.

Тъкмо излизаше от банята, когато от задната част на къщата се чу звук от строшено стъкло. Не звучеше като прозорец, по-скоро електрическата крушка на верандата. Все още мокър от душа, Уолт нахлузи някакво спортно долнище, стисна в ръка беретата и с бързи, тихи стъпки се запромъква към кухнята. Надзърна предпазливо през прозореца и с изненада установи, че лампата на верандата светеше. Втурна се към вратата и рязко я отвори, прикривайки се зад касата. Стисна пистолета с две ръце и с един скок се озова навън, за да огледа по-добре. Десният му крак настъпи парче счупено стъкло и той светкавично отскочи вляво.

Стъпки в снега. Уолт не беше чистил снега в задния двор от бурята насам и изобщо не бе имал повод да ходи там. Измъкна стъклото от ходилото си и нагази в снега на бос крак. Студът безмилостно го захапа, но той продължи напред, вперил поглед в трепетликовата горичка, разделяща двора му от този на съседите. Иззад дърветата се размърда човешки силует.

— Хей! — извика Уолт.

Който и да се криеше там, незабавно си плю на петите. Уолт се опита да го догони, но премръзналите му крака отказаха да го слушат. Нисък на ръст, може би някой хлапак.

Върна се на верандата и се наведе да огледа счупените парчета. Тънко стъкло, натрошено около цилиндрично парче лед. Прибра се вътре, облече топли дрехи и отново излезе.

Дали посетителят го беше изпуснал и после неволно настъпил?

Нахлузи латексови ръкавици и събра парчетата стъкло в хартиен плик; парчето лед напъха в найлонова торбичка за улики и я затвори плътно. Опипа извивката на едно от стъклените късчета и се опита да възстанови счупения съд в съзнанието си. Епруветка?

Марк Ейкър, помисли си той.

Колко ли време бе стоял тук въпросният контейнер? Дали течността е била предварително замразена, или се бе заледила впоследствие? Дали ледът бе строшил стъклото, или посетителят му го беше счупил неволно? Но най-важното: какво значение имаше всичко това?

Марк…

Липсата на бележка или някакви инструкции го объркваше. Може би посетителят е трябвало да остави и писмо за откуп, но нещо му е попречило?

Мобилният му телефон иззвъня от къщата и той изтича вътре да приеме разговора.

Болничната лаборатория. Кръвта по стрелата съвпадаше с кръвната група на Марк Ейкър: 0 положителна. Самата стрела бе показала наличие на сънотворни, чиято комбинация можеше да упои мъжки слон. Нещо повече — химичният състав на коктейла от наркотични средства съвпадаше с резултатите от кръвната проба на друг техен пациент. Кайра Тулевич.