Пеги Никълсън
Облогът (2)

Втора глава

Тя лежеше по гръб върху килимчето на пода. Дългите й крака бяха подпрени на любимия люлеещ се стол. Държеше телефонната слушалка до ухото си и съзерцаваше тавана. Тъкмо се беше изтегнала пред приятно греещата камина и бе започнала да подготвя утрешното си интервю, когато позвъни Лайза, приятелката й.

— И най-лошото е, че всички харесаха този шут. Щяха да ни подпалят телефоните след това. Отзивите бяха все в положителен дух. Накрая се обади и шефът. Каза, че съм била страхотна и че по-сполучливо предаване не съм правила досега.

Лайза се засмя:

— Обаче не можа да сложиш този Флауърс на мястото му, а?

— Бях си глътнала езика — призна неохотно Джоана. — Най-неприятното предстои.

— Слушай, какво толкова лошо има в оставащите до Свети Валентин дни да те ухажва един привлекателен мъж? — подкачи я Лайза. — Защо на мен не ми се случи нещо подобно!

— Казах, че Флауърс е красив. Не съм казала, че е привлекателен! Не събужда никакви чувства у мен… — Тя се извърна към камината. Топлината от огъня се разля по лицето й и върна спомена за кадифените му устни. Тя се намръщи и се претърколи на другата страна. — Това си беше нагласена работа, Лайза, още от самото начало. Той е използвач.

Поредният приветливо усмихнат използвач.

— Сигурна ли си, че все още не ти се привижда Джейсън във всяко мъжко лице? — попита предпазливо Лайза. Тя бе в течение на всички тягостни подробности около брака на двайсетгодишната Джоана с един очарователен млад оператор, който й бе причинил куп неприятности след това.

Като неин менажер Джейсън я бе използвал безогледно през цялото време, докато се бе изкачвала към върха. За нейна сметка си бе осигурил отлично платена длъжност в управлението на Тихоокеанския филиал — повишение, което всъщност трябваше да получи тя. След развода й бе създал проблеми с подялбата на имуществото…

— И Флауърс е същият. Такива като него вече ги разпознавам и с вързани очи — рече Джоана намръщено.

— В такъв случай смяташ ли да се срещаш с този човек? — попита Лайза.

— Длъжна съм. Това е едно от условията на облога, които със Сюзан уточниха след предаването. Неизбежно е, трябва да контактуваме. Методът му не действал през заключени врати. А, и нямам право да чета книгата му! Това е другото условие и поне то няма да ме затрудни.

— Иска да те хване неподготвена, нали? Виж какво, погледни на нещата откъм добрата страна. Ако този тип занимава съзнанието ти, няма да усетиш как ще изминат двете седмици без Бенджи. О-о-о, изпуснах се, извинявай.

Джоана въздъхна.

— Невъзможно е. Мислите ми са все там.

Седемгодишният й син бе заминал за ваканцията при баща си. Затова тази вечер сърцето на Джоана бе празно като опустялата къщичка за птици, която самотно се полюшваше отвън, брулена от зимния вятър и дъжда. Тя отново въздъхна. — Е, а сега да се залавям пак за работа, Лиз. Утре в предаването ме чакат три активистки на дружеството „Майки срещу мотоциклетите“. Ще им опонират двама рокери.

Лайза се разсмя.

— Забавно, а?

Само че единственото, което интересуваше всички на другия ден, бе облога й с Дънкан Флауърс. Екипът искаше да знае дали Флауърс вече й се бе обадил и остана много разочарован, когато получи отрицателен отговор. Една от активистките — седемдесетгодишна дама, която впоследствие си призна, че всъщност е „баба против мотоциклетите“, запита дали господин Флауърс вече е опитал своя Седемнайсети съвет и веднага се изчерви. Един от рокерите предложи на Джоана да й покаже пред камерата как целуват истинските мъже. Накрая дойде ред и на въпросите от публиката.

— Кой ще спечели баса? — подвикна млад мъж и фамилиарно се изсмя.

— Единственото, което мога да съобщя по въпроса, е, че през изминалото денонощие от господин Флауърс нямаше и следа — съобщи Джоана с резервиран тон. — А сега чакам въпросите ви за мотоциклетите — темата, по която говорихме днес. — Тя се обърна към залата и избра една жена на средна възраст с черно спортно кожено яке с капси.

— Казахте мотоциклети, та си спомних за съдържащия се в наръчника Четвърти съвет! — извика жената и размаха противното четиво в ръка. — Флауърс казва да държим жертвата постоянно в напрежение, като ту настъпваме, ту отпускаме газта.

— Говорите като рекламен агент на автора — каза Джоана. — Човек би си помислил, че господин Флауърс ви е платил за това.

— Няма защо — отсече жената. — Аз съм майка му! — След което седна на мястото си, а публиката избухна в смях.

Това стана във вторник. В сряда от Флауърс продължаваше да няма и следа и Джоана започна да се надява, че най-лошото вече бе зад гърба й. Дънкан вероятно беше загубил интерес. Само по себе си сключването на публичен облог явно му бе достатъчно и нямаше защо да полага усилия да победи. Той, тъй или иначе, вече беше спечелил — популярност из цялата страна.

И все пак, когато дойде време за въпроси от публиката, тя усети как неочаквано я обзема смътен страх.

Един мъж на петия ред вдигна ръка. Това беше първият му признак на активност. През цялото време бе дремал, сгушил глава в бухналата си сива брада. Сигурно бе домъкнат тук насила от злата си жена и сега вдигаше ръка, за да запита дали най-сетне можеше да си върви. Все пак Джоана се доближи до него и му поднесе микрофона.

— Слушам ви.

В този миг мъжът протегна ръка. Оказа се, че в нея държи прекрасна червена роза с дълго стебло.

— Мисля за вас — каза пресипнало той.

— Боже, ето го! — извика слисана зрителка.

Едва сега Джоана го разпозна. Как можа да е толкова разсеяна! През цялото предаване не бе успяла да забележи под широкополата шапка тези дяволито искрящи сини очи.

Флауърс се изправи, взе микрофона от ръката на обърканата Джоана и се обърна към въображаемия си герой:

— Вожде, вие твърдите, че вашето племе приветства с „Добре дошла“ тази бледолика жена. Заинтересували ли сте се обаче от нейното мнение?

Уместен въпрос. Тя самата се канеше да го зададе. Затова взе розата и ловко я бодна върху шапката му.

— Нито миг не съм мислила за вас! — тържествуващо заяви тя. После се върна на подиума.

След предаването той я чакаше, облегнат на стената до служебния вход на студиото. Протегна ръка и й подаде букет от дванайсет червени рози. Джоана го подмина и пътьом подхвърли:

— Откъде разбрахте за съществуването на тази врата?

— Имам си източници. — Той тръгна подире й. Като се има предвид колко дълги бяха краката му, тя надали щеше да успее да му се измъкне чрез по-бърз ход. Двамата мълчаливо заобиколиха зданието и се качиха в асансьора за подземния гараж.

— Ама хубаво наредихте дъртия пръч, а! — възкликна Флауърс, позовавайки се на въображаемия си герой.

— Във всеки случай, не ми беше необходим вашият съвет.

— Кога получавате седмичните сведения за популярността на вашето предаване? — запита Дънкан. Беше свалил фалшивата си брада.

Тя усети накъде отива разговора.

— Господин Флауърс…

— Дънкан — поправи я той.

— Господин Флауърс, има нещо, което за мен е много по-важно от популярността на предаването, и то е спокойствието ми.

Вратите на асансьора се разтвориха и тя изскочи навън. Мъжът с каубойски ботуши я последва. Тя чуваше тракането на токовете след себе си. Внезапно шумът секна. Джоана инстинктивно спря и се извърна.

— Ще направите ли нещо за мен? — Той протегна букета към лицето й. — Моля ви, кажете ми какво не е наред с тези рози? Имат някакъв твърде особен аромат.

Бе готова да направи всичко, само да се отърве от този човек. Затвори очи и вдъхна миризмата на букета. Цветята ухаеха божествено. Тя отвори очи, за да намери Флауърс само на сантиметри от собственото си лице.

— Не откривам нищо нередно в този букет.

Поредният му трик, за да я задържи. Беше го замислил хубаво. Сега на нея не й се искаше да се отдели от благоуханните цветя.

— Помиришете отново — помоли я той.

Тя отново се потопи в упойващия аромат. Ако любовта имаше миризма, то това беше тя. Като отвори очи, видя, че Флауърс още повече се бе приближил.

— Докато вдъхвате уханието на цветята, миглите ви потрепват, подобно крилата на пеперуда. Красиво е.

— „Правете й комплименти“. Кой съвет беше това?

След махането на брадата, по лицето му тук-там беше останало лепило. Тя изпита глупавото желание да посегне и да го изчисти.

Дънкан сбърчи замислено русите си вежди, докато разсъждаваше над зададения му въпрос.

— Мисля, че в случая е по-важен съвет номер едно: „Съобразявайте се с вкуса на любимата ви“. Защото аз например мисля, че ви поднесох неподходящи цветя. Трябваше да се спра на слънчогледи. Или невени. — Той дръпна букета.

— Тогава дайте цветята на майка си.

Дънкан се разсмя:

— А, добре, че ми напомняте! Заради онази жена от вчерашното ви предаване, майка ми телефонира снощи и здравата ме наруга. Обещах й в следващото издание на книгата си да включа забележка: „Майка ми не е рокерка, няма да бъде и никога не е била“.

— Заслужавате си го. — Джоана отвори вратата на подземния гараж. След няколко крачки беше в сигурното убежище на своя автомобил.

— Джоана!

Можеше да затръшне вратата на сааба, но я задържа.

— Джоана, вземете тези цветя. Знам, че ги искате.

Тя уморено въздъхна.

— Господин Флауърс, ако искам цветя, мога да си ги купя и сама.

— Естествено, че можете… — Той внимателно положи букета в скута й. — Но не е същото, като да ги получите от някого, нали така? — После се обърна и с широки крачки се отдалечи. Джоана го изпрати с поглед. Беше прав, по дяволите! Струваше си човек да се откаже и от интервю с президента заради някой, който в израз на любов ти поднася цветя. Е, не и ако го прави с рекламна цел… Затвори вратата и розите изпълниха колата с благоухание.