Пеги Никълсън
Облогът (1)

Първа глава

Десет минути до ефир. Джоана Харц пое дълбоко въздух, за да се успокои, лепна дежурната бодра усмивка на лицето си и прекрачи през служебния вход на телевизионното студио.

Екипът я чакаше. Сюзан и Таша веднага скочиха, а Арт, операторът, вдигна очи и безмълвно благодари на Всевишния, че е чул молбите им.

— Господи, Джоана, защо закъсня? — нахвърли се върху нея Таша. После улови брадичката й и по професионален гримьорски навик разгледа поруменялото й лице.

— Авария с камион на магистралата от Бронкс за Манхатън. Нямаше пострадали, но движението беше спряло — обясни тя на свитата си, която крачеше с нея към гримьорната. — Готови ли сте?

Предаването започваше в девет, а седеммилионната аудитория вече седеше пред телевизорите. Познатата смесица от вълнение и страх сви стомаха й.

— С кое да започна — с добрата или с лошата новина? — Сюзан Хадли, продуцентката, винаги бе малко бледа, но този път лицето й беше зеленикаво.

— С лошата — отговори механично Джоана, докато Таша я вмъкваше в гримьорната.

Сюзан докладва в телеграфен стил:

— Лошата новина е, че жената с прасето се отказа от участие в предаването. Добичето — как беше проклетото му име… Мънчъмс — страдало от „леко стомашно разстройство“. От тази сутрин. Сценична треска според стопанката.

Сценична треска! Джоана се вбеси. Ако прасето знаеше какво става в този миг в собствения й стомах! Без тази жена и нейния Мънчъмс шоуто пропадаше! Останалите участници бяха поканени само като фон на четириногия гост. Какъв смисъл имаше да се препира с дебелоглави бюрократи относно безсмислието на забраната да се гледат прасета по апартаментите, след като липсваше сладкият, безукорно възпитан, чистичък и розов главен „аргумент“?

— Кажи сега добрата новина — рече тя, като се отпусна на стола и остави на Таша да се занимава с външния й вид.

— Добрата новина е, че съм намерила страхотен алтернативен сюжет! — съобщи Сюзан с тон на рекламен агент, но после моментално се изчерви.

— Интервюирах кандидата вчера и отначало мислех да ти предложа да го включиш в някое от предаванията през май…

— Интервюирала си го в неделя?!

Сюзан още повече почервеня.

— Стана случайно, по-скоро на шега… Човекът се обади, за да попита за билети, но след като поговорих с него, реших…

— Седем минути до ефир — чу се предупредителен глас.

— Как се казва? — Джоана предпочиташе разговорите по същество.

— Дънкан Флауърс.

Професията на телевизионен водещ налага човек да е осведомен за всякакви неща. Справочникът в съзнанието на Джоана проработи веднага.

— Професор Флауърс, бивш преподавател от Харвард? Авторът на бестселъра „Как да създадем бестселър (дори от книга, която не струпа пукната пара)“?

— Точно така — намеси се Таша и доволно се изсмя. — Имай предвид, че въпросният Флауърс струва, и то много повече от пукната пара. — Тя посегна към тоалетката и взе един козметичен тампон. — Току-що го пудрих с това пухче. Решила съм довечера да си го сложа под възглавницата, преди да си легна.

— Само че това е предпоследната му книга — продължи мисълта си Сюзан. — Не беше дошъл да говори за нея.

— А за книгата, която е написал сега, нали? Естествено! — Джоана издаде устни, за да може гримьорката да ги начерви.

— Четири минути, Джоана! Побързай! — напомни пак асистент-режисьорът с уморен глас.

— Именно за новата му книга става въпрос. Впрочем, ето я — каза Сюзан, пусна томчето в скута на Джоана и излезе.

Докато Таша я решеше, Джоана хвърли неодобрителен поглед на корицата. Крещящо оформеното заглавие гласеше: „Сто и един начина да спечелим жената на нашите мечти — любовен наръчник за мъжа“. Не беше чела този бисер, но вече беше чула за него. Лайза Дженък го хулеше онзи ден на коктейла: „Цинично, банално, тенденциозно и обидно четиво! Но ще има успех, сигурна съм в това!“.

И за да има успех, Дънкан, естествено, бе решил да използва предаването й. Щеше да си направи безплатна реклама и да представи творението пред света. Надали ще ти мине номерът, мислеше си Джоана, докато, изпълнена с враждебност, се запъти към студиото.

Деветдесет секунди до началото. Тя стъпи на подиума. Стомахът й беше свит, ушите й бучаха, дланите й бяха студени като лед. Чувстваше се така преди всяко предаване. Едва след включването в ефир всичко се нормализираше и си тръгваше по реда. Помаха кокетно за поздрав на публиката в залата и погледна часовника си. Оставаха седемдесет секунди до ефир.

На стола върху подиума седеше събеседникът й за днес. Тя се приближи към него и той се изправи. Беше едър и добре сложен мъж — стърчеше с близо двадесет сантиметра над нейните метър и седемдесет на висок ток. Красив мъж.

Последен звънец. След секунди щяха да бъдат в ефир.

Този мъж имаше невероятни очи… Небесносини и палави като на дете. Смигна и й подаде ръка.

Джоана се изненада. Обикновено гостите чакаха тя първа да се обърне към тях.

Ефир.

На екрана тръгна заставката: картина от студиото на музикален фон. Зрителите вече можеха да я видят как разговаря с госта, но самият разговор все още не достигаше до тях.

Дънкан подозрително удължи ръкостискането си. Възнамеряваше ли изобщо да пусне ръката й или през останалите шестдесет минути смяташе да я държи?

— Здравейте!

— Моля ви! — прошепна Джоана.

— А, да… — Той се усети и тутакси пусна ръката й.

— Един въпрос, преди още зрителите да са започнали да ни чуват, господин Флауърс. Колко платихте на жената с прасето, за да се откаже от участието си днес?

Лицето му се разтегна в ослепителна двайсет и четири каратова усмивка, а буйната му златиста коса се разтресе в безмълвен смях. Около устните му се образуваха симпатични бръчици. Сигурно резултат от козметична операция, прекалено хубави бяха, за да повярва, че се е родил с тях.

— Пет хиляди на собственичката, а Мънчъмс се задоволи с кутия бонбони — от тези, които се продават за празника на Свети Валентин. Впрочем, парите щели да отидат за настаняването на прасенцето в приют за животни някъде извън града. Собственичката ви праща поздрави, а Мънчъмс — своето бодро „грух-грух“.

Пет хиляди! Джоана ахна. Всъщност като разход за реклама това беше нищожна сума. Ако продажбите на книгата потръгнеха, Флауърс щеше да си ги възвърне за ден-два. Тарикат! Искаше да я използва като част от евтината си игра.

Петнайсет секунди до края на заставката.

— Мразя използвачите, господин Флауърс — процеди през зъби тя. В нощта, в която Джейсън я беше напуснал, се беше зарекла да бъде безмилостна с мъжете и вече три години неотклонно спазваше клетвата си.

Флауърс простодушно примигна с очи.

— За какво използване говорите, госпожо Харц! Не може да става и дума за такива неща.

— Любопитно, как възнамерявате да ми платите?

— Вашето възнаграждение ще се състои в това, че с моето участие днес ще направите най-интересното си предаване досега.

Каква самонадеяност!

— Трогната съм, но предпочитах в днешното предаване да участва онова симпатично мъничко…

Бяха в ефир! Зад стъклото на студиото тоноператорът натисна бутона за звука.

— … прасе! — Микрофоните уловиха последната й дума. Десетократно усилена, тя изплющя в залата като плесница. Гостът комично се улови за сърцето и се свлече на стола поразен. Публиката се разкикоти, а един мъж от последните редове се запревива от смях. Въодушевен, Дънкан продължи театралната си агония и накара зрителите да изпаднат в транс.

Клоун! Джоана наистина се възмути. Ситуацията започваше да излиза извън контрол. Този тип беше остроумен, обаятелен и можеше да направи с присъстващите каквото си пожелае. На всичко отгоре я беше заварил неподготвена — не бе прочела дори ред от книгата, за която трябваше да говорят.

Тя се почувства като учителка в шумен клас. Време беше да вземе нещата в свои ръце.

— Уважаеми зрители, добър ден. На тези от вас, които са тук, в студиото, благодаря, че дойдоха, без да се уплашат от поледицата и студа. А тези, които предпочетоха да останат у дома, искам да уверя, че в мразовит ден като днешния няма по-приятно нещо от това човек да се сгуши на топло пред телевизора с чаша димящо кафе в ръка.

— Предлагам ви да поговорим за една книга, която вероятно ще ви заинтригува или най-малкото ще възбуди спор. Неин автор е господинът, който стои пред вас. Господин Флауърс, моля ви, представете произведението си.

— С удоволствие. Книгата ми е за начините, по които можем да спечелим сърцата на нежния пол… — Той взе микрофона в ръка, стана и непринудено се заразхожда.

Това не влизаше в сценария. Вместо авторитетно да му задава въпроси от мястото си, тя бе принудена да тича подир него като кутре.

— Господин Флауърс — с измамно сладък глас пропя Джоана, — предишната ви творба беше посветена на това как да превърнем в бестселър и най-баналния сюжет. Не се ли опитвате на практика и сега да направите точно това? И изобщо, необходими ли са наръчници в любовта? Хората поне от петдесет хиляди години се влюбват и ухажват без всякакви методически помагала.

— Точно така, госпожо Харц, но дали са изпитвали удоволствие от това? Трябва да знаете, че за средностатистическия американец любовната среща представлява тежко изпитание на мъжествеността. Страхът да не получи отказ го преследва като кошмар.

Ако се съдеше по външността на Дънкан, той самият надали беше получавал отказ в своя живот. Публиката се засмя.

— Но аз говоря сериозно! — продължи той. — Ние, мъжете, понякога сме доста безпомощни в любовта. Инстинктите ни карат да преследваме жените, само че често не знаем как на практика да ги ухажваме.

— Ако ти трябват уроци, ще ти ги дам веднага! — се обади от публиката една руса лъвица в минипола. Джоана я изгледа свирепо и помоли с жест за тишина. Дънкан продължи:

— Средният американец знае схемата: аз съм Тарзан, ти — Джейн… Но той не е запознат с тънкостите на изкуството да се превземат женските сърца. По тази причина той често пъти бие встрани от целта.

— Значи, ако правилно ви разбирам, вашата книга трябва да научи мъжете как да попадат точно в целта. Тя вероятно е предназначена за тези, които постоянно се грижат да увеличат завоеванията си с още едно. За жените в нея не е помислено въобще.

— Не ме разбрахте правилно. Тази книга учи хората как да общуват — и то не толкова с телата, колкото с душите си. Искам да обясня как да се обичаме красиво, искрено и вълнуващо. Любовта ни трябва да е като хубаво шампанско — бистра, искряща и пенлива. Такава любов всяка жена трябва да преживее поне веднъж в живота си, а мъжът трябва да знае как да й я подари. Любов, споменът за която да сгрява сърцата на хората до дълбоки старини… За тези неща става въпрос в книгата ми. — Той вдигна томчето и го показа към камерите.

„Евтин рекламен трик!“ — за малко да каже Джоана. Този човек беше толкова сладкодумен, че вече бе спечелил публиката на своя страна. Трябваше да се намеси бързо и да установи контрол. Само че изпусна подходящия момент. Флауърс я изпревари пак.

— Какво мислите — обърна се той към аудиторията, — достатъчно ли са красивите преживявания във вашия живот?

— Не!!! — отвърна му мощен хор от женски гласове.

Джоана скръцна със зъби. Нейната собствена публика! С какво право флиртуваше с нея и я подстрекаваше да й изневери?!

— Бихте ли искали вашият приятел или съпруг да стане по-нежен и по-вещ в любовта? — Поредната провокационна реплика!

— Да!!! — Този път залата щеше да се срути от аплодисментите и възторжените викове на възбудените жени.

Такова нещо не се бе случвало досега. Публиката беше преминала изцяло на негова страна.

— Прекъсваме за реклами — обяви Джоана, след като се овладя.

Флауърс свали томчето, което показваше на камерите, и я погледна засмян. Тя лицемерно отвърна на усмивката му и трескаво се зае да прелиства страниците на книгата. Сега беше моментът да изрови отвътре пасажи, които да не звучат добре. Хубаво щеше да го подреди…

Сепна я докосването на силна мъжка ръка. Дънкан. Беше я уловил за рамото.

— Защо сте така враждебно настроена към мен?

— Вече ви казах. Прекарах цяла седмица в изучаване на капиталния труд „Прасетата от праисторически времена до наши дни“, рових се във всевъзможни общински разпоредби за отглеждането на животни и какъв е общественият ред… Но ето, че вашето появяване обезсмисли целия ми труд.

— Е, можете да погледнете на нещата и откъм добрата им страна. За срещата с мен не беше необходимо да се готвите въобще.

— Вярно е, но вие далеч не сте така чаровен, както онова мило, симпатично, малко розово прасе.

След рекламите словесният дуел продължи.

— Господин Флауърс, вашата книга представлява сборник от полезни съвети. Под номер осем, например, вие препоръчвате на мъжете да подарят дванайсет червени рози на тази, чието сърце са решили да покорят. Мислите ли, че е необходимо хората да плащат за банални поучения от този вид? Занимавате читателите с очевидни и всеизвестни неща.

— Не виждам какво лошо има в това да се говори за очевидни и всеизвестни неща. Освен това, аз се старая да покажа на хората как това, което обикновено считаме за неприлично, може да бъде красиво и поетично, щом извира от сърцето ни.

Аудиторията заръкопляска и Джоана се вбеси. Клоун, словесен жонгльор — нима присъстващите не разбираха това! Клоун или не, едно не можеше да му се отрече — Флауърс омайваше публиката бързо и със завидна лекота.

След третото прекъсване за реклами дойде ред за въпросите на зрителите и нещата тръгнаха съвсем зле. Цялата аудитория бе на негова страна. Една жена, очевидно запозната с книгата му, го помоли да демонстрира Шести съвет. Дънкан отиде до нея и с пошъл оперетен жест й целуна ръка. Не, това повече не можеше да се издържи!

— Господин Флауърс, твърдите, че методът ви е безотказен. В такъв случай, не крие ли той опасност от злоупотреби, ако се прилага от злонамерени люде?

— Напълно права сте, госпожо Харц — каза Дънкан. — Методът ми не е безобиден и не трябва да се използва с користна цел. Тук му е мястото да отправя едно предупреждение. — И той назидателно вдигна пръст. — Господа, несправедливо ще бъде да използвате моите съвети с цел да спечелите сърцето на омъжена жена.

Джоана възрази:

— Но, господин Флауърс, вашето изобретение улеснява хората да вършат непростими и противни неща!

— Уви, такъв е светът.

Прекъснаха за реклами. После дойде време за отговори на въпроси, получени в студиото по телефона. Две от обажданията бяха на мъже, които се интересуваха откъде могат да се сдобият с безценното четиво. После една обожателка с кукленски глас помоли да предадат телефонния й номер на господин Флауърс. От апаратната успяха да я отрежат в последния момент.

През паузата за реклами Флауърс се зае да раздава автографи на жените от първия ред. До края на предаването оставаше само още едно включване. Колкото да ми зададе още няколко въпроса, които да ме довършат окончателно, мислеше си Джоана.

Един млад чернокож мъж от втория ред настойчиво вдигаше ръка.

— Господин Флауърс — каза той, — твърдите, че вашата стратегия по отношение на жените ви прави неотразим. Защо тогава водещата на това предаване няма вид на кой знае колко очарована от вас? Мислите ли, че сте в състояние да спечелите и нейното сърце?

— Разбира се! — незабавно отвърна Флауърс.

— Разбира се, че не! — безцеремонно го отряза Джоана.

— Е, господин Флауърс? Как ще постъпите? — обади се чернокожият мъж.

— Като начало ще приложа моя Пети съвет. Ще кажа на дамата колко прекрасни са нейните зелени очи. — Той погледна към Джоана и се позасмя. — Но вие сигурно вече сте го чували.

Дънкан запрелиства книгата, като в същото време с гъвкава походка вървеше по подиума. Джоана усети как настръхва — този мъж бе като измамно ленив тигър, готов за скок.

— Или — Флауърс спря до нея — бих опитал своя Четиринайсети съвет.

Джоана трескаво се напрегна да отгатне какъв можеше да бъде този съвет. Серенада под балкона й на лунна светлина?

— Не, не… най-вероятно ще приложа номер Двайсет и едно — след кратко колебание реши Флауърс. — Значи… първо правим това. — Той я прихвана с една ръка през кръста и сръчно я наклони назад — сякаш танцуваха танго. Джоана изписка и се вкопчи в раменете му. Пред погледа й бяха присмехулните му сини очи, златистата коса и… декоративните пана на тавана. В следващия миг устните на Флауърс се приближиха към нейните — бяха толкова меки и нежни. Усети мирис на ментова паста за зъби и туптенето в гърдите му, плътно допрени до нейните. Ушите й започнаха да бучат. Устните на Флауърс докоснаха бузата й и след секунда той рече:

— В този миг казвате… Един момент, че си загубих страницата. — Със свободната ръка той запрелиства книгата. — Аха. Значи… казвате… — И той с усмивка се обърна към Джоана. — „Госпожо, чаках този момент още от мига, в който ви зърнах за първи път!“ — Флауърс огледа партньорката си. — И тогава тя казва…

— Клоун! — избухна Джоана и му зашлеви звучна плесница.

Аудиторията избухна. Освиркваха я. Не й се бе случвало досега.

— Момент, момент! — С ръка върху пламналата буза Флауърс искаше да направи справка със своето четиво. — Госпожо, репликата, която трябваше да произнесете, бе друга. От вас съвсем не се очакваше да кажете това!

Джоана се тресеше от нерви, но гласът й остана твърд:

— Е, това доказва колко ефективни са методите ви. — Тя се обърна към публиката: — Не мисля, че бих могла да ви препоръчам този наръчник. Спестете си парите и труда.

— Грешите, госпожо — възрази Флауърс. — Моите съвети действат със стопроцентова ефективност. Само че понякога е необходимо известно време, преди да се постигне убедителен резултат.

Джоана се извърна към него и го погледна право в сините очи.

— Господин Флауърс, вашите методи не биха ми подействали и след четирийсетгодишни интензивни усилия от ваша страна!

— Искате ли да се обзаложим? — Гласът му внезапно бе станал сериозен и тих.

Тя се сепна.

— Ами…

— Съгласна ли сте, госпожо Харц? — подигравателно се усмихна Флауърс и пристъпи крачка напред. — Страхувате ли се да се обзаложите с мен? Нима толкова се плашите от един кратък романтичен епизод?

— Глупости. Просто съм придирчива и не съм склонна да обръщам внимание на случайни мъже.

— Тогава да се обзаложим ли, че дори и така мнителна, вие все пак ще бъдете очарована от мен. Нужни са ми само четиринайсет дни, през които да приложа върху вас съветите от книгата, за която говорихме днес.

— Господин Флауърс, нямате никакъв шанс! — Противно на навика си тя отстъпи, докато той се приближи още крачка.

— Е, ще се обзаложим ли? — попита Флауърс.

— Давай, Джоана! Давай! Хвани се с него на бас! — закрещя публиката.

Беше попаднала в капан. Развоят на събитията очевидно бе планиран от Флауърс и той съвсем умишлено я бе водил към този край.

Игривостта беше изчезнала от очите му. Пламъкът в неговия поглед изведнъж я накара да изтръпне от страх.

— Добре — рече той. — Нека да придадем на нещата по-официален вид. Госпожо Харц, обзалагам се, че ще успея да спечеля сърцето ви до празника на Свети Валентин.

Беше пресметнал всичко — включително и това да обяви резултата от облога във впечатляващо подходящ за целта ден! Само че на нея вече й беше все едно. Щеше да постави този палячо на мястото му! Ах, как само щеше да го нареди!

С пръст, предизвикателно опрян в гърдите му (вестниците публикуваха на другия ден снимката им точно в този миг), тя погледна Флауърс и отсече:

— Имате думата ми, господин експерт!

Аудиторията избухна във възторжени викове.