Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Подводната война (15) (Стратегиите в подводните битки)

Дванадесета глава
Войната в протока

Решителната битка отмина, но Мак все още не можеше да повярва, че формацията начело с „Индипендънс“ бе успяла да причини такива огромни щети на противника. Но беше сигурен, че това сражение ще остане в историята на морските битки като най-решителното поражение, претърпявано някога от която и да било флота.

Сега „Чайен“ плаваше на перископна дълбочина, за да приеме последните нареждания от щаба по сателитния канал SSIXS. Веднага след дешифрирането на радиограмите Мак ги взе и се прибра в капитанската каюта, за да ги прочете в по-спокойна обстановка и да обмисли подробностите около новата задача, поставена пред екипажа на „Чайен“.

Когато беше готов с решението, капитанът събра в каюткомпанията заместник-командира, дежурния офицер, навигатора, координатора на огневите системи и старши-оператора от сонарното отделение.

Щом капитан Макей се появи на прага, всички офицери прекратиха разговорите.

— Господа — започна Мак, — днес получих новите заповеди. Нареждат ни да се отделим от формацията начело с „Индипендънс“ и да поемем на север. Ще извършим продължителен преход с дължина около 1000 мили, до Тайванския проток, между Китай и Тайван. — Мак спря, за да позволи на офицерите да обмислят думите му. — А сега съм длъжен да ви осведомя за ситуацията в общ план. Събитията напоследък са извънредно благоприятни за Съединените щати. Цзян Дзъ Мин, президентът на Китай, който бе свален по време на юлския преврат, наскоро е успял да се добере до Тайван с помощта на една наша подводница от клас „Сийуулф“.

Мак знаеше, че това съобщение ще изненада офицерите, затова продължи по-бавно:

— От „Чайен“ се иска да „прочисти“ Тайванския проток от неприятелски подводници, за да може Цзян Дзъ Мин да се върне безпрепятствено в Китай, когато условията станат подходящи за връщането му на власт. — Командирът огледа лицата на офицерите. — От флотското разузнаване още няма надеждни сведения за вражеските плавателни съдове в този район. Но се очаква струпване на голям брой разрушители клас „Лу Дао“ и може би на няколко от по-опасните им подводници „Акула“ или „Кило“. От щаба ни предупреждават, че в района на протока е възможно да се натъкнем на гъсти минни полета, затова ще се наложи да бъдем извънредно внимателни.

След последното предупреждение Мак обяви края на срещата и офицерите се върнаха в отделенията си.

Докато „Чайен“ се отдалечаваше от ескорта на „Индипендънс“, Мак не преставаше да мисли за предстоящите опасности. Нямаше опит с морските мини, но знаеше, че са коварна заплаха за всички плавателни съдове, включително и за подводниците. По време на войната в Персийския залив през 1991 г. единствените щети на ВМС на САЩ бяха нанесени от две морски мини, с не много сложно устройство, произведени по остаряла технология. Това звучеше като подигравка със супермодерните бойни кораби — една мина, струваща само няколко хиляди долара, да изпрати на дъното ядрена подводница като „Чайен“, чиято цена надминаваше един милиард.

След приключването на съвещанието в каюткомпанията „Чайен“ започна дългото си самотно пътешествие. На „Бремертън“ бе заповядано да напусне Южнокитайско море и да се върне в Индийския океан. Другата американска подводница — „Кълъмбия“, трябваше да остане в ескорта на самолетоносача, за да го охранява от вражески подводни лодки — роля, която досега неведнъж бе възлагана на „Чайен“.

— Спуснете подводницата на 400 фута — нареди Мак.

— Слушам, сър, да се спусне подводницата на 400 фута — потвърди дежурният офицер.

— Скорост дванадесет възела — допълни капитанът. И тази заповед бе потвърдена незабавно.

Плаването към Тайванския проток започна при извънредни мерки за предпазливост — загрижен за оцеляването на „Чайен“, Мак реши да напредват по-бавно, но затова пък по-тихо, вместо да се устремят на север с максимална скорост, да бъдат лесно засечени и после да се наложи да си проправят път с помощта на торпедата.

Освен това командирът знаеше, че в тесния проток китайските бойните кораби са в свои води и отвред ще го дебнат заплахи. По този маршрут се намираха четири от китайските военноморски бази. Всяка от тях можеше да изпрати по следите му подводници, ракетоносци, разрушители или самолети за борба с подводници. От решаващо значение беше кога неприятелските сонари ще открият присъствието на американската подводница, далеч извън пределите на Южнокитайско море. Затова той беше длъжен да прояви цялото си умение, та маршрутът на „Чайен“ да не бъде разкрит.

 

 

Плаването щеше да продължи четири или пет денонощия. Към края на третия ден „Чайен“ премина край военноморската база в Чжанцзян, разположена на южния бряг на Китай, след което наближи района около Хонконг. Досега сонарите не бяха открили китайски кораб, може би защото китайската флота още се прегрупираше след съкрушителното поражение край островите Спратли.

Но тази вечер внезапно всичко се промени.

— Кабина, тук сонар — рапортува старши-операторът от сонарното отделение. — Имаме сонарен контакт по азимут две-нула-нула. Звуковият му спектър не прилича на тоновете на познатите ни подводници.

Мак, който беше в командната кабина, реши, че на повърхността се е появил китайски кораб, напуснал базата в Чжанцзян, за да се отправи на югозапад. Операторът пред бордовия компютър BSY-1 започна да проверява данните, за да определи дистанцията до новия контакт.

— Кабина, тук сонар — отново се намеси старши-операторът, — регистрирахме импулси от активни високочестотни сонари. Над нас плават два ракетоносеца клас „Хайнан“.

Компютърният оператор, с помощта на координатора на огневите системи, се зае да обработва и анализира новите данни, за да изчисли разстоянията до двата контакта.

— Кабина, тук сонар, активните сонари се чуват все по-слабо. Вероятно се намесват смущения от конвергентната зона. Според нашите изчисления до контактите има повече от тридесет мили.

— Сонар, тук кабина, прието — отвърна Мак вместо дежурния офицер. — Не преставайте да ги следите.

Мак нямаше намерение да атакува тези ракетоносци, освен ако те не се опитаха да атакуват подводницата. Предпочиташе да ги отмине в пълно мълчание, но от друга страна, не можеше да позволи те да се влачат по следите му до крайната точка, определена в плана за сегашното плаване на „Чайен“.

Но поне засега нямаше защо да се тревожи. Китайските патрулни кораби не подозираха за новия маршрут на „Чайен“ Възможно бе да са решили да изпробват новото си сонарно оборудване. Повечето от китайските бойни кораби, построени предимно през шестдесетте години, едва отскоро започнаха да използват активни сонарни системи и техните командири често се увличаха по учения в открито море, за да отработят техническите процедури при преследване на противникови цели. Обаче сега нещо подсказваше на капитан Макей, че движението на китайските кораби не прилича на редовно учение. Двата ракетоносеца „Хайнан“ бяха натоварени с по дванадесет минни комплекта и когато достигнаха предварително определения участък, екипажите им започнаха да спускат мините по специалните релси. След това капитаните им бяха решили да изпробват новите сонарни уредби и накрая да се завърнат в базата.

Петнадесет минути след като сонарите на „Чайен“ засякоха двата ракетоносеца, контактите внезапно се изгубиха. Раздразнен, Мак веднага отиде в сонарната зала. Старши-операторът тъкмо докладваше на дежурния офицер в командната кабина за новата промяна в обстановката:

— Да, преди малко ги изпуснахме, но сега отново се чуват. Възможно е да са се насочили към източния китайски бряг, защото азимутът им се промени и сега е три-пет-пет.

Мак бързо се върна в командната кабина и попита:

— Вече знаем ли разстоянията до двата контакта?

— Все още не, сър, но скоро ще ги узнаем — отговори дежурният офицер. Той помагаше на координатора да приключи по-бързо изчисленията.

След по-малко от минута координаторът вдигна глава и се обърна към Мак:

— Капитане, дистанцията е 68 000 ярда.

— Кабина, тук сонар, нашите китайски контакти спряха активните си сонари, сър — докладва старши-операторът. — Обзалагам се, че сега ще започнат да спускат мини във водата.

Двата китайски кораба се намираха на около 40 мили северно от „Чайен“. Контактните мини МАГ една по една се плъзгаха по релсите и се потапяха във водата. Тези мини, руско производство, бяха създадени чрез технология, била модерна може би преди цял век, но въпреки това си оставаха сериозна заплаха за всяка подводница.

— Маркирайте този участък като минно поле — разпореди се командирът и посочи участъка върху оперативния планшет. — Може би ще се наложи да прочистваме тази зона.

— Слушам, капитане — отвърна офицерът, ръководещ минотърсачното отделение, и веднага се надвеси над планшета.

Мак още не знаеше от какъв тип са мините, които китайците спускаха в Тайванския проток, но имаше достатъчно основания да подозира, че тези коварни съоръжения, чувствителни на промените в натиска на морската вода, ще затруднят задачата на подводницата му. Опита се да пропъди неприятното предположение, че китайците спускат дънни мини с висока акустична чувствителност, подобни на използваните от ВМС на САЩ.

За негово щастие — макар в този миг той да не знаеше това — китайците използваха по-евтините, но по-малко ефикасни мини, които реагираха само на налягането на водата. Причината бе в недостига на средства — хроничен порок на китайския боен флот. Мините МАГ, приети на въоръжение в бившия съветски флот, се доставяха в Китай още от началото на шестдесетте години. Но макар и старомодни, те все пак притежаваха едно ценно преимущество — можеха да действат на дълбочини до 1500 фута, което създаваше реални опасности за съвременните американски ядрени подводници от клас „Лос Анджелис“.

Когато „Чайен“ се приближи към южния край на Тайванския проток, старши-радистът донесе една приета преди малко шифрограма и я подаде на Мак.

— Капитане, току-що получихме съобщение по ELF-канала от самолетоносача „Нимиц“. Искат да се издигнем до комуникационна дълбочина, за да ни предадат нови заповеди по сателитна система SSIXS.

— Много добре — кимна Мак и заповяда на дежурния офицер: — Изплуване до перископна дълбочина.

Докато „Чайен“ бавно се издигаше, Мак неспокойно стискаше ръкохватката на перископа и не преставаше да се пита дали този път новините ще се окажат добри. Беше решил да изплуват почти до повърхността, за да може веднага да отговори на командира на „Нимиц“, ако се окажеше, че промените в ситуацията го налагат. За да се свърже с друг кораб не беше достатъчна плуващата антена, а радиотрафикът чрез VLF-канала не винаги беше абсолютно надежден.

Когато „Чайен“ се озова на перископна дълбочина, Мак реши да огледа наоколо чрез перископа тип 2, но не откри нищо обезпокоително.

Съобщението от „Нимиц“ беше автоматично дешифрирано от специалния компютър, свързан с приемопредавателя за сателитна връзка, и поднесено на капитана. Мак го прочете и мълчаливо го подаде на навигатора.

— Патрулиращите изтребители, които излитат от самолетоносача от Тихия океан източно от Тайван, са забелязали през миналата седмица повишена активност на китайски кораби в Тайванския проток. Подозират, че китайците усилено залагат нови минни полета.

Предупреждението се оказа много навременно, но с това новините не се изчерпваха. От „Нимиц“ бяха успели да засекат двата маршрута, които китайците вероятно считали за най-безопасни. Според сведенията на разузнаването тези зони не били минирани, в момента китайските миноносци също не поставяли там нови мини.

Мак заповяда отново да спуснат подводницата на 400 фута, след което двамата с навигатора се приближиха до едромащабната карта на протока.

Тайванският проток, разделящ Китай от остров Тайван, е сравнително плитък и е ориентиран приблизително в посоката север-юг. Съмнителните зони, за които разузнаването подозираше, че са превърнати в минни полета, заемаха немалка част от протока, предимно в централната зона. Първият обезопасен от мини маршрут беше откъм западната страна, покрай китайския бряг. Вторият маршрут се намираше по-близо до отсрещния, източния бряг, близо до териториалните води на Тайван. Двамата офицери внимателно проучиха двата маршрута, за да изберат най-добрата траектория за преминаването на „Чайен“.

Пръв заговори навигаторът:

— Според мен източният маршрут ще е по-благоприятен за нас, сър, защото ще плаваме по-близо до западното тайванско крайбрежие. Не се знае с какви патрулни кораби от китайския флот може да се срещнем, да не говорим за тяхната морска авиация.

Мак се съгласи с него:

— Да, доводите ти са логични. Ще изберем този маршрут. Начертай новия курс на оперативната карта. Пескадорските острови трябва да останат откъм левия ни борд.

Навигаторът се зае с изпълнението на задачата, а Мак отиде в сонарното отделение, за да провери дали няма нови контакти. След като нанесе новия маршрут на картата, навигаторът я занесе до пулта, зад който вече го очакваше дежурният офицер.

 

 

„Чайен“ навлезе съвсем предпазливо, само с четири възела, в плитките води на Тайванския проток. Мак вече бе придобил доста опит за плаване в плитки води и затова нареди на дежурния офицер да спусне подводницата само на 100 фута. Дължината на протока е около 350 мили. При тази скорост за прекосяването на протока щяха да стигнат три и половина дни. Планът на капитан Макей предвиждаше да преминат безшумно покрай остров Тайван, като непрекъснато следят за появата на вражески кораби. Мак знаеше, че ако се стигне до подобна нежелана среща, ще се наложи да маневрират към западния маршрут, откъм срещуположния бряг, но по средата на протока се намираше опасното минно поле.

В момента на „Чайен“ бе възложено не само да разузнава за присъствието на неприятелски кораби, но и да унищожава вражески подводници и по-опасни надводни кораби. За да изпълни с чест тази задача, Мак реши след като подводницата премине през протока, да обърне курса и да провери опасните зони около китайския бряг — опитът му подсказваше, че там го очаква богат „улов“.

Всички сонарни оператори от екипажа на „Чайен“ слушаха напрегнато, докато подводницата напредваше на север. Според капитана откъм тайванския бряг вероятността да срещнат китайски кораби бе малка, но това предположение не отчиташе факта, че китайците отлично знаеха къде са заложили минните полета и затова не можеше да се допуска, че ще пренебрегнат безопасната от мини зона покрай тайванския бряг.

Мак още веднъж благодари мислено на командира на „Нимиц“ за навременното предупреждение. Ако не го бе получил, бе много вероятно сега „Чайен“ да е вече в началната зона на минното поле.

„Чайен“ премина на север от 25-ия паралел и се доближи към Източнокитайско море. След два часа Мак заповяда да издигнат „Чайен“ до перископна дълбочина и да проверят за нови донесения от разузнаването по сателитната система SSIXS. Но след като се оказа, че няма шифрограми, адресирани до „Чайен“, нито пък през перископа се виждаха китайски кораби в далечината, Мак реши, че това е добър признак, обещаващ безопасно плаване.

След като навлязоха в Източнокитайско море, Мак нареди да променят курса на 360°, да прочистят глухата зона зад кърмата и отново да се върнат към предишния курс. Бавно, предпазливо, подводницата пое отново на юг, но този път покрай китайския бряг.

Не бяха изминали и десет мили от повторното им навлизане в протока, когато се натъкнаха на първия подводен контакт.

— Кабина, тук сонар, имаме сонарен контакт с азимут две-четири-две. Според мен пред нас има китайска подводница клас „Кило“, сър. Предполагам, че е с един шестлопатков корабен винт и напредва с висока скорост.

Операторът пред бордовия компютър BSY-1 веднага се зае с данните — разстоянието до вражеската подводна лодка беше от първостепенно значение.

Понякога този процес може да погълне много време, но се случва и обратното — дистанцията до контакта да се определи доста бързо.

— Успяхме! — зарадва се операторът. — Дистанцията е 39 000 ярда. Тя се движи с 16 възела, по курс едно-четири-пет.

— Увеличете скоростта на осем възела — замислено процеди командирът. — Пълна бойна готовност за всички торпедни апарати. — Мак знаеше, че в подобен случай кавитацията не може да бъде избягната, но не това бе причината за тревогата му. „Кило“ също щеше да кавитира, пък и не му се вярваше китайската подводница да поддържа такава висока скорост за по-продължителен интервал, особено в плитки води (от дъното ги деляха само 24-клафтера).

Колкото повече „Чайен“ се приближаваше към противника, толкова по-уверен беше координаторът на стрелбата в успешния изход от предстоящата схватка. Щом дистанцията се стопи до 20 000 ярда, Мак заповяда да насочат торпедни апарати номер едно и две, като отворят външните торпедни люкове.

„Чайен“ се промъкваше все по-близо към китайската подводница, но след задействането на външните торпедни люкове сонарните оператори засякоха, че „Кило“ внезапно намалява скоростта си. На компютърния екран ясно се виждаше, че подводницата е обърнала курса си точно към „Чайен“. Само след една минута от сонарното отделение отново се обадиха:

— Кабина, тук сонар, на „Кило“ включиха активен сонар, средночестотен, от добре познатия вид „Острите зъби“. — Така американските моряци наричаха на своя жаргон комбинирания активен/пасивен сонар, който се монтираше към корпусите на всички китайски подводници от клас „Кило“.

Веднага след задействането на активния сонар на „Кило“ Мак реши, че няма друг изход, освен да атакува пръв, защото местоположението на „Чайен“ беше разкрито.

— Проверете сонарния азимут и стреляйте, от торпедни апарати номер едно и две, по Мастър-112!

През последните няколко седмици „Чайен“ неведнъж се бе озовавала в схватки на живот и смърт, но и този път, както и при първия сблъсък, всички бяха крайно напрегнати. Екипажът, както винаги, изпълняваше безупречно всяка команда. Мак много скоро получи отговора на офицера от торпедното отделение:

— Торпеден апарат номер едно задействан. — След няколко секунди: — Торпеден апарат номер две задействан.

Капитанът потвърди, че е приел рапорта.

— Кабина, тук сонар. И двете торпеда се движат нормално, по права линия.

На борда на „Кило“ настъпи суматоха — никой не бе очаквал американските торпеда Mk 48 да се появят толкова скоро. Китайската подводница бе включила активния сонар само за да се увери, че наоколо няма други сонари контакти. Но тук, недалеч от родните брегове, китайският командир се чувстваше сигурен. Едва сега започна да осъзнава, че е допуснал фатална грешка.

— Торпедо номер едно засече целта… торпедо номер две също — съобщи координаторът на стрелбата.

— Прережете кабелите — нареди се Мак. — Искам да бъдем колкото е възможно по-далеч, когато торпедата експлодират. — Той знаеше, че мощната бойна глава, с почти 300-килограмов експлозив, може да повреди всичко наоколо, без да различава своите и чуждите подводници. — Затворете външните торпедни люкове и презаредете с торпеда апарати номер едно и две.

Когато се отдалечиха достатъчно, Мак нареди да намалят скоростта на четири възела. Все още бяха доста близо до китайския бряг и той не искаше да рискува. След загубата на тази „Кило“ китайците по всяка вероятност щяха да се досетят, че в тези води се е появила американска подводница, но Мак разчиташе на строгите мерки за предпазливост.

Капитанът беше сигурен, че „Кило“ няма да се изплъзне от неумолимо напредващите торпеда. От едната страна беше китайският бряг, а от другата — широкото, смъртоносно минно поле. След като и двете торпеда бяха засекли местоположението на „Кило“, Мак бе готов да се обзаложи, че само след няколко минути с нея ще е свършено.

— Кабина, тук сонар — обади се старши-операторът, — „Кило“ отново се опитва да се отскубне от нашите торпеда, но този път зави към средата на протока, към минното поле. Обаче и двете Mk 48 я следват неотстъпно.

Този рапорт още повече успокои Мак, макар че той неволно изпита прилив на уважение към смелия китайски командир. Дори и в тази отчайваща ситуация, когато шансовете за спасение на подводницата му явно се бяха изчерпали, той бе решил да рискува.

— Кабина, тук сонар. Две експлозии във водата, с азимут едно-едно-нула. — Мак се напрегна в очакване на останалата част от рапорта. — Капитане, току-що изгубихме торпедо номер едно. Първото Mk 48 се натъкна на мина.

Мак само кимна и уважението му към дръзкия съперник още повече се увеличи. Засега китайският командир печелеше. Но оставаше още едно торпедо, насочено право към корпуса на „Кило“.

Двойната експлозия на първото торпедо и на мината детонира така силно, че взривната вълна разтърси минното поле наоколо. Китайците бяха допуснали грубата грешка да разположат мините прекалено нагъсто, затова налягането на водата след първите два взрива задейства още две от съседните мини.

След минута от сонарната зала докладваха за още две експлозии. Според старши-оператора това бяха мини, защото второто торпедо продължаваше да преследва плячката си.

— Кабина, тук сонар! Още една експлозия — задъхано се намеси старши-операторът. — Изгубихме контакта с торпедо номер две… Опасявам се, че и то се е натъкнало на някоя мина!

Отчаяният риск на китайския командир отново се бе увенчал с успех. Неговата „Кило“ се бе отървала от двете американски торпеда, но все още не беше в безопасност, защото около нея гъмжеше от китайски мини, а някъде наблизо се спотайваше опасен противник.

Не бе изтекла и минута след взривяването на второто торпедо Mk 48, когато от сонарното отделение регистрираха още две експлозии.

— Кабина, тук сонар. Още две експлозии, с азимут едно-едно-две. Чувам шумове от разкъсване на корпус на подводница. Явно Мастър-112 е попаднала на някоя от своите мини!

Никой подводничар няма да сбърка, когато чуе ужасяващия трясък на трошащ се метал. Докато „Кило“ потъваше, Мак мислеше само за току-що преживяното. Когато изпадне в безнадеждното състояние на губещ, всеки командир е готов на отчаяно смели постъпки, но подобна дързост далеч не винаги води до успех.

По някаква зла ирония на съдбата отначало рисковата тактика на командира на „Кило“ изглеждаше успешна, но само в началото на сражението. Но най-жестоката шега на съдбата бе фактът, че китайската подводница не загина от американско торпедо, а от своите несъвършени мини, лекомислено разхвърлени в прекалено голямо количество.

Излишно бе да се обяснява на екипажа на какво са способни китайските мини. Всички разбираха, че плаването в тясната крайбрежна зона, недалеч от минното поле, може да се окаже с фатален край не само за китайската „Кило“, но и за тяхната „Чайен“.

Ала Мак нямаше друг избор. За да изпълни с чест възложената задача, той трябваше да преведе „Чайен“ по този опасен маршрут. Оставаше му само надеждата, че няма да го сполети съдбата на дръзкия, но лишен от късмет китайски капитан.

 

 

След осем часа „Чайен“ още напредваше едва-едва, само с четири възела, а зад кърмата й се влачеше буксирната платформа TB-16. Досега бяха засечени осем сонарни контакта, но всичките се оказаха безопасни.

— Кабина, тук сонар. След като прочистихме глухата зона, уловихме още два контакта, с азимут нула-нула-четири. Струва ми се, че на повърхността над нас има китайски бойни кораби, капитане.

— Веднага се заемаме с изчисляването на дистанцията и курса на новите цели — обади се координаторът на огневите системи.

Мак незабавно нареди „Чайен“ да се премести в позиция, позволяваща по-точно да се изчисли пеленгът за всеки от новите контакти чрез триангулачния метод.

— Класифицирахме акустичните спектри на корабите над нас. Това са два разрушителя клас „Лу Дао“, от по-старите модели, които не могат да пренасят хеликоптери. Бордовият компютър разпозна характеристиките на корабните им винтове.

Откакто започна тази война, водена само по море, базата с данни за сонарни контакти, съхранявана в компютрите на борда на „Чайен“, нарасна неимоверно. Това се дължеше до голяма степен на изключителния принос на подводницата и на факта, че тя се бе натъквала на контакти почти от всички видове китайски бойни съдове. Сонарните оператори на „Чайен“ грижливо регистрираха всички акустични характеристики на вражеските съдове и внасяха корекции според данните за корпуса. Без тази база данни операторите много трудно можеха да разпознават обектите.

Мак заповяда да се свалят торпедата Mk 48 от апарати едно и две и да се сменят с „Харпун“-и. Тази операция изискваше повече време, но увеличаваше шансовете за успех при подготвяната атака.

Изминаха няколко тягостни минути преди операторът пред компютъра най-после да обяви разстоянията до двата разрушителя:

— Дистанция до по-близкия разрушител, Мастър-121, 22 000 ярда, а до другия — 28 000 ярда. И двата кораба напредват с 16 възела.

— Много добре — рече Мак.

За тази ситуация Мак реши да използва „Харпун“-ите. Така не само се спестяваха торпеда за следващите битки, но и се гарантираше шансът на „Чайен“ да напусне по-бързо опасната зона след изстрелването на ракетите.

Торпедата Mk 48 бяха снабдени с електронни търсещи глави, но след изстрелването им от огневото отделение на „Чайен“ бяха длъжни да предават по кабелите корекции за насочването, докато търсещите глави най-после сами открият целта. Едва тогава командирът разрешаваше да се срежат кабелите и подводницата можеше да се отдалечи на безопасна дистанция.

По друг начин се действаше при ракетите „Харпун“ — достатъчно бе да се изстрелят и подводницата можеше веднага да се потопи на по-голяма дълбочина и да смени курса, защото след програмирането на траекториите ракетите не се нуждаеха от намесата на операторите. Освен това „Харпун“-ите бяха десет пъти по-бързи от торпедата Mk 48 и за бойните кораби почти не оставаше време за спасителни маневри.

Стъпка по стъпка Мак се разпореждаше за подготовката за изстрелването на „Харпун“-ите. Най-после оглушителното свистене проехтя във всеки отсек на подводницата.

— Торпедни апарати номер едно и две са задействани, сър.

Двата „Харпун“-а светкавично напуснаха торпедните апарати и се понесоха към повърхността. Двете капсули, насочени под ъгъл 45°, се показаха над водата и тогава мигновено се освободиха носовата и кърмовата част. Ракетните двигатели изреваха яростно и корпусите се стрелнаха нагоре в небето.

Ракетите изскачат мълниеносно от водата и веднага включват основните си двигатели. Стартовите ускоряващи двигатели остават включени още три секунди, за да се гарантира, че основните двигатели ще поемат изтласкването, за да насочат разчетите към целите — към двата нищо неподозиращи китайски разрушителя „Лу Дао“.

Но Мак нямаше време да се любува на полета им. Веднага щом сигналните лампи светнаха, командирът се успокои, че двете ракети са напуснали подводницата, и се обърна към дежурния офицер със заповед да увеличи скоростта на десет възела, за да напуснат по-бързо зоната. Сега най-важното беше да не се натъкнат на някоя китайска подводница, дебнеща наоколо.

Двете ракети „Харпун“, модел UGM-84, много бързо изминаха разстоянието до безпомощните мишени. Щом ги наближиха до една миля, те започнаха автоматичните маневри за топлинно самонасочване. Вместо да ги програмират за стандартното спускане от високо, Мак бе наредил да се зададе снижаване на височината до „бръснещ“ полет само на 5 фута над вълните, за да се врежат под ватерлиниите на разрушителите.

Тази траектория се оказа много точно изчислена и екипажите на двата китайски кораба дори не разбраха, че към тях летят американски ракети. При толкова незначителна височина руските им радари „Конските наочници“ и „Бобовите шушулки“ (както ги наричаха на жаргона, възприет от войските на НАТО) бяха напълно безпомощни.

„Чайен“ все още се намираше не много далеч от двата разрушителя, когато от сонарното отделение долетя развълнуваният глас на старши-оператора:

— Кабина, тук сонар, две експлозии, през 16 секунди, с азимути нула-нула-две и нула-нула-шест…

Още не успял да довърши изречението, старши-операторът побърза да внесе първата поправка:

— Корекция на предишния рапорт, сър. Имаме и трета експлозия, също като втората, по азимут нула-нула-две… Регистрирахме и трясък на корпуса, сър, пак по азимут нула-нула-две. С тази цел е свършено, сър.

 

 

Разрушителят „Лу Дао“, по азимут нула-нула-две, представляваше мрачна гледка, осеяна с опустошение и смърт. Екипажът наброяваше 280 моряци и офицери — 180 от тях намериха гибелта си до 45 секунди след взрива на ракетата „Харпун“, сред огнени кълба и пръски разтопен метал от резервоарите с гориво. Повече от 40 тела бяха разпръснати по палубата, още толкова се носеха по вълните. Край труповете едва плуваха оцелелите, неспособни да се съвземат от изненадващия огнен вихър, с една-единствена цел — да се задържат на повърхността.

Само около 50 моряци бяха без тежки наранявания. Струпани на другия борд, те се опитваха да спуснат две от спасителните лодки. За останалите нямаше шанс за спасение — щяха да измрат до един, сред адски мъки, или от задушаващите пари, или когато целият кораб бъдеше обхванат в пламъци.

Китайският разрушител потъваше бавно във водите на Тайванския проток. Никой от екипажа, нито мъртвите, нито оцелелите, не разбраха откъде връхлетя върху тях смъртоносната ракета.

На борда на втория разрушител пораженията бяха по-малко, ала въпреки това щетите бяха огромни. Бойната глава на ракетата „Харпун“, с 230 кг мощен експлозив, беше детонирала в кърмовата палуба и веднага бе причинила смъртта на една четвърт от моряците.

Когато щабът на китайските ВМС узна за загубата на тези два разрушителя, там веднага решиха, че причината е внезапна въздушна атака с изтребител-прехващачи F/A-18. Разтревожено от появата на американски самолети в района на протока, китайското командване не посмя да изпрати там китайски изтребители, а понеже вече беше изтеглило всички свои „Акули“, не успя и да разкрие присъствието на „Чайен“.

Капитан Макей не можеше да отгатне замислите на китайското флотско командване, но след като не откри нито един китайски плавателен съд да предприема опити за преследване, отмени заповедта за пълна бойна готовност. Подводницата продължаваше да отстъпва предпазливо, с минималната скорост от четири възела.

Мак и офицерите му останаха удивени от факта, че толкова близо до китайския бряг — това досега не бе постигал нито един американски боен кораб — почти не се срещаха китайски съдове.

Когато „Чайен“ приближи южния край на протока, Мак реши, че този рискован преход под носа на врага бе разкрил колко зле е организирана китайската брегова отбрана, затова веднага след връщането на „Чайен“ в Южнокитайско море нареди да се издигнат на 60 фута и да изправят комуникационната антена.

Не след дълго всички офицери от ВМС на САЩ узнаха новината и се впуснаха в оживени коментари за успешното плаване на „Чайен“ в Тайванския проток, който досега се считаше за изключително опасна зона. Мак рапортува пред щаба за гъсто разположените минни полета, като не забрави да уточни къде се намират безопасните за плаване зони. Освен това докладва за още три успешни атаки — една подводница клас „Кило“ и два разрушителя „Лу Дао“. Щабните офицери веднага ги прибавиха към внушителния списък на неприятелските съдове, потопени от „Чайен“.

Веднага след прибирането на антената Мак се отправи към командирската каюта — полагаше му се най-после да отдъхне след напрегнатите сражения. Управлението на подводницата беше поето от заместник-командира, а навигаторът получи заповед да поддържа курс към флотската база в Цзюин на остров Тайван.

Това плаване приключваше с пълен успех, но Мак не беше сигурен дали така ще бъде и със следващото. Капитанът очакваше с нетърпение следващата среща със снабдителния кораб „Маккий“. Все още нямаше признаци за наближаването на края на тази жестока война и затова Мак се нуждаеше от пълен комплект ракети и торпеда.