Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Loves encore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 94 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Сандра Браун. Кажи, че ме обичаш

ИК „Хермес“, Пловдив, 1998

Американска. Първо издание

Редактор: Красимир Димовски

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-507-4

История

  1. — Добавяне

Десета глава

Камил напразно се опитваше да завърже презрамките на нощницата си. Пръстите й така трепереха, че това бе почти непосилна задача. Стоеше пред тоалетната масичка, която никога преди не бе виждала, и се взираше в отражението на стаята, в която никога по-рано не бе влизала, собственост на мъжа, който бе истинска загадка за нея.

Когато Зак прибра колата си в гаража на Брайдъл Рийт, той се бе обърнал към нея равнодушно:

— Диърли и Саймън много се вълнуват. Харесват те и вече те считат за член на семейството. Те не знаят нищо за това, което е чул баща ми. За тях ние сме щастлива влюбена двойка, но до днес сме крили любовта си, а сега вече можем да я изразим открито. Нека не ги разочароваме. Да продължим представлението.

Той я въведе в къщата, където Диърли и Саймън ги обсипаха с най-сърдечни благопожелания. Камил не искаше да ги мами, не желаеше да заблуждава никого, но и тя, и Зак бяха безпомощни да спрат събитията. Двамата я увериха, че всичките й неща бяха пренесени в стаята на Зак, но тя можеше да ги подреди както й харесва. Диърли мило им се усмихваше, а тъмните очи и белите зъби на Саймън блестяха дружелюбно. Камил инстинктивно се втурна към тях и отговори на прегръдките им. В невинността на неведението си за това как всъщност стояха нещата, те й се струваха единствената връзка с реалността.

След като семейство Мичъл се оттегли в апартамента си над гаража, Зак я придружи до втория етаж. Отвори вратата на своята спалня и застана встрани, за да й стори път. За нейна изненада, той не я последва вътре, а каза:

— Ще се върна след малко.

И отново слезе по стълбите. Стаята бе обзаведена с мебели от масивно дърво. Камил се зарадва, когато видя, че на едната стена имаше камина, в която играеха ярки пламъци. Щом си спомни разположението на стаите, Камил се досети, че тя бе свързана със същия комин, към който отиваше димът от камината в салона. Въпреки че стаята бе пълна с цветя, които бяха пренесени и грижливо подредени тук след сватбената церемония, във въздуха се долавяше ароматът от парфюма на Зак.

Пред едната стена имаше огромно легло, което опираше в голям шкаф с книги. Между отрупаните и леко захабени рафтове бяха закачени поразително красиви графики, всяка от които бе поставена в тънка метална рамка. Покривката, която вече бе вдигната, бе на райета в различни нюанси на кафяво, бежово и синьо. Явно Зак имаше добър вкус.

Когато се приближи до вградения гардероб, тя видя, че всичките й дрехи са закачени до тези на съпруга й. На един от рафтовете бяха наредени няколко каубойски шапки. На друг рафт стояха в редици ботушите и обувките. Всички дрехи бяха закачени на групи: официални панталони, официални ризи, спортни якета, сака, джинси… „Зак изобщо не може да бъде обвинен в немарливост“, помисли си тя.

Беше намерила бельото си, грижливо сгънато в чекмеджета, след като бе издърпала няколко, в които имаше чорапи и мъжко бельо.

Тя влезе в банята и видя, че е голяма и модерна, но интериорът й издаваше, че обитателят на стаята е мъж. По металните закачалки висяха кърпи на кафяви и бежови райета. Основният цвят на постелката, плочките и останалите предмети в банята бе тъмносин. В един стъклен съд до мраморната мивка тя видя няколко златни украшения на Зак, които вече й бяха познати. Имаше и един гребен от черупка на костенурка, четка и няколко флакона с одеколон и афтършейв.

Тя откри своите тоалетни принадлежности от другата страна на масичката и бързо напълни дълбоката вана в шоколадовокафяв цвят с гореща вода и пяна. Отпусна се в нея, като се надяваше топлата вода, която галеше тялото й, да разсее поне отчасти тревогите й за непосредственото бъдеще.

Щом излезе от банята, след като бе сресала косите и измила зъбите си, тя забеляза красиво опакована кутия на леглото. Халатът в нея бе увит в мека хартия, а до него имаше изпълнена с обич бележка от майка й.

Сега тя стоеше пред огледалото и ефирната зелена коприна се спускаше по раменете й, докато се опитваше да завърже двете тънки презрамки. Висеше отпусната и разтворена, придържана само от две други ивици от сатен. Смаяно наблюдаваше отражението си. Отпред и отзад халатът прикриваше фигурата й, но отстрани оставаха широки цепки, а и тъканта бе доста прозрачна. Мина й през ум да го прибере обратно в кутията и да си избере друга, по-затворена нощница. Но майка й сигурно щеше да я попита дали й бе харесал, а тя не искаше да добави нова лъжа към тази, с която вече живееше. Освен това, защо се притесняваше толкова? Нямаше представа какви бяха намеренията на Зак. Дали щеше да поиска от нея да сподели леглото му тази нощ, или щеше да я настани в помещението от другата страна на банята?

Преди да отгатне какво я очакваше, тя чу как вратата се отвори и видя Зак, застанал на прага. Светлината на пламъците се отразяваше в кичурите му и придаваше на кожата му златист оттенък. Изглеждаше точно както в Юта. Тази мисъл я накара тихо да изстене, но стонът й прозвуча по-скоро като въздишка. Постояха няколко мига загледани един в друг, след това Зак тихо попита:

— Изкъпа ли се в банята?

От притеснение не можа да му отговори, затова само кимна. Той отиде до гардероба, свали спортното си яке и грижливо го закачи. После изтегли колана си и го преметна на металната решетка от вътрешната страна на вратата. Наведе се и издърпа ботушите си, след което ги постави на най-горния рафт. Всяко движение бе спокойно, отмерено и издаваше, че явно е свикнал с това. Камил уморено го проследи с поглед, когато той отиде до бюрото, извади нещо от едно чекмедже, влезе в банята и затвори вратата.

Тя слушаше плискането на водата, отварянето и затварянето на чекмеджета и шумоленето на дрехи и се чудеше какво да каже, когато Зак се върне в спалнята. Този брак беше маскарад… И двамата бяха встъпили в него по принуда. Никой от тях не го желаеше. Въпреки че го обичаше с цялото си сърце и душа, тя знаеше, че той не изпитва обич към нея. И не би се любила с него, защото той нямаше да го прави от обич. Смяташе, че сексът трябва да бъде физически израз на близостта между двама души, които се обичат. Това, което се бе случило в Юта, беше грешка и тя вечно щеше да съжалява за нея. Не би допуснала да попадне отново в същия капан. От две години се презираше заради тази проява на слабост и не желаеше да прекара остатъка от живота си в един фарс.

Щеше да убеди Зак, че най-разумно бе да останат женени — но без интимна близост — докато Рейбърн оздравее и бъде в състояние да понесе разочарованието от раздялата им. Беше сигурна, че Зак ще приеме плана й. Все пак той навярно очакваше с нетърпение да се събере отново с Ерика. Предположението на собственичката на бутика, че съпругата му е Ерика Хейзлет, сигурно означаваше, че се носеха слухове за предстоящата им женитба. Щеше да изтъкне пред него тези факти, когато се върне.

А ако той имаше други намерения? Ако се опита насила да се възползва от правото, което му даваше бракът с нея? Ако я обладае против волята й? Не, това не бе в стила му. Той беше разумен мъж и тя реши да се довери на неговата разсъдливост. Биха могли да си останат само добри приятели, партньори по неволя.

След като стигна до това решение, тя се почувства по-спокойна. Прекоси стаята и застана срещу камината, без да осъзнава, че силуетът й ясно се откроява на светлината на пламъците. Това бе първото нещо, което Зак забеляза, когато излезе от банята.

Камил усети присъствието му и решителността й изведнъж се изпари. Щом чу, че той се приближава, я обзе трепетно очакване.

Какво бе станало с нея? Защо не започна откровения разговор, който така внимателно бе замислила? Вместо това, когато долови аромата на сапуна и парфюма му, както и уханието на чистото му мъжествено тяло, нозете й сякаш се подкосиха.

— Харесваш ми в този цвят, Камил. Чудесно се съчетава с необикновения ти тен. — Нима нежната му целувка по оголеното й рамо бе плод на нейното въображение? — Трябва винаги да те огрява светлината на слънцето или на огъня, защото от нея косите ти добиват прекрасен оттенък.

Той внимателно повдигна гъстите й къдрави коси над шията й и я целуна по тила. Тя неволно въздъхна, залитна към него и гърбът й се опря на гърдите му. Той обхвана талията й и придвижи меката тъкан на нощницата по кожата й.

— Камил — задъхано прошепна той, притегляйки я към себе си така, че тя да почувства силата на желанието му. Обхвана с топлата си длан гръдта й и тихо простена.

Внимателно я обърна с лице към себе си и тя с изненада видя, че е гол до кръста, небрежно вързал долнището на пижамата си. Кръстът на майка му, който висеше на златната верижка, се губеше сред къдравите косми. Мъжественото му излъчване бе зашеметяващо.

Тя срещна очите му и прочете в тях пламенно желание, но никакъв признак на любов. Ала нямаше сили да се противопостави на естествения си инстинкт. Дори когато понечи да каже това, което трябваше да сподели с него, той впи устните си в нейните и думите останаха неизречени. Езикът му срещна нейния, придвижи се по устните й и тя затрепери от възбуда.

— Толкова дълго чаках отново да бъда с теб, Камил. Не ме карай да се измъчвам повече — умоляващо прошепна той. Тя усети как ръцете му развързаха презрамките на халата й, който се свлече в краката й и образува езеро от коприна върху килима. Той се загледа в кехлибарения оттенък на очите й. Поглъщаше с жаден поглед тялото й, ръцете му нежно я галеха.

Съзнанието й крещеше „не“, но тя не можеше да се овладее. Тръпнеше от копнеж по него и по насладата, която би й дарил. Чувството й ставаше все по-силно. „Не така! Не без неговата любов“, нареждаше разумът й, но още в същия миг ръцете й неволно обвиха шията му.

Той я притегли към себе си. Тя отвърна на пламенните му целувки с жар, която гореше дълбоко у нея. Беше притиснал гърдите й към себе си, златистият мъх по кожата му гъделичкаше зърната им и те набъбваха. Зак ги погали с пръсти, докосна ги с устни. Цялото й тяло крещеше от възбуда и молеше за още и още.

Той вдигна глава и простена:

— О, Камил, ранен съм! Излекувай ме.

Понесе я на ръце към леглото и внимателно я положи на възглавниците, преди да си смъкне пижамата.

Покри тялото й със своето, нежните му ръце и търсещите устни доведоха трескавото й желание до екстаз. Тежестта му й доставяше удоволствие, изпълваше я с трепет.

Всичко се повтори отново. Всичко, което се бе опитвала да пропъди от мислите си подобно на нежелан сън, се втурна в нея като порой, когато великолепното тяло на Зак се сля с нейното. Това бе като завръщане у дома, като жадувана наслада от сливането на две души, копнеещи една за друга. Преди две години, когато бе по-млада и невинна, се бе изплашила от това усещане и беше избягала. Сега нямаше път за бягство и Камил се отдаде на този порив. Вкопчи се в него, нищо не би могло да я накара да го пусне. Слетите им тела изгаряха в неудържимия огън на страстта.

 

 

Камил стоеше пред огледалото и решеше косите си, критично наблюдавайки отражението си. Не изглеждаше по-различно от обикновено. Само страните й бяха добили цвят на кайсия. Искаше й се да вярва, че това се дължеше на огъня в камината, който току-що отново бе разпалила, а не на спомена за нощта в леглото на Зак. Жаждата им един за друг бе неутолима и те бяха й се отдали изцяло. Нощта, която бяха прекарали заедно в Юта, бледнееше пред блаженството на току-що отминалата.

Тя задуши вика, който напираше в гърлото й. Призори разбра, че нищо не се е променило. Той все още не я обичаше. Защо тялото й я предаваше така? Искаше й се да го мрази, да го презира, но всеки път, когато си помислеше за ръцете и устните му, в нея пламваше неустоим копнеж.

Водата в банята престана да шурти и тя се подготви за неизбежния момент, в който трябваше да застане лице в лице със Зак. Беше влязъл в банята още преди тя да се събуди. Веднага бе изскочила от удобното затоплено легло и бързо бе облякла плътен пеньоар. Искаше да постави между тях всяка преграда, която бе възможно да използва. Трябваше да се пребори със своята уязвимост. Вече не можеше да си позволи никаква проява на слабост.

Вратата на банята се отвори и Зак прекрачи прага, като енергично търкаше косите си с кърпа. Беше вързал над стегнатия си ханш голяма хавлия. От кръста нагоре тялото му бе открито и отново изглеждаше зашеметяващо. Когато Камил го видя, сърцето й замря.

— Добро утро. Не беше нужно да ставаш толкова рано.

Бе весел и сините му очи заблестяха, когато се приближи към нея, преметнал кърпата около мускулестия си врат. Мокрите коси се спускаха над челото и му придаваха момчешки чар, а ослепителната му усмивка я омайваше. Защо не беше грозен? Може би тогава щеше да изпита желаната ненавист към него.

— Изглеждаш прекрасно тази сутрин, Камил — прошепна той и я притегли към себе си. Тя остана неподвижна, когато устните му нежно преминаха по бузата й и с жар се впиха в нейните. Цялото й тяло се вцепени, докато се бореше с трепетното желание, което отново би я накарало да загуби контрол. Устните, които преди няколко часа бяха отвръщали на ласките му със същата наслада и желание, сега останаха затворени.

Той не можа да понесе, че този път не получи отговор. Ръцете му станаха по-настойчиви, целувките му по-упорити. Тя разтвори устни — въпреки усилието си да устои на пламенната му ласка — и той се възползва от този момент, за да постигне това, към което се стремеше. Докосването на езика до нейния още веднъж разпали огъня на страстта, която тя се бе мъчила да потисне.

Въпреки че се гневеше на непреодолимата му власт над нея и се ненавиждаше заради своята слабост, тя издаде тих стон от удоволствие, когато той я притисна към стегнатото си тяло. Откри отвора на пеньоара й, плъзна ръката си под него и внимателно обхвана гръдта й, а в това време устните му се плъзнаха надолу по шията й и достигнаха там, където започваше заоблената извивка.

— Прекрасна си, Камил. Нежна, красива, женствена — прошепна той, като леко докосваше с устни гладката й кожа. — Тялото ти ми доставя истинска наслада.

За него все още това беше всичко — само физическо привличане! Да, телата им веднага бяха усетили този естествен порив, но това не бе достатъчно. Трябваше да има и още нещо! Тялото му й харесваше, нямаше смисъл да го отрича, но тя го обичаше заради толкова много други неща. Това, че той не изпитваше никаква обич към нея, дълбоко я нараняваше, пронизваше душата й. „Той продължава да обича друга дори когато ме използва, за да получи сексуално удоволствие“, помисли тя.

Сълзите от мъка, които напираха от вчера, когато се бе състояла необикновената сватбена церемония, най-сетне бликнаха и тялото на Камил затрепери. Зак вдигна глава и я изгледа учудено. Пръстите му бавно преминаха по следите от сълзи по лицето й.

— Какво има, Камил? — Тонът му бе нежен, но тя долови в очите му лек гняв. Камил вече знаеше, че това е признак на силна тревога и нетърпение.

Тя притвори миглите си, за да избегне пронизващия му поглед.

— Моля те, нека… не се любим отново. Не мога. Съжалявам.

Наистина бе така. Разкайваше се по-дълбоко, отколкото би признала. Дори когато му отказваше, тя копнееше да изпита отново неописуемото спокойствие, което я обземаше, когато лежеше в ръцете му.

Той я освободи от прегръдката си и се отдръпна от нея. Камил побърза да скрие оголените си гърди и движението й явно го раздразни.

— Толкова ли съм ужасен в леглото, че жената, която само от няколко часа е моя съпруга, се свива и хленчи, когато я докосна? — каза той гневно и устните му се изкривиха подигравателно.

„Не! — крещеше съзнанието й. — Само да знаеш как копнея за твоето докосване!“ Вместо това, тя каза с пресипнал глас:

— Не, Зак, съвсем не е така. Досега би трябвало да си забелязал, че аз отвръщам… — Тя не можа да продължи, понеже втренченият поглед на сините очи беше неумолим.

— Тогава какво има, Камил? Какво? — Явно бе отчаян. Тя прехапа устната си, за да не трепери. „Обичам те. Обичам те!“ Защо не можеше да му каже това? Може би той щеше да я прегърне и да признае, че се бе влюбил в нея и обичта му все още е жива. Не, не би могла; той нямаше да го направи. Беше обичал някога, Диърли й бе казала. Която и да беше тази жена, наистина го бе наранила дълбоко и той се бе почувствал неспособен отново да изпита обич, докато накрая се бе влюбил в Ерика. А сега бе принуден да се откаже от нея.

Камил беше в безизходица. Ако не му разкрие любовта си, как би могла да обясни от какво се измъчваше? Но не можеше да му позволи да разбере за истинските й чувства. Това щеше да бъде унижение за нея и той щеше да я презира още повече, отколкото преди.

— Ние… в Сноу Бърд… — започна тя.

— По дяволите, момиче, никога ли няма да ми простиш това? — Той плесна с ръце и тя подскочи. — Колко време трябва да бъда наказван, докато изкупя вината си? Сега сме женени. Какво друго бих могъл да сторя, за да ми простиш?

Наказание, за него този брак бе наказание. Някъде дълбоко в сърцето си тя тайно хранеше съвсем слаба надежда, че може би той не приема нещата така, но щом чу тези думи, надеждата й умря. Сърцето й се сви от остра болка и цялото й тяло пламна от срам. Зак свали кърпата от врата си и я преметна върху един стол, удари с юмрук по дланта си, а след това ядосано застана срещу нея с ръце на хълбоците.

Самоуверената му поза и изразът на гняв, който явно смяташе, че има право да изпитва, накараха срама и унижението, които Камил чувстваше, изведнъж да преминат в неудържим гняв. Той отново я обвиняваше! Както винаги, в студените му очи се четеше ярост.

— Не се сърди на мен, Прескът. Вината за това абсурдно положение е изцяло твоя. Ти ми отне невинността, без изобщо да се замислиш…

— Откъде, по дяволите, знаеш какво съм си мислил? — прекъсна я той. — Нима имаш някаква представа за това? Ти избяга и изобщо не ми даде възможност да споделя мислите си с теб.

— Е, кажи ми го сега! Какво си мислеше в онази нощ, когато така спокойно и невинно заспа до мен? — изкрещя тя в отговор. В първия миг той се стресна от пристъпа й на гняв, но бързо се овладя и лицето му отново прие непроницаемия си израз.

Той прокара напрегнатите си пръсти през все още неизсъхналите си коси, преди да й отговори по-спокойно:

— Не знам какво съм си мислил, Камил. Аз бях необвързан зрял мъж. Срещнах привлекателно момиче. Прекарах няколко приятни дни с него, след това преживяхме заедно нещо, от което, както ми се стори, и двамата изпитахме наслада. — Той сви рамене, като че ли почти молеше за прошка. — Не зная какво друго би искала да ти кажа.

„Искам да ми кажеш, че тогава си се влюбил в мен“, мислеше си тя с тъга.

— Нищо друго ли не ти хрумна? — попита тя, преглъщайки сълзите си.

— Да, по дяволите! Помислих си, че си много интелигентна, че си забавна и че ми е приятно да бъда с теб. Сигурно се досещаш, че си помислих — и все още го мисля — че си красива и невероятно секси. Харесваха ми косите ти и златистият блясък на очите ти. — Гласът му премина в шепот. — Харесваха ми гърдите ти, когато ги видях и докоснах. — Опита се да се приближи към нея, но тя се отдръпна и той се спря, преди отново да заговори: — Ако искаш да чуеш, че през онези няколко часа съм планирал нашето бляскаво бъдеще, съжалявам. Не успях да измисля имена за първите ни три деца. Нима ме обвиняваш заради това, че се предадох на един инстинкт, стар колкото света, Камил? Един мъж и една жена се срещат, между тях възниква взаимно привличане и те се любят. Та това се случва с всички!

Тя наведе глава и тихо промълви:

— Не, с мен не е така.

Той не отговори. В стаята настъпи тишина, нарушавана само от пращенето на дървата в камината. Камил чу как долу в кухнята Диърли тропаше със съдовете, а Саймън говореше с плътен спокоен глас. По скулите й се търкулнаха сълзи, сега нямаше смисъл да ги крие.

Най-сетне Зак каза тихо:

— Фактът, че аз бях първият… единственият… повярвай ми, това бе изненада за мен. Затова ти не си като другите. Но нима осъждаш останалата част от човечеството? Да не би да очакваш обикновените човешки същества да живеят според твоите разбирания?

Той изрече тези думи с леко шеговит тон, но лицето на Камил бе каменно, когато очите им се срещнаха.

— Не, Зак, не! — каза тя през сълзи. — Моля те, не мисли, че съм някаква набожна праведница. Но аз трябва да живея според разбиранията си. Зная кое е добро за мен и кое не. А без… — Тя едва не произнесе думата „любов“, която беше на езика й, и веднага отмести поглед от сините му очи, които бяха станали смайващо нежни. Той бързо, но внимателно се приближи към нея и прошепна с приглушен глас:

— Защо избяга от мен, Камил?

Наведе главата й назад, така вече не можеше да избегне погледа му.

А как ли щеше да реагира, ако му разкрие истината? Какво би направил, ако тя каже: „Защото още тогава знаех, че ще се влюбя в теб. Ти превзе сърцето ми, също както и тялото ми, и разбрах, че никога няма да изпитам това с друг мъж. Изпаднах в паника при мисълта, че ще ме отхвърлиш. Не бих могла да понеса да ме изоставиш, след като веднъж те бях открила, и реших да си спестя това, като си тръгна първа“. Но не можеше да направи такова признание. Трябваше да запази поне частица от достойнството си. Щеше да го увери, че причината е била друга и така да се защити.

— Казах ти, според мен това не биваше да се случва. Чувствах се виновна…

— О, господи, не! — извика той. — Пак ли щеше да ми натякнеш, че си се усетила „унищожена и омърсена“? Е, аз със сигурност не бих искал да нося отговорност за подобно саморазрушително отношение. — Засмя се подигравателно: — Можеш да бъдеш спокойна, мисис Прескът, уверявам те, че съпругът ти вече няма да има никакви физически претенции към теб. Няма да те докосна дори ако останеш единствената жена на света. Не се тревожи, скъпа моя съпруго, няма вече да подлагам целомъдреното ти тяло на своята низка, долна, похотлива и унищожителна страст.

Тя беше смаяна от яростта, с която изрече всичко това. Камил стоеше безмълвна в средата на стаята, а той отиде до гардероба, грабна чифт джинси, а след това прекоси стаята до шкафа и рязко дръпна едно чекмедже. Силно изруга, когато то се отвори изцяло и изсипа на пода част от дантеленото й бельо. Най-сетне откри в кое чекмедже стоеше неговото, измъкна слиповете си и го затвори с трясък.

Преди да излезе от стаята, той се спря и каза с изненадващо спокоен тон, който я нарани още по-дълбоко:

— Можеш ли да си пренесеш нещата в другата спалня? Това е моята стая и щом няма да спим в едно легло, не искам и да живеем в едно помещение.

С презрителен поглед той рязко свали хавлията от кръста си и я захвърли в краката й. Застана срещу нея гол и я изгледа нагло, преди ядосано да се отправи към вратата, като държеше дрехите пред себе си.

Камил тръгна унило към леглото, отпусна се върху него и зарида. Беше заровила лице във възглавницата, която ухаеше на парфюма на Зак.