Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Катлийн Корбел. Романтично пътешествие

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1993

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN 954-110-064-3

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Радио Атланта, „Шоуто на доктор Лили“:

„Днес, драги слушатели, ви предлагам да обсъдим сексуалната фантазия. Прекрасно средство, което допринася много за щастливия ви любовен живот.

Би могло ярко и живо да пресъздаде акта между влюбените…“

Брук си мислеше, че знае какво очаква. Толкова често си го бе представяла, още от времето, когато фантазиите й бяха неясни и объркани! Беше преживявала докосването, целувките, страстния шепот на Пит хиляди пъти — в сънищата и мечтите си, неподлежащи на никаква цензура, където въображението се развихряше под напора на полупризнатия копнеж и освободените желания. И когато най-после фантазията се превърна в действителност, тя очакваше да знае как кожата й ще възприеме ласките му, какво ще изпита при най-страстната целувка.

Но сгреши! Сънищата бяха само неясни фантоми.

Брук лежеше на тревата, която нежно галеше бедрата й, а яркото слънце изостряше до болка контурите в окръжаващия я реален свят. Лекият ветрец я облъхваше с целувките си, рошеше косата на Пит и изтръгваше въздишки от дърветата. Сгушена в обятията му, тя се взря в очите му, потъмнели от надигащата се като ураган страст. Чуваше дрезгавото му неравно дишане, лудешкия ритъм на сърцето му и резките, възторжени стонове на удоволствие. Усети как нетърпеливите му пръсти се плъзнаха под блузата, за да открият гърдите й и да изваят зърната в разцъфнали рози, болезнено жадуващи нежните милувки на езика му!

Знаеше, че е истина. Че прекосява забранена граница и никога няма да може да се върне назад, към приятеля си. Но нямаше значение! Твърде дълго го бе искала и сега, в този горещ летен ден не можеше да намери сили да го отхвърли.

Страстта им не познаваше търпението, внимаваха единствено за раненото ребро. Копнежът срещаше копнеж и утоляваше жажда, споила устните, ръцете и телата. На тревата, под ослепителното слънце те танцуваха и откриваха нежни тайни, а ръцете им мамеха, галеха, търсеха. Устните им се разделяха само за да се съединят отново и шепнеха в унисон с вятъра в клоните на надвисналите дървеса.

Жадни и нетърпеливи телата им се сляха. Копнежът преля в ликуване, а разтърсващите тръпки на наслада — във вихър на просветление и чувственост. Ръцете им жадуваха за притежание, устните им алчно се изпиваха, телата им се отдаваха безрезервно с възторжени викове на удоволствие.

А после, притихнали в прегръдка, се отпуснаха да отдъхнат.

 

 

— Хенри, къде си сложил салфетките?

Брук рязко отвори очи. Пит бе още по-бърз. При шума от затварящата се врата на кола, долетял от височинката над главите им, той веднага подскочи.

— По дяволите… — Беше съвсем гол.

— Хайде! — прошепна Брук и му подхвърли джинсите, като едва се сдържаше да не се закикоти. — Вече са наблизо!

— Нека ме видят, хич не ми пука!

— Мамо, мога ли да отида натам?

Край на непукизма! Пит се метна по гръб и взе да се бори с панталоните. Брук вече подскачаше на един крак със същата цел, без да изпуска от поглед възвишението, като се молеше немирните свидетели малко да се позабавят. За пръв път, в живота си не можа да се справи със сутиена, затова го натъпка в чантата за пикник и нахлузи блузата.

Тъкмо навреме!

— Хей, вие също ли сте на пикник?

— Ами да… — промълви Брук. Смехът напираше неудържим.

Още едно личице се доближи до първото и помаха с ръчица. Брук му отвърна. Не смееше да се извърне към Пит. С крайчеца на окото забеляза, че е бос. Но поне бе облечен!

А ето я и третата глава, собственост на раздразнителен възрастен представител на женския пол! С един кос поглед тя безпогрешно оцени ситуацията.

— Дерил, Ан, елате веднага тук! — изкомандва.

Брук не можа да издържи и се запревива от весел, заразителен смях. Пит опитваше да си върже обувките с треперещи ръце.

— Няма опасност да се върнат! — информира го тя, като все още се държеше за корема. — Спомних си как веднъж моят баща ме изненада в колата на Бил Елиът! И Бил беше бърз като теб! Дори обувките не можеш да си обуеш! — смъмри го шеговито тя, като се наведе да му помогне, а тръпките неутихнала страст караха ръцете й леко да треперят. Чувстваше се необичайно замаяна и притеснена. — Май вече не ми се яде!

— На мен също! Раната ми като че ли започва отново да кърви.

— Пада ти се! — погледна го тя строго. И прочете в очите му същата несигурност, която я разкъсваше. И двамата се бяха отдали на моментен порив, който тепърва трябваше да се анализира. Но не точно сега, в съседство с милото семейство и докато вулканът от чувства застрашително клокочеше.

— Мисля, че ако ти повдигна ризата, за да погледна раната, майката на Дерил и Ан ще извика полиция — отдръпна се Брук, като сведе поглед. — Ще издържиш ли малко?

— Е, два-три километра! — надигна се бавно Пит.

— Внимавай да не изцапаш прекрасната тапицерия на Мами!

Размениха погледи и в миг напрежението изчезна. На устните им заиграха едва доловими усмивки.

— Хей, вие там! — разнесе се глас от височинката.

Двамата подскочиха като на пружини, готови за най-лошото. Жената бе застанала с ръце на хълбоците, издадена напред глава и широко отворени очи.

— Вие не сте ли Пит Купър?

— Защо? — Пит стрелна Брук с отчаян поглед.

— Бихте ли ми дали автограф?

Така ми се пада, мислеше си Пит. Позволих на хормоните да надделеят насред парка, сякаш съм неуравновесен тийнейджър! Рискувах да изложа Брук на обидите на всеки случаен минувач! Имах късмет, че семейството не пристигна по-рано.

След повече от час и с около сто километра зад гърба си Пит все още не можеше да разбере какво го бе тласнало отвъд всякаква граница. Не можеше да си спомни кога точно бе разбрал, че ще я люби — там, на тревата посред бял ден! В един миг, докато се бореше срещу ниското й самочувствие, той като в проблясък откри защо Мами тъй неуморно я бе защитавала. И тогава железният му самоконтрол не устоя! Желанието да я убеди в достойнствата й се примеси с изцеляване на стари рани и премахване на бариерата от самоналожена самота. Наслада, горчивина и копнеж се сляха и избухнаха в неутолима жажда, разбила задръжките му на пух и прах!

Трябваше да съжалява малко повече! Като Брук например. Виждаше го в хлътналите й, тревожни очи, които издаваха малкото диво същество, скрито под изключително фината й външност. Бе забравил колко е уязвима! Заради гладката й като сатен кожа, плъзгаща се под дланите му, заради вкуса на възбудената й гръд, заради косата й, ухаеща на сандалово дърво и слънчеви лъчи. Бе зачеркнал всякаква предпазливост, озовал се във възхитително сладките й дълбини, където намери удовлетворение за първи път през дългия си, нелек живот!

Брук! Неговата постоянна „опашка“, неотстъпчивото, додяващо момиченце с плитки и лунички, което го покоряваше с вниманието си и винаги бе на негова страна. Приятел, на когото можеше да разчита във всеки един момент, за разлика от съгражданите, съпругата, любовниците. Брук!

По дяволите, тя бе права! Той се влюбваше и отношенията помежду им щяха безвъзвратно да се променят!

Разкъсван от въпроси и съмнения, Пит намали скоростта и спря встрани на пътя, който се виеше отморяващ и спокоен. Брук се огледа, като че ли очакваше да ги следва полицай.

— Какво става?

— Трябва да поговорим! — посегна той към ръката й, която тя ловко успя да скрие. — Брук, изслушай ме! Съжалявам.

Прекрасно начало, няма що — тя мигновено изскочи от колата! Пит въздъхна, като проклинаше кръглата си идиотщина и я последва. Бе спряла само на няколко крачки с поглед, зареян в далечината.

— Не исках да кажа това — приближи той.

— А какво искаше да кажеш? Че грешката е моя?

Той протегна ръка и я обърна към себе си.

— Исках да кажа, че си права. Сега всичко е различно, нали?

Тя се вгледа в него. Няколко безкрайно дълги секунди огромните й тъмни очи преливаха от болка, която преряза Пит като куршума миналата нощ.

— Струва ми се, забравихме да помислим за това, докато разхвърляхме дрехите си наоколо! — успя да промълви тя. Пит очакваше горчивина, но усети само тъга. Загуба. Страх.

Той я притисна по-силно, като не можеше да прогони спомена за омайващата им прегръдка. Те бяха създадени един за друг! Колко естествено се бе отпуснала в ръцете му, колко приятно се чувстваше той в нея! Достатъчно за един мъж, за да се закълне!

— Искаш ли да чуеш и лошата новина? — леко изкриви устни той.

— Каква е?

Вглъбена в себе си, тя почти не го забелязваше.

— Искам да го направим отново! — В погледа му се таеше смях.

Колко добре я познаваше! В синевата на очите й присветнаха искрици на успокоение и ликуване, преди да надделее предпазливостта.

— Не! — отсече тя, без да го гледа. — Идеята не бе особено добра, а и никога не прощавам повтарянето на грешки!

— Нима беше грешка? — Гласът му бе тих, пръстите му галеха разголената й ръка, а очите му бяха изпълнени с нежност. — Толкова ли бе неочаквано?

— Да!

— Значи не изпита никакво удоволствие? — Знаеше, че така ще я притисне. Брук не умееше да лъже.

— Не съм казала такова нещо! — сведе очи тя.

— Значи няма връщане назад?

— Нали точно това ти казвах? — Брук вдигна глава, а очите й се наляха със сълзи.

В гърдите на Пит се надигна непознато досега чувство. Не, не беше изпитал подобно усещане дори през онази невероятно красива парижка нощ, когато предложи на Алиша да се омъжи за него. Сладостно, болезнено и опасно чувство!

— Защо тогава да не продължим напред?

— Никога няма да бъде същото! — изплака тя, а сълзите разшириха до пръсване сините й ириси. Пит не очакваше да съзре такава огромна мъка.

— А не може ли да бъде и по-хубаво? — не отстъпваше той.

— Винаги си бил най-добрият ми приятел! Не искам да се променяш! — усмихна се тъжно Брук.

— Не мога ли да ти бъда и любовник?

Тя тръсна отчаяно глава и Пит усети, че сърцето му ще се пръсне.

— Не зная — прошепна тя.

Вятърът развя косите й и слънцето заигра сред разкошните медночервеникави кичури. Дъхът му секна. Най-красивият цвят, който бе виждал. Познаваше го от векове, а едва сега го откри!

— Хайде, Брук! — настоя той с глас, очи и ръце. — Имай смелостта да опиташ!

— Нямам никаква смелост! — отвърна тя отчаяно. — Наистина!

Той я притегли към себе си, за да й вдъхне част от силата, която самата тя му бе дала. Притисна я до сърцето си, за да почерпи от неговата увереност.

— Все пак връщане назад няма! — Той притвори очи, а ръката му леко се плъзна по разпиляното злато. — Какво ли щеше да те посъветва Мами?

Тя се засмя и предпазливо го прегърна.

— Че стореното вече е сторено! Да вървя напред!

Той кимна и я притисна още по-силно.

Останаха така няколко мига, обгърнати в тишина, със сърца, тупкащи в еднакъв ритъм. Леко засрамени и неуверени. Най-после Брук вдигна глава, изпълнена с нова решимост.

— Мислиш ли, че Мами ще се сърди, ако пропуснем Мемфис? — попита тя. — Не мога да се изправя срещу тълпата точно сега!

— Разбира се, че не би се разсърдила! — прокара той пръст по бузата й и изтри търкулналите се сълзи. — Просто ще спрем в следващия приличен град за не по-малко от седмица!

— Ами шефът ти? — леко се подсмихна тя и лицето й грейна.

— Е, все ще намерим една-две котки! — сви рамене Пит.

 

 

Пит не разбра как го правеха, но ето че успяваха! И ако това не беше късмет! Не само че следващият град им предлагаше малък хотел във Викториански стил — единственият в Нова Англия, но програмата на местния бар включваше танци по музика на Елвис. А Мами бе пожелала имитатор на Елвис!

— Прекрасно! — възкликна Брук, застанала пред афиша. — Направо ще припадна!

— Имаме само една свободна стая — съобщи им дребната женица с престорена усмивка, която напомни на Брук за Летиша.

— Чудесно! — отвърна Пит, захилен до уши, и обви кръста на Брук със собственически жест. — Току-що се оженихме!

Брук се помъчи да остане сериозна, когато Пит сграбчи лявата й ръка, за да предотврати проверката. В радостната усмивка на собственичката се криеше подозрение.

— Казвам се Сали Мериуедър — представи се тя, като протегна месеста ръка. — А вие сте…

— Джон Купър — издекламира Пит със съмнителна непринуденост. — А това е Брук Фър… ъ-ъ-ъ вече Купър, нали, мила?

Брук едва не изстена. Пит прекаляваше! Та тя все още се печеше на бавен огън! Ама номерът нямаше да мине!

— Купър — изпя госпожа Мериуедър. — Знаете ли, много ми приличате на…

— Братовчеда Пит — изпревари я той и хитро се усмихна. — Приликата винаги причинява затруднения! Мен ме снимат, а него го разпитват за бизнес с прасета… — И Пит продължи да осведомява старата жена за въпросните животни.

Тя го слушаше разсеяно, привлечена от дяволския блясък в убийствено зелените му очи.

Доста досадно, помисли си Брук и се прозя срещу възрастната дама. За нейно учудване тя я забеляза и заговорнически я потупа по ръката.

— Мисля, че госпожата е уморена. Последвайте ме, ако обичате!

Изкачиха се на третия етаж, над кимащите дървета и дремещото градче. Залязващото слънце позлатяваше покрива на църквата и околните пасища. Брук се влюби в малкия хотел и в госпожа Мериуедър! И в Джон Купър, какъвто и негодник да бе!

Но тъкмо това бе проблемът! Не можеше да му устои! Дори и след като осъзна, че върши глупост, не можеше да каже „Не!“. Точно когато събираше кураж да му съобщи, че съвместният им живот няма бъдеще и че тя трябва да се върне в Рупърт Спрингс незабавно, той я разсмиваше с шеги.

Този път, като останаха насаме, Брук уморено се отпусна на старото пиринчено легло, застлано с плюшена дамаска.

— Бизнес с прасета, а? — подхвърли тя.

— Веднъж използвах номера в Англия! Получи се цял репортаж! — И като се присъедини към нея на леглото добави: — Не ме ли хареса? — На лицето му цъфна покоряваща усмивка.

— Ти си луд! — поклати глава тя.

— Всички младоженци са луди! — извести весело той.

Искаше й се да го прегърне и да се засмее, възхитена от глупавата им хитрина и бягството им от реалността в затънтеното градче. Но не можеше! Внезапно мисълта да обвие ръце около врата му предизвика необичайно ярки картини и усещания. Слънчева светлина и вихрена наслада, името й, произнесено като молитва! Изпълващата, пареща твърдост на сливането, а после неизбежната загуба.

Но тя упорито стискаше ръце и проклинаше мига, в който се бе отдала на порива.

— Ще ви затрудни ли много, госпожо Купър, ако ви помоля отново да превържете раната ми? — Гласът му бе весел и безгрижен.

За един безкрайно кратък миг Брук намрази способността му да се приспособява толкова лесно. Тя самата се потеше като сред подвижни пясъци! Въпреки това стана, грижливо проми раната с кислородна вода и сложи нова марля. Пит не се притесняваше, но разголените му гърди предизвикваха у нея съвсем различни усещания. Тя го изгледа подозрително.

— След като вече пет прекрасни дни събираме заедно куршуми, има ли нещо друго интересно в скучния ти живот извън Рупърт Спрингс?

Усмивката на Пит се смени от обидено изражение.

— Всичко съм ти казал! — възпротиви се той.

— Но не и за склонността ти към нещастия! Някои от приятелките ти да са починали скоропостижно?

Той се ухили и нежно обви врата й с длан.

— Не, дори възхитителната Алиша! А не си спомням друга да го е заслужавала повече!

Брук не можа да се възпротиви на целувката му.

Изпробван веднъж, този особен плод се превръщаше в наркотик. Сладък, сочен, живителен като зряла праскова в горещ летен ден, завладяващо чувствен като бавен танц.

— Защо искаш да ме убедиш, че в живота ти няма място за малко вълнения? — прошепна той тихо, но неочаквано пламенно. И продължи да пита още по-настойчиво с устните си, които властно завладяваха нейните, с проникващия си нежен език. А Брук, макар и копняла толкова дълго за целувките му, никога не си бе представяла тяхната мощ.

— Възможно е да съм се лъгала — призна тя с въздишка, а чудният наелектризиращ танц разтърсваше тялото и изгаряше утробата й. Повдигна ръка и я зарови в гъстата му копринена коса, като потъна в целувката. Искаше и отдаваше — тази прастара покана, поднесена чрез допира на устните. Уплашена и примирена с непоправимата загуба. Сигурна, че ще се върне у дома съвсем самотна, но неспособна да се бори с духа, който бяха пуснали от бутилката. Сигурно така се е чувствала Пандора, когато е видяла какво изпълзява от кутията й!

— Знаеш ли, струва ми се, че не трябва да се безпокоим от внезапната поява на екскурзианти! — С бързи изгарящи целувки Пит плъзгаше устни от брадичката й към ухото.

Тя отметна глава, неспособна да се съпротивлява, а интимният танц на езика му около ухото й възбуждаше най-опияняващите тръпки. Желанието я разкъсваше!

Ръцете му, разсеяно премина през съзнанието й, докато се извиваше под изобретателните му ласки, вълшебните му, ненаситни ръце! Те я възхваляваха и омагьосваха, те й носеха наслада и мъчение, те я притискаха и разтваряха за него, караха я да шепти неземни слова! Те покоряваха шията, раменете ръцете й — властни и нежни, изгарящи и забързани, като че ли искаха в един миг да бъдат навсякъде!

Брук се извиваше при всяко докосване, стенеше от мълниите, раздиращи тялото й, въздишаше от удоволствието на хладните му, опитни пръсти, успокояващи пламналата й кожа.

Нежно, без да я изпуска от прегръдката си, Пит я изправи. Плъзна ръцете си по кръста й, надолу към хълбоците и бедрата и усети възбудата й дори през тъканта на дрехата. Устните му жадно пиеха и покоряваха. Ръцете му се плъзнаха под блузата й, в следващия миг гърдите й се озоваха в хладните му длани и тя застина в наслада. Краката й се подкосиха и тя инстинктивно се вкопчи в раменете му, търсейки опора. Развихри се бясна надпревара от пламенни целувки и нетърпеливи докосвания.

— Малко милувки не са излишни, нали? — изхриптя той, като зарови лицето си в шията й, а под палците му зърната й се втвърдиха до болка.

С ръцете си, с устните си Пит й бе отнел дъха и способността да говори. Но на ласките му можеше да отвърне и пръстите й нетърпеливо се плъзнаха към колана на джинсите му.

Тялото й пееше, разцъфваше, пулсираше като изгаряща лава единствено от целувките и допира на Пит! Сърцето й подскачаше като лудо, костите й се разтопиха, тя се крепеше само благодарение на Пит!

— Сигурна ли си, че искаш само милувки? — Той съблече блузата й, захвърли я и устните му докоснаха гърдите й. В следващия миг двамата се свлякоха на леглото, а дрехите й се разхвърчаха като при ураган, докато най-после хладният въздух облъхна голото й тяло — тайнствено и подканящо в мекия сумрак.

— Може би и още нещо! — призна тя, докато целуваше дланта му.

Той се наведе над нея, а усмивката му бе победоносна, уверена и страстно собственическа. Тежестта на стегнатото му стройно тяло бе прекрасна и желана. В очите му се четеше обещание и Брук не можеше да мечтае за повече.

Но всичко надмина очакванията й! Открил тялото й като безценно, дълго търсено съкровище, Пит я галеше, вкусваше, пиеше, докато тя обезумя от желание. Той целуваше сгъвките на ръцете й, шията, възбуждаше я с едва наболата си брада, даряваше с нежни милувки корема, хълбоците, докато ръката му нежно се плъзна между бедрата й.

— Кой би си помислил? — прошепна той на ухото й, а пръстите му пускаха искри, докато потъваха в нея. Тя изстена, неподготвена за сладострастното мъчение, на което я подлагаше. И като го придърпа с всички сили, го призова да проникне в нея, да запълни болезнената празнота, разкъсваща тялото й.

— Да си помисли… — с мъка произнесе тя, изживявайки удоволствието от възбуждащия допир на силното му мъжко тяло. — Какво?

Той отново я притисна като прикова устните й в магическа, всепроникваща целувка, а пръстите му вършеха чудеса.

— Че ще се превърнеш в такава красавица! — призна той с доволна усмивка.

Брук не мислеше да спори. Не можеше да отклони замаяното си, реещо се съзнание от зашеметяващото въздействие на ласките му, от изблика на въодушевление, когато плъзна ръка между бедрата му, пръстите й го поеха и страстно започнаха да галят! Не си бе представяла дори, че може да предизвика такива стонове на удоволствие! Усмихна се на мощта му и почувства горещ прилив на радост, че може да направи това за Пит! И че той го желае! Че е готов да потисне собствената си възбуда заради нейното удоволствие!

Тръпките се засилваха, изненадващи, избухващи експлозии от звук, аромат и сладка агония. Отнасяха я надалеко, тласкаха я към Пит, принуждаваха я да умолява.

— Пит… Пит, моля те… — Ръцете й го притегляха, хълбоците й нетърпеливо се извиваха, очите й го поглъщаха.

И той проникна в нея! Без да откъсва взор от очите й, заглушавайки с устни изненаданите й вопли. Ръцете му я приютиха и той нежно се плъзна навътре, като я изпълни и удовлетвори, тласкайки я извън границата на всякакъв контрол. И навлизаше все по-надълбоко, разтърсваше я, насочваше я към желания връх и миг преди неизказаното удоволствие да я удави във вълните си, той я настигна, а резкият му, задъхан вик бе най-скъпият й подарък.

И в припадащия здрач, скрити от всички погледи, те заспаха с преплетени тела.