Джулия Куин
Великолепно (20)

Глава деветнадесета

Няколко часа по-късно Ема бавно отвори очи и започна постепенно да идва на себе си. Тя пое дълбоко дъх и докато се прозяваше, примигна няколко пъти, за да свикне с тъмнината. Във въздуха се носеше слаба миризма на мускус. Тя усети приятния аромат и през ума й мина мисълта, че не използва подобно ухание в своята спалня. Вдъхвайки дълбоко омаята на този опияняващ мирис, Ема се прозина отново и затвори очи, докато извърташе тялото си на другата страна. Когато се намести, изпусна една слаба въздишка и леко отвори очи.

Тогава осъзна, че се намира на няколко сантиметра от лицето на Алекс и се ококори шокирано. Внезапно се досети, че тежкият предмет, преметнат през бедрата й, всъщност е неговият крак. Тя притаи дъх, стресната от интимността помежду им.

— О, боже — въздъхна Ема, опитвайки се да стои съвсем неподвижно, за да не събуди заспалия до нея мъж. Тя наистина нямаше никакъв опит в подобен род ситуации. От друга страна сърцето й биеше толкова бързо, че просто беше невъзможно да заспи отново.

Обикновено в такъв момент би било уместно да започне да крещи. Или може би да припадне. Тогава се замисли какво би направила една порядъчна дама в подобно положение. Но порядъчните дами не би трябвало да изпадат в подобни ситуации. Това, така или иначе, беше без значение, защото тя не виждаше как крясъците щяха да й помогнат в този случай. Усилието й да припадне щеше да е още по-глупаво, тъй като не можеше да постигне нищо, докато е в безсъзнание, а когато се свестеше щеше да е в същото положение както сега. Освен това, кисело си помисли Ема, нямаше да успее чак толкова добре да изимитира припадък без сериозен удар по главата.

Тя предположи, че ще избухне огромен скандал, освен ако Алекс и семейството й не бъдат крайно дискретни. Всъщност имаше голяма вероятност чичо Хенри и леля Керълайн все още да не бяха открили отсъствието й. През последните дни бяха доста загрижени за нея, защото изглеждаше много разстроена и уморена. Бяха й казали да си почива и тя бе сигурна, че нямаше да я безпокоят, когато се върнат от бала на лейди Мотрам. Нед щеше да узнае, разбира се, и Бел също, защото щеше да измъкне информацията от брат си в минутата, в която той пристъпеше прага на дома им.

Всичко щеше да бъде наред, стига да успееше да се прибере вкъщи преди изгрев-слънце и преди прислугата да се е захванала с ежедневните си задължения. Братовчед й вероятно беше оставил входната врата отключена заради нея. Тя се усмихна криво. Бел и Нед сигурно я чакаха в салона и се редуваха на смени, за да наблюдават прозореца в очакване на нейното завръщане. За нищо на света не биха пропуснали историята, с която Ема щеше да оправдае продължителното си отсъствие.

Тя извърна глава, за да хвърли поглед на часовника, който беше разположен върху нощното шкафче на Алекс. Беше четири без петнадесет сутринта. Хенри, Керълайн и Бел сигурно се бяха върнали от лейди Мотрам преди няколко часа. Тя все още разполагаше с време. Всъщност нямаше значение дали ще си тръгне сега или след половин час. Каквито и неприятности да си беше навлякла, те вече се бяха случили.

За да бъде честна, Ема трябваше да признае, че предпочиташе да лежи в голямото легло и да изучава лицето на Алекс. Струваше й се толкова млад, докато спеше. Тъмните му мигли изглеждаха греховно дълги, когато почиваха върху страните му. Ема не за първи път си пожела да има подобни мигли, които да украсяват и собствените й очи. Косата му беше разбъркана от съня, а устните му леко се разтваряха, когато си поемаше въздух.

Алекс беше извадил голата си ръка над одеялото и Ема можеше да огледа горната половина на гърдите му. Тя никога не го беше виждала без риза и изпита желание да разбере какво е чувството да прокара ръка по плътта му. Погледът й се спусна по кожата му дотам, където започваше завивката. Той определено беше свалил ризата си, но дали беше махнал и панталоните си. Ема затаи дъх. Господи, дали не беше гол!

Кракът, който беше преметнат върху бедрата й, изведнъж й се стори странен. Ема прехапа долната си устна, докато се опитваше да се измъкне изпод него, без да го събуди. Алекс измърмори нещо насън и се отмести. Завъртя се върху нея и тя се намери още по-плътно притисната от крака му. Изглежда имаше само един-единствен начин да разбере дали е гол. Поемайки си дълбоко въздух, тя пъхна ръката си под завивката и я плъзна надолу, докато не напипа меките къдрави косъмчета на коляното му. Ема незабавно издърпа ръката си. Той определено не носеше бричове.

Алекс не носеше риза и панталони. Оставаше само едно място, където трябваше да е облечен, за да предпази нейното благоприличие. Тя преглътна. Не, определено нямаше да плъзне ръката си под завивката и да го докосне точно там. Тя дори не беше сигурна какво да очаква!

Опита друга тактика. Много бавно и предпазливо повдигна завивката като внимаваше да не събуди Алекс. След като беше вдигнала одеялото достатъчно, тя надзърна под него, но не видя нищо друго, освен сенки. Призовавайки всичкия си кураж, тя пъхна глава отдолу като в същото време придържаше плата достатъчно високо, за да може слабата лунна светлина, която озаряваше стаята, да проникне вътре. Въпреки това продължаваше да бъде прекалено тъмно, за да успее да види нещо. Ема направи гримаса и се отказа примирено. Ако продължаваше да пъха главата си под завивката, най-вероятно щеше да се удари в него, а тя със сигурност не желаеше подобно нещо. Затова бавно се измъкна изпод одеялото и отпусна глава на възглавницата до Алекс.

Той беше с отворени очи.

Ема пое дълбоко дъх и погледна по-внимателно. Той определено беше с отворени очи и въпреки тъмнината в стаята, тя можеше да различи развеселените пламъчета в зелените им дълбини.

— Не съм свалил бельото си, ако това се опитваш да установиш. — Ема можеше да се закълне, че чува присмех в гласа му. — Не съм чак такъв голям простак — продължи той.

— Благодаря ти — отговори искрено тя.

— Ти заспа и нямах сърце да те събудя. Толкова си очарователна, докато спиш.

— Ти също — не се стърпя да отвърне тя.

— Благодаря ти — после откровено попита. — От колко време си будна?

— Не от много.

— Достатъчно топло ли ти е?

— О, да — отвърна меко Ема, чудейки се на абсурдността на ситуацията. Тя беше тук, лежеше в леглото с мъж, с именно този мъж, часът беше около четири сутринта, а те водеха учтив разговор сякаш се намираха в дневната. Ема въздъхна, а погледът й обходи тавана. — Трябва да бъдем много внимателни, когато ме заведеш вкъщи — отвърна накрая. — При условие, че сме крайно дискретни и не събудим никого, има вероятност да избегнем скандала.

— Не се тревожи за това — отговори той безцеремонно. — Аз ще имам грижата за всичко.

Ема се извъртя по гръб, но Алекс не направи нищо, за да помръдне крака си, който се намести още по-удобно между бедрата й.

— Много е уютно така — отбеляза той. — Не съм свикнал да споделям това легло с никого.

— О, наистина ли, Алекс — засмя се Ема. — Имал си десетки любовници и това е известно на всички.

Алекс се ухили широко.

— Ревнуваме, а? Това е добър знак.

— Не ревнувам.

— Колкото и да е невероятно, не съм имал десетки любовници. Дори аз не съм достатъчно мъж за това. Признавам, че не съм живял като монах, но наистина не съм държал любовница от доста време насам.

Ема го погледна въпросително.

— От поне два месеца, предполагам.

Това беше точно откакто се познаваха. Ема се почувства абсурдно доволна.

— И… — продължи той — определено не съм водил някоя от тях тук. Ти, мила моя, си първата, която краси леглото ми.

— Прозвуча така сякаш сме направили нещо, което всъщност не сме.

Алекс избегна отговора, просто я хвана за ръцете и я придърпа към себе си.

— Прекалено си далеч — измърмори той.

Ема ахна, когато се озова притисната към твърдото му тяло. Покрита изцяло от завивката, кожата му излъчваше такава топлина, която тя усещаше дори през дрехите си.

— Може би — отвърна тя. — Но точно в момента си мисля, че съм прекалено близо.

— Глупости — отрече Алекс и прокара ръце през тежките й коси. — Ухаеш чудесно.

— Сапун с аромат на рози — бързо отвърна тя.

— Мисля, че обичам сапуни с аромат на рози. — Той я целуна леко по носа. — Също така смятам, че имаш прекалено много дрехи.

— Ето това определено не е вярно.

— Би ли замълчала? — Алекс целуна затворените й клепачи. Ема усети как съмненията й започнаха да изчезват и осъзна, че желае да бъде съблазнена също толкова много, колкото и той го искаше. Докато той продължаваше да обсипва лицето й с леки целувки, тя се опита да осмисли нещата. Знаеше, че това, което прави, е грешно. Или поне всички казваха така. Но нещо вътре в нея й нашепваше, че да бъде тук с Алекс и да лежи в прегръдките му, е най-правилното нещо.

Сякаш цялата топлина на света струеше от него и блясъкът от изумрудените му очи попадаше право в нея.

Наистина ли беше толкова грешна, задето го желаеше така силно? Не, това не можеше да е вярно. Тя заслужаваше този единствен момент на блаженство. Ема взе своето решение. Тя пое дълбоко дъх, наклони глава към него и му предложи устните си.

Алекс усети промяната в нея незабавно и се уплаши от желанието, което разтърси тялото му, когато разбра, че тя няма да го отблъсне.

— Господи, Ема. Толкова много те искам… — изстена той. — От толкова време.

Когато започна да разкопчава мъжката риза, с която тя все още беше облечена, осъзна, че пръстите му трепереха. Той се усмихна глупаво на реакцията си и се почувства като неопитен младеж. Докато разкопчаваше копчетата, Алекс имаше усещането, че разопакова изящен подарък. Дъхът секна в гърлото му и той осъзна, че никога досега не се беше чувствал толкова нервен в очакване на изживяването. Най-накрая и последното копче бе освободено и той нетърпеливо смъкна ризата от раменете й. Под нея се разкри копринената й камизола, която показваше много повече, отколкото прикриваше.

Той сложи силните си ръце върху корема й и бавно започна да измъква камизолата. Копринената материя се плъзна чувствено по сияйната кожа на Ема. Тя трепереше. Не можеше и не желаеше да сдържа копнежа си да отвърне на странните и красиви чувства, които ръцете на Алекс предизвикваха през тънката коприна. Господи, как го желаеше и как искаше всичко това! Усещаше как цялото й тяло гореше от седмиците на незадоволена страст.

Той спря за миг, когато стигна до копчето на гърдите й. Алекс я погледна в очите, предлагайки й последна възможност да го спре, но всичко, което видя във виолетовите им дълбини, бе желание и доверие.

— Седни за момент — помоли дрезгаво той.

Ема го послуша и той махна ризата през главата й. Пое си рязко въздух, когато пълните й гърди се откриха пред погледа му.

— Толкова си красива — шепнеше тихо и се взираше в нея с благоговение. — Толкова красива.

Ема се изчерви под пронизващия му поглед, цялата й кожа гореше от очакване. Тя едва дишаше, неспособна да разбере чувствените вълни в корема си, предизвикани от допира на ръцете му върху гърдите й.

— О, Алекс — промълви тя, когато поредната вълна от удоволствие я заля. — Целуни ме. Моля те, целуни ме.

Алекс се засмя гърлено.

— Както желаеш, съкровище. — Той се наведе и пое между устните си едно от кораловите й зърна като го засмука леко, докато ръката му продължаваше да гали другата й гърда.

Ема за малко да изпищи.

— О, боже мой! — възкликна тя. — Нямах това предвид!

— Ммм, знам, но е много хубаво, нали?

Ема не можа да отговори, тя просто зарови ръце в гъстата му коса и го придърпа още повече към себе си. Ако е достатъчно близо, внезапно реши тя, той никога нямаше да спре да прави тези възхитителни неща с нея.

Алекс се усмихна и започна бавно да целува тялото й, спусна се към корема и описа чувствени кръгчета около пъпа й.

— Мисля, че трябва да направим нещо с тези проклети бричове. — Той ги разкопча и много бавно ги смъкна от нея. — Не, че не изглеждаш прекрасно в тях, разбира се, но не си и помисляй даже, че ще ти позволя да излезеш от къщата облечена така отново. — С едно умело движение панталоните на Ема се озоваха на пода до ризата и камизолата. Алекс се плъзна по голото й тяло, така че носовете им почти се докосваха. — Не мисля, че е необходимо някой друг да знае колко сладко заоблено е твоето дупе. — За да докаже това, той го хвана с ръце и го притисна плътно към себе си.

— О, боже — изпъшка Ема. Тя беше напълно гола, с изключение на долното си бельо и можеше да почувства колко горещ и твърд е той. Тя погали плахо топлата кожа на гърба му, нетърпелива да го изследва, но и несигурна какво точно трябва да направи. — То… това харесва ли ти? — попита неуверено тя.

— Господи, Ема — отвърна Алекс дрезгаво. — Един твой поглед е достатъчен да ме накара да те желая. Нямаш идея какво ми причинява докосването ти.

Ема се изчерви, но продължи да прокарва ръце по гърба му и когато Алекс се премести, за да свали последните й дрехи, тя не направи нищо, за да го спре.

— Ти също трябва да свалиш твоите — каза тя, неспособна да повярва на собствената си дързост. — Може и да съм неопитна, но дори аз знам, че не може да се прави, докато си с бельо.

Алекс се изсмя силно и за малко не й призна колко много я обича. Реши да премълчи, защото не беше готов да открие чувствата си, преди тя да го направи. Бързо прогони тези мисли от главата си, свали бельото си и покри тялото й със своето.

Сърцето на Ема започна да тупти бясно, когато той я целуна. Ръцете му сякаш бяха навсякъде. Галеха я, изучаваха я и я караха да копнее за още. Накрая пръстите му се спряха върху нейната женственост и тя си помисли, че ще падне от леглото, понесена от вълните на удоволствието, които докосването му предизвикваше у нея. Въпреки че и преди я бе докосвал там по този начин и знаеше какво да очаква, сега всичко й изглеждаше някак по-интимно. Те бяха в легло и голата му плът се притискаше в нейната. Внезапно почувства как показалецът му се потопи в нея и всеки един мускул в тялото й се напрегна.

— Шшт — прошепна той, — просто искам да проверя дали си готова за мен. По-голям съм от пръста си и не искам да те нараня.

Тя видимо се отпусна и Алекс продължи своите сладострастни движения, галейки най-интимните кътчета от плътта й с палец.

Удоволствието в нея нарастваше. Можеше да почувства как топлите вълни на желанието я завладяват, карайки я да стене и инстинктивно да извива бедрата си към него.

Алекс полагаше усилия да запази дишането си равномерно и спокойно. Беше впрегнал целия си самоконтрол, за да не се потопи и загуби в топлата й мекота. Беше решен да направи този първи път незабравим за нея. Той знаеше, че неговото удоволствие няма да е пълно, ако тя не достигне до своето. В един момент нейното щастие беше станало много по-важно за него в сравнение с неговото собствено.

Ема се извиваше от горещите чувствени тръпки, които преминаваха през тялото й.

— Моля те, Алекс — умоляваше го тя. — Моля те, нуждая се от теб.

Откритото й признание накара Алекс да се реши и той бързо промени позицията си, за да проникне в нея.

— Готова ли си? — попита дрезгаво и след като тя трескаво закима, той влезе в нея. Господи, беше толкова тясна! — Тихо — каза той, повече, за да успокои себе си, отколкото нея. — Ще се опитам да го направя бавно. Искам да ти дам възможност да свикнеш с мен.

Със стон наполовина изтръгнат от удоволствие, наполовина от неудовлетвореност, той се отдръпна леко от нея и навлезе отново също толкова бавно.

Ема беше сигурна, че точно в този миг ще умре. Просто беше невъзможно тялото й да понесе още от удоволствието, което бе набъбнало вътре в нея.

— Моля те — стенеше тя, въртейки отчаяно глава. — Искам… нуждая се… — тя цялата трепереше. — О, Господи! Не съм сигурна какво точно искам!

— Тихо, любов моя, аз знам. Но ти все още не си готова за това. Толкова си тясна. Страхувам се, че може да те нараня. — Алекс си помисли, че едва ли има по-силен афродизиак от този да види как Ема тръпне в леглото му със замъглен от желание поглед. Все пак той успяваше да контролира собствената си нужда, принуждавайки се да я вземе бавно. Точно когато вече не можеше да сдържа порива си, той достигна до нейната девственост.

— Ема? — каза той, а гласът му беше загрубял от страст. Тя до такава степен се бе изгубила в собствените си желания, че не го чу. — Скъпа? — повика я той по-силно. Ема го погледна, но очите й бяха неспособни да го видят. — Скъпа, може да те заболи малко, но ти обещавам, че това ще е само този първи път.

— Какво искаш да кажеш?

Алекс направи гримаса и се подпря на лакти. Господи, никой ли не й бе обяснил?

— Това е, защото си недокосната. Аз ще отнема твоята девственост. Може да те заболи, но ти обещавам, че ще е за кратко и няма да почувстваш това следващия път.

Ема го погледна. Той изглеждаше толкова обезпокоен за нея, веждите му бяха стиснати, а очите му бяха по-зелени и нежни, отколкото някога ги беше виждала.

— Вярвам ти, Алекс — каза тихо тя, протегна се и обви ръце около него.

Всяка последна капка самоконтрол, която Алекс притежаваше го напусна точно в този момент и той навлезе докрай в нея. Ема извика леко, когато той разкъса девствеността й, но болката бе незначителна и скоро беше заменена от чувствено удоволствие, породено от тласъците му. С всяко следващо движение тя усещаше още по-силно топлината, която преминаваше през нея и когато вече не можеше да издържа, цялото й тяло се напрегна и почти замръзна. Ема за миг спря да диша, неспособна да помръдне, докато накрая светът избухна и тя падна напълно изтощена.

Тръпка от нажежено до бяло желание разтърси тялото на Алекс, когато той почувства как мускулите й се стягат около мъжествеността му. Той започна да се движи все по-бързо и по-диво, докато не направи един последен тласък и с екстаз се изля в нея.

Ема чу вика му в момента на неговото освобождение и усети как той се отпусна върху нея. Когато дойде на себе си след собствената си кулминация, тя си помисли, че никога преди не се беше чувствала толкова напълно задоволена.

— Чувствам се добре — въздъхна тя.

Алекс се засмя, когато се отдръпна от нея.

— Аз също, любов моя, аз също.

— Ако знаех, че ще се почувствам толкова добре, може би нямаше да те изхвърля от спалнята си в деня, в който се срещнахме.

Алекс взе лицето й в ръцете си.

— Нямаше да бъде толкова хубаво, любов моя, защото още не ни беше грижа един за друг.

След думите му Ема се притисна още по-плътно към него. Надяваше се, че сега той ще й каже колко я обича. Но Алекс не го направи. Тя въздъхна, мислейки си, че е твърде щастлива, за да се тревожи за това сега. Едва ли би могъл да прави любов с нея по този начин, ако не я обичаше поне малко, нали?

Те останаха така няколко минути. Ема се сгуши плътно в него, докато той разсеяно играеше с косите й. Накрая тя надигна глава и зададе ужасния и за двама им въпрос.

— Колко е часът?

Той погледна над главата й към часовника, който стоеше върху нощното му шкафче.

— Близо четири и половина.

— Трябва да си вървя — отвърна Ема неохотно. Господи, как мразеше да мисли за реалността, но тя трябваше да се прибере вкъщи рано или късно. За предпочитане по-рано. — Слугите ще се събудят всеки момент, а аз не искам да ме видят, когато влизам в къщата. Клюките им съперничат на тези във висшето общество, както знаеш. Само един от тях да ме види и това ще стане достояние на целия град до довечера.

— Кого го интересува?

Ема се обърна към него и го погледна шокирано.

— Какво искаш да кажеш с това „кого го интересува“? Аз бих предпочела да не виждам как репутацията ми отива в канавката, покорно благодаря.

Алекс я погледна объркано.

— Какви ги говориш? Ние ще сме женени до следващата седмица. А след още една целият шум около набързо организираната ни женитба ще е утихнал и единственото нещо, което някой ще каже за нас, е колко сме романтични.

Очевидната му арогантност предизвика яростна вълна от възмущение в Ема. Беше точно в негов стил да обяви, че те ще се женят следващата седмица, без изобщо да си направи труда да го обсъди с нея.

— Това, предполагам, е предложение за женитба? — попита тя засегнато.

Алекс се втренчи в нея, занемял от изумление.

— Ние ще се оженим, нали така?

— Наистина не мога да знам. Никой не е искал мнението ми.

— За бога, Ема. При тези обстоятелства трябва да се оженим.

— Аз няма да направя нищо, което не желая, Ваша светлост — обяви гордо Ема и се изправи в леглото със затъкната под мишници завивка.

— Ема, ти ме помоли да се оженя за теб само преди два дни.

— И ако си спомняш — подсмръкна тя — ти отказа!

— По дяволите, жено, отново ли ще трябва да преминем през това?

Ема не каза нищо.

— Чудесно — измърмори той. — Точно от това се нуждаех! Жена в истерия.

— Не ми говори по този начин!

В очите на Алекс припламна арогантност.

— Не говорех на теб, скъпа моя, а за теб. И ако спреш да се държиш като проклета глупачка, бих те целунал, вместо да водим този разговор.

Ема скочи от леглото побесняла, повличайки завивката със себе си.

— Не съм длъжна да стоя тук и да слушам как ме обиждаш!

Дрехите й бяха разхвърляни навсякъде от бурната им страст и на нея й се наложи да прекоси стаята няколко пъти, за да ги събере. Осъзна болезнено, че вероятно изглежда доста глупаво, докато се опитва отчаяно да задържи тежката завивка към тялото си, за да го прикрие.

Алекс реши да подходи по друг начин.

— Ема — нежно каза той, — след всичко, което споделихме заедно, не искаш ли да се омъжиш? Аз ще се побъркам, ако не мога да те имам в обятията си всяка нощ.

— Ти си жалък — побесня тя и страните й се изчервиха от гняв. — Не мога да повярвам колко си нахален! Как смееш да се опитваш да ме прилъжеш да се омъжа за теб по този начин!

— Помислих си, че ще проработи — каза Алекс с крива усмивка.

— Аах…! Аз ще…! Аз ще…! Оох…! — Гневът на Ема достигна до такива размери, че тя не можеше да изкаже това, което искаше.

— Ще ме убиеш? Аз не бих го направил, ако бях на твое място. Това ще причини ужасна бъркотия.

Невъзмутимото държание на Алекс я накара да изгуби и последната си капка контрол. Тя взе една ваза и я вдигна над главата си, готова да я запрати по него.

— Моля те — възмути се той. — Не и вазата от династията Мин.

Ема свали ръката си, за да прецени ценния предмет, и после го сложи обратно на масата. След което взе една кутия за енфие.

— Какво ще кажеш за това?

Алекс се намръщи.

— Ами, ако ти наистина трябва да…

Кутията от енфие пропусна ухото му на косъм.

— Като унищожаваш вещите ми нищо няма да разрешиш — каза Алекс и скочи от леглото, абсолютно незаинтересован от факта, че е гол. — Ти ще се омъжиш за мен.

— Някога хрумвало ли ти е да помолиш за нещо, без да го изискваш? — изфуча тя вбесено, опитвайки се да обуе долните си дрехи, без да изпусне завивката. Гневът й нарасна още повече, когато той й се усмихна, развеселен от нейното затруднение. — О, моля ви за прошка, Ваша светлост — каза тя, а гласът й преливаше от леденостуден сарказъм. — Забравих, че един херцог не трябва да моли за нищо. Не е нужно да се опитва да спечели каквото и да е. Може да има всичко, което поиска. Това е негово право.

Ема се обърна рязко към Алекс, когато произнесе последните си думи и се стресна от вбесения израз на лицето му. Ужасена, тя отстъпи крачка назад, все още стискайки нервно завивката, сякаш тя щеше да я предпази от гневния му поглед.

— Ема — каза той напрегнато, — ще се омъжиш ли за мен?

— Не! — Тя не можа да повярва, че каза това, но в действителност думата прозвуча съвсем убедително.

— Това е! — изкрещя Алекс. Той прекоси стаята с бързи гневни крачки и грабна завивката от ръцете й. Тя отчаяно се опитваше да се покрие, но скоро откри, че това не беше нужно, защото очевидно Алекс имаше намерение да я напъха в дрехите й. — Чух достатъчно от твоето малко гневно избухване. — Той й навлече ризата през главата. — Ако си искала да ми докажеш, че не си стеснителна госпожичка, на която може да бъде нареждано, бъди сигурна, че успя. Направи го. Сега престани да се държиш като дете и приеми неизбежното. Ще се омъжиш за мен и при това ще го направиш с усмивка на лицето.

Ема му отправи една ужасно сладка усмивчица.

— Така достатъчно добре ли е, Ваша светлост? Не бихме искали да се разчуе, че великият херцог Ашбърн е принудил насила една жена да се омъжи за него. — Тя съжали за думите си в момента, в който ги изрече, осъзнавайки, че е отишла прекалено далече. Лицето на Алекс беше сковано от едва прикриваната ярост. Той я стисна над лактите толкова силно, че Ема беше сигурна, че ще посинее.

— Съжалявам — приглушено каза тя, неспособна да го погледне в очите.

Алекс я пусна възмутено и прекоси стаята до стола, където няколко часа по-рано беше оставил вечерните си дрехи, малко преди да се пъхне при Ема в леглото. С бързи резки движения той се облече и тя можеше единствено да го гледа втренчено, притихнала и възхитена от неговия твърд контрол и характер.

Когато привърши с обличането си, той й подхвърли палтото. Отиде до вратата и я дръпна рязко. Тя не помръдна и той изруга яростно, когато си спомни, че я беше заключил предната вечер.

— Ключът — прошепна ужасено Ема. — Ти го изхвърли през прозореца.

Той не й обърна никакво внимание, влезе в гардеробната и изчезна. Няколко секунди по-късно вратата беше отключена от външната страна. Широките му рамене изпълниха почти цялата врата.

— Да вървим — каза кратко.

Ема мъдро реши да не се ядосва, заради това, че я бе оставил да си мисли, че са хванати в капана на стаята. Реши да не губи време и да последва заповедите му, наполовина изплашена от очевидния му, макар и напълно обуздан гняв и наполовина въобразявайки си, че това, което всъщност искаше, бе да си отиде вкъщи. В такъв случай не получаваше ли точно това, което желаеше? Тя се спусна надолу по стълбите и зачака в антрето, докато Алекс събуди един от лакеите и нареди да му приготвят каретата.

— Ще отнеме няколко минути — каза той, когато се върна, предизвиквайки я мълчаливо да протестира срещу забавянето. — Страхувам се, че персоналът ми не е привикнал на голяма активност по това време сутринта.

Ема преглътна и кимна, гледайки в пода. Беше започнала малко да се срамува от своето избухване.

Вероятно бе естествено за Алекс да смята, че сега, след като са преспали заедно, трябва да се оженят. Но нищо не можеше да я провокира така, както властното му държание и нещо в нея се беше пречупило, когато той просто заяви за предстоящата им сватба. Сега, когато колебливо погледна все още ядосаното му лице, тя бързо осъзна с цялата си откровеност, че не беше достатъчно храбра, за да се осмели да обели и дума.

* * *

Десет минути по-късно тя беше стоварена в каретата и с ужас осъзна, че първите лъчи на зората се бяха появили на небето. Слугите в къщата на Блайдън вече се бяха заели със сутрешните си задължения. Те щяха да забележат нейното необичайно пристигане и да кажат на своите познати, които работят в други домакинства, а последните от своя страна щяха да разкажат на своите работодатели. Ема въздъхна уморено. Те нямаше да могат да избегнат скандала.

Пътуването до вкъщи не продължи дълго, но когато екипажът спря пред дома на Блайдън, слънцето вече беше изгряло и Лондон бе започнал да се пробужда. Алекс пъргаво скочи от каретата и буквално завлачи Ема след него.

— Не е необходимо да бъдете груб, Ваша светлост — каза тя възмутено, когато се препъна на стъпалото зад него.

Алекс се завъртя и хвана брадичката й с ръка, задържайки лицето й така, че тя да може да го гледа право в очите.

— Името ми е Алекс — остро каза той. — След като този уикенд ще се оженим, бих предпочел да го запомниш.

— Този уикенд? — едва-едва попита Ема.

Той не отговори, а започна да блъска настойчиво по вратата.

— За бога, Алекс! Аз имам ключ! — Ема хвана ръцете му, опитвайки се да спре шума. Тя извади ключа от джоба си и го вкара вътре. — Сега би ли си тръгнал? — помоли тя. — Мога да се прибера сама в стаята си.

Алекс й подари една зла усмивка.

— Лорд Хенри! — изрева той. — Лейди Керълайн!

— Какво правиш? — изсъска Ема. — Да не си твърдо решен да ме съсипеш?

— Твърдо решен съм да се оженя за теб.

— Какво става тук?

Ема погледна нагоре. Хенри и Керълайн препускаха надолу по стълбите и когато откриха двойката в антрето на лицата им се изписа израз на объркване и шок.

Алекс застана с ръце на хълбоците си.

— Аз напълно компрометирах вашата племенница — обяви той. — Бихте ли настояли, моля, тя да се омъжи за мен?

Керълайн не можа дори да премигне.

— Това — съобщи тя, — е изключително странно.