Рекс Стаут
Червената кутия (5)

5.

— За момент мислех да запиша показанията на Стъбинс пред нотариус — каза инспектор Крамър, като дъвчеше пурата си. — Ниро Улф на два километра от къщи, посред бял ден, с глава на раменете! Веднага си помислих за похищение на държавното съкровище на Съединените щати, за мобилизация на запасняците и за военно положение.

Беше шест часът и четвърт. Улф, успокоен след два часа, прекарани в компанията на орхидеите и на Хорстман, градинаря, начеваше втората си бутилка бира.

— Разбирам ви, сър — изрече мрачно той. — Един ден ще узнаете всичко. За момента спомените ми са все още твърде свежи. Бих предпочел да говорим за друго.

— Добре. Казах си, че сте престанали да бъдете ексцентрикът, когото познавах.

— Разбира се, че не. Освен това кой не е ексцентрик?

— Аз — увери го инспекторът, извади пурата от устата си, огледа я и пак я сложи там. — Аз съм прекалено обикновен, за да бъда ексцентричен. Да вземем за пример случая с Моли Лок. Какво мислите, че открих след осем дни непосилен труд? Открих, че Моли Лок е мъртва. В това няма съмнение. Съдебният лекар е категоричен. Накарах го да си признае!

Улф поклати глава:

— Уви, господин Крамър, аз дори не знам от сигурно място освен от слуховете, че Моли Лок е мъртва. Аз не съм се срещал със съдебния лекар.

— Хайде, хайде! — каза Крамър, като хвърли пурата си.

— За кого работите?

— За господин Лъвлин Фрост.

— А, този ли? Това правите, за да предпазите някого от накисване ли?

— Не. За да разбера кой е убиецът.

— Без майтап? И за колко време го открихте?

Улф се приведе напред, за да налее бира. Крамър продължи:

— Защо Лю Фрост толкова се престарава? Не към него е имала слабост Моли Лок, а към онзи французин — Перен Жебер. Защо Лю Фрост пръска парите си за истината и справедливостта?

Шефът изтри устни.

— Не знам. Нямам нищо за казване. Не притежавам и най-малката…

— Искате да повярвам, че по причина на хигиената сте отишли на Петдесет и втора улица?

— Не, Господ да ме пази! Но нямам и най-малка информация за вас относно смъртта на Моли Лок.

— Добре — каза Крамър и сложи ръка на коляното си. — Фактът, че нямате нищо за мен, не значи, че нямате нищо за вас. Продължавате ли разследването?

— Да.

— Лю Фрост не ви е възложил да сложите параван пред някого?

— Ако добре ви разбирам, и мисля, че ви разбирам — не.

Крамър взе нова пура от джоба си, отхапа края й, запали я и се намести по-удобно във фотьойла.

— Колкото и горделив да сте, Улф, веднъж ми казахте, че аз съм по-добре въоръжен от вас, за да разреша девет от десет случая.

— Така ли съм казал?

— Да. Направих сметка и случаят „Лок“ се пада десетият след този на бандата „Ластик“, нали си спомняте стария Пери. Ваш ред е сега: щастлив съм да ви видя забъркан в кашата, без да има нужда аз да ви бутам в нея. Знам, че не обичате да правите признания дори и на тук присъстващия Гудуин. Но щом отидохте там, може би ще признаете, че ви е ясно как се е случило това?

— Естествено, известни са ми най-очевидните подробности — отговори Улф, като направи знак с глава.

— Добре. Очевидни е най-точната дума. Двете момичета! Разпитах ги десет пъти. Видях всички при Макнейр. Пуснах хора по следите на всички, които са били на ревюто този ден. Използвах половината от хората си, за да проверят в целия град продажбите на кутии от един килограм от „Асортмънт Ройъл Бейли“, а от другата половина — за да проконтролират продажбите на цианкалий. Следих десет-дванайсет граждани, които ми изглеждаха подозрителни. Аз…

— Виждате сам, че сте по-добре въоръжен от мен.

— Използвам това, което имам, и знаете отлично, че не съм лошо ченге. Това не пречи цяла седмица да не мога да разбера дали Моли Лок е била убита с отрова, предназначена за някой друг. Ами ако двете й приятелки заедно са направили удара? Като мизансцен по-добро не би могло да се измисли. Като са знаели, че Моли Лок обича да си прави шеги, трябвало е те само да се погрижат тя да отмъкне кутията. Освен ако просто не са й я подарили, а после разказват каквото си искат. Да, но защо? Не намирам човек, който би имал причина да я убие. Изглежда, че доста си е падала по така наречения Перен Жебер, който от своя страна не можел да я понася…

— Падала? — изрече полугласно Улф с презрителен тон.

— Кротко, шефе — прошепнах аз. — Без истории.

— Този Жебер е бил там през въпросния понеделник — продължи Крамър, — но не виждам в какво бих могъл да го обвиня. Ако наистина Моли е била набелязаната жертва, не виждам никакъв мотив. Тя сигурно наистина е откраднала тази кутия. Но този ден сто души са се намирали там и от тях всеки би могъл да бъде жертвата или престъпникът. Сега ви е съвсем ясно.

Той млъкна и продължи да дъвчи пурата си. Накрая избухна:

— Най-досадното е, че подобни случаи пълнят със седмици вестниците. Клиентелата на Макнейр принадлежи към висшето общество. Жертвата е млада и красива. Двете момичета, които са я видели как умира — също. Всеки път, когато влизам в кабинета на комисаря, го намирам да барабани с пръсти по страничните облегалки на креслото си. Можете да си представите.

— Господин Хомбърт — съгласи се Улф — действително има труден характер. Съжалявам, че нямам какво да ви кажа, господин Крамър, искрено съжалявам.

— Ами аз? Във всеки случай има нещо, което можете да направите за мен: посочете ми коя да е отправна точка. Дори да е погрешна, въпросът е да започна да върша нещо.

— Нека да помисля. — Улф се облегна назад със затворени очи. — Насочили сте се към проблема за мотива. Не виждате никакъв мотив за Моли Лок и твърде много такива за всички останали. Не можете да разкриете кой е купил бонбоните с отрова. Всъщност вие имате отправна точка: използвали ли сте я?

— Какво да съм използвал?

— Единственото нещо, което има със сигурност връзка с убийството — кутията бонбони. Какво направихте по този въпрос?

— Изследвах я, по дяволите!

— Разкажете за това.

— Няма много за разказване — въздъхна Крамър, като мачкаше пепелта от пурата си. — Това е кутия от един килограм. Продава се във всички специализирани магазини. Производителят е „Бейли“ от Филаделфия. Цената е долар и шейсет. Нарича се „Асортмънт Ройъл“ и е смес от захаросани плодове, орехи, шоколад и т.н. Обадих се в къщата „Бейли“, за да попитам дали всичките им кутии са еднакви. Те отговориха, че съдържанието отговаря на типов списък. Купих две кутии, за да проверя. Оказа се вярно. Сравних ги с кутията — предмет на престъплението, и установих, че липсват три бонбона — захаросан ананас, захаросана круша и бадем фуре. Това съвпада с показанията на Телма Мичъл.

— Плодове, орехи, шоколад — повтори Улф. — Без карамел?

— Карамел? — попита Крамър, като отвори широко очи. — Защо карамел?

Не можах да сдържа усмивката си от изненадата на инспектора.

— Без специален мотив — отговори Улф. — Просто защото го предпочитам пред всички останали.

— Не ме баламосвайте! — изръмжа Крамър. — Във всеки случай няма карамел. Жалко, нали?

— Може би. Безинтересно е за мен. Апропо, вестниците писаха ли за тези подробности?

— Не, не съм казал на никого. Надявам се, че умеете да пазите тайна. Това е единственото, до което сме се добрали.

— Отлично. А лабораторията?

— Отлично! Не мислите ли? Изключително ценно сведение! Що се отнася до лабораторията, намериха отрова само в четирите бадема фуре на горния ред. Във всички кутии „Бейли“ на горната редица се намират пет бадема. Моли Лок е изяла единия. Всеки от останалите четири съдържа повече от три дециграма цианкалий.

— Виж ти! Само бадемите ли са отровни?

— Да, и е лесно да се разбере защо. Вкусът и миризмата на цианкалия напомнят тези на бадема, но са по-силни. Химикът каза, че миризмата трябва да е била доста силна, но не достатъчно, за да откаже един любител на бадеми. В кутията тези плодове са потопени във фондан с различни цветове. В него убиецът е пробил малки дупчици, които е напълнил с цианкалий, и след това ги е затворил. Трябва да се гледа много отблизо, за да се забележи нещо.

Крамър повдигна рамене.

— Казвате, че тази кутия е отправна точка. Добре. Аз тръгнах. За да стигна къде?

— Но, господин Крамър, вие не сте тръгнали. Само сте подготвили тръгването си. Може би все още има време. Ако например…

Улф се облегна назад и затвори очи, като мърдаше устни, което при него показваше усилена мисловна дейност.

Крамър гледаше слисано.

Стояхме мълчаливо. Не продължи дълго, слава Богу, в противен случай щеше да се наложи да изляза от кабинета, за да се посмея на воля, до такава степен инспекторът изглеждаше смешен. Не смееше да помръдне и малкия си пръст от страх да не попречи на размишленията на гения. Накрая Улф отвори очи и проговори:

— Господин Крамър, трябва да си опитаме късмета. Можете ли да се срещнете с господин Гудуин утре сутринта при господин Макнейр и да донесете пет кутии от този „Асортмънт Ройъл Бейли“?

— Разбира се. И после?

— После? Ще опитате това… Бележникът ти, Арчи.

Започнах да пиша.

Три часа по-късно, след вечеря, отидох до Бродуей и купих една кутия „Ройъл Бейли“. Седнах зад бюрото си. Разпилях бонбоните пред мен и научих наизуст един код.