Рекс Стаут
Червената кутия (12)

12.

Ако трябва да бъда искрен, тази задача не беше по моята специалност. Освен основната ми роля, която изисква да бъда като игла, забодена в креслото на Улф, която му пречи да заспи, имам две точно определени задължения. Първото е да отмъквам разни неща под носа на другите, а второто е да нося парчетата от мозайката на Улф, който ги събира и подрежда. Нюансите не са най-силната ми страна. Както и да е, заповедите са си заповеди. Ако аз се чувствах неудобно, когато пристигнах у Фростови, тези, които заварих там, не бяха в по-добро положение от мен. Дъдли Фрост беше седнал в едно голямо кресло близо до малката масичка, на която бяха сложени бутилка уиски, вода и две чаши. В другия край на стаята Перен Жебер гледаше през прозореца, а майката на Хелън се приближи, за да ни посрещне. Тя спря за миг, след като ме забеляза.

— Виж ти — каза на дъщеря си, — довела си…

— Да, мамо — отговори Хелън твърдо, с брадичка, вирната по-високо от обикновено, за да си вдъхне кураж. — Всички познавате господин Гудуин, асистента на Ниро Улф, на когото поверих разследването на смъртта на чичо Бойд.

— Лю! — извика Дъдли от креслото си. — Ела тук! Какво значи всичко това?

Синът му побърза да го успокои. Перен Жебер се приближи с усмивка.

— А! Господинът, който не обича сцени! Спомняш ли си, Калида? — Той продължи, като се усмихваше на госпожица Фрост: — Скъпа Хелън! Ангажирали сте господин Улф? Значи днес можете да си купите всичко, дори и отмъщение?

— Достатъчно, Перен — каза госпожа Фрост полугласно.

— Не си купувам отмъщение — отговори Хелън, като се изчерви леко. — Напоследък сте особено неприятен, Перен. Вярно е, че наех господин Улф. Неговият асистент, тук присъстващият господин Гудуин, иска да разговаря с вас.

— С мен? — попита Перен, като повдигна рамене. — И за какво? За Бойд? Ако това ще ви достави удоволствие, ще разговарям с него, но ви предупреждавам, че нямам нищо интересно, което да му кажа.

— От много отдавна съм се отказал от интересните неща — отбелязах аз. — Нужна ми е всякаква информация. Само че имам намерение да си водя бележки, а като пиша прав, ми се схваща ръката.

Лю отиде да донесе столове. Седнахме. Госпожа Фрост декларира с обичайния си тон, че тази история е изключително болезнена за всички стари приятели на Макнейр, които присъстват тук, и те биха предпочели да не се занимават повече с нея. След това Жебер съобщи, че без да обижда мъртвия, трябва да признае, че Макнейр физически е бил само една развалина и следователно единствената приемлива хипотеза е тази за самоубийството. Дъдли подкрепи тази гледна точка с обичайната си словоохотливост.

— Всичко това е чудесно — намесих се аз, — но ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми посочите причината, поради която Макнейр би се самоубил. Най-напред вие, господин Жебер?

— Откъде, по дяволите, да знам?

— Напомням ви, че хипотезата за самоубийство беше ваша.

— Тя ми изглежда приемлива, защото този човек беше почти луд. Забелязах го още преди двайсет години. Но не мога да посоча точен мотив за самоубийството му.

— А вие, госпожо Фрост? — попитах аз. — Виждате ли някаква причина, поради която господин Макнейр би се самоубил?

Тя вдигна очи към мен. Невъзможно беше да срещнеш погледа на тази жена и да останеш безразличен.

— Вашият въпрос е твърде прям — отговори тя. — Всъщност не зная какво да мисля. Ако отдавам предпочитанията си на хипотезата за самоубийство, то е защото ми е трудно да повярвам, че някой би искал да… да го убие…

— За нещастие — въздъхнах аз — господин Улф е на съвсем противоположно мнение. Този случай го доведе до много заключения, от които първото е, че и въпрос не може да става за самоубийство. Следователно ви моля да измислите нещо друго.

— Приех ви вкъщи, господин Гудуин, защото дъщеря ми ви доведе — изрече спокойно тя. — Може би не си давате сметка, но думите ви са изключително обидни. Ние… Аз нямам какво да предложа.

— А аз имам нещо — казах, като на свой ред я погледнах право в очите. — Тук не съм у вас, а у дъщеря ви, освен ако тя не ви е подарила тази къща. А сега ще ви покажа колко агресивен мога да бъда, когато поискам. Какъв мислите, че е Улф? Начинаещ в професията? Не сме достатъчно глупави, за да не разберем, че знаете много повече от това, което казвате. Не бихте заблудили дори един полицай! И сега какво се опитвате да ни втълпите? Макнейр, със силна мигрена, отива в кабинета на Улф, за да се самоубие? По-добре ми кажете направо, че не искате да се замесвате в тази история. Сега ще видим дали имате шанс да се измъкнете? Вие, например, господин Жебер: известно ли ви е, че господин Дъдли Фрост би могъл да ни каже къде е червената кутия?

— А? Какво? Как? — заекна Дъдли Фрост. — Тази идиотщина, за която Макнейр пише в завещанието си? Честна дума, вие сте по-луд и от него! Не се опитвайте…

— По-кротко — предупредих го. — Казах го в условно наклонение. Но ако криете кутията у вас, нека да ви дам един приятелски съвет. Може би имате представа какво значи заповед за обиск? Когато полицаите позвънят любезно на вратата ви, предполагам, че вашата прислужница ще ги пусне да влязат? И тогава, докато търсят червената кутия, може би ще попаднат на нещо друго. Всичко е само въпрос на минути.

— Те няма да посмеят… — Фрост стана. — Това е обидно.

— Съгласен съм, но ви уверявам, че когато става въпрос за убийство, полицаите забравят да бъдат деликатни.

— Ела, Лю! — заповяда Дъдли Фрост, като тръгна към вратата. — Ще видим…

Лю каза няколко думи на братовчедка си, кимна на леля си, направи се, че не забелязва Жебер, и тръгна след баща си да защитава семейния замък. След като вратата се затвори след него, госпожа Фрост се приближи до дъщеря си и й заговори, като в гласа й от време на време се долавяха стоманени нотки. Тя й каза колко добре я разбира, че не й се сърди за това, че се е обърнала към частен детектив, но един скандал не би помогнал с нищо. Каза й, че би се радвала, ако може да разчита на привързаността на дъщеря си в този трагичен момент.

— Можеш да разчиташ на мен, мамо — отговори Хелън. — Но чичо Бойд също може. Не причинявайте мъка на мама, господин Гудуин — добави тя, като се обърна към мен с глас на провинило се дете. После излезе тичешком и затвори вратата след себе си.

— Не мисля, че тя ме изгони — казах възможно най-безгрижно. — Поне аз не го разбрах така. Вие какво ще кажете?

— Няма ли да си тръгнете? — попита Жебер с лукава усмивка.

— Може би. Но преди това искам да ви кажа, че не съм тук за удоволствие. Мога да отида да попитам госпожица Фрост дали ми разрешава да остана. Освен ако — добавих аз, гледайки майка й — вие не предпочитате да продължим разговора. Знаете много добре, че полицаите могат да намерят червената кутия у Дъдли Фрост. Какво ще кажете за това?

— Говорите безсмислици.

— Много добре. Благодаря ви все пак. Само че ако продължавате да се държите високомерно, господин Улф ще ме изпрати отново тук с някого от хората на Крамър.

Жебер, който ме изслуша любезно, се усмихна на госпожа Фрост.

— Виж какво, Калида — каза. — Господин Гудуин наистина смята, че имаме какво да му кажем, и мисля, че е прав. Владеете ли стенография, господин Гудуин? Отлично. Тогава слушайте и пишете. Макнейр беше голям любител на охлюви и предпочиташе калвадос пред коняк. Жена му почина при раждането, защото той с артистичната си душа беше неспособен да се погрижи за нея. Така е, Калида! Господинът иска точни сведения. Макнейр нарече дъщеря си Глена, защото това значи долина. Това дете, чиято майка умря при раждането, видя за първи път света в Долината на смъртта. Нали е много романтично? Госпожа Фрост бе най-старата му приятелка. Тя го спаси от мизерията и отчаянието. Той й се отплащаше, като я караше да плаща максималните цени за тоалетите, които тя си купуваше от него. Той никога…

— Перен! Стига!

— Защо, скъпа Калида? Едва сега започвам. Трябва да дадем на този младеж сведенията, които иска, за да ни остави на мира. Колко жалко, че не можем да му предоставим червената кутия! Бойд трябваше да ни разкаже за нея. Но аз мисля, че младежът се интересува повече от смъртта на Бойд отколкото от живота му. Във връзка с това снощи, като разбрах за смъртта на Бойд, си спомних един цитат от Норбоазин, в който Дениз шепне, умирайки: „Поне умирам страстно!“ Не мислиш ли, че и Бойд би могъл да каже същото? А, Калида? Разбира се, в случая с Дениз това се отнася за нея самата, докато при случая с Бойд то би се отнасяло до автора на…

— Перен!

Това вече не беше учтив протест, а заповед. Тонът на госпожа Фрост и погледът й приковаха Жебер на място.

— Ти си нахален глупак! Само един глупак може да се шегува със смъртта! Не ви задържам, господин Гудуин. Нямам какво повече да ви кажа. Но ако шегите на господин Жебер ви забавляват, ще ви оставя с него.

— Не — казах аз и прибрах бележника си в джоба. — Изобщо не ме забавляват. Освен това имам среща. Но бих се учудил, ако господин Улф не ви покани да го посетите довечера.

Прекосих стаята и стигнах до вратата.

— Още нещо — добавих. — На ваше място не бих се опитвал да убедя госпожица Фрост да се откаже от разследването. Това само ще засили подозренията на господин Улф, а когато е в такова състояние, не мога да го удържа.

С тези думи си тръгнах. Първото ми посещение, след като се прибрах вкъщи, беше в кухнята. Изпих чаша мляко и не можах да се удържа да не кажа на Фриц, че гулашът му съвсем не мирише на прясно заклано яре. Той ме изгони навън, като размахваше дървената си лъжица.

Улф, седнал зад бюрото си, четеше за трети път „Седемте стълба на мъдростта“ от Лаурънс. Като знаех, че е невъзможно да го откъсна от такава книга, седнах мълчаливо на мястото си, отворих бележника и зачаках. След няколко минути той взе тънката абаносова летвичка, която му служеше за отбелязване, затвори книгата, позвъни за бира и благоволи да забележи присъствието ми.

— Добре ли прекара, Арчи?

— Чудесно — изръмжах аз. — Нося ви сензационна новина — само един глупак може да се шегува със смъртта. Надявам се, че сте доволен.

— Разказвай.

Прочетох му бележките си, като попълвах празнините по памет. Фриц му донесе бира. Той отпи, като продължаваше да ме слуша, после се облегна назад със затворени очи.

— Ще бъдеш ли така добър — попита, след като приключих с четенето — да ми прочетеш още веднъж пасажа, в който господин Жебер цитира Сорбоазин. Много отдавна съм чел негови творби и за съжаление нямам негови книги тук.

Прочетох отново целия пасаж, който започваше със: „Защо, скъпа Калида?“ Улф слушаше внимателно и чертаеше с пръст малки кръгчета по облегалката на креслото си.

— И на това госпожа Фрост му казва глупости! — изрече той с гримаса. — Бих искал да присъствам на сцената, за да видя очите й в този миг. Но като размисля, господин Жебер наистина е постъпил глупаво, като е употребил толкова думи, за да ти каже кой е убил господин Макнейр. Това съвпада с моята хипотеза, но той, естествено, не го знае. И сега, след като знаем кой е убиецът, какво ще правим? Страхувам се, че цялото ми търпение няма да стигне. Ако инспектор Крамър намери кутията и реши да действа без мен, ще оплеска цялата работа. — Той отпи голяма глътка и избърса устни. — Арчи, трябва ми тази проклета кутия.

— Без майтап? След минута ще ви я донеса. Но преди това просто за сведение можете ли да ми обясните в кой момент господин Жебер ми е казал кой е убил Макнейр?

— Не е ли очевидно? О! Забравих, че не знаеш латински.

— Слаб съм също и по китайски.

— Да оставим сега латинския. Запиши, че днес следобед разговарях с господин Хичкок от Лондон. Включи разговора към сметката. Дадох му задача да се свърже със сестрата на Макнейр в Шотландия и да направи някои проверки чрез испанския си агент в Картаген. Разходът ще възлиза на неколкостотин долара. Нищо ново от Сол Панцър. Нужна ми е тази червена кутия! Известни ми бяха името на убиеца и мотивите му, преди господин Жебер да те бе информирал. Следователно той нищо ново не ни е казал, а освен това не е имал намерение да го прави. Но между това да знаеш нещо и да можеш да го докажеш, има голяма разлика, уви! Веднага напечатай следобедните бележки. Ще ни бъдат необходими!

Той се зачете в книгата си и я остави едва когато стана време за вечеря. Гулашът на Фриц беше по-вкусен от всеки друг път. Към девет и половина телефонът иззвъня.

— Арчи? Тук е Фред. Обаждам се от Брустър. Нека и шефът да слуша.

Обърнах се към Улф:

— Фред е. Обажда се от Брустър. По долар на три минути.

Няма друг начин да го накараш да остави книгата. Той хвана слушалката, а аз си взех бележника. Ето какво записах под диктовката на Фред:

„Няма кутия, а изненада. Претърсваме къща сантиметър по сантиметър, започваме градина. Почва мека поради дъжд. Става тъмно, работим на лампи, когато шум от кола. Загасяме светлини. Кола спира пред вила. Слиза тип. Крием се. Тип приближава до прозорец, опитва да го отвори. Ори и аз тичаме до кола, а Сол го пита какво желае. Тип спокоен, извинява се, иска да тръгне. Сол го кани да поговорят. Той приема. Влизат. Светлина. Тип се казва Жебер. Приятел на Макнейр. Казва дошъл за чадър, забравен във вила. Усмихва се, не изглежда страхлив. Питаме се какво да правим, когато отново шум от кола. Този път виждам две коли. Пълни с ченгета с патлаци. Като на кино. Излизам, а Сол затваря врата. Заобиколен съм от пет ченгета плюс един дребосък с очила и Радклиф, помощник Краймър. Искат влизат във вила търсят кутия. Сол им говори през прозорец. Иска заповед за обиск. Няма заповед. Ченгета обвиняват Сол нахълтване в чужда собственост. Сол показва документ на Улф. Четат на електрически фенер. Сол ме изпраща телефон. Радклиф иска да ме претърси, казвам негови деца много нещастни, ако сирачета. Няма как да изкарам кола, други блокират. Предлагам компромис и идва Брустър с кола на Радклиф. Радклиф телефонира Крамър. Никой не знае Жебер с нас. Какво да правим с него?“

— Почакай малко — казах му и погледнах към Улф. — Да отида ли?

Той потръпна, като очевидно пресмяташе, че има поне две хиляди дупки по пътя и поне два пъти повече коли, с които ще трябва да се размина, докато стигна до Брустър. Кимна ми в знак на съгласие, като гледаше тъжно.

— Върни се обратно — казах на Фред. — Пазете Жебер и не пускайте полицаите вътре. Идвам.