Рекс Стаут
Червената кутия (10)

10.

Лю беше значително по-дружелюбен от вчера. Той бе сам. Пожела ни добър ден и благодари на Улф, който го покани да седне. Настани се и ни изгледа последователно, сякаш ни питаше: „Какво, по дяволите, търся тук?“

— Доста неприятности преживяхте, господин Фрост — забеляза Улф. — Аз също, повярвайте. Господин Макнейр седеше на вашия стол, когато погълна отровата.

— Знам — поклати глава Фрост. — Умрял е на това място.

— Точно така. Поднасям ви съболезнованията си. Може би не сте били съвсем близки, но сте се познавали от много отдавна.

— От близо дванайсет години. Не сме се карали, но… Всъщност не сме имали лична вражда, просто не се разбирахме. Едва тази сутрин разбрах, че съм грешал по въпроса, който най-много ни разделяше. Мислех, че той тласка братовчедка ми към брак с този Жебер. Мнението ми се оказа погрешно. Тогава си помислих… Разбирате ли, когато дойдох при вас в понеделник, мислех, че знам… някои неща. Нищо не споделих нито с вас, нито с господин Гудуин, защото си давах сметка, че мнението ми за Макнейр е пристрастно. Исках вие сам да намерите ключа на загадката. Днес трябва… държа да се извиня. Братовчедка ми ми призна, че наистина е виждала кутията по-рано, каза ми къде и кога. По-добре би било да го сподели с вас, знаем го добре. Тя също го знае. Неприятното е, че имах нещо предвид… тоест мислех, че знам…

— Разбирам, сър — прекъсна го нетърпеливо Улф. — Знаехте, че Моли Лок е влюбена в Перен Жебер, а той иска да се ожени за братовчедка ви Хелън и господин Макнейр настоява за осъществяването на този проект. Следователно сте били склонен да мислите, че в основата на убийството стои тази сантиментална история, тъй като с желанието си вие самият да се ожените за братовчедка си, сте един от главните актьори в този спектакъл.

— Какви ги приказвате? — изненада се Лю, а в това време страните му станаха аленочервени. — Да се оженя за нея? Вие сте луд!

— Моля ви! — спря го с жест Улф. — Би трябвало да знаете, че детективите, каквото и да се говори за тях, от време на време откриват по нещо. Не казвам, че ще се ожените за братовчедка си, а просто че имате желание. Това не е едно и също. Разбрах го по време на нашия разговор в понеделник, когато ми казахте, че сте братовчеди по права линия. Нямахте никаква причина да използвате толкова необичаен термин, ако не беше горещото ви желание да вземете братовчедка си за съпруга, желание, което ви е накарало да изучите подробно възможностите за брак между първи братовчеди. Стана ми ясно, че църковното право и гражданските закони не са ви били достатъчни, задълбочили сте се и в антропологията. Освен ако някой друг не се е занимавал с това: братовчедка ви, майка й, баща ви…

— Не сте открили това сам — заекна Лю, съвсем зачервен. — Тя ви го е казала. Казала ви го е вчера…

Улф поклати глава.

— Не, сър. Сам го открих. Това и някои други неща. Не бих се учудил, ако узнаех, че по време на посещението си тук преди три дни сте били твърдо убеден, че Моли Лок е била убита или от Макнейр, или от Жебер. Не сте били в състояние да направите разлика между абсурд и вероятност.

— Вярно е, но в нищо не бях убеден. А сега съм в безизходица. Смъртта на Макнейр е подлудяваща. Във вестниците само за това се говори, полицията разпитва тази сутрин всички Фростови, като че ли… като че ли знаем нещо. Що се отнася до Хелън, тя е много разстроена. Искаше да види тялото на Макнейр тази сутрин. Трябваше да й обясняват, че в момента му правят аутопсия и гледката никак не е приятна. Тогава тя настоя да говори с вас и аз я доведох. Влязох сам, защото не знаех дали ще ви намеря вкъщи. Тя е навън, в колата ми. Да й кажа ли да влезе?

— Нищо не мога да направя за нея — отговори Улф, като се мръщеше. — Предполагам, че тя не е в състояние…

— Тя иска да ви види.

— Добре. Доведете я — съгласи се шефът и повдигна рамене.

Бедната Хелън Фрост! С подутите си очи, зачервения нос и жалкия си вид тя съвсем не приличаше на младата фея от предишните дни. Кимна на Улф и седна, като ни оглеждаше, сякаш не можеше да ни разпознае.

— Значи тук? — каза, загледана в пода. — Тук, на това място?

— Да, госпожице Фрост — отговори Улф. — Но ако сте дошли да плачете на мястото, където умря най-добрият ви приятел, нямате голяма полза от това. Намирате се в бюрото на частен детектив, а не в клиника за чувствителни жени. Да, той умря тук. Седеше в това кресло, когато погълна отровата. Стана, като залиташе. Опита се да се задържи прав, подпрян с две ръце на бюрото ми, но падна на земята, тялото му се разтърси от конвулсии и умря. Ако беше още тук, бихте могли да го докоснете, без да ставате от стола си.

Хелън го гледаше и дишаше тежко. Лю протестира:

— За Бога, Улф! Мислите ли, че…

— Мисля — прекъсна го той с протегната ръка, — че видях как господин Макнейр умира в моя кабинет. Арчи, бележника ти, ако обичаш. Вчера казах на госпожица Фрост, че е време да поговорим сериозно. Би ли прочел точно думите ми?

— Вашата гордост ви принуждава да поемате огромна отговорност. Моли Лок умря преди девет дни, като отне надеждите на убиеца, който вероятно е искал да убие другиго. През това време вие сте крили сведение, което, използвано компетентно и разумно, би дало резултат, по-ценен от залавянето на престъпника, а именно — спасяването на човешки живот, и то на живот, който може би си заслужава! Не мислите ли, че…

— Достатъчно — прекъсна ме Улф, като се обърна към младото момиче. — Съгласете се, госпожице, че направих всичко възможно, за да ви накарам да говорите. За съжаление не постигнах успех. Ако на вас ви е тежко да чуете при какви обстоятелства е умрял най-добрият ви приятел, мислите ли, че на мен ми беше приятно да бъда свидетел на смъртта му? Що се отнася до вас, сър — добави той по адрес на Лю, — след като ме наехте да разреша един проблем, първата ви работа беше да се намесите, когато видяхте, че постигам някакъв резултат! А сега се сърдите, че не споделям мъката на вашата братовчедка! Нямам милост към упорити и разглезени деца, каквито сте! Вчера, госпожице, се съгласихте да говорите едва след като ви заплаших с полицията. Защо дойдохте пак? Какво искате?

Лю стана и се приближи до братовчедка си, като едва сдържаше гнева си.

— Ела, Хелън. Да излезем оттук.

— Не, Лю — каза Хелън, без да го погледне. — Седни. Заслужавам това, което той казва.

— Не! — избухна Лю. — Чуйте ме добре, господин Улф. Поднесох ви извиненията си. Това е справедливо, защото ви ги дължах. Но искам да ви уведомя, че това, което подписах вчера… вече е невалидно. Няма да платя десет хиляди долара, защото ги нямам и защото не сте ги заслужили. Изпратете ми разумна сметка и ще я уважа. Това е всичко.

Улф поклати глава.

— Очаквах това — прошепна. — Подозренията ви не се оправдаха. Заплахата, която тегнеше над братовчедка ви от факта, че е виждала преди отравянето кутията с бонбони, вече не съществува. Половината от желанието ви вече е изпълнено, тъй като братовчедка ви повече няма да работи, поне не при господин Макнейр. А що се отнася до втората част — продължаването на разследването на смъртта на Моли Лок — ще се наложи започването и на ново разследване — на убийството на господин Макнейр. То би могло да има изключително неприятен резултат за един Фрост. Всичко това от ваша гледна точка е непоклатимо логично. Ако искам да ми се плати дори и отчасти, вероятно ще ми се наложи да заведа дело срещу вас. А само като се сетя, че ме завлякохте на Петдесет и втора улица с това проклето писмо! — При спомена за това той въздъхна дълбоко. — В такъв случай довиждане, сър. Не ви се сърдя, но ще ви изпратя сметка за десет хиляди долара. Досещам се какво си мислите: че няма да заведа дело срещу вас, за да не бъда принуден да давам свидетелски показания в съда. Това е вярно, но все пак ще получите сметката ми.

— Продължавайте да говорите. Ела, Хелън.

Хелън Фрост не помръдна.

— Седни, Лю — каза тя спокойно.

— Защо? Не го ли чу? „Изключително неприятен резултат за един Фрост“! Като че ли сме банда убийци! И всичко това само защото Макнейр му е казал нещо вчера… преди да умре! Татко беше прав…

— Лю! Стига! Изслушай ме. Знаеш много добре, че всичките ни недоразумения бяха заради чичо Бойд. Не мислиш ли, че бихме могли да престанем да се караме сега, когато той е мъртъв? Зная, че той не те обичаше, но това е единствената му грешка. Ти също, Лю, си добър човек, но аз толкова обичах чичо Бойд! Той ми даде малкото благоразумие, което притежавам… Той ме насочваше… Той винаги казваше, че… — Тя се обърна и се разплака.

— Виж, Хелън, за Бога! — Лю се приближи до нея. — Разбирам мъката ти…

— Млъкнете, де! — изръмжах аз. — Оставете я на мира и седнете.

Отидох за чаша коняк и застанах до Хелън в очакване да се успокои. След малко тя извади носна кърпичка от чантата си и изтри очи. Изчаках миг-два и й предложих:

— Курвоазие 1890. Опитайте.

Тя взе чашата и послушно отпи. След това вдигна очи към Улф.

— Моля да ме извините — каза тя. — Не моля за съчувствие, а просто за извинение.

Улф отговори само с жест.

— Не ме интересува какво ви е казал чичо Бойд за нашето семейство — продължи тя. — Във всички случаи не може да е много лошо, тъй като той никога не лъжеше. Все ми е едно дали ще работите заедно с полицията. На нас, Фростови, не би могло да ни се случи нещо по-лошо от това, което стана. А пък и полицията нищо не откри във връзка с Моли Лок, докато вие… — Беше престанала да плаче. — Съжалявам, че не бях искрена с вас. Наистина съжалявам. Мислех, че пазя тайна на чичо Бойд, разбирате ли? Бих искала още нещо да ви кажа… само че вече е много късно. Но във всеки случай има нещо, което бих могла да направя. За първи път съм щастлива, че имам толкова много пари… Ще ви дам всичко, което поискате, за да откриете кой уби чичо Бойд. Всичко, което искате… и няма да е нужно да завеждате дело срещу мен…

Взех празната чаша и отидох да я напълня, като си мислех, че в тази тъмна история преди всичко друго трябваше да разберем кой е нашият клиент.