Джанис Кайзър
Тялом и духом (17)

Епилог

Лара отвори вратичката на фурната, погледна пуйката и пак я затвори. Вдъхна приятния мирис на печената птица и на ароматните подправки. Отвън се дочуваха отчетливите удари от брадва, които все така, още от първия път, когато ги бе чула, й действаха успокоително.

Влезе в хола. Светлинките на коледната елха блещукаха в полумрака. Под елхата имаше купчини подаръци, които стигаха чак до средата на стаята. Едва ги бяха побрали в колата.

В другия край на хола бяха подредили огромната маса, която бяха наели за случая. Тя беше застлана с бяла покривка, а червените свещи чакаха да бъдат запалени при пристигането на гостите.

Лара погледна през прозореца към тъмносивото небе. Заслуша се в ударите на брадвата. А след миг забеляза няколко снежинки и очите й заискриха от радост. Сняг! Надали щеше да натрупа. Тук, край брега, снегът обикновено не се задържаше. И все пак — Коледа със сняг! Имаше ли нещо по-романтично от това.

Лара се любуваше на гората и на прехвръкващите снежинки, които засипваха перилата. Като се усмихна щастливо, тя седна на близкия стол, без да откъсва очи от прекрасната гледка. На ъгловата масичка имаше купчинка картички и писма, които бяха получили от пощата в града.

Картичката най-отгоре беше от Мери Бет. Това беше второто писмо през четирите години след приключването на делото. Първата картичка пристигна предишната Коледа, но тазгодишната зарадва още повече Лара. Вътре имаше снимки на първото им дете Скот и на наскоро роденото бебе.

Към картичката имаше и писмо. Лара го прочете за втори път.

„Мила Лара,

Ето че измина още една година. Тази Коледа ще прекараме вкъщи. Мелиса се роди на 27-ми септември. Изпращам ти снимки и на двете деца.

Тук, в Оретон, дърводобивът не е така развит както в Калифорния, но засега се оправяме. Стийв работи много и всички го ценят. Дори си купихме малка къща. Можеш ли да повярваш!

Толкова се зарадвах на писмото ти! Колко много радости накуп — магистърска титла, бебе и снаха в един-единствен месец! Юни е бил страхотен месец за всички вас, нали? Поздравявам и Дерек за постоянното назначение за професор в университета.

Миналата година ти обясних защо реших да ти пиша след всичко, което се случи, и сега няма да се повтарям. Разговарях със Стийв и той споделя моето мнение, че именно през тези празнични дни ние трябва да си прощаваме и да се обичаме повече от всякога. Отначало не ми беше лесно да възприема постъпката ти за правилна, но сега и аз, и Стийв смятаме, че ти постъпи така, както трябваше. Държа да го знаеш.

Лара, искам да те уверя, че в нашето семейство цари мир и любов. Между всички ни.

Мери Бет.“

Лара избърса една прокраднала се сълза и пъхна писмото в плика. Погледна през прозореца и видя, че верандата е вече побеляла от снежец. Стана и се върна в кухнята, за да се заеме с готвенето на зеленчуците.

Беше до масата и подреждаше вилиците, когато Дерек влезе с наръч дърва. С него нахлу студеният въздух, но той бързо затвори вратата с крак. Обърна се към Лара с усмивка и каза:

— Напомняй ми да сека дърва през лятото. Знаеш ли колко е студено!

— Но пък е толкова красиво, когато вали — рече Лара, хвана го за ръката и го поведе към плъзгащата се стъклена врата. — Погледни навън!

— Че е красиво, красиво е, но да гледаш отвътре, а не да цепиш дърва. Трябваше вчера да ги нацепя, преди да отидем у Кал.

Дерек прегърна Лара. Тя потръпна от допира на студеното му яке.

— Дано Марк и Марси нямат затруднения по пътя.

— Те са млади, при това са спортисти, карат ски, този лек снежец няма да ги затрудни. — Дерек я целуна по бузата.

— Вече трябваше да са пристигнали.

— Марк спомена по телефона, че ще се отбият на гробището, за да сложи цветя на гроба на Маргарет. Като миналата година. Вероятно иска да спази традицията, да почете майка си. Веднъж ми каза, че най-много тъгува за нея, когато дойдат празниците.

— Марк е много чувствителен. Вероятно е наследствено. Или го е научил от теб.

Дерек се усмихна.

— Ще ми се да прилича на мен за всичко хубаво.

Тя го щипна по брадичката.

— Такъв си ти!

— Като сме започнали да се притесняваме, защо изобщо не чувам дъщеря ми?

— А защо е твоя дъщеря, когато спи и играе, а моя през останалото време?

— Интересни наблюдения.

Лара стана.

— Трябва да я събудя. Инак ще будува цяла нощ.

— Ще насека още малко дърва и ще запаля камината. Трябва да е топло, когато пристигнат децата и родителите ти.

Дерек излезе на двора, а Лара се качи на горния етаж, за да събуди детето. Александра обаче не спеше. Тя имаше синьо-зелените очи на Лара и тъмната коса на Дерек. Той я наричаше малката кралица на красотата.

След като я преоблече, Лара я взе на ръце и двете слязоха долу, за да се любуват на елхата. Детето не можеше да й се нарадва. Дерек тъкмо бе запалил камината и гледаше с възхищение майката и дъщерята.

После протегна ръце, взе Александра и я целуна. Тя се отдръпна от студената му буза, но после се сгуши в скута му пред игривите пламъци на камината. Лара изпитваше и радост, и гордост, когато ги виждаше прегърнати заедно.

Тя седна на близкия стол, а Дерек и Александра се преместиха и той облегна глава на коленете й. Лара го погали. Александра не спираше да размахва ръчички и да ги протяга към камината, но Дерек я държеше здраво.

Лара пъхна пръсти под ризата на яката му и го погали.

— Винаги когато седим пред камината се чудя как съм живяла толкова години сама. Дори вече не си спомням какво е било, преди да се запозная с теб.

— Ами леглото ти е било студено и не си сменяла нощем пелени.

Тя се засмя.

— Е, когато имаш топло легло, след като смениш пелените, всичко се забравя!

Той я погледна.

— Само топлото легло ли те привлича?

Лара се наведе и го целуна.

— Познай!

В този миг чуха шум от кола.

— Гостите! — каза Дерек и стана.

Лара взе Александра, а откъм вратата се разнесоха песни.

— Кой пее? — попита Дерек и погледна Лара.

Когато застанаха на кухненския прозорец, видяха Марк и Марси, които пееха коледни песни със свещи в ръце. Лара приближи Александра до прозореца, за да ги види по-добре. Очите й се ококориха от почуда, а Марк и Марси се засмяха и й махнаха.

След малко се появи и колата на Николай.

— О, идват баба и дядо! — възкликна Лара.

Александра запляска с пълните си ръчички.

Всички се засмяха. Дерек прегърна Лара и прошепна:

— Всички са си вкъщи за Коледа.

Тя засия в усмивка.

— Обичам те, скъпа — тихо рече Дерек. — Честита Коледа!