Волфганг Холбайн
В руините на Париж (14)

14.

Асансьорът се спусна безшумно надолу и погледът на Кайл опипа изпитателно местността наоколо. Беше тъмно. Повечето светлини в огромния, направен почти изцяло от стъкло купол бяха изгаснали. Никъде не се забелязваше ни най-малко движение. Никъде не се виждаше никакъв пазач. А и защо ли? Все пак това беше главната им квартира. Никой не можеше и да допусне, че някой ще се опита да се измъкне оттам.

Да бяга пеша би било напълно безсмислено. Базата беше прекалено голяма, за да бъде измината за няколко минути и човек да може да се скрие в джунглата. На Кайл му беше нужно превозно средство. Погледът му внимателно огледа ниските сгради, които обграждаха комплекса от хром и стъкло на главната квартира, поспря се за миг върху правоъгълния груб строеж на гаража и продължи нататък. Бронираните верижни танкове бяха надеждна защита, но се движеха твърде бавно и можеха лесно да бъдат забелязани. После погледът му попадна върху сребристия купол на хангара с планерите. В първия миг мисълта му се стори неизпълнима — но не беше ли самият той в ситуация, в която не му оставаше никакъв друг избор, освен това, да извърши някаква лудост?

Хукна приведен напред. Хангарът се числеше към малкото постройки, в които въпреки напредналия час на нощта все още имаше светлина. Кайл знаеше, че един от шестте летателни екипа имаше денонощна готовност. Екипажът се състоеше от четирима слуги, двама, които винаги бодърстваха, а другите двама спяха. Обаче всички тези стражеви екипажи бяха всичко друго, но не и особено бдителни. Пък и нямаше нищо, за което да трябва да са нащрек. Никой от учениците не би стигнал до идеята да открадне някой от планерите. Ако не допуснеше някаква грешка, може би щеше да успее.

Стигна незабелязан до халето, притисна се плътно до металната стена и се вслуша със затаен дъх. Все още беше спокойно. Петте минути отдавна бяха изтекли, но Стоун очевидно беше решил да му даде повече време за преднина. Безшумно, притиснал гръб към ледения метал на купола, той се приближи до вратата, отвори я леко и внимателно надникна вътре. Огромната полусфера беше ярко осветена. С чувство на леко удивление Кайл установи, че тук са само три от всичките шест планера. Доколкото знаеше, един от тях непрестанно патрулираше над реката, която представляваше и границата със Свободната зона. Но къде бяха останалите два?

Внезапно си спомни какво беше казал инспекторът относно капитан Леърд. Очевидно беше закъснял, за да я предупреди или пък да направи каквото и да било за нейното спасение.

Наблюдава още известно време вътрешността на халето, никъде не забеляза подозрителни движения и най-сетне се вмъкна предпазливо през вратата. Босите му ходила не предизвикваха никакъв шум върху проблясващия метален под на халето. Едва когато Кайл беше стигнал до единия от трите планера, той осъзна, че тук няма никакви пазачи. Очевидно дежурните мравки са излетели с един от останалите три планера.

Качи се безшумно в първия планер, промъкна се през късия коридор до централата и спря още веднъж, за да се ослуша. Зад затворената бронирана врата не се чуваше нищо. Въпреки това Кайл напрегна мускули и се подготви за нападение, когато вдигна ръка и задвижи механизма за отваряне. Вратата се плъзна с леко бръмчене към стената и осветлението в малката командна кабина светна автоматично.

Помещението беше празно. Кайл се втурна светкавично към мястото на пилота, отпусна се в креслото и се опита за четири-пет секунди да си спомни как се управлява едно такова нещо. Моделът беше много обикновен, пригоден само за полети в атмосферата. Но щеше да е достатъчен за неговата цел. Всичко, което му беше необходимо, беше един час преднина.

Пръстите му бързо се плъзнаха по клавишите, сякаш контролните прибори не бяха създадени за напълно различните по конструкция лапи на слугите. По полукръглия пулт затрепкаха слаби разноцветни лампички и няколко асиметрично оформени монитора се изпълниха с изображения и колонки от цифри. Вратите на планера се затвориха сами и не след дълго Кайл чу приглушеното боботене на огромните електродвигатели, които отвориха покрива на купола на хангара. Едва сега в базата щяха да разберат, че в планера има някой, който се опитва да излети с него.

Но, беше вече прекалено късно да го спрат. Нямаше да се осмелят да обстрелват планера непосредствено над базата. Накани се да протегне ръка към волана, когато погледът му се спря на един от малките монитори. Кайл смръщи изненадано вежди, набра бързо няколко цифри в маркираната с чужди символи клавиатура встрани на монитора и прочете текста, който се появи на малкия екран. Очевидно този планер беше вече програмиран за определена цел. И той изведнъж разбра за коя.

Кайл изключи монитора, посегна към волана и включи двигателите. Глухо вибриране изпълни тялото на летателния апарат. На пулта пред него затрепка в лудешка скорост някаква жълта лампа, сякаш някой се опитваше да се свърже по радиостанцията с планера. Кайл не му обърна внимание, хвърли бърз поглед към прозрачния купол над себе си и установи, че таванът на халето се е разтворил достатъчно. Включи планера и го изведе от хангара. Лявата ръка на Кайл пусна кормилото и посегна към едно табло, прикрепено към подвижен лост. След като натисна един бутон, върху прозрачната материя на купола се появи сложна червена плетеница, напомняща тънка паяжина. Кайл освободи центъра на купола да гледа право към пода на халето, после се прицели към един от двата останали планера и стреля.

Ослепителен енергиен лъч се появи от долната страна на планера и попадна върху сребристото летателно тяло. За момент изглеждаше, като че ли тялото на планера изсмуква енергията вътре в себе си, после то бе разкъсано от ярка експлозия. Отломки и пламъци изпълниха вътрешността на хангара и изведнъж нагоре се издигна черен, мазен дим, който отне видимостта на Кайл. Той включи друг бутон и внезапно на прозореца пред него се появи компютърната диаграма на хангара, където можеше да се види разположението на двата останала планера. Кайл премести визьора малко вдясно и даде втори залп. После вдигна планера на известна височина, завъртя се на място и насочи визьора към бляскащия стъклен дворец на главната квартира, в който му бяха ограбили човешката същност, към свой личен ад.

Но той не стреля.

Не успя.

Докато под него навсякъде из базата светваха лампи и прожектори и отекна воят на алармените сирени, Кайл вдигна планера още по-нагоре. След това дръпна рязко напред лоста на ускорението.