Рене Рошел
Съдбовен залог (5)

Пета глава

На следващия ден Али бе склонна да забрави неприятния инцидент. Трябваше да признае, че това до голяма степен се дължи на Рурк, който по време на краткото й отсъствие от спалнята на госпожа Ронтри бе отстранил от стената чудовищното насекомо. Единствен свидетел на истеричната й реакция, той не бе пропуснал случая да й се надсмее, след което в нов изблик на трогателна загриженост я бе освободил от противната гледка. Възможно бе размазаният паяк в стаята на майка му да го бе отвратил. Или пък мисълта, че подобно петно ще намали продажната цена от дванайсет милиона на единайсет милиона деветстотин деветдесет и девет хиляди, го бе подтикнала да се намеси. Независимо от мотивите, младата жена му бе искрено признателна.

До края на деня повече не се видяха и тя не успя да му благодари. Толкова по-добре, бездруго щеше да се чувства неловко. Навярно Рурк се бе затворил в стаята си, за да може необезпокояван да се отдаде на обичайното си занимание. Не гореше от желание да го срещне, макар да знаеше, че рано или късно ще се наложи да спомене благородния му жест.

Младата жена погледна часовника. Минаваше дванайсет. Време беше да нахрани детето, пък и да си отпочине. Цяла сутрин бе прекарала в банята на госпожа Ронтри, където измиваше множеството дреболии, които не смееше да повери на помощничките си. Избухливият домакин не се беше мяркал пред очите й. Навярно най-сетне бе проумял колко нежелано е присъствието му. Или може би се беше усамотил с неизменната бутилка.

Али тръгна към кабинета на Рурк, където Мод и Мърл би трябвало да сортират всевъзможни предмети, които по-късно да бъдат измити.

Отвори вратата и с огромна изненада забеляза богатия наследник на семейство Ронтри зад бюрото си да се рови в документи, а пред него по гръб лежеше, махаше с крачета и щастливо гукаше нейната собствена дъщеря.

— Какво правиш? — попита тя остро.

— А, най-сетне — вдигна поглед Рурк. — Защо не отговаряш, когато те викам по уредбата?

Младата жена инстинктивно посегна към колана си, където обикновено закачаше приемника. Не го откри.

— О, Господи — простена тя, — случило ли се е нещо с Джена?

— Не, всичко е наред — увери я Рурк. — Вероятно си изпуснала някъде апаратчето.

Внезапно сетила се нещо, Али побягна навън. След няколко секунди се върна, стиснала с два пръста малката кутийка, от която се стичаше вода.

— Намерих го във ваната — тъжно съобщи тя. — Бях пуснала водата и, естествено, не съм чула детето. Пак ли беше паднала?

— Не. Не се ли сещаш? — обади се Рурк. — Малките момиченца не бива да миришат така.

Али приближи бюрото и веднага разбра за какво става дума — миризмата бе съвсем красноречива.

— Всъщност какво те доведе насам? — попита тя.

— Исках да прегледам някои от документите на майка ми. Имаше навика да пъха ценни книжа сред никому ненужни хартийки. Но дъщеря ти ми пречи да работя.

Али сви устни в отчаяно усилие да сдържи смеха си. Взе от ръцете му току-що извадената чиста пелена.

— Мислиш ли, че ще се справиш? — попита тя. — Искаш ли аз да се заема?

— Предполагам, Мод и Мърл отново са потънали в проблемите на семейство Лънстром — рече Рурк и се отдръпна да й направи място.

Али сръчно избърса бебето.

— Какво да се прави, обичайната процедура преди обяд.

— Странно как бебетата винаги улучват най-неподходящия момент.

— Въпрос, на който хората от векове се мъчат да си отговорят — поясни младата жена, озъртайки се къде да остави бебето, докато изхвърли пелената. Най-накрая го бутна в ръцете на мъжа и излезе.

Когато се върна, Али за пръв път забеляза, че Рурк е с очила. Джена също ги бе видяла и упорито посягаше с ръчичка към тях.

— Не знаех, че имаш нужда от очила — отбеляза Али.

— Когато пия, не — сухо отвърна Рурк. — Само за четене.

Али хвърли бегъл поглед към документите, разпилени по бюрото. Зърна диплома с червена панделка и златен печат на името на Рурк Андрю Ронтри.

— На това ли му викаш ненужни хартийки?

— За мен те нямат никаква стойност — промърмори той и в този миг Джена най-сетне постигна целта си.

— А не би трябвало — рече Али и едва сега съзря недокосната чаша с уиски.

Следващото, на което се спряха очите й, бе документ от Станфордския университет, от който личеше, че Рурк е завършил с отличен. Али смутено присви очи. Подобен реномиран университет едва ли се отнасяше снизходително към богаташките синове. Оказваше се, че Рурк съвсем не е празноглав безделник. Посегна към ръката на Джена и измъкна очилата. Подаде ги на собственика им и когато пръстите им неволно се докоснаха, тръпка пробяга по гърба й. Сепна я и друга неприятна мисъл — още не му беше благодарила за случката с паяка. Каквото и да бе мнението й за него, не биваше да пренебрегва жестовете му на внимание.

Рурк не беше силен човек, тя го знаеше. Но също така знаеше, че хората са различни. Собственият й баща никога не бе могъл да се похвали с емоционалната устойчивост на майка й, но все пак бе пълноценен човек — отгледал бе семейство, поддържал бе собствен бизнес. По всичко личеше, че Рурк в някои отношения превъзхожда бившия й, неспособен на нищо, съпруг. Али бе видяла твърде много неща през живота си, за да си позволи каквата и да било слабост. Ще по-малко да се поддаде на привличането на поредния неудачник. За нещастие независимо от категоричните й решения, тя добре осъзнаваше, че дълбоко в сърцето си изпитва съчувствие към богатия наследник.

— Рурк… — започна тя и тутакси млъкна, сякаш за да намери подходящите думи.

— Какво има? — попита той и наклони леко глава.

— Исках да знаеш само… — Али отново замълча. Я се съвземи, смъмри се тя на ум, няма нищо страшно. — Още не съм ти благодарила, задето изхвърли паяка.

Лека усмивка изкриви устните му. Плътни и съблазнителни, те накараха сърцето й да трепне.

— За мен беше истинско удоволствие. — Гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот, който тя едва долавяше, още повече че устните му почти докосваха нейните.

И не близостта им я шокира, а по-скоро собственото й непреодолимо желание да се повдигне на пръсти и да ги докосне. Не се учуди, когато той откликна, но искрената радост, обгърнала цялото й същество, бе толкова неочаквана, че дъхът й секна.

Целувката му беше лека, очарователно нежна, подобна на ласката на слънчев лъч. Тя обещаваше блажено успокоение и в същото време разпалваше страстния порив да потъне в обятията на този мъж. Колкото и да е странно, Рурк не я прегърна, просто вкусваше устните й като истински познавач, готов да отложи удоволствието от голямото угощение. Преживяването бе съвършено ново, непознато за нея, то просто загатваше какво би изпитала, ако се отърси от задръжките и заглуши доводите на разума.

Ако просто я бе сграбчил в прегръдките си, тя инстинктивно щеше да го отблъсне. Ако бе вложил страстна настойчивост в целувката си, Али положително щеше да се дръпне рязко назад и да го зашлеви. Но ето че с кротката нежност на чувствителен любовник той й показваше, че в едно кратко докосване човек може да преживее удоволствие.

Някакъв глас дълбоко в нея иронично й се надсмя. Щом само мимолетната му ласка е способна да предизвика такава буря в теб, представяш ли си какво те очаква, ако в някакъв миг на забрава се поддадеш на изкушението?

Съвсем бавно, но категорично, Рурк се отдръпна. Сякаш бе прочел мислите й и знаеше, дяволски добре бе пресметнал мига, в който тя ще се предаде. Но защо? Дали очакваше тя да го насърчи? Разбира се, не искаше да си признае, но с цялото си същество копнееше да почувства как ръцете му се плъзгат по голото й тяло.

Тя потръпна от желание, но бързо опита да прикрие слабостта си. Твърде късно. Той бе прочел разочарованието в очите й. Али извърна поглед.

— Не биваше да правиш това — на пресекулки изрече тя.

— Исках да го направя! — отвърна Рурк В гласа му се долавяха нотки на неудовлетворение и мрачно раздразнение. Навярно вече се упрекваше, задето се бе поддал на мимолетния си порив. — Както виждате, госпожо Бийн Фийлдс, безотговорни типове като мен правят онова, което им хрумне. — Замълча сякаш размисляше, и додаде: — При това, мила моя, целувката ми достави огромно удоволствие.

Тя се втренчи в мъжа пред себе си, сякаш искаше докрай да се наслади на комплимента, ако това бе смисълът на забележката му.

— Известно ли ти е, че съм бил женен? — попита той. Все още зашеметена Али успя само да поклати глава. — Провалът ми бе пълен — усмихна се той, — затова гледай да не се привързваш към мен.

Тя премигна, все едно я бяха ударили в лицето. Предупреждението му дойде съвсем неочаквано.

— Защо… Аз никога… — заекна тя. Гневът я заслепяваше. Да не би да му е хрумнала безумната идея, че заради една целувка е готова да тръгне с него накрай света? — Отдавна трябваше да проумеете, че не мога да ви понасям, господин Ронтри — изсъска тя, убедена че говори самата истина. — Не си въобразявайте, че някога мога да се привържа към вас.

Усмивката, разтегнала устните му, отново накара кръвта й да закипи.

— Такива момичета харесвам аз — провлечено отбеляза той и като мушна пръсти в джобовете на панталоните си, тръгна към вратата. — Но едно ще ви кажа — подвикна през рамо, — доста труд ще трябва да положите, за да се отвратите наистина от моите целувки.

Стъписана, Али зяпна. Един Господ знаеше колко време стоя, размишлявайки как да извие врата на този мръсен егоист. Как смееше дори да предполага, че тя се е насладила на целувката му. Нямаше такова нещо, мразеше ги. Тоест нея! Една-единствена дяволска целувка! Младата жена преглътна. И ако случайно си спомнеше за нея, тя непременно щеше да си мисли за този миг с отвращение! Тя преглътна мъчително. Само с отвращение, обеща си гневно.

— Та-та-та-та… — върна я към действителността Джена, която отчаяно дърпаше косите й.

Али се усмихна на бебето. Намести го на хълбока си и като повлече натежалите си крака към кухнята, рече:

— Ще стоиш далече от този противен гнусен самомнителен тип, млада госпожице! Не забравяй!

 

 

Късно следващия следобед Рурк тъкмо се връщаше от басейна, когато чу Али да разговаря с някого по телефона в кухнята. Спря се и докато сушеше косата си с кърпата, се заслуша. Разговорът му се стори любопитен… Ставаше дума за презервативи.

— Да, Стив — рече Али, — зная колко много те интересуват, точно затова ти се и обаждам. Нали знаеш, винаги си първи в списъка ми.

Настъпи мълчание. Рурк излезе от прикритието си, за да чува по-добре този деликатен разговор. Младата госпожа Фийлдс бе кацнала в ъгъла на кухненския плот и поклащаше крака. Не му се бе случвало да я завари в такава поза.

Дали по природа бе безгрижна веселячка и само когато бе сигурна, че не я наблюдават, си позволяваше да се отпусне, запита се той.

Рурк усети тръпка на завист към онзи неизвестен Стив, чиито глас караше Али весело да размахва нозе и да обсъжда презервативите, сякаш те бяха нещо съвсем обикновено като бухалка за бейзбол. Беше облякла срязани над коляното панталони. Той се полюбува на тънките прасци, които се полюшваха напред-назад, и неволно си представи какво би почувствал, ако те го обгърнат в прилив на страст. Смехът на Али го върна към действителността.

— Е, добре, скоро ще се видим — сърдечно обеща тя. — Междувременно ще ти изпратя факс. Да разбира се, имам номера ти. С нетърпение ще те чакам. Довиждане. — Тя затвори телефона и скочи на земята. Отправи се с бързи стъпки към вратата, но като забеляза полуголия Рурк, внезапно спря. От мокрия му бански костюм се стичаха струйки вода. Тя не се и постара да прикрие, че е неприятно изненадана от голотата му.

Мъжът преметна кърпата през врата си и се ухили, развеселен от стъписаната й физиономия.

Здравей, Али. Да не би да прекъснах някакъв поверителен разговор?

Пламналото й лице още повече го развесели.

— Не, говорех за търга — възрази тя, нахлузвайки на лицето си онова изражение „нямам ти никакво доверие, така че стой далеч от мен, мръснико“.

Стъпка по стъпка Али заобикаляше масата и за него бе пределно ясно, че младата жена опитва да се измъкне. Когато тя наближи вратата към килера Рурк разбра, че е решила да потърси изход към трапезарията, а оттам навън.

— Нямам намерение да те нападам, Али — сви раздразнено устни той.

Али очевидно не му повярва, защото бе убедена, че освен пияница и женкар, той е и непоправим лъжец.

— Каква беше тая история с презервативите? — попита Рурк най-сетне, без самият да е наясно защо това толкова го интересува.

— Сутринта леля Мърл намери огромна кутия стари презервативи на тавана. Познавам няколко души, които колекционират подобни неща, и им позвъних, за да им съобщя за тази толкова рядка находка.

— Значи истинско съкровище от „антикварни ценности“ — повтори той и видя как по бузите й отново плъзва червенина. Какво хубаво личице имаше! Толкова жадно за мъжки ласки. Не искаше да се възползва, но тя го привличаше, а Рурк — това не биваше да се забравя — бе слаб. Може би прекалено слаб, за да се противопостави на магнетизма й. Даваше си сметка, че тя не съзнава колко възбуждащо е бавното й отстъпление. Напеченият от слънцето дъсчен под приятно галеше стъпалата му.

— Огромно количество презервативи, така ли? — повтори той и не пропусна да забележи поредното й изчервяване. Отиваше й. Правеше я още по-привлекателна. Трябваше ли да сложи край на тази игра?

— Да, някъде около шестстотин метални кутийки — обади се Али.

— Само толкова ли?

Смутена, тя сви рамене.

— Е, може и повече да са.

— Значи не съм аз единственият в семейство Ронтри, който държи на безопасния секс.

Младата жена зяпна изумена. Сетне, очевидно по-съвзела се, рече:

— Нямам намерение да седя тук и да слушам какви донжуановци са всички мъже в това семейство. Глупости! Някой ги е колекционирал.

Той иронично се усмихна. Истинско удоволствие му доставяше невежеството й по отношение на любовните похождения на неговите прадеди. Почувства се отвратителен, точно толкова, колкото Али си мислеше, че е. Нямаше представа как тия презервативи са се озовали в къщата, но като истински хлапак непрестанно му се искаше да предизвиква раздразнението й. Ето и сега стоеше като закована до стената подобно на подплашен заек, с огромни очи и бухнала разрошена коса. Тя имаше най-смелата и решително стисната горна устна, която някога бе виждал и която толкова силно го привличаше. Боеше се от него точно толкова, колкото и той от нея. Тя представляваше нещо много по-опасно от евентуален бъдещ партньор в леглото. В нея имаше нещо дяволски сериозно и дяволски отчаяно и той не искаше да поема какъвто и да е ангажимент.

Желаеше я до полуда и с всеки изминал час копнежът му растеше. Опитваше да се убеди, че отдадат ли се един на друг, това ще помогне и на двамата, а от друга страна бе сигурен, че така ще я нарани още повече. Нищо не можеше да й предложи — нищо от онова, което тя искаше. Самата Али ясно му го бе казала.

Краткото докосване на устните им красноречиво бе показало колко пламенна е тази жена. Само на стъпка разстояние от него, стиснала бебето си, от цялото й същество се излъчваше желание. Нещо силно и незабравимо се бе случило между тях и в докосването на Али се криеше обещание, каквото не бе долавял у никоя друга жена. То го интригуваше, възбуждаше и тревожеше.

Непрестанно си припомняше, че не е способен да даде нищо на една жена — особено ако за нея са като закачени бебе и две крещящи, макар и компетентни в работата си, идиотки. Не бе сигурен, че ще се справи с тази отговорност. А и не знаеше иска ли да се справи. Али бе красива, нуждаеше се от опората му, пък и двамата носеха такава дълбока рана в сърцата си…

— Май… Май е време да си вървя — заекна тя.

Рурк я съжали и се отдръпна от пътя й.

— Обещах да не те нападам, Али — напомни й той. — Ако държиш, ще го напиша и с кръвта си.

— Само ме остави на мира.

 

 

Към шест часа Али усети, че гърбът започва непоносимо да я боли. От доста време стоеше пред умивалника, заета с малките прашни кутии. До нея на високото си столче Джена усилено дъвчеше твърда бебешка бисквита и весело гукаше. Мод и Мърл сновяха напред-назад из кухнята и изнасяха безбройните току–що измити предмети.

Наближаваше време за вечеря, но Али не изпитваше глад. Единствено мисълта за Рурк караше стомахът й да се свива. Представяше си една и съща еротична сцена на пълна забрава… Някаква кутийка се изплъзна от ръцете й и тя неволно изруга.

— Какво каза, Али? — попита Мърл. — Нещо за шунка ли? Не, не мисля, че имаме. Останали са само спагети.

Али не бе разбрала кога леля й е приближила и подскочи стресната.

— Не, не е нещо важно. Просто си помислих още колко ли такива кутийки остават.

— Никога не съм очаквала да намеря подобна колекция в къща като тази.

Али почти бе решила да обясни на Мърл, че според Рурк това не е колекция, а по-скоро проява на предвидливост. Нямаше смисъл да превръща този проблем в тема за разговор.

Мод остави подноса с току–що измитите кутии върху дългата кухненска маса. Обърна се към сестра си и попита:

— Мислиш ли, че някой е правил тук… Ти знаеш какво? Ето тук на масата.

Али едва не изпусна сапунисаната кутийка. Защо винаги й се струваше, че майка й и леля й още повече повишават глас, стане ли дума за секс. Ами ако Рурк бе наблизо? Искрено се молеше да не е така.

— Или например в коридорите — изкиска се Мърл.

— Твърде вероятно е — обади се развеселен мъжки глас откъм вратата. — Бас държа, че бюрото в библиотеката на втория етаж често е било използвано с такава цел.

Али не смееше да се обърне. Тя много добре знаеше за какво говори той. Сега вече нямаше никакво съмнение, че той напълно е споделял мислите, които я вълнуваха в онзи миг на неочаквана близост — да се отпуснат на бюрото, нехаещи за натрупаните отгоре свитъци, отдадени единствено на мигновения порив да изпитат насладата от пълното сливане.

— А, господин Ронтри — с известно притеснение го поздрави Мод. — Предполагам, чули сте за какво говорим?

— Чак в щата Мисури те чуха, какво остава за него — процеди Али.

— Долових няколко откъслечни реплики — призна той.

Али чу как стъпките му приближават зад гърба й.

— Имаш ли нужда от помощ, Али? — прошепна Рурк съвсем близо до ухото й.

Без да вдига поглед от ръцете си, тя поклати глава.

— Защо не седнеш, вечерята е готова — успя да процеди през зъби.

— Какво е това? — попита мъжът и вдигна метална кутийка с формата на кренвирш.

— Кутийка за презервативи, господин Ронтри — изчурулика Мърл. — Горе на тавана има стотици.

Притеснена до смърт, Али бе обзета от безумното желание да го смути на всяка цена. Тя порови сред измитите вече предмети, извади метална кутийка и я сложи в дланта му.

— Ето тази е напълно във ваш стил — изсъска тя.

С крайчеца на окото си го наблюдаваше как върти между пръстите си малкия предмет с формата на отворена уста.

— Готов ли сте за вечеря, господин Ронтри? — изкрещя Мод.

Рурк тихо се засмя и прошепна:

— Много добре, скъпа моя. Няма да забравя предложението. — Завъртя се на пета и вече значително по-високо каза: — Благодаря, Мод, най-неочаквано огладнях.

Али гледаше в недоумение отворената уста в ръката си и дълго не можа да разбере какво означаваше забележката на Рурк. Защо й бе прозвучало така пошло? Какво ли бе имал…

— О, Господи! — изкрещя Али и хвърли кутийката в умивалника, внезапно осъзнала подтекста на думите му. Опитала се бе да намекне на Рурк колко е устат, а той бързо бе съобразил, връщайки й кутийката с намек за сексуална покана. Тя цялата пламна от обида.

— Какво има, Али? — попита Мод. — Дано не си се порязала. В противен случай ще трябва да ти поставим инжекция против тетанус.

— Онова, от което имам нужда, е пистолет — подхвърли тя през рамо.

Мърл и Мод се спогледаха изумени. На лицето на Рурк се бе изписало престорено любопитство, сякаш недоумяваше за какво може да става дума.