Шарлот Вейл Алън
Омагьосан живот (12)

12

Сара откри „Малтийският сокол“ в библиотеката край камината и тръгна към стаята си. Застана до прозореца с книга в ръка в очакване да зърне Карл.

Сети се, че Мати й беше разказала за картините си, и се запита защо, след като е имала такъв талант, господарката й не е станала известна. Докато съпругът й, за когото смяташе, че е лишен от всякаква дарба, беше придобил световна слава. Дали Мати не надценяваше способностите си? Не, никога не би направила това. Сара не познаваше друг човек, който така трезво да гледа на нещата. Старата жена беше безмилостна, нетолерантна и критично настроена към заобикалящите я, но никога не се самозалъгваше по отношение на себе си. Какво означаваше това?

Като се имаше предвид всичко, което Мати й беше разказала, ранните й работи наистина трябва да са били съвършени. Още повече, че Хюи Дикинсън, сега известен като Х. Клей Дикинсън, беше изявил желание да купи една от творбите й. Той със сигурност не би поискал — заради личния си интерес към Мати или от чисто сантиментални причини — да притежава картина без особена стойност. Този художник все още беше жив и продължаваше да рисува в дома си в Мейн. Щеше да бъде много интересно да поговори с него и да научи мнението му за картините на Мати. Голи Гордън също беше жив. Сара беше разбрала, че макар паметта му да беше удивително остра, осемдесет и девет годишният старец страдаше от много сериозни болести, които всеки момент можеха да го отнесат в гроба. Останалите членове от групата бяха починали. И макар че Мати не харесваше картините на Истър Лофтъс, хората ги ценяха. Когато през 1964 година тази жена почина, беше призната за една от най-ярките представителки на американския абстрактен експресионизъм.

Според Мати тези известни художници така са били възхитени от платната й, че след изхвърлянето й от къщи се бяха заели да я покровителстват и да й помагат. Какво, за бога, се беше случило?

Сара седна на леглото си. Защо тази жена, на която всички са предвещавали световна известност, се беше прочула единствено с това, че е съпруга на Гидиън Силвестър? Нещо не се връзваше. И защо Мати беше заявила, че никога не е преставала да рисува, с изключение на шестте години след смъртта на съпруга й? Къде бяха картините й?

Сега възрастната жена отново хващаше четката и Сара изпитваше непреодолимо любопитство да види крайния резултат от работата й. Имаше нещо премълчано в разказите на Мати и тя се надяваше да разбере какво е то, когато портретът й бъде завършен.

 

 

Малко бяха събитията, за които Мати си спомняше с такива подробности, както за нощта, когато Гидиън Силвестър я изненада на излизане от банята. Тази нощ беше определила съдбата й. Сякаш беше напълно ослепяла и не можеше да види неща, които по друго време, при други обстоятелства нямаше да убегнат от погледа й. Но мъжът я беше замаял с единствената си истинска дарба, беше я довел до нещо като хипнотичен транс, от който тя не успя да се отърси в продължение на години. Дори сега, петдесет и седем години по-късно, чувстваше, че изпада в подобно състояние.

След първоначалния шок, последван от силна възбуда, Мати намери сили да промълви:

— Няма да ти позволя да ми направиш друго бебе.

Ръцете му продължиха да изучават тялото й.

— Давам ти честната си дума, че това няма да се случи.

— Но как…

Мъжът отново й направи знак да мълчи и смъкна нощницата й. Мати остана напълно гола, а той не беше свалил дори част от дрехите си. Пръстите му се спуснаха по тялото й, натискаха и галеха определени места, а устните му обсипваха раменете и шията й с целувки. Ръцете й безсилно се отпуснаха встрани, тя направи усилие да се извърне. В края на краищата той я беше разсъблякъл и без съмнение имаше намерение да я обладае. Щеше да проникне в нея, щеше да се движи напред-назад в продължение на една-две минути, преди облекчено да изпъшка и да се отпусне от едната й страна. Този Гидиън Силвестър, когото не можеше да понася, но който умееше да я разсмива, в момента я отвеждаше към креслото. Седна и я настани в скута си. Мати продължаваше да е с гръб към него. Обърна глава и видя решителния блясък в очите му, преди устните му да покрият нейните. Целувката беше зашеметяваща, много по-добра от целувките на Ейвъри Мун, и тя усети, че слабините й потръпват, а гърдите й се задъхват.

Докато я целуваше, ръцете му продължаваха да изучават тялото й. Седеше отпусната в скута му. Потръпваше от допира на пръстите му, искаше да го попита какво прави, но не можеше, тъй като устните му не се откъсваха от нейните. Всъщност тя нямаше желание да приказва. Тялото й сякаш се беше превърнало в лава.

Мати несъзнателно отвръщаше на целувките му, ръцете й все по-здраво се впиваха в страничните облегалки на креслото, а пръстите му събудиха в нея необходимостта да се движи, водеха я до непреодолимото желание да стигне до края. Движеше се като обезумяла, когато изведнъж застина. Сякаш тялото й беше инструктирано да се отдръпне, за да избегне онова ужасно нещо, което Ейвъри Мун някога беше напъхал в нея. В същия миг тялото й се затресе от конвулсии и тя изпита огромно задоволство.

Когато и последната тръпка премина и разумът й се върна, разбра, че лежи в скута на Гидиън Силвестър като марионетка със скъсани конци. Веднага направи опит да се надигне, но той я спря.

— Не отлитай — прошепна, а дъхът му опари шията й. — Още не сме свършили.

Ето че моментът настъпи. Той щеше да свали дрехите си и да намести тялото си отгоре й.

— Няма да ти позволя да ми направиш бебе, Гидиън Силвестър! — истерично изкрещя тя и чу тихия му смях.

— Вече ти обещах, че това няма да се случи — отвърна той, а пръстите му погалиха зърната на гърдите й. — Тази вечер е изцяло твоя. Искам да те накарам да се чувстваш така, както никога не си се чувствала.

— Вече се чувствам чудесно, благодаря.

— Внимавай, Мати.

Гидиън се измъкна изпод нея. Сега тя седеше в креслото, а той коленичи на пода и взе дланите й в своите. — Ти си най-пламенното момиче, което някога съм имал привилегията да посветя в изкуството на любовта.

С тези думи се наведе и я целуна. Против волята си тя страстно му отвърна. Почувства се освободена от всякакви задръжки. Едната й ръка се зарови в светлокестенявата му коса, а другата легна на рамото му. Той отново я накара да се извие под нетърпеливите му докосвания. Устните му се преместиха върху гърдите й, пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Това продължи само няколко минути и Мати усети как възбудата й отново нараства. Тогава, за нейна голяма изненада, той пъхна ръце под нея, повдигна я и сведе глава надолу.

Мати затвори очи. Краката й бяха преметнати през страничните облегалки на креслото, а Гидиън Силвестър, застанал на колене пред нея, вършеше нещо, което й се струваше невероятно. Но нима имаше значение как изглеждаше всичко това? Изключителната й възбуда прерасна в конвулсии, по-сладки и по-продължителни от предишните.

Когато накрая успя да си поеме дъх, отвори очи и го видя усмихнат насреща си. Очите му не бяха загубили блясъка си.

— Хареса ли ти? — попита той и потопи пръстите си във влагата, която беше предизвикал.

— Да — отвърна Мати. — Това е много по-хубаво от всичко, което Ейвъри Мун някога е правил.

— Ейвъри Мун, а? Очевидно този мъж не е имал представа как се прави любов.

— Очевидно. Както е очевидно, че ти определено знаеш.

— Това е едно от най-големите удоволствия на света — каза той и пъхна пръстите си дълбоко в нея. — Следващия път, когато го направим отново, ще се чувстваш още по-добре от сега. А сега ти беше добре, нали?

Пръстите му ритмично започнаха да се движат, а езикът му погали гърдите й.

Мати кимна. Гидиън Силвестър хвана ръката й и я дръпна надолу към неговата.

— Започва малко да ме боли — промълви тя, но той й направи знак да мълчи и впи зъби в зърното на едната й гърда.

Този път му трябваше повече време, но успя да я накара да се разтърси от още по-силни спазми. Тя почти се свлече от креслото с отворена уста и треперещи крака. Гидиън я вдигна, преметна я през рамото си и я отнесе до леглото.

— Ще спиш като новородена — каза и я положи върху матрака.

Преди да я завие, отново я погали навсякъде, целуна я по устата и добави:

— Ще заключа вратата на излизане. Утре отново ще прекараме нощта заедно. Ще бъда тук в седем.

Мати беше така омаломощена, че не можа да му отвърне.

На следващия ден мисълта й беше изцяло заета със случилото се предишната вечер и нещата, които Гидиън Силвестър беше направил с нея. Не знаеше какво да предприеме тази вечер, но след като нямаше да й направи бебе, тогава нямаше нищо против да продължат.

На обяд изяде двата сандвича, които си беше направила вкъщи, но не успя да засити глада си, затова си купи две понички, преди да се облегне на една стена и да започне да скицира двама работници, които седяха на бордюра и обядваха. Те я видяха и й махнаха, а тя весело им отвърна. Наистина се чувстваше добре.

— Ще ни покажеш ли какво рисуваш, хубавице? — извика единият от работниците.

— Разбира се — отвърна тя. — Когато свърша.

Те направиха опит да стоят неподвижни. Мати нанесе последните щрихи, прибра моливите си и тръгна към тях да им покаже рисунката си.

— Това е прекрасна картина — каза човекът, който я беше заговорил. — Точно каквито сме си, нали, Ал?

— Да — засмя се Ал. — Това наистина си ти, с пълна уста както винаги.

Двамата разгледаха скицата и я върнаха на Мати.

— Ти художничка ли си? — попита другият.

— Да, такава съм. Казвам се Матилда Харисън и някой ден ще можете да разправяте на хората, че сте ме срещали.

— Матилда — повтори той. — Някакъв прякор?

— Мати. А сега трябва да вървя.

— Да не работиш в издателство „Стърн“? — попита Ал.

— Точно така. Може би ще ви видя отново и ще направя още скици. Искам една от тези скици да превърна в картина.

— Не се шегуваш, нали? — Той беше силно впечатлен.

— А какво ще правиш със скиците, когато картината бъде готова?

— Ако искате, ще ви ги подаря.

— Да, разбира се — в един глас отвърнаха двамата мъже.

— Добре. Ще ви ги дам, дори ще се подпиша на тях. Един ден ще струват много пари.

— Не думай!

Върна се в издателството с твърдото намерение на следващия ден да продължи с рисуването на работниците. Ако всичко минеше както трябва, можеше да започне картината през почивните дни.

 

 

Същата вечер Гидиън Силвестър продължи да я въвежда в изкуството на любовта. Още с влизането си я отведе в спалнята, съблече и нея, и себе си, без да губи време, сложи си презерватив и започна да демонстрира своите мъжки способности.

Вече се зазоряваше, когато той заспа, напълно задоволен. Няколко часа по-късно събуди Мати и започнаха отново. Накрая тя го помоли да си върви.

— Днес следобед имам час при Никълъс Харви. Трябва да си ходиш, за да мога да се изкъпя, да закуся и да поработя малко, преди да изляза.

Той седна, обгърна раменете й с ръка, погали корема й, целуна шията й и я отстрани от себе си.

— Ще трябва да се оженя за теб. Това е единственият начин да бъдеш винаги до мен.

— Дори и да реша да се омъжа за теб — нещо, което все още не съм готова да направя — със сигурност няма да ти бъда винаги под ръка. Имам много работа. Не бих изтърпяла някого непрекъснато край себе си. Ще ми действа зле на нервите.

— Ще промениш мнението си — самоуверено каза Гидиън. — Аз съм търпелив, умея да чакам.

— Тогава чакай в твоята стая, ако нямаш нищо против. — Измъкна се от леглото, наметна халата си и започна да събира пръснатите му по пода дрехи. Сложи ги на леглото и каза: — Сега се облечи и си върви.

Той неохотно се подчини. Преди да излезе, попита:

— Ще те видя ли довечера?

— Не. Изморена съм, а на сутринта трябва да работя.

— Тогава кога ще се видим?

— Не преди почивните дни.

— Ако промениш намеренията си, качи се на горния етаж и почукай на вратата ми.

— Ще го направя, ако реша.

— Защо така охладня, Мати?

— Защото си върнах разума. Прекарах чудесен уикенд, благодаря ти.

Гидиън се засмя.

— Винаги си добре дошла — каза и напусна апартамента.

В момента, в който той излезе, Мати се запита какво прави. Прекара двадесет и четири часа в леглото, и то не с кого да е, а с Гидиън Силвестър. Да не се беше побъркала? Наистина й се струваше, че това е лудост. Споменът за някои от нещата, които той я караше да прави, я накараха да се изчерви. Всемогъщи боже! Болеше я навсякъде, но въпреки това й харесваше. Трябваше да събере цялата си воля, за да го отпрати. Напълни ваната и посегна да вземе сапуна. Засмя се на глас, като си спомни учудването му, когато установи, че е изразходвал всичките си презервативи. Приличаше на малко момченце, чийто родители бяха забравили за рождения му ден. Но отчаянието му не продължи дълго. Този мъж знаеше трикове, за които повечето хора едва ли бяха чували. Приличаше на златотърсач, открил нещо, което му приличаше на злато и бързаше да разбере истинската му цена. Мати беше изпитала огромно удоволствие, дори го беше окуражавала и предизвиквала, в резултат на което Гидиън я беше научил как да се възползва от удоволствието на части. Беше прекрасно изживяване.

Докато се обличаше, се опита да прецени до каква степен може да й навреди новооткритият й сексуален апетит. Тъй като нова бременност беше изключена, другата опасност беше да не се привърже прекалено много към този мъж. На пръв поглед не изглеждаше кой знае колко страшно. Вече беше хлътнала по него, беше се пристрастила към тялото му. Но тя беше по-добра художничка от него и не можеше да си представи как щеше да бъде преглътнат този факт. Рано или късно Гидиън щеше да почне да се притеснява. Всички мъже изглежда не искаха да се примирят с мисълта, че една жена може да бъде по-добра от тях в някое отношение. Разбира се, имаше и изключения като Никълъс Харви, който никога не се притесняваше, че Джулиет е по-практична и по-добре се справя с парите от него. Също и скъпият Хюи, който с усмивка приемаше критиката и продължаваше да се държи приятелски. Но повечето мъже, особено Гидиън Силвестър, се ядосваха, когато жената притежаваше повече талант и умение. Защо беше казал, че иска да се ожени за нея? Дали не предполагаше, че тя очаква да чуе именно това, тъй като е млада и наивна? Или защото му беше позволила да се люби с нея — нещо, което по принцип беше привилегия на женените хора? Трябваше да му каже мнението си по този въпрос. Нямаше намерение да се обвързва, особено с човек, който макар и на шега наричаше себе си емигрант и нямаше стабилен доход.

Не. Щеше да постави някои правила, ако искаха да продължат. Трябваше да бъде свободна през седмицата, за да работи, и да не й прави отново предложения за женитба. Ако Гидиън приемеше условията й, не виждаше причина да не продължат да прекарват петъчните нощи и съботите заедно. Почти се надяваше, че той ще се съгласи с изискванията й. Не беше отсъствал и час, а тялото й започваше да копнее за неговото.

 

 

Беше така разярена, че не можеше да седи на едно място нито минутка повече. Взе широкополата си шапка и слънчевите очила и тръгна през поляната. Негодник! Проклет негодник! Задавяше се от гняв при мисълта, че я беше изиграл, използвайки собствената й чувственост срещу нея. О, кълнеше се, че я обича! Във всичко най-свято. Но за него нямаше нищо свято, а човек, който наистина обича, никога не би постъпил така, както той постъпи с нея.

Толкова хитро я беше оплел в мрежите си, така я беше очаровал, че тя безнадеждно се бе влюбила. Просто не можа да му устои. Гидиън Силвестър беше красив, забавен сексуален магьосник. Дори в случаите, когато я обземаше желание да го отблъсне, той я замайваше, без тя да се усети. По някакъв начин успяваше да проникне дълбоко в душата й и там откриваше оръжията, които използваше срещу нея. Беше усетил нейните уязвимост, любопитство и непокорност и не му беше трудно да разбере, че въпреки високия си ръст и грубите приказки Мати жадуваше за обич. Той щедро й беше дал всичко, за което тя дори не предполагаше, че й липсва.

Старата жена спря край една пясъчна дюна. Да можеше да върне времето назад! Със сигурност щеше да затръшне вратата в лицето на Гидиън Силвестър. Щеше да тръгне с Хюи. Той й беше предлагал любовта си. Преди да замине за Мейн през есента на 1930 година, я покани на разходка и й каза:

— Баба ми ми остави една къща в Мейн. Не мога да си позволя да остана тук. Нямам работа, а не искам да стоя по ъглите и да продавам моливи, от които никой няма нужда. В Мейн ще продължа да рисувам. Искаш ли да дойдеш с мен? Къщата е достатъчно голяма за двама души и има зеленчукова градина… Омъжи се за мен, Мати. — Лицето му силно почервеня.

— Не мога, Хюи — отвърна тя. Чувстваше се ужасно от това, че ще го нарани. — Имам работа и всичките ми приятели са тук. Много те харесвам, но имам да свърша още толкова неща, преди да си помисля за женитба. Но мога да дойда да те посетя. Бих искала да видя Мейн. Освен това ще си пишем. Не искам да загубим връзката помежду си.

— Все пак трябваше да те попитам. От онзи наш разговор насам си мия зъбите всеки ден. Виж!

— Забелязах.

— И се подстригах — добави Хюи. — И отнесох в пералнята всичките си дрехи.

— Това също го забелязах.

— Опитах, нали?

— Да, наистина опита.

— Ще ти пиша. И ми се обаждай, когато решиш да ми дойдеш на гости.

— Вероятно още щом се установиш там, ще си намериш някое добро момиче, Хюи. Сигурна съм, че с първото си писмо ще ме уведомиш за женитбата си.

— Не мисля така — сериозно отвърна той.

Те се разделиха. Хюи замина за Мейн, но никога не се ожени. Имаше няколко жени, но не обичаше нито една достатъчно, за да я направи своя съпруга. Той беше единственият, който не се заблуждаваше по отношение на Гидиън Силвестър. В началото го беше обявил за „късметлия“, а по-късно — за негодник. На всеки две години се обаждаше на Мати, за да я пита дали вече е готова да се омъжи за него.

Тя заби поглед в пясъка. Гневът й премина в тъга. Беше отдала душата и сърцето си на Гидиън Силвестър. За благодарност той й беше направил двама сина и няколко години я беше дарявал с плътско удоволствие. Тогава смяташе, че е взела правилното решение, въпреки че съжали още по време на брачната церемония в края на декември, няколко седмици след двадесетия й рожден ден. Стоеше в коридора на гражданското отделение, стискаше ръцете на Джулиет Харви и шепнеше:

— Каква грешка! Не биваше да правя това.

Тя окуражително й се усмихна и каза:

— Това е от нерви, Мати. Всички млади булки се чувстват така.

— Не, Джулиет. Всичко в мен крещи веднага да се махна. — Здраво хвана ръката на дребната женица и погледна към другия край на коридора, където стояха Гидиън Силвестър и Никълъс Харви. Когато спря поглед на бъдещия си съпруг, почувства как страхът се надига в гърдите й. — Мисля, че ще съжалявам.