Барбара Картланд
Храмът на любовта (1)

Бележки на автора

Боробудур е най-големият будистки паметник в света. Построен е около IX век — 300 години преди Ангкор Ват и 200 години преди „Нотр Дам“.

Не след дълго Маунт Мерапи изригнал с голяма сила и покрил Боробудур с вулканична пепел, скривайки го през по-голямата част от хилядолетието.

Едва през 1814 година английският генерал-губернатор на Ява Томас Стамфорд Рефълз дочул слухове за планина от будистки скулптури от камък и изпратил един инженер да провери дали това е истина.

Когато след четиригодишно английско владичество холандците се завърнали, храмът бил забравен, но през 1896 година осем каруци, натоварени с безценни скулптури от Боробудур, били принесени в дар на краля на Сиам — Чулалонгкорн, нещо съвсем типично за холандците.

Когато през 1986 година посетих Индонезия, много силно впечатление ми направи изключително сполучливата реставрация на Боробудур, но особено бях заинтригувана от храма в Плаозан — открит и възстановен едва през 1948 година.

Във всички будистки храмове открих някакъв духовен трепет, различен от чувствата, които съм изпитвала в други части на света, но това усещане бе особено силно в Плаозан, който, както разказвам в тази книга, бил построен от принцесата Шайлендра, която била будистка, и съпруга й крал Ракаи Пикатан, индийският владетел на Матарам.

Точно както съм описала преживяното от героя и героинята в романа ми и аз обходих прекрасно възстановения пасаж и видях образа на краля, чието лице поразително напомняше лицето на западноевропеец. Оттук именно започна моят разказ.