Ребека Уинтърс
Любовни ритуали (2)

Втора глава

Нощта обгръщаше в мрак Евърглейдз. Кортни се зарадва на тихо ръмящия дъждец.

— Вилата ми е надолу по пътя — рече тя и тръгна бързо, като се опитваше да избегне локвите и близостта на Джонас.

Черното му ферари изглеждаше някак не на място сред раздрънканите коли и джипове, паркирани пред ресторанта. Джонас ускори крачка. Скоро стигнаха до квартал, застроен с малки вили.

— Пристигнахме — спря Кортни пред една къщичка и отвори незаключената врата. Запали лампите и двамата влязоха в малка всекидневна.

Кортни хвърли поглед на евтината мебелировка в псевдомодернистичен стил и опита да си представи реакцията на Джонас. Сравнявайки жилището й с красивото си имение на остров Ла Горе, той вероятно намираше обстановката за комично парвенюшка. Още повече, че неин приятел бе превърнал антрето в склад на кошници и кукли, които продаваше в Културния център на селището.

— Но къде е багажът ти? — попита тихо Джонас. Бе ходил в малкия й апартамент в Маями, макар че прекарваха повечето време на семейната му яхта, като обикаляха кейовете на Флорида.

— Оставих всичко на склад. Наех вилата обзаведена. Знам, че не е по вкуса ти, но за мен тя е временен дом. Заповядай, седни. Ще донеса нещо студено за пиене.

Той я погледна навъсено.

— Откога се чувстваш длъжна да ми се извиняваш за каквото и да било?

— О, не го възприемай като извинение — рече тя, докато местеше малката масичка срещу дивана — Тук е като в пещ, когато се прибера вечер. Мога да ти предложа само газирана напитка с джинджифил.

Джонас се подвоуми за миг, но прие.

Кортни донесе пълните чаши. Той взе своята, отпи и вдигна поглед. Кортни тутакси влезе в спалнята и донесе някаква риза.

— Ето. Преоблечи се. Това е една от ризите на баща ми. Той замина за Заир. Банята е ето там.

Зелените му очи проблеснаха, когато се изправи и започна да разкопчава мократа дреха.

— Ако нямаш нищо против, ще се преоблека тук. Да ти призная, не съм в настроение за повече бягства тази вечер, Кортни.

За секунди той се съблече и нахлузи бялата памучна риза, която подчерта още повече тъмната му коса и тена.

При вида на голото му тяло тя с тъга си спомни, че от седмици не е била в прегръдките му.

Нещо в изражението й вероятно издаде мислите й, защото Джонас тихо я повика по име и в очите му проблесна едва сдържано желание.

Кортни грабна мократа риза и побърза да отиде в банята.

Опита да потисне копнежа, който пораждаше у нея близостта му и бързо се зае да изпере дрехата. Далеч от него се владееше прекрасно, но когато бе до нея, можеше да мисли единствено за нежните му ласки.

Може би, ако не се бе отдръпвала винаги, когато той искаше да сподели леглото му, сега огънят в тялото й нямаше да е толкова силен. Никой друг мъж не бе й въздействал така, както Джонас. Никой друг не бе способен да я накара да жадува безразсъдно удовлетворението, което само той можеше да й даде. Но възпитанието, дадено й от нейната майка, я възпираше. Страхуваше се, че през останалата част от живота си неизменно ще сравнява всеки мъж с него. Съмняваше се, че отново би могла да отдаде сърцето си някому.

— Кортни?

Чула името си, тя се обърна. Джонас стоеше облегнат на рамката на вратата, с ръце в джобовете.

— Остави проклетата риза и ела тук! Трябва да поговорим. Мисля, че вече си разбрала какво искам…

Ръцете й трепереха, докато изстискваше ризата. Закачи я да съхне и рече:

— Никога не си склонен да отстъпиш, нали, Джонас? Не ти прави чест.

Очите му заблестяха гневно.

— Свадливостта пък не прави чест на теб. Остави ризата! Имам домашна прислужница. Нима си забравила?

Как можеше да забрави? Той имаше всичко. И освен като източник на информация за племето, тя едва ли му бе необходима за нещо.

Но какво си въобразяваше той? Нима смяташе, че ще продължат да се виждат и след женитбата му само заради силното сексуално привличане помежду им?

— Това, което е по-важно, е връзката ти с Лора! — избухна тя и стисна облегалката на стола.

Той свъси вежди.

— С Лора сме само делови партньори. Тя ли те е нарекла полуиндианка? Затова ли е всичко?

— През живота ми са ме наричали всякак! Ще преживея и това. Но не мога да понеса да ме правят на глупачка. Колко време още мислеше да ме държиш в неведение?

— Не разбирам за какво говориш, по дяволите! — изкрещя той.

— Престани да ме лъжеш, Джонас! Знам всичко за теб и Лора. Целият офис знае! — сви юмруци тя.

— Знае какво? Не спирай, изясни се.

— Защо се преструваш, че не разбираш за какво говоря, когато баща ти оповести бъдещата ти женитба пред целия персонал на кантората!

Дори в полумрака на кухнята тя забеляза как лицето му потъмня от гняв.

— Кога е станало това?

Тя гордо вирна брадичка.

— Вечерта, когато приключи делото. Сайлас покани всички да вдигнат тост в чест на твоята победа, нали беше спечелил двайсетмилионния иск. Неволно чух как Лора обясняваше на Рейнър, че започвате приготовления за сватбата веднага щом се върнеш от Вашингтон.

Последва напрегната тишина.

— И ти им повярва след всичко, което сме споделяли?! — едва успя да овладее гнева си той.

— Да не искаш да кажеш, че баща ти и Лора са излъгали?!

— Искам да кажа, че всичко, което си чула онази вечер е било пълна измислица!

Тя недоверчиво поклати глава.

— Знаех, че между теб и баща ти има раздори, но не предполагах, че положението е толкова сериозно.

— Да не се опитваш да го защитаваш, Кортни? Къде е любящата жена, която държах в обятията си преди две седмици? Мога да се закълна, че тя ми вярваше.

Думите му, казани с толкова страст, я объркаха и предизвикаха нова вълна от спомени. Тя се втурна смутена във всекидневната, но той я последва. Лицето му беше неумолимо.

— Значи и двамата сме се заблуждавали… — Гласът му звучеше странно далечен.

— Защо се преструваше на влюбен? Може би изпитваш перверзно удоволствие да ме унижаваш? Щях да ти дам това, което преследваше, само трябваше да ме помолиш.

Стиснатите му устни побеляха от гняв.

— Ако не съм бил влюбен, тогава би ли ми обяснила какво търсех при теб.

— Искаше да установиш връзка с племето, затова благоволяваше да се срещаш с мен. Така си осигуряваше информация за живота на индианците микосуки. Надявал си се по този начин да се издигнеш в очите на старейшините и да си осигуриш достъп до Съвета.

Джонас си пое дълбоко дъх.

— Прекрасна хипотеза! Но всъщност вождът Боб Уили не одобрява твоя начин на живот, Кортни. Напомняш му за един от синовете му, който е напуснал резервата преди години, за да търси щастие в света на белите. Вождът уважава традициите. И ако не друго, то фактът, че имам връзка с жена като теб, по-скоро би ме поставил в неизгодна позиция.

Лицето на Кортни на няколко пъти смени цвета си от моравочервено до бяло. Проницателността му я смути. Кортни добре познаваше отношението на вожда към хора като нея. Отношение, споделяно и от Роза. Но се учуди, че Джонас е посветен в това. Земята под краката й сякаш се разлюля.

— Някога да съм те молил да използваш влиянието си пред Боб? — пристъпи той към нея.

Тя не издържа погледа му.

— Не. Очевидно самият ти упражняваш силно влияние върху него като юрист — рече тя саркастично. — И това ласкае чувството му на гордост. Може би трябва да ти се възхищавам, задето така умело го манипулираш и той дори няма представа за целите, които преследваш.

Думите й бяха последвани от злокобна тишина.

— И какви са целите ми?

— Много добре знаеш, че става въпрос за пари. Много пари!

— Забравяш, че съм достатъчно богат, Кортни! Но нека за момент да предположим, че съм алчен. Обясни ми как ще се облагодетелствам, след като той предвожда едно от най-бедните индиански племена в Северна Америка.

— Нима отричаш, че си открил достатъчно вратички в закона, за да депозираш онзи стар договор в съда и да заведеш дело, което предварително си знаел, че ще спечелиш?

— Вече знаеш отговора.

— Но старейшините не се и досещаха за тези вратички, докато не им отвори очите.

— Точно така.

— Убеди ги да заведат дело, като отлично знаеше колко изгодно ще бъде за теб, ако го спечелиш.

— Точно така. Те не само си възвърнаха земята на своите предци, но получиха и парично обезщетение.

Тя го изгледа подозрително.

— И, разбира се, ти няма да получиш никакви пари!

— Не съм казал това. Всъщност и аз получавам значителна сума.

— И двамата знаем какво означава това. И ти не си по-различен от другите адвокати, които в миналото са се възползвали от проблемите на племето и са взимали своя дял, без да се интересуват от по-нататъшната им съдба.

— Внимавай какво говориш, Кортни! Противно на мнението на някои хора, индианската ти кръв не ти осигурява предимството да предвиждаш и тълкуваш мотивите на хората!

Тонът му беше заплашителен.

— Джонас, бих искала да си тръгнеш — тихо промълви тя.

— Мили боже — промърмори той, — и като си помисля само колко вярвах в нашето бъдеще.

— Аз… направих всичко, за да предотвратя разговора тази вечер, но ти…

— Това ли е единственото, което имаш да ми кажеш? — Зелените му очи искряха като гневно разпенен океан.

Тя неохотно отстъпи назад, но ръката му я сграбчи за китката.

— Искам да ми отговориш! Какво още си разбрала за „нечестивия ми пъклен план“?

Тя потрепери.

— Не искай това от мен, Джонас!

Но той сякаш не я чу.

— Говори! — Хватката му се стегна.

— Средства за предизборната ти кампания.

Устните му се извиха злобно.

— Каквото и да е казал баща ми, трябва да си наясно, че не преследвам политически цели, Кортни! Някога мислех за подобна перспектива, но беше отдавна.

Зави й се свят и ако той не бе я задържал, щеше да се свлече на пода. Очите му отново я стрелнаха.

— Не разбирам какво толкова те е наранило, та нямаш куража да говориш. Нашата връзка изглеждаше толкова стабилна, докато най-неочаквано ти не зае тази позиция. — Пръстите му продължаваха здраво да стискат китката й. Той едва сдържаше гнева си. — Знаеш дяволски добре, че любовта идва веднъж в живота, ако въобще дойде. Дължиш обяснение на мен и на себе си, заради щастието ни, което пропиляваш. Защо не пожела да поговорим, преди да правиш генерални изводи?

Вероятно беше плод на въображението й, но й се стори, че съзира болка дълбоко в очите му. Неочаквано той я пусна.

— Бих дала всичко да ти повярвам — прошепна Кортни измъчено.

— Излиза, че ти не си жената, която съм търсил. Може да си едно от най-красивите създания, които съм виждал, но сърцето ти е безчувствено. Не си способна да го обречеш никому. Не разбирам как съм повярвал, че мога да разтопя леда, сковал душата ти.

С решителни крачки той прекоси стаята и излезе, преди Кортни да се съвземе и да извика след него.

Часове по-късно младата жена все още плачеше горчиво. Разигралата се сцена бе свършила това, което всички бягства на света не биха успели. Джонас си беше отишъл. Завинаги. Болката беше толкова силна, че би я убила, ако паднеше духом.

Трябва да бе заспала по някое време, защото й се присъни Джонас. Джонас, облечен като Оцеола, с отличителните знаци на вожд сред хората от племето си. Той се усмихваше на всички, освен на нея…

В този миг Кортни се събуди. Възглавницата й бе мокра от сълзи. Будна или не, той я преследваше неотлъчно.

Защо майка й не бе жива, за да я утеши? Тя стана от леглото и бавно отиде до тоалетката, където държеше снимки на родителите си, както и малък, украсен с дърворезба, портрет на Оцеола, останал от майка й.

Мокрото й от сълзи лице стана още по-тъжно, когато си спомни за майка си — докато беше жива, тя се разкъсваше между традициите на своето племе и културното наследство на съпруга си.

По традиция племето микосуки не говореха за физическо привличане или любов. Ако мъжът бе ловец, а жената домакиня — това бяха качествата, които ги правеха добър съпруг и съпруга.

Но майката на Кортни бе обичала Томас Блейк по много други причини, за да реши да се омъжи за него. Кортни погледна за момент неговата снимка.

Беше любящ баща и способен инженер. Беше бял, с мечтателно сини очи. От него бе наследила кестенявата коса.

Винаги бе смятала, че най-вече типично американският му вид и експлозивната му натура бяха привлекли майка й, Кортни въздъхна дълбоко и се извърна. Родителите й бяха пълна противоположност във всяко отношение. Но това бе в основата на привличането помежду им. Както майка й, така и тя бе споделяла с Джонас всичко и винаги бе смятала, че различията засилват тяхната любов, не я застрашават… Но сега…

Не можеше да му прости, че бе предпочел да скрие от нея истината, не разбираше и неприязънта, която той изпитваше към баща си. Но един предан баща, какъвто претендираше да бъде Сайлас, не би се държал по този начин, освен ако не казва истината. От първия работен ден в офиса, Кортни бе усетила безграничната обич, която питаеше Сайлас към единствения си син. Джонас беше неговото златно момче.

Сайлас напомняше на Кортни за баща й. Томас Блейк също я обичаше безумно, вероятно защото и тя бе единствено дете. В неговите очи, тя никога не би могла да сгреши. Винаги я бе поддържал в начинанията й, като й бе повтарял, че никоя мечта няма да се сбъдне, ако тя самата истински не пожелае това. Чувстваше, че Сайлас също е любящ баща. Мъж, който не иска нищо друго, освен най-доброто за сина си. Кортни му се възхищаваше. Той бе така горд с успехите на Джонас. Въпреки че я болеше да признае дори пред себе си, тя бе склонна да разбере защо той иска Лора да стане съпруга на сина му.

Лора беше амбициозна млада жена, обиграна в светските маниери. Тя би допълвала Джонас по начин, по който Кортни не би могла, и би била идеалната съпруга за мъж, чието бъдеще му отрежда популярност.

Кортни се убеди в това на сутринта след празненството, когато отиде в офиса на Сайлас, за да му съобщи, че напуска. Все още помнеше всяка дума от разговора му по телефона с един от неговите приятели, Марк Толман, посредник при продажба на недвижими имоти.

— Точно така, Марк — бе казал той. — Джонас има да довърши още няколко проекта, с които се е заел и да уреди някои… деликатни проблеми. Но сега, след приключването на едно от най-големите му дела, двамата с Лора ще осъществят плановете си. Всичко отива на мястото си. В края на краищата и синът ми заслужава малко щастие и забавления…

Докато говореше, той бе отправил на Кортни широка усмивка и бе й направил знак да почака.

— Ето тук очакваме много от теб, Марк — бе привършил той, — но ще ти разкажа за това вкъщи. Каня те на вечеря. Бланш сервира коктейлите в седем.

Разговорът му бе прозвучал като погребален звън в сърцето й и я бе накарал да страда…

Благодарна, че най-накрая се бе разсъмнало след мъчителната нощ, Кортни взе душ и облече чисти джинси и блуза. Окачи ризата на Джонас в килера, за да не й напомня постоянно за него. След това излезе с намерението да пренесе кануто, което вуйчо й бе издълбал преди години. То стоеше под навеса на склада до къщата на Роза.

Кортни използваше кануто, когато посещаваше баба си, която живееше в Евърглейдз. След смъртта на майка си преди три години Кортни виждаше семейството си рядко. Университетските занимания й отнемаха почти цялото време.

Всъщност реализирането на нейния проект за Оклахома щеше да й отнеме година и половина. Езикът мъзкуги, на който говореха индианците семиноли в Оклахома беше близък до езика на племето микосуки. Като част от дисертацията си Кортни планираше да направи сравнително проучване на двата езика.

Когато приключеше с проекта, щяха да й предложат постоянна работа в катедрата по антропология на местния университет, както й бе съобщил научният й ръководител, професор Егли. Но Кортни не можеше да замине за Оклахома, без да е посетила роднините си. Кой знае кога щеше да има възможност да ги види отново?

Трябваше и много време да превъзмогне болката в сърцето си и единствено мисълта, че отново ще бъде в тяхната компания, където никой не задаваше излишни въпроси, я успокои. Имаше нужда да остане насаме с баба си, защото толкова й напомняше за майка й.

И не само това — осемдесетгодишната старица бе почитана като майка на рода и бе като енциклопедия. Тя съхраняваше в паметта си спомените за един малко познат свят, който скоро щеше да изчезне от лицето на земята. Кортни искаше да запише историята на племето заради изследванията си. А и точно сега имаше огромното желание да се махне оттук. Пътуването щеше да я разсее и да й помогне да преживее предателството на Джонас. Веднъж пристигнала, щеше да има достатъчно работа, поне през деня, за да не мисли за него. Ще помага на близките си, ще поиграе с децата, ще поговори с баба си. Тревожеха я нощите.

Тя сложи тъмни очила, за да скрие подпухналите си клепачи. Надяваше се да не срещне никой около ресторанта. Повдигаше й се при мисълта за храна, затова реши да не се отбива за закуска. Но за беда, вождът Боб Уили я чакаше до джипа й, паркиран снощи пред ресторанта на Роза.

Когато наближи, забеляза и Джонас в близост до колата й. Беше се облегнал на вратата на един кален джип, носещ инициалите на Джи Ес Ей — Бюрото по индианските въпроси.

Тя свали очилата си и погледна неразбиращо двамата мъже. Погледът й се спря на облеклото на Джонас — панталони в цвят каки и риза за сафари. Изглеждаше жизнен и мъжествен, но когато погледна лицето му, то й се стори студено и чуждо. Тя премести очи към Боб Уили и той й кимна.

— Здравей, Боб.

— Искаш ли да дойдеш с нас в града? Нали работеше за Джонас, можеш да му превеждаш при разговорите с Томи. Има нужда от помощ.

Тя си пое дълбоко дъх, избягвайки острия поглед на Джонас. Томи беше най-големият син на Боб и тя беше чула, че има някакви проблеми.

— Той в Маями ли е?

— Да. И Джонас се е заел с разследването.

Кортни поклати глава в недоумение.

— Не разбирам. Нали проблемът не е свързан със земята?

Стоическото изражение на Боб не издаваше нищо.

— Може би Роза е сгрешила, когато каза, че снощи е видяла Джонас да влиза в къщата ти. Трябва да е бил някой друг. Това трябва да е обяснението. Иначе щеше да знаеш, че Джонас Пейн е новият директор на резервата „Ред Мангроув“.